Решение по дело №213/2024 на Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 1169

Враца, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

При секретар МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИКТОРОВ ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ канд № 20247080700213 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на П.Д. *** против решение № 10/02.02.2024г., постановено по АНД № 310 по описа на Районен съд – Мездра 2023 г., с което е потвърдено НП № 23-0300-000237/31.05.2023г. на Началник група-РУ гр.Мездра към ОД на МВР Враца, с което за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДВП, на основание чл.179, ал.2 ЗДвП на П.Д. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

В касационната жалба са изложени доводи, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост на правните изводи на решаващия съд, касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърди се, че неправилно е индивидуализирано мястото на извършеното ПТП, което е на км. 153+950, а не както е записано в АУАН и НП км. 153+300. Излагат се твърдения, че по асфалтовата настилка е имало дефекти, които са недопустими и в противоречие с Наредба № РД-02-2-19 от 12.11.2012г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата и не могат да се приемат за предвидимо препятствие, пред което водачите са длъжни да намалят скоростта или да спрат, когато възникне опасност за движението. Развива довод, че липсва посочване с каква точно скорост е следвало да се движи управлявания от него автомобил и коя/кои от визираните в нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП условия на пътя и характера на движението, не е съобразил. Счита, че липсата на описание на всички елементи от обективна и субективна страна на деянието, го поставя в невъзможност да организира защитата си. Моли за отмяна на решението.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и представлява и не изразява становище по касационните оплаквания

Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Поддържа, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и моли за потвърждаването му.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след извършване на служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и  допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

За да потвърди обжалваното НП и наложената с него санкция, с решението, предмет на касационен контрол, съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателят на 14.05.2023 год. в 17:00 часа на главен път I-1, на км.155+300, с посока на движение от гр.*** към гр.*** е управлявал лек автомобил “БМВ”, модел „320Д“ с рег.№ **, собственост на Д. П.Д. ***, като поради движение с несъобразена скорост с пътните условия, а именно мокър и хлъзгав път, губи контрол над управляваното МПС, навлиза изцяло в съседна пътна лента, като се завърта и се блъска в ляво по посока на движението, отпред в дясно в еластична метална предпазна ограда /мантинела/, в следствие на което реализира ПТП с материални щети. За констатираното е съставен АУАН № 901928/14.05.2023г., с който е прието, че описаното деяние, представлява нарушение на разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. Въз основа на така съставения акт било издадено и атакуваното Наказателно постановление при идентично словесно описание на извършеното нарушение и посочване на нарушените законови текстове, с което на жалбоподателя на основание чл.179, ал..2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв.

Въззивният съд в оспореното решение е приел, че АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи. Счел е, че установеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено е описано достатъчно ясно и пълно, както в акта, така и в наказателното постановление, дадена е правилна правна квалификация и с посочване на нарушения законов текст.

От правна страна е приел, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразят с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозваният товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. При този вид нарушения, според изложеното от съда, е без значение с каква скорост се е движел водачът, за да е необходимо същата да се опише в акта. Посочил е, че при извършване на нарушението, свързано с несъобразена скорост е от значение единствено дали водачът се е съобразил с пътната обстановка, с конкретните условия на видимост. Всяка скорост, която не позволява на водача да намали скоростта и да спре ППС, като по този начин е станал причина за осъществяване на ПТП е несъобразена скорост и с това е извършено нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП. В процесния случай според първоинстанционния съд е констатирано, че жалбоподателят е реализирал ПТП, като се е движел с несъобразена скорост със съответните пътни условия, а именно мокър и хлъзгав път, като е навлязъл изцяло в съседна пътна лента, завъртял се и се е блъснал в ляво по посока на движението отпред, в дясно в еластична метална предпазна ограда /мантинела/. Този си извод е основал на  приложения по делото Протокол за ПТП № 1492309/14.05.2023 год., с който е установено станалото ПТП, подписан от съставителя и от участника-  жалбоподателя, като същият представлява официален удостоверителен документ. Правилно според РС е приложена административнонаказателната разпоредба на чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП и е наложена глоба в нейният фиксиран размер от 200 лева, като липсват според съда условия за нейното намаляване или изменяне.

При този извършен от въззивния съд анализ на установените от него факти и направени правни изводи по приложението на материалния закон, настоящият касационен състав намира обжалваното решение за неправилно, по следните съображения:

От събраните по делото доказателства не може да се направи безспорен и категоричен извод, че жалбоподателя е извършил виновно – при форма на вина умисъл или поради непредпазливост, във формата на небрежност или самонадеяност, визираното в НП нарушение по чл.20, ал. 2 от ЗДвП, а именно – на 14.05.2023 год. в 17:00 часа на главен път I-1, на км.155+300, с посока на движение от гр.*** към гр.***, е управлявал лек автомобил “БМВ”, модел „320Д“ с рег.№ **, собственост на Д.П.Д. ***, като поради движение с несъобразена скорост с пътните условия, а именно мокър и хлъзгав път, губи контрол над управляваното МПС, навлиза изцяло в съседна пътна лента, като се завърта и се блъска в ляво по посока на движението, отпред в дясно в еластична метална предпазна ограда /мантинела/, в следствие на което реализира ПТП с материални щети.

Жалбоподателят Д. оспорва вината си и твърди, че причина за вменяваното му ПТП са деформации по пътното платно и образували се коловози от въздействието на тежкотоварните автомобили, вследствие на което и по негов сигнал е извършено и преасфалтиране на пътя, удостоверено с приложена снимка 7 от Отговора на ДАБД към МС на участъка от 25.05.2023г. /л.86-95 от първоинст. дело/.

Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП „Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното". В съдебното производство обаче тези констатации нямат безспорна доказателствена сила. Съдът е длъжен, раз­глеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства, има ли извършено нарушение и ако има, извършено ли е то виновно, което следва да се установи по един безспорен и несъмнен начин. В настоящия случай АУАН е съставен формално, съгласно изискванията на ЗАНН, като св.Б.В. ** и * Й.Й., с показанията си го подкрепят. Тези свидетели обаче не са непосредствени очевидци на случая и явно изводите им за причините за ПТП са тяхно субективно мнение или по-скоро предположение. Пряк и непосредствен очевидец на случая се явява само жалбоподателя Д., който именно би следвало да е видял или осъзнал пряката причина за настъпилото ПТП. Същият сочи в жалбата си до съда, че се е движел със скорост по-ниска от максимално допустимата, а наносите от почва покрай бордюрите на разделителната ивица не били почистени, банкетите били по-високи от нивото на настилката, което възпрепятствало доброто отводняване на пътното платно. Посочва също и образували се деформации по платното от тежкотоварни автомобили, наричайки ги коловози, които представляват непредвидими препятствия. Тези твърдения на жалбоподателя се потвърждават от показанията на св. Б.В., който установява в разпита си пред РС, че както след констатиране на процесното ПТП, така и преди него са имали посетени няколко ПТП в този участък и същия е рисков за ПТП. В конкретния случай, няма други преки доказателства за причините за ПТП и съдът приема, че не е налице виновно пове­дение на жалбоподателя Д., тъй като ситуацията явно е била непредвидима – мокър и хлъзгав път, лошо поддържана пътна настилка, с деформации и наноси от почва, поради лошо отводняване. В случая жалбоподателят не е могъл да предвиди настъпването на обществено-опасните последици /конкретното ПТП/, т.е. налице е хипотезата на чл.15 пр.2-ро от НК, т.нар. „случайно деяние", който нормативен текст е приложим, съгласно чл.11 от ЗАНН. Фактът на загуба на контрол и последвалото пътнотранспортно произшествие представлява случайно деяние, при установеното наличие на обективни причини за настъпването им, стоящи извън волята и възможностите на водача на автомобила. Допълнително следва да се посочи допуснато нарушение на органите установяващи деянието, квалифицирано като административно нарушение и на органите, налагащи наказание, което не е съществено, но води като последица до не изясняване в пълна степен на фактическата обстановка, а именно - нито в АУАН, нито в НП са посочени какви са именно щетите вследствие ПТП. В параграф 6 от ДР на ЗДвП в т.30 е дадена легална дефиниция на „Пътно транспорт но произшествие" - събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети". Аналогичен текст има и в ППЗДвП в ДР, параграф 1, т.47: „Пътнотранспортно про­изшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети". В случая щетите от ПТП по процесното МПС са посочени само в Протокола за ПТП, и то непълно и крайно неясно.

Изложеното дава основание да се приеме, че административнонаказаното лице не е нарушило изискванията  на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като опасността за движението е възникнала внезапно и непредвидено, поради което е налице случайно деяние по смисъла на  чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 15 НК. Случайното деяние е основание за освобождаване от юридическа отговорност поради липса на вина. Следва да се отбележи, че несъобразената скорост, както е посочено в АУАН и НП, не е факт, а правен извод, до който се достига след преценка на установените факти и събраните по делото доказателства. На следващо място, не може да се презюмира, че деформациите по пътното платно, т.н. коловози, са видимо и предвидимо препятствие, особено в условия на мокър път, непочистени наноси по платното и недоброто му отводняване. За наличие на такива свидетелства изготвения от ДА“БДП“ отговор до председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ с изх.№ 01-335-1/31.05.2023г., в който изрично се посочват с конкретното им местоположение, съответстващо на мястото на извършеното ПТП. Доказателства, които да сочат, че ПТП е станало в резултат на загуба на управлението, и то поради несъобразена скорост с конкретни пътни условия, както сочи АНО, по делото касационният съд счита, че липсват.

При този анализ на фактите и подкрепящите ги доказателства съдът намира, че нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП не е установено по делото от събраните доказателства и същото е недоказано по безспорен и категоричен начин от обективна и субективна страна.

Настоящият състав на касационната инстанция, извършвайки своята проверка по чл.220 АПК в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, намира крайния правен извод на РС, че административното нарушение на ЗДвП, вменено на ответника в настоящото производство,  е извършено,  за неправилен и необоснован.

Ето защо и на основание чл. 218, ал. 1 от АПК твърдените от касационния жалбоподател пороци на решението на Районен съд - Мездра са налице, както и са налице изложените касационни основания за отмяната му.

Обжалваното решение на първостепенния съд е валидно и допустимо, но постановено при неправилна преценка на събраните доказателства и в противоречие с материалния закон относно нарушението, квалифицирано по чл.20, ал.2 ЗДвП, поради което същото следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и следва въпросът да се реши по същество, като се отмени наказателното постановление.

При този изход на делото на жалбоподателя се дължат разноски, но няма искане за присъждане, нито доказателства, че такива е направил.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд-Враца

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 10/02.02.2024г., постановено по АНД № 310 по описа на Районен съд – Мездра за 2023 г., с което е потвърдено НП № 23-0300-000237/31.05.2023г. на Началник група-РУ гр.Мездра към ОД на МВР Враца, издадено на П.Д. *** за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДВП, с което на основание чл.179, ал.2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП № 23-0300-000237/31.05.2023г. на Началник група-РУ гр.Мездра към ОД на МВР Враца, с което за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДВП, на основание чл.179, ал.2 ЗДвП на П.Д. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.