РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Бургас, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222000500228 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна жалба от Л. И. Ф.-Я., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. С., ж. к. Д., бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, чрез процесуален
представител адв. К. Г. - *АК, срещу решение № 260040/16.03.2022 год. по
гр.д.№135/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е развален
по предявените искове от М. И. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
С., ул. „Г. И.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, П. Ю. Ф., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. С., ул.„ О.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** и Ю. Ю. Ф., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. С., ж. к. Х. Д. бл. **, вх. *, ет. *, ап. **,
представлявани от адв. И. Я. от АК - Б., съдебен адрес гр. С., ул. „П.“ № *, ет.
*, офис **, против Л. И. Ф.-Я., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ж.
к. Д., бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, до размера на 2/3 идеални части
сключения договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
№ ** по нот. дело № ****/**** г. на нотариус, рег. №***, с район на
действие PC-Несебър, по силата на който И. Б. Ф., ЕГН**********, бивш
жител на гр. С. В., починал на **.**.**** г. е прехвърлил на Л. И. Ф.-Я.
правото на собственост върху самостоятелна масивна сграда с идентификатор
11538.502.25.2 по КККР на гр. С. В., със застроена площ 41 кв.м., брой етажи
2, състояща се от дневна, трапезария с кухненски бокс, входно предверие и
тоалетна, вътрешна стълба, както и използваем тавански етаж-спалня, баня,
1
складово помещение с предназначение курортна, туристическа сграда, заедно
с ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 11538.502.25 по КККР на гр. Н., с
площ 351 кв.м., с начин на трайно ползване за курортен хотел, почивен дом,
трайно предназначение на територията урбанизирана при граници поземлени
имоти с идентификатори 11538.502.20, 11538.502.26, 11538.502.261,
11538.502.258, 11538.502.24 по КККР на гр. С. В., находящи се в гр. С. В., ул.
„С. В.“ № ** и е осъдена Л. И. Ф.-Я., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
С., ж. к. Д., бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, да заплати на М. И. Ф., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. С., ул. „Г. И.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, П.
Ю. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ул. „О.“, бл. **, вх. *, ет. *,
ап. ** и Ю. Ю. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ж. к. Х. Д., бл.
**, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 2408,80 лева, представляващи направени
съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
като постановено при превратно тълкуване на събраните по делото
доказателства. Твърди се, че според клаузите на сключения договор обемът
грижи, които е следвало да полага ответницата за общия наследодател на
страните не е точно определен, а при съобразяване и с възможностите на
прехвърлителя да се справя сам, ответницата се е грижила за здравето,
хигиената и домакинството му. Твърди се, че съдът е кредитирал показанията
на свидетелите Д. и Г. за здравословното състояние на прехвърлителя без да
отчете противоречията им с медицинската документация и показанията на
свидетеля Н. - лекуващ лекар на прехвърлителя. Твърди се, че грижите, които
ответницата е полагала за прехвърлителя се установяват от свидетелските
показания на свидетелите К. и Н. Оспорен е извода на съда, че полаганите от
ответницата грижи преди сключване на договора са правно ирелевантни, с
твърдение, че следва да се отчете обстоятелството, че ответницата е полагала
грижи за баща си и преди това, а договорът е сключен и като признание за
тези грижи. Сочи се, че няма законово изискване издръжката да се предоставя
по банков път, като се твърди, че по делото е установено, че ответницата е
поела разноските на прехвърлителя за лекарства, консумативи, болничен
престой – т.е. поела е разходите, които са съответствали на неговите нужди и
по този начин е изпълнила задължението си да му осигури издръжка, а също -
полагала е грижи за баща си както преди сключване на договора, така и след
това. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне
на предявените искове.
В дадения срок е постъпил писмен отговор от ищците по предявените
искове М. И. Ф., П. Ю. Ф., и Ю. Ю. Ф., чрез процесуален представител адв. И.
Я., в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба
и правилност на обжалваното решение. Сочи се, че предмет на изследване по
делото са предоставените издръжка и гледане от ответницата спрямо
прехвърлителя в периода от сключване на договора на 12.12.2019 год. до
смъртта му на **.**.**** год. Твърди се, че за този период ответницата не е
полагала цялата необходима грижа и не е предоставяла цялата необходима
2
издръжка на прехвърлителя, което се установява от разпита на свидетелите Д.
и Г., чиито показания съдът е обсъдил задълбочено, ведно с останалите
доказателства по делото. Сочи се, че не е доказано ответницата да е
изпълнявала поетите задължения за полагане на грижи и издръжка трайно,
ежедневно и непрекъснато и да е обезпечила най-добри социално-битови
условия за преживяване на прехвърлителя. Твърди се, че изводът на съда, че
ответницата не е изпълнила пълно и точно задълженията си по договора е
обоснован, поради което предявените искове са основателни, а обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт
на окръжния съд подлежащ на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по
субективно съединени искове за разваляне на алеаторен договор за
прехвърляне на недвижими имот срещу задължение за издръжка и гледане, с
правни основания чл.87 от ЗЗД.
В открито съдебно заседание въззивницата чрез процесуалния си
представител адв.Х. поддържа въззивната жалба, а въззиваемите с писмено
становище депозирано от процесуалния им представител адв.Я. поддържат
съображенията за нейната неоснователност. И двете страни представят
списъци за разноските по чл.80 от ГПК и искат присъждането им.
Бургаският окръжен съд е сезиран с искове предявени от М. И. Ф., ЕГН
**********, П. Ю. Ф., ЕГН **********, и Ю. Ю. Ф., ЕГН **********,
против Л.И. Ф.-Я., ЕГН **********, за разваляне до размера на
наследствената им квота от общо 2/3 идеални части, на договор за
прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт № ** по дело № ****/**** г. на нотариус, рег. № ***, с район
на действие PC-Несебър, сключен между наследодателя им И. Б. Ф., ЕГН
**********, бивш жител на гр.С. В., починал на **.**.**** год. в качеството
му на прехвърлител и ответницата Л.И. Ф.-Я. в качеството и на приобретател,
по силата на който и при условията на договора ответницата е придобила
собствеността върху самостоятелна масивна сграда с идентификатор
11538.502.25.2 по КККР на гр. С. В., със застроена площ 41 кв.м., брой
етажи 2, състояща се от дневна, трапезария с кухненски бокс, входно
предверие и тоалетна, вътрешна стълба, както и използваем тавански етаж-
спалня, баня, складово помещение с предназначение курортна, туристическа
сграда, заедно с 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 11538.502.25
по КККР на гр. Н., с площ 351 кв.м., с начин на трайно ползване за курортен
хотел, почивен дом, трайно предназначение на територията урбанизирана при
граници поземлени имоти с идентификатори 11538.502.20, 11538.502.26,
11538.502.261, 11538.502.258, 11538.502.24 по КККР на гр. С. В., находящи се
в гр. С. В., ул. С. В. № **.
Сочи се, че преди сключване на договора процесният имот е бил
собствен на наследодателя на страните по делото - И. Б. Ф., поч. на **.**.****
год., че първият ищец е негов син, другите двама са негови внуци - деца на
3
починал преди наследодателя негов син, а ответницата е негова дъщеря.
Твърди се, че ответницата не е изпълнила задълженията си по договора
за предоставяне на гледане и издръжка на наследодателя както преди
сключването му, така и след това. Твърди се, че след прехвърляне на
недвижимия имот отношенията между прехвърлителя и ответницата са били
влошени, като той не е получавал каквито и да е грижи и издръжка от нея.
Сочи се, че преди смъртта си прехвърлителят е живял повече от 10 години на
съпружески начала с жена, която при нужда го е гледана и се е грижила за
него. Поради твърдяното неизпълнение от страна на ответницата е направено
искане за разваляне на договора до размера на общата наследствена квота на
ищците и за присъждане на разноските. Ищците са поддържали предявените
искове, ангажирали са доказателства.
След възстановяване на срока за отговор, ответницата с
депозирания такъв е оспорила предявените искове. Твърди, че е изправна
страна по сключения договор, че ищците никога не са полагали грижи за
общия наследодател, те били дезинтересирани и в лоши отношения с него.
Твърди, че тя единствено е полагала грижи за баща си както много преди
сключване на договора, така и след това. Предоставяла издръжка на бащата
още от 2018 год. преди здравето му да се влоши. Сочи, че след сключване на
договора баща й се нуждаел от постоянна грижа, която тя му предоставяла, а
твърденията на ищците, че отношенията им са били влошени е неистина.
Сочи, че за периода октомври 2019 - февруари 2020 год. баща и е бил
хоспитализиран на няколко пъти, като в този период само тя е полагала грижи
за него, осигурявала прехраната му, заплащала назначените медикаменти и
процедури. След последната сърдечна операция, през м.04.2020 год. заминала
за гр. С. В., където полагала лични грижи и му осигурявала необходимата
топлина и спокойствие, като заплащала и сметките на домакинството. При
постъпване на баща й през м.05.2020 год. в болница в гр.Бургас, тя била
неотлъчно до него до смъртта му на **.**.**** год. Ответницата е направила
искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноските
по делото, ангажирала е доказателства.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че решението по спора е
постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната
форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.
Решението е постановено по допустими искове за разваляне на
процесния договор до размера на наследствената квота на ищците от
наследството на общия наследодател, до която е обоснован правния им
интерес, и е допустимо. Съгласно ТР № 30/1981г. на ОСГК на ВС,
наследниците на прехвърлителя, могат да осъществят развалянето на
договора за издръжка и гледане, поради неизпълнението му от длъжника, до
размера на субективните им права, произтичащи от наследяването.
4
Видно от приложения акт за смърт И. Б.Ф. б.ж. на гр. С. В., общ. Н.,
обл. Б. е починал на **.**.**** год. в гр.Б. От представеното удостоверение
за наследници се установява, че ищецът М. И. Ф. е негов син, а ищците П. Ю.
Ф. и Ю. Ю. Ф. са негови внуци - синове на починалия преди наследодателя
негов син - Ю. И. Ф. – поч. на **.**.**** год. Ответницата Л.Ф.-Я. е дъщеря
на общия наследодател. Не се оспорва, че същата е еднокръвна сестра на
първия ищец и леля по бащина линия на другите двама ищци.
От приложенията по делото нотариален акт № **, том **, рег. № *****,
дело № ****/****г. на нотариус, рег. № ***, с район на действие PC-Несебър
/л.69-71/е видно, че на 12.12.2019 год. е сключен договор за прехвърляне на
недвижими имот срещу задължение за издръжка и гледане между общия
наследодател И. Б. Ф., ЕГН **********, бивш жител на гр. С. В., починал на
**.**.**** год. в качеството му на прехвърлител и дъщеря му Л. И. Ф.-Я. в
качеството и на приобретател, по силата на който Л. И. Ф.-Я. е придобила
собствеността върху самостоятелна масивна сграда с идентификатор
11538.502.25.2 по КККР на гр. С. В., със застроена площ 41 кв.м., брой етажи
2, състояща се от дневна, трапезария с кухненски бокс, входно предверие и
тоалетна, вътрешна стълба, както и използваем тавански етаж-спалня, баня,
складово помещение с предназначение курортна, туристическа сграда, заедно
с 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 11538.502.25 по КККР на гр. Н.,
с площ 351 кв.м., с начин на трайно ползване за курортен хотел, почивен дом,
трайно предназначение на територията урбанизирана при граници поземлени
имоти с идентификатори 11538.502.20, 11538.502.26,11538.502.261,
11538.502.258, 11538.502.24 по КККР на гр. С. В., находящи се в гр. С. В., ул.
С. В. № **, срещу описана в договора насрещна престация, както следва:
срещу положените грижи досега, издръжка и гледане, както и срещу
задължението на приобретателката Л. И. Ф.-Я. да поеме и занапред
издръжката и гледането на прехвърлителя до края на живота му, така, както е
правила това и досега през изминалите години, като му осигури и занапред
спокоен и нормален живот, такъв какъвто му е осигурявала и досега, като го
подпомага и полага за него съответните грижи при болест, старост и немощ и
му подсигурява храна, лекарства и топлина, както е правила това и досега,
лично или чрез наети от нея трети лица, включително чрез евентуална
трансформация на гледането в даването на парични средства.
По делото са ангажирани следните доказателства:
Представени са две разписки за преведени суми от ответницата на
общия наследодател на 24.09.2008 год., съответно от 100 лв. и от 400 лв.
Представени са три епикризи на Клиника по кардиохирургия /не се
спори, че това е т.н. клиника „Лозенец“ в гр.София/, за болничен престой на
Иван Бориславов Ф., от които се установява, че:
-за периода от 17.05.2013 год. до 07.06.2013 год., когато е бил на **
години е постъпил за планово оперативно лечение, като на 20.05.2013 год. му
е извършена сърдечна операция и е имплантирана биологична аортна
клапа. На втория постоперативен ден е получил исхемичен мозъчен инсулт с
5
данни за тромботична оклузия на клона на лявата средномозъчна артерия, но
след проведена терапия и рехабилитация е изписан в добро общо състояние,
-за периода от 13.01.2020 год. до 05.02.2020 год., когато е бил на **
години отново е постъпил за планово оперативно лечение. В епикризата е
отразено, че след първата операция е изписан с остатъчно сензо-моторна
афазия и латентна десностранна хемипареза, но е бил без прояви на СН до
2018 год., когато започнал задух при обичайни физически усилия и
последвало бързо влошаване на състоянието наложило хоспитализация в КК
болница „Лозенец“. Проведено е за една година медикаментозно
стабилизиращо лечение, но през 2019 год. и след прекарана вирусна
инфекция състоянието му се влошило, като на 16.01.2020 год. му е
извършена повторна сърдечна операция за репротезиране на
първоначално поставената протеза и клапно протезиране с нова протеза,
за периода от 14.02.2020 год. до 19.02.2020 год. – след втората сърдечна
операция е приет в КСХ по спешност, като му е проведено медикаментозно
лечение. Изписан в добро общо състояние.
От разпита на свидетеля П. Д се установява, че с наследодателя И. се
познават от 50 години, били са приятели. Свидетелят познава и страните по
делото, няма родство с тях. Свидетелят сочи, че първия път /по данни от
епикризата през 2013 год./ оперирали И. в Правителствена болница, той искал
да отиде там защото имал приятели или познати и бил сигурен в болницата.
След операцията се прибрал в С. В., като в този период свидетелят не е
виждал Л. в С. В. Свидетелят твърди, че пет месеца от последната година от
живота на И. той е бил в София, като свидетеля му намерил квартира в
София, непосредствено до неговата къща – били „къща до къща“. През този
период И. не бил добре, задъхвал се, до него бил свидетеля и приятелката на
И. - Е. П. Свидетелят сочи, че И. е живял с нея последните 27 години от
живота си. Приятелката му имала два мезонета, като И. и тя живеели в
нейната къща, а неговата къща в С. В. давали под наем. Свидетелят знае, че
И. давал къщата си в С. В. под наем на готвачите на братя Д., а също на
австрийци, които идвали с кучета и не ги приемали другаде. И. събирал пари
през лятото и изкарвал зимата с тези пари и пенсията си. Така се издържал.
През сочените пет месеца само свидетелят и приятелката му К. се грижили за
И. Свидетелят сочи, че каквото имало на неговата маса, такова имало за И. и
приятелката му. Тъй като жилището на свидетеля в гр.София и квартирата на
И. били близо, когато свидетелят „сложел масата“ викал И. и приятелката му.
Било през зимата, когато през последната година от живота си И. дошъл в
София. Направили му изследвания в Правителствена болница. Казали му, че
операцията е неизбежна, защото може всеки момент да умре и че трябва да го
оперират, но и след операцията няма гаранция. Отложили операцията с около
месец защото се наложило И. да се излекува от вирусна инфекция. След
операцията /извършена на 16.01.2020 год./, като го изписали от болницата И.
останал още известно време в София и след това се върнал в С. В., но от К.
знае, че не се чувствал добре – било му лошо. К. казала на свидетеля, че го
6
закарали в болницата в гр.Бургас и след няколко дни там починал.
Свидетелят сочи, че след втората операция И. и К. си тръгнали от София с
колата на И., която той управлявал. Свидетелят знае, че между първата и
втората операция И. е идвал два пъти за по една седмица в София „да му
източват вода“. Преди втората операция свидетелят сочи, че заедно
празнували Коледа. И. влязъл в болницата за операция след Нова Година.
Преди това не могли да го оперират заради вируса, починал скоро след като
му направили втората операция. Свидетелят посещавал всеки ден И. в
болницата, като сутрин след 7 часа и вечер му носел храна и вестници.
Според свидетеля Л. и И. били „в никакви“ отношения. Любов идвала от
София в С. В. от време на време през лятото за морето. Свидетелят я е виждал
един, два пъти, като е виждал и децата и - момче и момиче. Сочи, че Л. довела
децата миналата година /т.е. през 2020 год./ в С. В. При престоя на И. в
болницата за втората операция свидетелят сочи, че един-два пъти се засякъл с
Л., но не знае дали е посещавала баща си и друг път.
Свидетелят И. Г., който постоянно живее в С. В., сочи, че познава И. от
1990 год., като почти 10 години живял при него на квартира. Той амбицирал
И. да дойде в С. В. да си купи парцел и да си построи къща. Свидетелят сочи,
че не е губил връзка с И., виждали се постоянно. От 1995-1996 год. И. е
живеел с К. Свидетелят често минавал да ги види след връщане от работа, да
си поприказват. Познава децата на И., от него знае, че първоначално не е
признал Л., но след много молби от нейна страна я признал за своя дъщеря. Л.
идвала инцидентно при И., свидетелят я виждал рядко. Започнала да се
появява лятото в С. В. преди 5-6 години, тогава свидетелят я свързал с едни
японци и тя купила техния апартамент. При баща си идвала да му каже
„здравей“ и толкова. Свидетелят сочи, че по нищо не личало И. да е болен,
бил активен – искал да си прави ограда и взел едни железни врати от
свидетеля, засекли се на плажа след операцията, направили си клип, поради
което свидетелят счита, че И. не е имал нужда от помощ. Клипът, който
направили на плажа изпратили на сина му М. М. бил най-малкия син, който
живеел от дълги години в Г. и давал пари на баща си при нужда най-вече през
зимата, а допреди 4-5 години всяка зима по празниците и по друго време И.
ходел при М. в Г. И. споделял със свидетеля, че дори понякога М. му намирал
работа и си е изкарвал пари при престоя си при него. Свидетелят сочи, че най-
големият му син /Ю. поч. м.**.**** г./ преди да почине дошъл да живее в С.
В. и И. му предоставил половината къща, като отношенията им били добри,
помагали си, но след като синът му починал, И. отново останал сам в къщата.
Давал я лятото под наем, а живеел при К., но зимата когато му трябвали пари,
искал от М. Свидетелят сочи, че последните 7-8 месеца преди И. да почине се
виждали по-рядко, но И. бил много активен човек за годините си. Според
свидетеля е нямал нужда от допълнителни грижи, не се е залежавал. Не знае
дъщеря му Л. да го е подпомагала под някаква форма. Дори след като купила
имота в С. В. от японците, рядко я е виждал при баща си. Преди Ф. Л.
живеела в Я. Свидетелят бил в Я. един месец и при престоя си разбрал, че Л.
7
без съгласието на бащата на децата си, ги взела и ги докарала в България.
Свидетелката С. К. познава ответницата Л. от 1994 год., били
състудентки в С. а. Виждала е бащата на Л. - И. няколко пъти. Свидетелката
твърди, че е присъствала два-три пъти през 2013 год. на посещения на Л. при
баща и в болницата след операция. След операцията през 2013 год. баща и
получил инсулт, не можел да говори и бил обездвижен. Веднъж свидетелката
видяла, че Л. бръсне баща си, а също-всеки ден го посещавала за да му прави
масажи, тъй като това завършила в ***. Свидетелката сочи, че за 24 май 2020
год. отишла на гости при Л. в С. В. Отишли да почистят градината при дядо
И. и го видели. Той казал, че благодари на Л., че му помага финансово защото
пенсията му е много ниска - около 200 лв., благодарил и на внуците, че му
помагат. Тогава бил в добро настроение, по нищо не можело да се
предположи, че след седмица няма да е между живите. Свидетелката знае, че
той е постъпил в болницата в гр.Бургас и тогава при него е била Л.
Свидетелката сочи, че е виждала как в Правителствена болница в гр.София Л.
е носела необходими неща на баща си. Свидетелката сочи, че Л. живее в свой
апартамент в С. В., който закупила през 2015-2016 год. за да не притеснява
баща си да отдава къщата под наем. Когато е в С. Л. живее в кв. “Д.“.
Свидетелката познава децата на Л. – голямата дъщеря Е. род. през **** год. и
по-малкия Р., който скоро навършил ** години. Л. живяла за известен период
в Я., но след като се върнали заживяла в С. в ж. к. “Д.“ заедно с децата, които
учат в С.
Свидетелят Ж. Н. познава ответницата от м.май 2009 год. Тогава той
бил на специализация в Я., а тя живеела в Х. По това време тя била
единствената българка в Х. С бащата на Л. свидетелят се запознал покрай
продължителния му престой в болницата в Лозенец, където свидетелят
работи в Кардиологично отделение. От Я. се върнал през есента на 2013 год.
Сочи, че когато още бил в Я., през 2013 год. Л. се свързала с него, и го
помолила да и препоръча добър кардиолог, тъй като баща и не се чувства
добре. Свидетелят препоръчал негова колежка, която открила заболяване
изискващо оперативно лечение. През пролетта на 2013 год. оперирали И. в
болницата в Лозенец. След като се върнал от Я. свидетелят се запознал с
документите, сочи, че след операцията е имало усложнения при него –
направил инсулт. След това с Л. поддържали контакти през годините, когато
идвали гости и приятели от Я. През есента на 2019 год. Л. се обадила на
свидетеля, че баща й не се чувства добре. Казала, че са го приели в
кардиологията в болницата, в която свидетелят работи и го помолила да
отиде за да види какво е състоянието му. Свидетелят веднага отишъл и от
изследванията разбрал, че положението не е никак добро – бащата на ищцата
бил в едно от най-тежките състояния в сърдечната хирургия. След лечение с
антибиотици била извършена операция. През това време Л. постоянно се
интересувала и питала свидетеля за мнението му, подготвила баща си за
операция, бръснела го, осигурявала за него това, което липсвало от
болничната аптека. След операцията бащата на Л. останал по-дълго в
8
болницата, тъй като имал затегнат следоперативен период. През пролетта на
2020 год. идвал при тях за дрениране тъй като получавал плеврални изливи.
Третирали го амбулаторно с източване на литър, литър и половина течност,
след което го пускали да си ходи. За процедурите го водела Л. След началото
на корона-кризата И. Ф. спрял да идва в болницата, а по-късно от Л.
свидетелят разбрал, че е починал.
От представените по делото банкови извлечения се установява, че към
момента на смъртта си прехвърлителят е имал банкови сметки по три
свободни депозита съответно в размери от 650 лв., 7998,08 лв. и 240,97 лв.,
както и разплащателна сметка по която е постъпвала пенсията му в размер на
400 лв. месечно с крайно салдо към момента на смъртта му в размер на
2 791,08 лв. По сметките липсват данни за внасяни по тях суми от
ответницата.
Съдът дава вяра на свидетелските показания за релевантните
лично възприети от свидетелите обстоятелства, като цени и другите
събрани по делото доказателства. Не се споделят възраженията по
въззивната жалба относно противоречие на показанията на свидетелите Д. и
Г. с останалите доказателства по делото. Свидетелите са от близкия
приятелски кръг на наследодателя на страните. Соченото от тях е от лични
възприятия и дългогодишни впечатления, и дава възможност за установяване
на релевантни за спора обстоятелства. Останалите доказателства по никакъв
начин не опровергават соченото от тези свидетели.
Въз основа на горното, съдът прави следните правни изводи:
Както е разяснено в Решение № 863 от 22.12.2010г. на ВКС по гр. д. №
1534/2009г., IV г. о., ГК, Решение № 420 от 11.01.2012г. на ВКС по гр. д. №
99/2011г., III г. о., ГК и др., договорите за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане са вид ненаименован алеаторен договор.
Съдържанието на насрещните права и задължения по договора се определя по
съгласие на страните, които съгласно чл.9 ЗЗД могат свободно да определят
това съдържание, доколкото то не противоречи на повелителни норми на
закона и на добрите нрави. Специфичността на съдържанието на
задължението за гледане, подчинено на нравствено етични изисквания, следва
от постигнатото между страните съгласие с оглед конкретиката на всеки
отделен случай; с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и
възможностите му да се справя сам. Издръжката, ако не е уговорено нещо
различно, се дължи винаги в пълния и обем и независимо дали
продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка -
дължимата издръжка не се подчинява на правилата за издръжка, уредени в
Семейния кодекс, тъй като се касае за договорно задължение,
неизпълнението на което може да доведе до разваляне на договора.
Възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение -
целта на договора е нуждите на прехвърлителя на имота да бъдат обезпечени
в обичайните разумни граници, поради което длъжникът не може да се
позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по договора.
9
Липсата на парични средства за изпълнение на задължението за издръжка,
било в натура, било в пари, не освобождава длъжника от отговорност.
Разпоредбата на чл.87, ал.3 от ЗЗД предоставя възможност за разваляне на
договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват
вещни права върху недвижими имоти, ако длъжникът по двустранния договор
не изпълни задължението си по него по причина, за която той отговаря.
Съдебната практика приема, че изпълнението по алеаторния договор трябва
да е пълно и цялостно както спрямо субектите, които се ползват от него,
така и спрямо продължителността на изпълнението. Договорът за
прехвърляне на собственост върху имот срещу задължение за осигуряване на
помесечна издръжка създава задължения за приобретателите за в бъдеще,
като всяка периодично дължима престация по него има относителна
самостоятелност предвид обстоятелството, че обслужва екзистенциални
потребности на прехвърлителя, поради което дори частичното
неизпълнение е предпоставка за разваляне на договора.
В случая между ответницата и общия наследодател е сключен
ненаименован договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, който не разкрива явни белези на нищожност,
поради което съдът го приема за действителен. Особеност на процесния
договор е, че съгласно посоченото в него приобретателката е придобила
имота освен срещу задължение за алеаторна престация за полагане на грижи и
даване на издръжка на прехвърлителя за бъдещо неопределено време след
сключване на договора, още и поради полагани грижи и осигурявана
издръжка до сключването му. Страните са постигнали съгласие
прехвърлянето на имота да се извърши "срещу положените грижи досега,
издръжка и гледане, както и срещу задължението на приобретателката Л. И.
Ф.-Я. „да поеме и занапред издръжката и гледането на прехвърлителя до
края на живота му, така, както е правила това и досега през изминалите
години, като му осигури и занапред спокоен и нормален живот, такъв
какъвто му е осигурявала и досега, като го подпомага и полага за него
съответните грижи при болест, старост и немощ и му подсигурява храна,
лекарства и топлина, както е правила това и досега, лично или чрез наети
от нея трети лица, включително чрез евентуална трансформация на
гледането в даването на парични средства.“
Установи се по делото, че през 2013 год. ответницата е съдействала на
баща си за намиране на специалист който да го диагностицира и при
последвалата сърдечна операция в гр. София за имплантиране на биологична
аортна клапа, като е участвала при болничното му възстановяване.
Посещавала го в болницата и му правела масажи. След операцията през 2013
год. и последвалия болничен престой през същата година заради настъпилите
усложнения, до есента на 2019 год. няма данни наследодателят на страните да
е показвал, че има сериозни здравословни проблеми. За този период
приятелите му – свидетелите Д. и г., че той е изглеждал много добре за
възрастта си, бил е жизнен и активен човек, живял е с приятелката си К., и не
10
е имал изявена нужда друг да се грижи за него. През този период при
недостиг на пари се обръщал към малкия си син М., като често го посещавал
и в Г., където синът му отдавна живеел. През периода – 2015-2016 год. в
къщата на прехвърлителя в С. В. дошъл да живее големият му син, но скоро
след като И. му отстъпил половината къща, синът му починал. В този период
ответницата живеела предимно в София и идвала при баща само за
посещение през лятото, придружавана и от децата си. През 2015 – 2016 год.
ответницата си закупила апартамент в С. В., но и след това рядко посещавала
баща си. През лятото И. давал къщата под наем за да си осигури пари за
зимата, като живеел при дългогодишната си приятелка К., в нейно жилище.
Липсват данни преди сключване на договора ответницата да е превеждала
суми за издръжка на прехвърлителя по негови сметки или да му е
предоставяла парични суми на ръка. Еднократно изплатени парични средства
през 2008 год. чрез „изи пей“ от ответницата на прехвърлителя в размер на
общо 400 лв. не могат да бъдат счетени за плащане на издръжка, тъй като е
ясно, че тази сума не е в състояние да покрие нуждите на прехвърлителя от
издръжка от момента на получаването й през 2008 год. до момента на
сключване на договора. Липсват данни за предоставяни преди сключване на
договора други парични суми от страна на ответницата на прехвърлителя,
като липсват данни и за предоставяне на периодична издръжка в натура. За
този период извън грижите положени по време на операцията през 2013 год. и
непосредствено след нея при болничния престой, липсват данни ответницата
да е полагала други грижи за прехвърлителя. Изложеното по-горе, макар да
е установено по делото, е правно ирелевантно за настоящия спор. Дори
преди сключване на договора да не се разкрива типичното поведение на лице
ангажирано с гледането и издръжката на друго лице, важно в случая е, че за
прехвърлителя, това което е направила ответницата за него преди
сключване на договора на 12.12.2019 год. е било достатъчно да
удовлетвори нуждите му от издръжка и гледане, поради което за този
период не би могло да се приеме неизпълнение на договора от нейна
страна. В този смисъл е константната практика на ВКС-Решение
№327/25.02.2015г. по гр.д.№1205/2014г. на 4- то г.о., Решение № 20/2019г по
гр.д № 2298/2018г на 4-то г. о на ВКС, Решение № 863/2010г по гр.д №
1534/2009г на 4-то г. о на ВКС и др. С обжалваното решение окръжният съд е
цитирал и зачел константната практика на ВКС. Противно на твърденията във
въззивната жалба окръжният съд не е приел като основание за разваляне на
договора наличие на действия по неизпълнение от ответницата преди
сключването на договора, поради което възраженията в този смисъл са
неоснователни.
Тъй като дължимата от ответницата престация по договора включва
като единно и неделимо задължение освен грижите и издръжката за минал
период, и тези които тя е поела като бъдещо алеаторно задължение,
останалите наследници на прехвърлителя могат да се позоват на
неизпълнение на договора от страна на ответницата, за шестмесечния
11
период от сключването на договора на 12.12.2020 год. до смъртта на
прехвърлителя на 08.06.2020 год., което те са направили с исковата
молба и поддържат пред настоящия съд.
В този смисъл от свидетелските показания на свидетеля Д. става ясно,
че от есента на 2019 год. здравето на И. се влошило, поради което се
наложило да отиде в София, където свидетелят му намерил квартира. И. бил в
София около пет месеца /тъй като се установява, че в края на м.02.2020 год.
И. се е прибрал в С. В., явно периода за който говори свидетеля е м.10.2019
год. – м.02.2020 год./. Той дошъл в София с дългогодишната си приятелка К.
Разбрало се, че операцията при И. е неизбежна. Оперирали го след Нова
Година. Епикризата сочи извършено на 16.01.2020 год. репротезиране на
първоначално поставената протеза и клапно протезиране с нова протеза. След
операцията отново се наложило И. да влезе в болницата за около седмица.
При пребиваването на И. в София, свидетелят и приятелката на И. - Е., са
били постоянно с него. Често свидетелят, И. и К. се хранели заедно в дома на
свидетеля. По време на престоя в болницата преди и след операцията
свидетелят всеки ден носел храна и вестници на И. След като изписали И.,
той и К. си тръгнали за С. В. с неговата кола. Свидетелят има преки
впечатления от живота на наследодателя на страните за периода след
сключване на договора при престоя му в София, но не сочи тогава
ответницата да е била ангажирана с издръжката на баща си и да е полагала
грижи за него. От свидетелските показания на свидетеля Д. и от отразеното в
епикризата се установява, че операцията била отложена с около месец тъй
като И. се разболял от вирусна инфекция. По делото не се установи, че
ответницата е била до баща си след идването му в София до влизането му в
болницата. Не се установи да му е осигурявала всичко необходимо за
възстановяването му от вирусната инфекция, да го е подпомагала и да е
полагала за него съответните грижи. В този период И. е живял на квартира,
което предполага, че освен нужда от помощ от други лица е извършил
разходи на наем, но няма данни, нито твърдения ответницата да е поела
разходите на баща си за наем и за храна, да е осигурявала продукти или по
някакъв друг начин да го е издържала или гледала. Липсват данни по време на
престоя на И. в квартирата в София той да е бил посещаван от ответницата
или от натоварено от нея лице. Когато издръжката е уговорена като насрещна
престация по алеаторен договор, тя е дължима дори ако прехвърлителят
разполага със собствени средства, а в случая, след сключване на договора,
няма данни за каквато и да е съпричастност на ответницата към
издръжката на нейния баща.
Установи се по делото от показанията на свидетеля Н., че преди и след
сключване на договора ответницата е съдействала на баща си за
консултациите с лекар за втората сърдечна операция, като по време на
болничния престой до изписването му и завръщането му в С. В. са
ангажирани доказателства, че го е посещавала в болницата, участвала в
подготовката му за операция, а след нея се интересувала за състоянието му,
12
придружавала го и при посещение в болницата за процедури след операцията.
Свидетелят Д. също е видял ответницата един, два пъти в болницата. По
време на болничния престой на баща си ответницата доставяла от аптеката
това, с което болницата не разполага. Свидетелят Найчов не уточнява какво е
доставила ответницата, но дори да се приеме, че това са лекарства и
консумативи, не е установено, че разхода за тях е бил за сметка на
ответницата. Дори да се счете, че ответницата е извършила разходи за
закупуване на лекарства и консумативи, този инцидентен разход, не доказва,
че по време на болничния престой на прехвърлителя за втората операция
ответницата е осигурявала издръжката на баща си и е задоволявала всичките
му нужди – лично или чрез трети лица. Свидетелят Н. в качеството си на
лекар в отделението, в което е бил опериран и е лежал след операция
прехвърлителя, е бил натоварен от ответницата единствено да се интересува,
да следи и да я информира за здравословното му състояние, но не и да го
гледа, да се грижи за него, и да го издържа. Недоказани са твърденията на
ответницата че е заплатила болничния престой и процедури след операцията.
Предвид показанията на свидетеля Д., голяма част от нуждите на бащата на
ответницата през този период – от храна, комуникация и грижи са
осигурявали той и приятелката на И. - К.
След м. 02.2020 год. И. се е прибрал в С. В., като от свидетелските
показания на свидетелите Д., Г. и К. става ясно, че до приемането му в
болницата в гр. Бургас /в края на м.05.2020 год./ въпреки възрастта му – **
години, той е бил подвижен и жизнен-управлявал сам автомобил, ходил на
плаж, извършвал ремонтни работи и пр. Независимо от това за периода след
м.02.2020 год., до момента на смъртта на прехвърлителя, през м.06.2020 год.
ответницата е имала задължение да го гледа и да му осигурява издръжка, без
значение дали той е можел да се справя и да се издържа сам. Ответницата не е
ангажирала доказателства за участието си в личните грижи и комуникация с
баща си, така както е уговорено по договора за този период, като не е
ангажирала и доказателства за това, че му е осигурявана издръжка, било в
натура или пари. Липсват данни и за извършена трансформация. От
свидетелските показания на свидетелката К. единствено се установява, че
когато свидетелката била на гости на ответницата в края на м.05.2024 год. в
апартамента й в С. В., те отишли при баща и да почистят градината, но
липсват каквито и да е доказателства, че за периода ответницата е поела
постоянната издръжката и гледането на прехвърлителя до края на живота му,
като е участвала в осигуряването на спокоен и нормален живот. Не се
установи да го е подпомага и да е полагала за него съответните грижи, да му е
подсигурява храна, лекарства и топлина. Твърденията на свидетелката К. –
приятелка на ответницата, че през м.05.2020 год. И. изразил пред нея
благодарност към дъщеря си и към внуците /нейните деца/, че се грижат за
него и му помагат, не са подкрепени с установени по делото конкретни
действия за положени грижи или финансова помощ през периода, като не
съответстват и на показанията на свидетелите Д. и Г. – близки приятели на И.,
13
пред които той не е изразявал такива благодарности.
Недоказани като неподкрепени с доказателства са твърденията на
ответницата, че през м.04.2020 год. е заминала за гр. С. В., където полагала
лични грижи за баща си и му осигурявала необходимата топлина и
спокойствие, като заплащала и сметките на домакинството, а при постъпване
на баща и в края на м.05.2020 год. в болница в гр.Бургас била неотлъчно до
него до смъртта му на 06.03.2020 год. Свидетелката К. е изказала само
предположение, на базата на чутото, че ответницата е била до баща си в
болницата, което не е достатъчно за да се приеме това обстоятелство за
установено.
От представена по делото справка за задгранични пътувания на
ответницата се установява, че след сключването на договора, за периода от
23.12.2019 год. до 06.01.2020 год. – когато И. е бил с влошено здраве и му е
предстояла операция, като е прекарал празниците в София заедно с приятели
си И. и приятелката си Е., както и на следващия ден след изписване на
прехвърлителя от болницата след втората операция /19.02/, за периода от
20.02.2020 год. до 17.03.2020 год. ответницата е била извън страната .
Горното сочи, че в шестмесечния период между сключване на договора и
смъртта на прехвърлителя, през който приобретателката е имала освен
задължението за издръжка, още и задължението за полагане на грижи за
прехвърлителя, да му осигурява лекарства, храна и топлина, тя за месец и
единадесет дни е била извън страната, като няма данни за този период да е
възложила изпълнението на тези действия на други лица.
С договора не е уговорена цикличност на изпълнението или отклонение
от пълния обем грижи. Ето защо, дори да се счете, че за периода след втората
операция през м.01.2020 год. до смъртта на И. през м.**.**** год. ответницата
е извършвала отделни действия за обслужване и грижа за баща си по време на
болничния му престой в гр.София и е направила някакви разходи /в недоказан
размер/ в негова полза, а в края на месец май 2020 год. е почистила градината
в дома му, тези действия са само несъществена част от дължимото, като не
могат да бъдат счетени за трайно, ежедневно и непрекъснато изпълнение
на задълженията по договора. Недоказани са твърденията на ответницата за
предоставяна издръжка на прехвърлителя след сключване на договора. Както
е посочил и окръжният съд, дължимата по договора престация от страна на
ответницата, не е за допълващи грижи и издръжка, а е за цялостно
обезпечаване на издръжката и грижите за прехвърлителя, каквито не се
установи ответницата да е извършвала и предоставяла цялостно и
постоянно за периода след сключване на договора, до неговата смърт.
Събраните по делото доказателства при анализа извършен по-горе дават
основание за се счете, че е налице твърдяното от ищците неизпълнение на
договорните задължения на ответницата по процесния договор, по причина,
за която тя отговоря, което сочи, че са налице условията по чл.87, ал.3 от ЗЗД
за развалянето му от съда до размера заявен с исковата претенция, която
се явява основателна.
14
Като е стигнал до идентични правни изводи за основателност на
предявените искове, Бургаският окръжен съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд, включително
в частта за присъдените в полза на ищците и в тежест на ответницата съдебни
разноски направени пред първата инстанция в размер на 2408,80 лв.
С оглед изхода от делото в полза на въззиваемите следва да се присъдят
направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита
пред въззивния съд в размер на 1700 лв., които следва да бъдат възложени в
тежест на въззивницата.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260040/16.03.2022 год. по гр. д. №
135/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Л. И. Ф.-Я., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ж. к.
Д., бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** да заплати на М. И. Ф., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. С., ул. „Г. И.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, П. Ю. Ф., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. С., ул. „О.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** и Ю.
Ю. Ф.а, ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ж. к. Х. Д. бл. **, вх. *, ет.
*, ап. **, направени пред въззивния съд разноски в размер на 1700 лв. /хиляда
и седемстотин лева/-за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15