О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
............/04.04.2019г.
гр. Варна.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито
заседание, проведено на четвърти април през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело №
2316
по описа за 2018г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е било
оставено без движение, като страната е изпълнила дадените указания и е
отстранила нередовностите. На ответника
е бил изпратен препис от уточняваща молба и е дадена възможност да депозира
писмено становище, което право същата не е упражнила.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.05.2019г. от 09:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните, както и допуснатият свидетел
при режим на призоваване.
На основание чл. 253 от ГПК изменява свое протоколно Определение от о.с.з,
проведено на 25.01.2019г., с което е извършен доклад по делото, като ДОКЛАДВА делото, както следва:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА
ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЕЦЪТ
твърди, че на 20.04.2007г., на основание чл. 212, ал.2 от НПК е било започнато
ДП № 3050/07г. на ОДП-гр. Варна срещу неизвестен извършител за извършено
престъпление по чл. 142, ал.1 от НК-отвличане. Отново при условията на чл. 212,
ал.2 от НК на 14.05.2007г. било започнато и ДП № 3670/2007г. по описа на
ОДП-гр. Варна срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 115
от НК-убийство. С постановление от 17.05.2007 г., Прокурор при Варненска
окръжна прокуратура /ВОП/ е обединил ДП № 3050/2007 г. и № 3670/2007 г. на
основание установена връзка между двете деяния, като обединеното производство е
продължило под ДП № 3050/2007 г. на ОДП - Варна.
С
Постановление от 19.05.2007г. по ДП № 3050/07г. бил привлечен като обвиняем за
извършване на престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 от НК. С
Постановление на Окръжна прокуратура-гр. Варна от същата дата, бил задържан под
стража за 48 часа в ОЗ „Следствени арести".
По искане
на ВОП във Варненския окръжен съд било образувано ЧНД № 901/2007г. по описа на
съда за вземане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража"
спрямо ищеца. Искането си Прокуратурата мотивирала с наличието на данни по
досъдебното производство за извършено престъпление по чл. 116 от НК, за което
нямал повдигнато обвинение. Въпреки това, според Прокуратурата съществувала
реална опасност да се укрие или да извърши друго престъпление. На 21.05.2007г.
ВОС се произнесъл с Определение, с което взел спрямо ищеца най-тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража", като основният извеждащ мотив на съда
бил, че от наличните данни за извършено престъпление по чл. 142 от НК /за което
му било повдигнато обвинение/, е налице непосредствена връзка с престъплението
по чл. 116 от НК /за което към него момент не бил привлечен към наказателна
отговорност/, поради което съществувала опасност да извърши престъпление,
свързано с посочените от съда данни по делото за престъпление по чл.116 от НК
или действия, съществено затрудняващи разследването по делото. При задържането
на ищеца на 19.05.2007г. в сектор „Следствени арести"-гр. Варна, твърди,
че бил във възстановителен период след претърпяна сложна хирургическа операция,
извършена по спешност, вследствие на две проникващи рани в корема и увреждане
на черен дроб.
Определението
на ВОС било обжалвано от защитниците на ищеца пред Варненския Апелативен съд,
който потвърдил взетата спрямо него мярка за неотклонение по идентични
съображения.
С
Постановление от 14.06.2007г. по ДП № 3050/07г., на ищеца било повдигнато
обвинение по чл. 116, ал.1, т.4, пр.З, т.6, пр. 2 и 3, вр. чл. 20, ал.3 от НК.
С молба от
месец март 2008г., депозирана от защитниците му, ищецът поискал от Варненския
окръжен съд да измени взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под
стража" в по-лека. С протоколно Определение от 31.03.2008г., постановено
по ЧНД № 538/2008г., ВОС оставил без уважение молбата му. Определението на съда
било потвърдено от ВАпС по ВЧНД № 149/08г. Основният мотив, както на ВОС, така
и на ВАпС за отхвърляне на искането му, бил наличието на повдигнато обвинение
по чл. 116 от НК- за престъпление, предвиждащо лишаване от свобода не по-малко
от 15 г. или друго по-тежко наказание.
С
протоколно Определение № 550/02.06.2008г., постановено по ЧНД 874/08г., ВОС
отново оставил без уважение молбата му за изменение на взетата спрямо него
мярка за неотклонение „задържане под стража" в по-лека, аргументирайки се
с тежестта на обвинението по чл. 116 от НК. Определение на ВОС било потвърдено
от ВАпС по ВЧНД № 258/08г.
На
01.04.2009 г. Варненската Окръжна прокуратура внесла във Варненския Окръжен съд
обвинителен акт срещу ищеца за извършени престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 4,
пр. 3, т. 6, пр. 2 и 3 и т. 9, вр. чл. 20 и по чл. 142, ал. 4 вр. ал. 2, т. 2 и
т. 5 вр. ал. 1 вр.чл. 20 от НК, въз основа, на който било образувано НОХД №
458/09г. по описа на ВОС.
На
проведеното на 17.06.2009г. съдебно заседание по горното дело, ВОС оставил без
уважение молбата на ищеца за промяна на мярката за неотклонение „задържане под
стража" в по-лека, мотивирайки се с тежестта на повдигнатите обвинения, и
по-специално на обвинението по чл. 116 от НК, който предвижда най-тежките
наказания по НК.
С аналогични
аргументи в съдебно заседание, проведено на 01.09.2009г. по НОХД № 458/09г.,
ВОС за пореден път отхвърлил искането на ищеца за изменение на мярката за
неотклонение „задържане под стража" в по-лека, въпреки наличието на
медицински данни за влошеното му здравословно състояние, вследствие извършена
оперативна интервенция по спешност на 28.08.2009г. Определението било
потвърдено от ВАпС по ВЧНД№308/09г.
В съдебно
заседание на 08.07.2010г. по НОХД № 458/09г. на ВОС ищецът отново направил
искане за изменение на мярката му за неотклонение, позовавайки се на влошеното
си здравословно състояние. Въпреки заключението на назначената
съдебно-медицинска експертиза за настъпили в резултат на извършена артроскопия
на дясно коляно, увреден хрущял на медиалния кондил на бедрото, увреждане на
медиалния /вътрешен/ мениск и разтеглена предна кръстна връзка, съдът приел, че
здравословното състояние на ищеца позволявало да пребивава в условията на
затвора. Съдът изрично отбелязал, че с оглед обвиненията по чл. 142 НК и чл.
116 НК, срокът на задържането не бил неразумен. С Определение по ВЧНОХД №
400/2010г., Апелативен съд-гр. Варна потвърдил определението на Варненския
окръжен съд.
След
поредното искане за изменение на мярката за неотклонение, в съдебно заседание
на 18.10.2010 г. по НОХД № 458/09г., ВОС назначил СМЕ за установяване на
здравословното състояние на ищеца. Според заключението, прието на 26.10.2010
г., било установено, че страда от дисекиращ остеохондрит, скъсване на мениск и
увреда на предна кръстна връзка на дясното коляно, придружени с болки в
коляното при свиването му. Съдът отново игнорирал данните за здравословното му
състояние и за пореден път оставил без уважение искането за изменение на
мярката за неотклонение, позовавайки се на тежестта на обвиненията срещу ищеца,
предвиждащи най-тежките наказания - очевидно имайки предвид обвинението по чл.
116 НК. Определението на ВОС било потвърден от ВАпС по ВЧНОХД № 400/2010г.
На
31.10.2011 г. Варненският окръжен съд постановил Присъда № 87 по НОХД №
458/09г, с която ищецът бил признат за виновен в извършване на престъпления по
чл. 142 НК и чл. 116 НК и осъден на седем години лишаване от свобода при
първоначално „строг режим" в затвор по първото обвинение, и на доживотен
затвор при първоначален „специален режим" на основание чл. 61, т.1 от ЗИНЗС по обвинението в убийство. Определянето на „специален режим" на
изтърпяване на наказанието било обусловено единствено от признаването му за
виновен за извършено престъпление по чл. 116 НК и налагането на наказание
„доживотен затвор" .
С
Определение от същата дата, ВОС потвърдил наложената спрямо ищеца мярка за
неотклонение „задържане под стража". В това заседание, съдът изменил
мярката за неотклонение, взета спрямо един от останалите подсъдими от „парична
гаранция" в „задържане под стража" и същият бил задържан в съдебната
зала. Неговото задържане било обусловено от признаването му за виновен в
извършване на престъпление по чл. 116 от НК и осъждането му на „доживотен
затвор". До постановяване на присъдата, последният бил с мярка за
неотклонение „парична гаранция", а преди това с мярка за неотклонение
„домашен арест". Задържането му в съдебната зала категорично сочело за
наличието на причинна връзка между обвинението по чл. 116 от НК, постановената
въз основа на него присъда и последвалата промяна на мярката му за неотклонение
в „задържане под стража". Това обстоятелство ясно показвало, че взетата
спрямо ищеца най-тежка мярка за неотклонение е била обусловена, именно от
повдигнатото обвинение по чл. 116 от НК, а не от обвинението по чл.142 НК,
каквото обвинение също било повдигнато на този подсъдим.
Твърди, че
условията в ареста, където бил след задържането му на 19.05.2007г. били
изключително неприятни и му причинили болки и страдания.
Постановената Присъда
№ 87 по НОХД № 458/09 г., обжалвал пред ВАпС и било образувано ВНОХД № 50/12г.
по описа на съда. С протоколно определение от открито съдебно заседание,
проведено на 22.06.2012г., ВАпС оставил без уважение искането на ищеца за
изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража" в по-лека. С
Решение № 105 от 04.07.2012 г., ВАпС потвърдил изцяло присъдата на ВОС,
постановена по НОХД № 458/2009 г., с която бил осъден на доживотен затвор за
извършено престъпление по чл. 116 НК.
С Решение
№ 574 от 08.05.2013 г., постановено по КНД № 1902/2012 г. на ВКС-З-то н.о, по
жалби на всички подсъдими, решението на въззивната инстанция било отменено
изцяло и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния
съд.
След
връщане на делото, било образувано ВНОХД № 135/13 г. на ВАпС. В това
производство, съдът отново оставил без уважение искането на ищеца за промяна на
мярката за неотклонение „задържане под стража" в по-лека, която мярка към
този момент ищецът търпял повече от шест години. С решение № 89 от 24.06.2014
г., ВАпС потвърдил изяло Присъда № 82 от 31.10.2011 г. на ВОС. Решението било
обжалвано пред ВКС, като с Решение № 141 от 12.05.2015 г., постановено по
к.н.д. № 1476/2014г., ВКС отново отменил решението на въззивния съд.
След
връщане на делото, с Решение № 180/09.11.2015г. по ВНОХД № 141/15 г. на ВАпС, първоинстанционната
присъда била отново потвърдена.
Решението
било обжалвано пред ВКС, който с Присъда № 156/23.06.2016г., постановена по
к.н.д № 107/2016г. по описа на 2 н.о., отменил Решението на въззивния съд и
потвърдената с него присъда на първата инстанция в частта, с която ищецът бил
признат за виновен за извършено престъпление по чл. 116 НК и го оправдал по
това обвинение. ВКС оставил в сила решението на ВАпС в частта относно обвинението
по чл.142 НК, по което на ищеца било наложено наказание от седем години
лишаване от свобода. Към датата на произнасяне на окончателния акт на ВКС,
определеното с горната присъда наказание от 7 г. било изцяло изтърпяно от ищеца,
поради което на 24.06.2016 г. бил освободен от Затвора-Варна.
Към
момента на постановяване на присъдата от ВКС ищецът бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража" в продължение на 9 години един месец и четири дни.
Основният
мотив за определяне, а последствие и многократно потвърждаване на мярката за неотклонение
се явявала тежестта на обвинението по чл. 116 от НК.
Повдигането
и поддържането на обвинение по чл. 116 от НК, по което бил оправдан, както и
налагането спрямо него на най-тежката мярка за процесуална принуда - „задържане
под стража" причинили на ищеца сериозни имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се:
1/ Ищцът твърди, че е изпитал редица
негативни чувства - огорчение, страх, безнадежност, отчаяние, безизходица,
паника, психично напрежение от самия факт на повдигнатото обвинение и постановената
за убийство присъда. Диагностициран бил с „Рецидивиращо депресивно
разстройство" и е на поддържаща терапия с антидепресанти, които приемал
ежедневно, изписани му били и приемал ежедневно и редица други
лекарства-Ессобел и Триттико.
2/ В резултат на постановяване на Присъда № 87/31.10.2011 г.
на ВОС, по отношение на ищеца бил приложен „специален режим на изтърпяване на
наказанието“ и бил преместен в най-тежкото крило на затвора при убийци и
рецидивисти, което допълнително влошило, както физическото му, така и
психическото му здраве.
3/ Изпитвал притеснения за болките и страданията на неговите близки –
емоционалното отдалечаване със синовете му;
4/ Възникнали сериозни финансови проблеми за семейството му;
5/ Злепоставен
бил в обществото, опозорено било доброто му име
на гражданин и професионалист в резултат на публикациите в
медиите;
6/ Бил
лишен от възможността да работи, да участва в гражданския оборот - служебното
му правоотношение било прекратено, тъй като реално бил възпрепятстван да
упражнява каквато и да била трудова заетост, съответно търговска дейност.
Ищецът
твърди, че в допълнение на всичко преживяно, на 23.12.2016г. Главният Прокурор
внесъл искане до ВКС за възобновяване на наказателното дело срещу ищеца и един
от останалите подсъдими, по което искане ВКС се произнесъл с Решение №
136/22.06.2017г. по КНД № 473/2017г., с което възобновил наказателното
производство по КНД № 107/2016г. по описа на II н.о в частта, с която било
потвърдено приложението на чл. 59 от НК по отношение на другия подсъдим, като в
останалата част, искането на Главния Прокурор било оставено без уважение.
Искането на Прокуратурата за възобновяване на наказателното дело спрямо ищеца,
макар и направено съобразно закона и правомощията, които тя притежавала,
причинили на ищеца допълнителен стрес и притеснения, отново изпитал страх и
несигурност за живота и бъдещето си.
С
Определение от 22.08.20017г., постановено по НОХД № 458/09г. на ВОС, ищецът бил
осъден да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ сумата от 1 000
лева, представляваща заплатено от Бюрото адвокатско възнаграждение за
предоставената му служебна защита в производството по възобновяване на КД №
473/2017г. по описа на ВКС, съгласно решение №
ВН-СФ-6499-13621/2017/12.06.2017г. въпреки, че с крайният акт на съда, спрямо
ищеца производството по делото не било възобновено и се представлявал от
упълномощен защитник. Искането за възобновяване било единствено във връзка с
оправдаването на ищеца по обвинението по чл. 116 НК. Депозирал пред Варненския
Апелативен съд частна жалба, с която поискал да бъде отменено Определението на
ВОС, но същото било потвърдено с Определение № 325/03.10.2017г. по ВЧНД №
403/2017г., което влязло в законна сила в деня на постановяването му, предвид
неговата необжалваемост. Ето защо, искането на Прокуратурата за възобновяване
на наказателното производство спрямо ищеца, макар и извършено в рамките на
закона и правомощията й, но явявайки се по съществото си неоснователно, му
причинили и имуществена вреда в размер
на 1 000 лв. и поставило ищеца в позицията на длъжник спрямо Държавата.
След
окончателното приключване на наказателното производство, Прокуратурата не спазила
изискването на чл. 11, ал. 2 от ЗОДОВ след влизане в сила на оправдателната
присъда по обвинението по чл. 116 от НК, да оповести чрез средствата за масова
информация, че ищецът не е извършил престъплението, в което бил обвинен,
предвид широкото отразяване в медийното пространство на факта на обвинението за
убийство и задържането му под стража. Предвид бездействието на Прокуратурата,
попадал неколкократно в ситуацията да обяснява на близки и познати, че е оправдан
по обвинението в убийство, което му причинявало допълнително неудобство и
притеснения.
Ищецът
твърди, че в конкретния случай не спазен
разумния срок за разглеждане и решаване на делото, по смисъла на 6, §
1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,
което допълнително увеличило негативните последици, които търпял вследствиеводеното
срещу него наказателно производство, продължило девет години, един месец и
четири дни, считано от датата на задържането му на 19.05.2007г., изразяващи се
в преживян неимоверен стрес, безпокойство, физически и душевни терзания. През
целия период на водене на наказателното производство, лично ищецът бил станал
причина за отлагане на делото един, единствен път и то по преценка на съда, тъй
като имал висока температура и ВОС преценил, че не може да присъства в
съдебната зала в такова състояние. Със Заявление, вх. № PC-16-485 от 14.12.2016
г. по описа на Инспектората към ВСС, ищецът поискал да му бъде изплатено
обезщетение, за това, че делото не било разгледано и решено в разумни срокове.
С писмо, per. № 94-Г-75/21.06.2017г. на Министъра на Правосъдието бил уведомен,
че въз основа на подаденото от него заявление и установените от Инспектората към
ВСС факти и обстоятелства, било налице нарушаване на правото ми на разглеждане
и решаване на делото в разумен срок, по смисъла на 6, § 1 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи. Със същото писмо, му било
предложено обезщетение в размер на 2 900 лв., което считал за несправедливо и
което отказал.
Твърди, че
всички претърпени от него и описани по-горе вреди, са в пряка причинна връзка с
повдигнатото обвинение в убийство по чл. 116, ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр. 2 и 3,
вр. чл. 20, ал.3 от НК, по което в последствие бил оправдан. Вследствие
неправомерно повдигнатото му обвинение по чл. 116 НК, през цялото време на
наказателното производство, протекло за девет години, един месец и четири дни, ищецът
бил с най-тежката мярка за процесуална принуда „задържане под стража",
изпитвал неудобства, чувствал се унизен, притеснен и несигурен, били увредени
физическото и психическото му здраве, бил лишен от възможността да полага труд
и да се ползва от неговите блага.
В срок по
чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е
постъпил отговор на исковата молба, в който заявява, че исковете са
неоснователни.
Твърди се,
че не се доказва, че посочените от ищеца вреди са единствено от повдигнатото
обвинение по чл. 116 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда, както
и, че във връзка със същото досъдебно производство е внесен обвинителен акт и
за престъпление по чл. 142 от НК, по което обвинение има постановена осъдителна
присъда, че не могат да се отграничат от кое обвинение са твърдените
неимуществени вреди.
Твърди, че
здравословното състояние на ищеца не е увредено в резултат на задържането му
под стража и в местата за лишаване от свобода. Здравословните проблеми на ищеца
са възникнали преди повдигане на обвинение на престъпленията по
чл. 142 /и това по чл. 116 от НК/ - 16.04.2007 год. Ищецът е претърпял
животоспасяваща операция след наръгване в областта на стомаха и черния дроб на
06.01.2007 год. По време на задържането му оплакванията му в тази насока са
били обект на изследвания и медицински грижи. Твърди, че същите са били в
адекватна и пълна форма. Здравословното състояние, включително посочените от
ищеца здравословни проблеми, са били изследвани от съда в две инстанции при
обсъждане на мярката му за неотклонение.
От
26.07.2007 год. съпругата на ищеца била встъпила като негов защитник по делото,
т.е. контактите между него и нея не са били ограничавани по никакъв начин. В
края на м. февруари 2012 год. ищецът бил упълномощил сина си Стелиян Ганиславов
Н. да го представлява и защитава по воденото наказателно производство. Tези обстоятелства сочели на изключително голямо доверие, близки
и здрави, дълбоки и искрени отношения.
Прокуратурата
оспорва обстоятелството, че ищецът е работил като управител на посоченото от
него търговско дружество към датата на задържането му – 17.05.2007г. От справка
в регистър АПИС се установявало, че към тази дата, а и след нея, ищецът не бил
вписан като управител на това дружество. От материалите от наказателното
производство било видно, че в него той е определян, че работел като служител,
като административен директор, като управител, на „Трансинс" ЕООД, като
управител на търговска база на „Ферометалснаб" ЕООД, че работел в
„Трансинс авторециклиращ консорциум", в „Трансинс рециклираща
компания" ЕООД.
От
представената от ищеца справка за статута на социално осигуряване от НОИ е
видно, че такова осигуряване той е имал през последните два месеца на 2003
год., за м. 01. 2004 год., през 2005 год., за месеците 01.02.03.05.06.07.08, на
2006 год. Въпреки, че е задържан на 17.05.2007 год. социалното му осигуряване е
продължило до м.09.2008 год. Поради това ответникът оспорва и твърди, че няма
доказателства, респ. ищецът не е получавал доходи от правоотношения, с
твърдяното от него дружество -„Трансинс рециклираща компания" ЕООД, а
доколкото с присъдата по НОХД № 458/09 г. по описа на ОС - Варна му е
определено наказание „лишаване от свобода" за срок от седем години, твърдените
безпокойства по повод на финансови затруднения от негови близки не следвало да
се обсъждат и вземат под внимание.
В тази
връзка „атрактивният парцел", за който се говори в исковата молба, ищецът
е придобил, съобразно справката за вписванията на негово име /налична в
материалите по НОХД № 458/2009 год. на ОС Варна/, за сумата от 3000 лева, а
съобразно представените с исковата молба доказателства, разпореждането с него е
станало на 21.12.2007 год., като ищецът и съпругата му са продали на
непълнолетния им към тази дата син - Стелиян Ганиславов Н., за сумата от 400
лева. С оглед на това считам, че не следва да бъдат обсъждани, респ. присъждани
обезщетения за негативни усещания у ищеца породени от финансови проблеми на
семейството му по време на законното му лишаване от свобода. Нямало твърдения
такива отрицателни емоции у него да са съществували след 23.06.2016 год.
В нито
един момент от наказателното производство ищецът не е имал оплаквания за
влошено психическо или психиатрично състояние.
Твърди, че са налице условията на чл. 5 от ЗОДОВ по претенцията за обезщетение поради неразумен срок. Проведеното
разследване от 31.01.2011 год. до произнасянето с окончателен акт на ВКС по
делото на 23.06.2016 год., протекло именно за проверка обясненията и на ищеца,
и по възраженията, които е направил с оглед твърденията си и доказателствата по
делото.
Съставомерното
деяние, за което ищецът е осъден с влязла в сила присъда на ОС Варна, за които
не е направено искане за възобновяване на наказателното дело и присъдата по
отношение на ищеца по НОХД № 458/2009 год. по описа на ОС Варна не е отменена в
цялост, а само частично, също е основание за прилагане на разпоредбата на чл. 5
от ЗОДОВ.
От
характеристиката, която ищецът е представил с исковата молба е видно, че поне
към датата на изготвянето й, общото и психическото състояние на ищеца не е било
увредено в отрицателна насока.
Разпоредбата
на чл. 11 ал. 1 от ЗОДОВ предвиждала
огласяване на постановена оправдателна присъда да се извърши от органа,
който я е постановил, т.е. в случая това задължение е тежало върху ВКС. Счита,
че това задължение било изпълнено – електронния вариант
на в/к „Дневник"
от 23.06.2016 год. и на вестник „168 часа" от 08.07.2016 год.
В случай, че съдът приеме за основателна претенцията на
ищеца, ответникът оспорва като прекомерно изключително много завишен размерът
на търсенето обезщетение.
Липсвали
доказателства ищецът да е платил определената сума за защитата му по
производството по КД № 473/17 г. на ВКС.
II.ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИКА
Производството
е образувано по предявен от ИЩЕЦ: Г.С.Н., ЕГН
**********, с адрес: ***, м-ст Сотира No 314 срещу ОТВЕТНИК:
Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2,
представлявана от Главния прокурор на РБ Сотир Цацаров, обективно кумулативно съединени искове, както следва:
-
с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 900
000 / деветстотин хиляди / лева за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян психически стрес, огорчение, страх, безнадежност, отчаяние, безизходица,
паника, депресия, емоционално отдалечаване от близките, влошено физическо и психично здраве,
сериозни финансови проблеми за семейството му, компрометиране на
доброто му име в обществото и като професионалист, лишаването от право на труд, които са пряка и
непосредствена последица от неправомерно повдигнато и поддържано
обвинение в престъпление по чл. 116 НК, за което бил оправдан с присъда No 156
/23.06.2016г., постановена по к.н.д. No 107 / 2016г. по описа на ВКС, II НО.
Претендира
се и законна лихва, считано от
датата на влизане в законна сила на присъда No 156
/23.06.2016г., постановена по к.н.д. No 107 / 2016г. по описа на ВКС, II НО – 23.06.2016г. до окончателното
изплащане на задължението.
-с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата от 1 000 / хиляда
/ лева, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от неоснователното искане за
възобновяване на производството по обвинение за престъпление по чл. 116 НК.
Претендира
се и законна лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съд до окончателното
изплащане на задължението.
-
с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 20
000 / двадесет хиляди / лева за
причинени неимуществени вреди, настъпили от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6 пар.1
от Конвенцията.
Претендира
се и законна лихва, считано от
датата на влизане в законна сила на присъда No 156
/23.06.2016г., постановена по к.н.д. No 107 / 2016г. по описа на ВКС, II НО – 23.06.2016г. до окончателното
изплащане на задължението.
В рамките на производството от ответника е направено възражение с право основание чл. 5 от ЗОДОВ с твърдение, че по изключителна вина на
ищеца, поради късното му даване на обясненя, производството е продължило за
посочения период.
III.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
В тежест
на ищеца е да установи в условията на пълно и главно
доказване всички факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си
последици. Във връзка с конкретните му
твърдения:
1/ по иска с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди - че по отношение на него
са повдигнати посочените обвинения за извършени престъпления, наказателното
производство, по които е приключило с осъдителна присъда за
първото и
с постановена оправдателна присъда за второто; че от
тези действия на длъжностни лица на ответника за него
са произлезли конкретните вреди по вид и размер- настъпилото влошаване на общия
здравословен статус, психическо състояние,
претърпените болки и страдания, вкл. емоционалното
отдалечаване със семейството, финансовите проблем, както и наличието на причинно-следствената
връзка между тях и воденото срещу ищеца наказателно
производство за престъпление по чл. 116 от НК,
претърпените страдания и интензитета на стреса, опозоряването на името му
и репутацията му;
2/ по иска с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за причинени имуществени
вреди – че ищецът
е извършил посочените разходи в твърдения размер;
3/ по иска с
правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за
причинени неимуществени вреди – продължителността на производството, както и че
същото е извън рамките на разумния срок;
В тежест
на ответника е да установи всички положителни факти по направените възраженията, от
които черпи изгодни за себе си последици, в това число по конкретните
твърдения – че здравословните проблеми на ищеца са възникнали
преди повдигане на обвинение на престъпленията по
чл. 142 /и това по чл. 116 от НК/ - 16.04.2007; здравословни проблеми, са
били изследвани от съда в две инстанции; от 26.07.2007 год. съпругата на ищеца
била встъпила като негов защитник по делото; в края на
м. февруари 2012 год. ищецът бил упълномощил сина си Стелиян Ганиславов Н. да
го представлява и защитава по воденото наказателно производство; че работел като служител,
като административен директор, като управител, на „Трансинс" ЕООД, като
управител на търговска база на „Ферометалснаб" ЕООД, че работел в
„Трансинс авторециклиращ консорциум", в „Трансинс рециклираща
компания" ЕООД; че на 21.12.2007 год. ищецът
и съпругата му са продали на непълнолетния им към тази дата син - Стелиян
Ганиславов Н., за сумата от 400 лева парцела, описан в
исковата молба; че оправдателната присъда е разгласена в електронния вариант на
в/к „Дневник"
от 23.06.2016 год. и на вестник „168 часа" от 08.07.2016 год; че ищецът е дал обяснения, по които е работено и това е било причината за
продължителността на производството.
IV.УКАЗАНИЯ ДО СТРАНИТЕ ЗА КОИ ОТ
ТВЪРДЯНИТЕ ОТ ТЯХ ФАКТИ НЕ СОЧАТ ДОКАЗАТЕЛСТВА
УКАЗВА на ищеца, че не сочи
доказателства по иска с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за причинени имуществени вреди, че ищецът е извършил посочените разходи в
твърдения размер от 1 000лв.
За установяване на всички
други релевантни факти и обстоятелства страните са ангажирали надлежни
доказателства.
Определението не подлежи на обжалване.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
Да се призове допуснатият до разпит при режим на призоваване свидетел д-р Б.Г.П.
за датата на насроченото съдебно заседание.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: