Решение по дело №20165/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 356
Дата: 9 януари 2025 г.
Съдия: Антоанета Георгиева Ивчева
Дело: 20241110120165
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 356
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
един1есети декември през две хиляди дв1есет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докл1ваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110120165 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемн1есета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, под1ена от с, с която срещу В. Г. М., Д. Г. А. и Ц. Г.
А. са предявени субективно и обективно, кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл.
198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат
на ищеца, всеки от тях сумата в размер на по 1852,17 лева, представляваща
главница за стойност на предоставени ВиК услуги за периода от 05.02.2016 г. до
12.05.2023 г. в имот, находящ се в **, клиентски № **, ведно със законната лихва
18.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на по 13,68 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
07.04.2023 г. до 18.06.2023 г., за които суми е изд1ена заповед за изпълнение на
парично з1ължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 69505/2023 г., по описа на СРС, 74
състав.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на договор за предоставяне на ВиК услуги. По силата на
чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи,
получаването на ВиК услуги става при публично известни Общи условия, одобрени от
КЕВР. Твърди ответниците да имат качеството на потребители на ВиК услуги, които са
му предоставени за обект, находящ се **.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с
който оспорват предявените искове. Оспорват през процесния период между страните
да е било налице твърдяното облигационно правоотношение за доставка на ВиК
услуги, респ. ответниците да са били собственици на имота през исковия период, като
навеждат твърдения, че част от тях са придобили правото на собственост върху имота
едва на 24.04.2024 г. В условията на евентуалност релевират възражение за погасяване
на вземанията по давност. По така изложените доводи молят за отхвърляне на
1
предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Допустимостта на предявените искови претенции, предвид релевирането им по
реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални
предпоставки, още и от специалните такива – подаване на възражение от длъжника в
срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителните искове в едномесечен срок от
уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по
заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Същите в случая
са налице което обуславя допустимостта на исковете и необходимостта от тяхното
разглеждане по същество.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
200 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ:
Основателността на предявените искове с правно чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ се обуславя от осъществяването в
обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1. наличието на действително възникнало между страните правоотношение по
договор за продажба (доставка) на ВиК услуги, и 2. продавачът да е предоставил ВиК
услуги – за доставка на питейна *, за отвеждането на отп1ъчни води, за пречистване на
отп1ъчни води в твърдяното количество и на претендираната стойност до имота на
купувача.
По правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да
установи пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на
притезанието, което е предмет на настоящото производство, а ответниците носят
доказателствената тежест да установят, че са заплатили потребените ВиК услуги.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира следното:
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само
един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В
настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр.
София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците)
на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях)
лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В
случая несъмнено е, че общите условия на ответното дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР.
Съгласно легалното определение на понятието „потребител“, д1ено в § 1, т. 2, б.
„а“ и б. „б“ от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги,
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги е физическо лице или
юридическо лице, което е собственик или ползвател на имоти, за които се предоставят
ВиК услуги, както и такива на имоти в етажна собственост. В същият смисъл е и
разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условия, ред за присъединяване
на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, която
уточнява, че „потребител“ е този, на който е учредено вещно право на строеж или
право на ползване, включително чрез концесия.
2
От приетите като писмено доказателство по делото нотариален акт № 122, том
XI, дело № 893/91 г. на И. г – IV-ти нотариус на *та нотариална служба, и скица на
поземлен имот с идентификатор 68134.707.796, изд1ена от Служба по геодезия,
картография и к1астър, се установява, че на 06.11.1991 г. лицето гб е признат на
основание придобивна давност за собственик на процесния недвижим имот,
представляващ поземлен имот, находящ се на 1рес: гр. София, район Слатина, кв. „**“,
**.
От удостоверение за наследници с изх. № РСЛ21-УГ01-1078 от 01.02.2021 г. се
установява, че след смъртта си (08.08.2004 г.) гб е оставил следните наследници по
закон: ответниците В. Г. М., Д. Г. А. и Ц. Г. А., както и гн, мг и гц (по арг. от чл. 10, ал.
1 ЗН).
От представения като писмено доказателство по делото нотариален акт № 26, том
V, рег. № 9939, дело № 521 от 24.04.2024 г. на нотариус Иван Дахтеров, рег. № 039 на
Нотариалната камара, се установява, че 24.04.2024 г. В. Г. М., Ц. Г. А., мг и гх са
признати на основание придобивна давност, а гх и на основание наследство и
направен отказ от наследство, на процесния недвижим имот, представляващ поземлен
имот, находящ се на 1рес: гр. София, район Слатина, кв. „**“, **, както и на
намиращите се в имота еднофамилни сгр1и.
Придобивната давност като способ за придобиване правото на собственост
съставлява сложен фактически състав, обективния елемент от който е упражняването
на фактическо господство върху определена вещ, което по съдържание съответства на
правото на собственост или на ограничено вещно право, с наличието на което
разпоредбите на § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ДР на ЗВКУ и чл. 3 от Наредба № 4
обуславят притежанието на качеството „потребител“ на водоснабдителните и
канализационните услуги. Периодът от време, през който вл1елецът вл1ее вещта
непрекъснато и с изтичането на който настъпват вещноправните последици на
придобивната давност е два вида в зависимост от характера на вл1ението – 10
годишен при обикновеното вл1ение и 5 годишен при добросъвестно вл1ение. В чл. 70,
ал. 2 ЗС в полза на вл1елеца е установена презумпцията, че добросъвестността се
предполага до доказване на противното. Доколкото презумцията за добросъвестност в
настоящото производство не е оборена, настоящия съдебен състав приема, че В. Г. М.,
Ц. Г. А., мг и гх са придобили правото на собственост върху процесния имот с
изтичането на кратката петгодишна давност, съответно именно с тях е възникнало
облигационното правоотношение с водопреносното предприятие в периода пет години
наз1 от датата на съставяне на констативния нотариален акт от 24.04.2024 г. (по
аргумент и от направеното в отговора на исковата молба признание на факта относно
момента на придобиване на собствеността), като за периода преди това з1ължени лица
се явяват В. Г. М., Д. Г. А. и Ц. Г. А., гн, мг и гц, придобили собствеността върху имота
на основание наследствено правоприемство от своя общ наследодател гб.
Отговорността между съсобствениците се разпределя съобразно квотата им в
собствеността.
По отношение на количеството и цената на изразходваната * през исковия период,
съдът намира следно:
Редът за отчитане на водомерите и определянето на стойността на потребената *
е уреден в Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
(Наредбата).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредбата количеството изразходвана * от
водоснабдителната система на оператора се измерва чрез монтираните на всяка
водопроводно отклонение водомери, а за сгр1и етажна собственост - въз основа на
3
измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за
определен период от време, което се разпределя между отделните потребители въз
основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след
общия водомер, като първо се отчита общият водомер в присъствието на представител
на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3
от Наредбата.
Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата, отчетените данни се установяват чрез
отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен
случаите на отчитане по електронен път.
Съгласно чл. 39, ал. 3 от същата Наредба, по изключение, разпределението на
изразходваното количество * и отчитането на отведената и пречистената * се
извършват съобразно броя на обитателите на жилищата. При липса на индивидуални
водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана питейна * се
определя, както следва - по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател (чл. 23, ал. 4 и ал. 5, т. 1 ОУ от 2006 г.,
респ. чл. 25, ал. 4 и ал. 8, т. 1 ОУ от 2016 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ОУ от 2016 г., изразходваното количество
питейна * се отчита от водомер, монтиран на водопреносното отклонение от ВиК
оператора и/или в имотите на потребителите. Отчитането на показанията на
водомерите се извършва от служител на оператора на ВиК услуги в присъствието на
потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигуряване на
представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице
на ВиК оператора, като се посочват трите имена и 1реса на свидетеля.
По делото са изслушани и приети заключенията на СТЕ и ССчЕ. От
заключението на СТЕ се установява, че през процесния период в имота, находящ се в
гр. София, район Слатина, кв. „**“, **, от ищцовото дружество са доставяни ВиК
услуги в общ размер 3757 куб.м., на стойност 5903,35 лева. Вещото лице изяснява, че
количеството консумирана * и ВиК услуги е изчислен на база реални отчети,
извършени от ищцовото дружество в периода до датата на подмяна на стария водомер
с нов – 27.10.2021 г., като не е взето предвид салдо за период, предхождащ процесния,
както и прогнозни изчисления, извършени от експерта въз основа на Наредба № 4. От
заключението на ССчЕ се установява, че стойността на предоставените през
процесния период от ВиК услуги, от ищцовото дружество на ответника, възлиза в
размер на 6305,54 лева. Установява се още, че в периода 17.11.2016 г. до 30.11.2021 г.
са извършени плащания в общ размер от 1503,23 лева, като със същите са били
погасени з1ължения за период, предхождащ процесния, в размер на сумата от 754,19
лева, както и з1ължения за главница за процесния период в размер на 794,04 лева.
Съдът при преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените з1ачи, като по делото не са установява същите да са заинтересовани от
изхода на правния спор или да са недобросъвестни.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, тъй като при граматическото, систематично и
телеологическо тълкуване на разпоредбите на чл. 32 и 35 от Наредба № 4 се налага
обоснован извод, че от значение при претенцията за заплащане на ползваните ВиК
услуги, релевантно е единствено реално измереното количество изразходвана * от
водоснабдителната система на оператора.
4
С оглед горното, съдът приема за доказано, че през процесния период от
ищцовото дружество са предоставени ВиК услуги, остойностени на 5109,31 лева, след
присп1ане на извършените плащания.
По възражението за погасителна давност:
Съгласно з1ължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични
плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се з1ължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чийто п1еж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Вземанията на ищцовото дружество съдържат изброените признаци на понятието,
пор1и което представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Съгласно общите условия на ищцовото дружество потребителите са длъжни да
заплащат месечните си з1ължения за ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. Следователно з1ълженията на ищеца за заплащане на стойността на ВиК
услуги са възникнали като срочни и за да изп1не в забава длъжникът, не е необходима
покана от кредитора.
В разглеждания случай претенцията на ищеца касае вземания за периода от
05.02.2016 г. до 12.05.2023 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, от който момент се счита предявен и разглежданият иск по реда на чл.
422 ГПК, е под1ено на 18.12.2023 г. Следователно всички вземания станали изискуеми
преди 18.12.2020 г. са погасени по давност. Това са вземания, за които са изд1ени
фактури в периода от 18.03.2016 г. до 19.10.2020 г., включително, тъй като вземането
по фактура № ********* от 19.10.2020 г. става изискуемо на 19.11.2020 г., а вземането
по фактура № ********* от 18.11.2020 г. става изискуемо на 19.12.2020 г., като за
второто давността е прекъсната с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на
18.12.2023 г. Последното обхваща вземания за периода 13.10.2020 г. – 12.11.2020 г.
Размерът на погасените по давност вземания за периода от 05.02.2016 г. до 12.10.2020
г., изчислено от съда по реда на чл. 162 ГПК, е в размер на 3642,75 лева. Следователно
непогасените по давност вземания за процесния имот и за периода от 13.10.2020 г. до
12.05.2023 г., за които са изд1ени фактури от 18.11.2020 г. до 17.02.2023 г. възлиза на
сумата в размер на 1466,56 лева (5109,31 – 3642,75 лева). Отговорността за
заплащането на последните следва да бъде понесена от ответниците В. Г. М. и Ц. Г. А.,
както и от третите за спора лица мг и гх, които в периода от 13.10.2020 г. до 12.05.2023
г. са вл1яли имота, при равни квоти, т.е. всеки по 366,64 лева, до който размер
предявените искове срещу ответниците В. Г. М. и Ц. Г. А. са основателни и следва да
бъдат уважени, като за сумата н1 366,64 лева до пълния претендиран срещу всяка от
тях размер от 1852,17 лева – отхвърлени. С оглед гореизложеното исковата претенция
срещу ответника Д. Г. А. следва да бъде отхвърлена в цялост като неоснователна.
По исковете с правно оснвание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно клаузата на чл. 44 от ОУ от 2016 г., при неизпълнение в срок на
з1ължението за плащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К
оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след
настъпване на п1ежа. Договорната клауза съответства на правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД
– денят за изпълнение на з1ължението е определен (30 дни след издаването на
фактура), пор1и което длъжникът изп1а в забава след изтичането му. Така, дължимата
се мораторна лихва върху уважената част на претенцията за доставени ВиК услуги за
периода 13.10.2020 г. до 12.05.2023 г., изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, е в
5
размер на 33,96 лева за периода 07.04.2023 г. до 18.06.2023 г., след присп1ане на
размера на лихвите, върху погасените по давност вземания. С оглед вече изложеното
по-горе в мотивите на съдебния акт, отговорността за заплащане на акцесорното
вземане следва да бъде поета от ответниците В. Г. М. и Ц. Г. А., както и от третите за
спора лица мг и гх, при равни квоти, т.е. всеки по 8,49 лева, до който размер
предявените искове срещу ответниците В. Г. М. и Ц. Г. А. са основателни и следва да
бъдат уважени, като за сумата н1 8,49 лева до пълния претендиран срещу всяка от тях
размер от 13,68 лева – отхвърлени, а исковата претенция срещу ответника Д. Г. А.
следва да бъде отхвърлена в цялост като неоснователна.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил
такива, пор1и което с оглед уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК следва да му бъде присъдена сумата от 108,83 лева, представляващи деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното, както и 21,71
лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство, отговорността, за която е разделна на ответниците.
Ответниците не претендират разноски, пор1и което и такива не следва да им се
присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от с, с ЕИК ,, седалище и 1рес
на управление **, срещу В. Г. М., ЕГН **********, с 1рес: **, иск с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че В. Г. М., ЕГН **********, дължи на с, с ЕИК ,, сумата от 366,64 лева,
представляваща главница за стойност на предоставени ВиК услуги за периода от за
периода от 13.10.2020 г. до 12.05.2023 г., за които са изд1ени фактури от 18.11.2020 г.
до 17.02.2023 г., в имот, находящ се в **, клиентски № **, ведно със законната лихва
18.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 8,49 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 07.04.2023 г. до
18.06.2023 г., за които суми е изд1ена заповед за изпълнение на парично з1ължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 69505/2023 г., по описа на СРС, 74 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „* *“ 1, с ЕИК ,, седалище и 1рес на управление **,
срещу В. Г. М., ЕГН **********, с 1рес: **, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ за разликата н1 366,64 лева до
пълния претендиран размер от 1852,17 лева и за периода от 05.02.2016 г. до
12.10.2020 г., като неоснователен и погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „* *“ 1, с ЕИК ,, седалище и 1рес на управление **,
срещу В. Г. М., ЕГН **********, с 1рес: **, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата н1 8,49 лева до пълния претендиран размер от 13,68
лева, като неоснователен и погасен по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от с, с ЕИК ,, седалище и 1рес
на управление **, срещу Ц. Г. А., ЕГН **********, с 1рес: **, иск с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Ц. Г. А., ЕГН **********, дължи на с, с ЕИК ,, сумата от 366,64 лева,
представляваща главница за стойност на предоставени ВиК услуги за периода от за
периода от 13.10.2020 г. до 12.05.2023 г., за които са изд1ени фактури от 18.11.2020 г.
6
до 17.02.2023 г., в имот, находящ се в **, клиентски № **, ведно със законната лихва
18.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 8,49 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 07.04.2023 г. до
18.06.2023 г., за които суми е изд1ена заповед за изпълнение на парично з1ължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 69505/2023 г., по описа на СРС, 74 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „* *“ 1, с ЕИК ,, седалище и 1рес на управление **,
срещу Ц. Г. А., ЕГН **********, с 1рес: **, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ за разликата н1 366,64 лева до
пълния претендиран размер от 1852,17 лева и за периода от 05.02.2016 г. до
12.10.2020 г., като неоснователен и погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „* *“ 1, с ЕИК ,, седалище и 1рес на управление **,
срещу Ц. Г. А., ЕГН **********, с 1рес: **, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата н1 8,49 лева до пълния претендиран размер от 13,68
лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „* *“ 1, с ЕИК ,, седалище и 1рес на управление **,
срещу Д. Г. А., ЕГН **********, с 1рес: **, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено съществуването на парични з1ължения в размер на сумите,
както следва: 1852,17 лева, представляваща главница за стойност на предоставени
ВиК услуги за периода от 05.02.2016 г. до 12.05.2023 г. в имот, находящ се в **,
клиентски № **, ведно със законната лихва 18.12.2023 г. до изплащане на вземането, и
сумата от 13,68 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 07.04.2023 г. до 18.06.2023 г., за които суми е изд1ена заповед за
изпълнение на парично з1ължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 69505/2023 г., по описа
на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА В. Г. М., ЕГН **********, с 1рес: **, и Ц. Г. А., ЕГН **********, с
1рес: **, да заплатят разделно при равни квоти на с, с ЕИК ,, седалище и 1рес на
управление **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 108,83 лева, представляващи
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното, както
и 21,71 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение
за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски гр1ски съд с въззивна жалба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7