Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 29.11.2017
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На втори ноември Година две хиляди и седемнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: Стела Георгиева
Секретар: Мариана
Матанова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 309 по описа за 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител адв. А. С. твърди, че
ответникът имал открита партида в ЕООД "В.и к." с № *** за имот,
находящ се в гр. К., . С откриването й и ползването на съответните услуги между
експлоатационното предприятие и потребителя възникнали договорни отношения, по
силата на които "ВиК" ЕООД се
задължавал да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от
имота на абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната и отчетената от
инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое
задължение абонатите били уведомени по надлежния ред от инкасаторите. При
закъснения се начислявали лихви, съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Сочи, че за периода от *** г. до *** г. С.А.И. имала неизплатени в срок
задължения към дружеството, в размер на
97,73 лева, произтичащи от доставка на питейна вода и отведена
канална вода за горепосочения период, за което имало изготвени квитанции,
посочени в приложения опис, както и лихви
за забавено плащане в размер на 21,70 лева.
Заявява, че поради изложеното по-горе
срещу С.А.И. *** от страна на ищцовото дружество ЕООД „В.и к."*** било
подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК. Във връзка с него била издадена
заповед № *** г. по ч.гр.д. № 2592/2016 г. по описа на Районен съд - К., с
която на длъжницата било разпоредено да заплати на ЕООД „В.и к."***, както
следва: 97,73 лева за главница; 21,70 лева - лихва върху тази сума за периода
от 01.06.2009г. до 26.10.2015г.; законната лихва от 07.12.2016 г. до
окончателното заплащане на сумата, както и 225 лева разноски.
На *** г. до Районен съд - К. длъжникът С.А.И. депозирала възражение, в което заявила, че не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Предвид гореизложеното процесуалният представител на ищеца счита, че за
ЕООД „В.и к."*** бил налице правен интерес от воденето на настоящото дело.
Моли съда да признае за установено по
отношение на ответника С.А.И., ЕГН **********,***,
че дължи да заплати на ЕООД "В.и к."***, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя Р.Т.Р. сумата: 97,73 лева, произтичащи от
доставка на питейна вода и отведена канална вода за периода от 01.06.2009 г. до
01.09.2015 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 07.12.2016 г., до
окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане, в размер на 21,70 лева за периода от *** г. до *** г., претендирана на основание
чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, въз основа на приложен лихвен лист-извлечение от
сметките и компютърни извлечения за неплатени квитанции, както и да бъде
осъдена да заплати сумата от 225 лева, разноски по ч.гр.д. 2592/ 2016г. по
описа на Районен съд - К.. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от
адвокат А. С.. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира
присъждането на разноските и в настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК
е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответника адв. М. Д.,
в който заявява, че
оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани, алтернативно
като погасени по давност и като такива моли да бъдат отхвърлени изцяло.
Твърди, че по делото не били приложени каквито и да
било доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, че ответникът имал
парични задължения към него. Не били представени нито фактури, нито карнети,
нито квитанции, във връзка с претендираната сума. Сочи, че приложеният към
исковата молба лихвен лист, не бил нито частен, нито официален, нито счетоводен
документ, и не можел да потвърди и обоснове претенциите на ищеца.
Моли съда да не го приема като доказателство по
делото, поради факта, че нямал подпис на издател и не представлявал документ по
см. на чл. 178 -181 ГПК, тъй като не съдържал информация нито за лицето което
било съставило изявлението, нито подпис на автор на изявлението.
Заявява, че съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните
системи и Общите условия, изразходваните количества питейна вода се отчитат по
водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператор.
Твърди, че съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, отчетените данни по ал. 2 и 3 (в
случая на индивидуалният водомер на ответника) се установяват чрез отбелязване
в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните
водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане
по електронен път. Съгласно чл. 23, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.и к." ЕООД ***, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., точка 44, отчитането на водомерите на
потребителите за питейно-битови нужди става за период не по-дълъг от три
месеца, като същата клауза се съдържа и в чл. 21, ал. 1, т. 2 от Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. Съобразно чл. 23, ал. З от
същите условия в междинните периоди между два отчета операторът начислява
количеството изразходвана вода, определено въз основа на среден разход от
предните два отчета, като след отчитането на показанията на водомера
количествата се изравняват.
Твърди, че в Общите условия било предвидено, че отчитането следвало да се
извършва в присъствието на потребителя или негов представител, а при
неосигуряване на представител отчетът следвало да се подпише от свидетел, който
можел да бъде и длъжностно лице на ВиК (чл. 23, ал. 4 съотв. чл. 21, ал. 4 от
посочените Общи условия). За датата на която ще се извърши отчитане
водоснабдителното дружество следвало да обяви, чрез писмено съобщение или по
друг подходящ начин, в срок не по-кратък от три дни преди отчитането (чл. 23,
ал. 5 съотв. чл. 21, ал. 5 от цитираните Общи условия). Член 24, ал. 1 съотв.
чл. 22 от Общите условия се предвиждало задължение на потребителя да осигури
свободен достъп за извършване отчет на водомерите. В случаите когато той
отсъствал, той следвало да уточни с ВиК оператора в срок не по-дълъг от шест
месеца от последното отчитане (чл. 22, ал. З). В случай, че това задължение не
бъдело изпълнено от потребителя се считало, че е налице отказ от осигуряване на
достъп, който се удостоверявал с протокол, подписан от длъжностно лице на ВиК
оператора и поне един свидетел.
Заявява, че съгласно клаузите на чл. 23, ал. 4 съотв. чл. 21, ал. 4 от
Общите условия, отчитането на водомерите се извършвало в присъствието на
потребителя или на негов представител, а при липса на такъв, отчетът се
подписвал от свидетел, който можел да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.
В конкретния случай ищецът, чиято
била доказателствената тежест за установяване на спорното вземане не бил
представил доказателства във връзка с начина на съставяне на карнетни листа и
следователно отчитане на изразходено количество вода, съобразено с правилата на
чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и
цитираните Общи условия. Счита, че поради това не можело да се приеме, че
отчитането било извършено в предвидените
правила в чл. 23, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от В. оператора-ищец, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09 от
11.08.2014 г., точка 44, не били налице данни дали е отчитана потребено
количество вода, не били налице данни дали е присъствал потребителя, нито
отчетът да е бил оформен с подпис на негов представител или свидетел.
Сочи, че договорът за доставка на питейна вода бил с периодично изпълнение,
тъй като ползваните количества вода, както и стойността им се определяли за
фиксирани периоди от време (в случая не по малко от един, не по-дълги от три
месеца), а заплащането на стойността ставала ежемесечно. За да установи
наличието на задължение и неговия размер ВиК операторът следвало да докаже, че
съобразно приетите от него Общи условия бил извършил всички действия по
отчитането на потребеното количество за всеки отделен период.
Твърди, че само по себе си издаването на лихвен лист за партидата с данни,
който не почивали на документи създадени, съобразно Общите условия не било
обстоятелство, годно да породи задължение. Това било така защото ползвателят на
водоснабдителна услуга дължал заплащане на цената на консумираната от него вода
като нейното количество следвало да се определя чрез средство за търговско
измерване - водомер, показанията на който трябвало да бъдат отчетени, съобразно
разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 год. и Общите условия, цитирани
по-горе.
Счита, че допуснатото от ищеца нарушение на общите условия, относно
периодичността на отчитането и начисляването на изразходваните количества вода,
водело до невъзможност за ползвателя да упражнява правата си, лишавайки го от
възможност своевременно да възрази против дължимата сума, каквато възможност
предвижда чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 34, ал. 1, съотв.
чл. 32 от цитираните Общи условия, както и да противопостави на кредитора
възражение за погасяване по давност на периодично дължимите суми, защото поради
неправилното отчитане, не можело да се определи за кой период е възникнало
задължението и от кой момент било
станало изискуемо.
Заявява, че услугата по доставка на ВиК услуги се подчинявала на общите
правила на договора за продажба на движима вещ и се дължала само стойността на
доставена и потребена вода. В този смисъл, издаването на фактури и
осчетоводяването им от ищеца не доказвало наличието на доставката, съответно
потреблението. В съдебно заседание пълномощника на ответника, адвокат М. Д., моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и
недоказани, алтернативно погасени по давност, предявените искове. Излага
съображения в писмени бележки по делото.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите
на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :
Страните по делото не
спорят, че ответницата С.А.И. е абонат на „В.и к.“ ЕООД ***, като има открита
партида №***, както и че същата е собственик на недвижим имот находящ се в град
К., , видно от нотариален акт от г., по описа на нотариус Р. Б., с рег. № на
Нотариалната камара.
Видно от приложеното
частно гражданско дело №2592/2016г. по описа на Районен съд – К., на основание
чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение №1554/08.12.2016г. за изпълнение на парично задължение, за
сумата 97.73 лева за главница за доставена
питейна и отведена отпадна вода
по партида № № ., за периода от г. до г., с 21.70 лихва за периода от г. до г.,
ведно със законна лихва върху главницата,
считано от г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 225 лева разноски по делото.
В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника С.А.И., че не дължи изпълнение
по издадената заповед за изпълнение по ч..гр.дело № 2592/2016 г. по описа на
Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на
настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
От представеното по
делото заявление за промяна на партидата
от г. се установява, че ответницата е поискала от ищцовото дружество да
прехвърли партида № от името на С. Д. Д.
на С.А.И. за следния недвижим имот, находящ се в град К.,. /лист 42 от делото/.
По делото е
представен и договор № *** за доставка на вода и отвеждане и пречистване на
отпадъчни води г. сключен между „В.и к.“
ЕООД *** и С.А.И., както и три броя карнети. Представен е и карнет по партида №
, град К., , оспорени относно положените подписи в графа „подписи“ срещу
показанията.
По делото е назначена
и изслушана съдебно – икономическа експертиза, която е депозирала писмено
заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема като компетентно
и добросъвестно изготвено. От заключението се установява, че за периода г. до г.
ответницата има натрупани задължения в размер на 92.73 лева за издадени 8 броя квитанции както следва по
квитанция № от г.; квитанция № от г.; квитанция № от г.; квитанция № от г.; квитанция № от г.; квитанция № от г.; квитанция № от г.;
квитанция № от г. От заключението се
установява още, че дължимата лихва за задължения в лева за просрочените периоди
по процесните фактури е в размер на 21.70.лева.
По делото е назначена
и изслушана съдебно – почеркова експертиза, която е депозирала писмено
заключение, което не е оспорено от страните, което съдът възприема изцяло. От
заключението на експертизата се установява, че подписите положени в карнет
315/2 на стр.14, партида № на името на С.А.И.,*** на дата /***. не са изпълнени
от С.А.И.. От отговорите на вещото лице дадени в съдебно заседание се
установява, че при визуално изследване на подписите се наблюдава, че при някои
от тях има сходни транскрипции.
По делото са събрани
и гласни доказателство чрез разпит на свидетелката П. К. Т. От нейните
показания се установява, че работи във „В.и
к.“ – К. като инкасатор плащания. От нейните показания се установява, че през г.
имотът бил необитаем. В началото на г. „открих в жилището мъж каза, че се казва
Л. Правеше ремонт“. Твърди, че след около 2 – 3 месеца, при посещение на имота
„намирам вътре жена, която каза, че е на
квартира и оттогава всеки месец съм отчитала“. Сочи, че тази жена и отваряла,
„ако не синът и беше там“ до месец август 2017г. Твърди, че на г. жилището и
отворил Л., което е отбелязано на карнета, а от в
„имота намирам вече квартирантите“.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :
Предявеният иск с правно
основание чл.422 от ГПК има за предмет
установяване на вземане на ищеца, за което е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Съгласно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи основанието, от което произтича вземането му. В тежест на
ответника е да установи фактите, на които основава своите възражения срещу
вземането.
По делото не е
спорно, че ответницата е сключила договор № за доставка на вода и отвеждане и пречистване
на отпадъчни води от г. с ищцовото дружество, както и че с заявление от същата дата е поискала
прехвърляне на партидата на нейно име.
Ищецът е оператор на
водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество е доставял и
доставя водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите на ВиК
услуги. Съгласно разпоредбата на §1,
т.2, б.”б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са
„юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна
собственост, за които се предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на
услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и
съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени
съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган.
Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора- „ВиК” ЕООД - Стара Загора са общоизвестни и публикувани
на сайта на дружеството в интернет, поради което обвързват всички абонати
съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи,
потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. В Наредба №4/14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата/ в чл.8, ал.1 е прието,
че получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него /тях/
лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване на
услугата В и К, наричани за краткост „общи условия“, се определят: 1.правата и
задълженията на оператора и на потребителите; 2.редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води;
3.отговорността при неизпълнение на задълженията; 4.условията и редът за
включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на
отпадъчните води; 5.редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в
жилищата на потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на
отделните водоснабдявани имоти; 6. редът за откриване, промяна или закриване на
партида, включително и служебно от оператора. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба
№4/14.09.2004 г., Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник. Страните не спорят, че това
задължение е изпълнено от ищцовото дружество и следователно през процесния
период те са били в сила без да има данни, че ответникът е възразил срещу тях.
Общите условия са достъпни за всички и са публикувани и в сайта на ищцовото дружество.
При положение, че по делото не е
представен договор между страните за уреждане на отношенията им по повод
предоставената от ищеца услуга, то следва в отношенията между тях да се
прилагат Общите условия за предоставяне на ВиК услуги по доставка на вода,
пречистване и отвеждане на канални води,
важаща за всички клиенти на ВиК. Посочените Общи условия регламентират правата
и задълженията на страните по договорите за предоставяне на ВиК услуги и
съответстват на дадената на тези отношения нормативна регламентация с Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на ВиК системи и Закона за водите.
Оттук следва, че
потребител по смисъла на Наредбата е носител на вещно право върху имота, т.е.
ответницата, която е собственик на
процесния обект на потребление има качеството на потребител на ВиК услуги.
В конкретния случай
няма данни по делото ответницата, в качеството си на потребител на ВиК услуги
да е предложила различни от оповестените „Общи условия“ поради което следва да
се приеме, че ги е прела мълчаливо.
От представените
карнета за партида № за г. и г. се
установява, че същата е на името на предишния собственик на недвижимия имот С. Д. Д. За месец май, юни
и юли г. са направени отчитания на водомера и са издадени квитанции. Установява
се, че след този период в карнета е отбелязано, че имотът е необитаем, поради
което операторът не е начислявал потребени количества вода. През месец март г.
е извършен отчет на водомера и е отчетено потребление на 1 куб. вода, като е
отразено, че имота е необитаем. От карнета се установява още, че от март г. е
започнало редовно отчитане на водомера,
видно от отбелязаните кубици ползвана и потребена вода..
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че не дължи заплащане на цената, тъй като не бил
подписвал карнета лично, нито пък същият
бил подписан от негов представител. Действително от заключението на съдебно –
почерковата експертиза се установи, че подписа положен под карнета на стр.14, партида № на името на С.А.И.,*** на
дата г не са изпълнени от С.А.И.. От друга страна обаче се установи от
събраните по делото гласни доказателства, че от месец март г. на инкасатора на
ищцовото дружество е осигуряван достъп до водомера в апартамента от лица, които
са се представили за наематели. Съдът кредитира показанията на свидетелката Т., тъй като същите са логични, безпротиворечиви и не
противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал.
Неоснователно е и
твърдението на ответника, че през процесния период процесният апартамент е бил
необитаем. Това твърдение се опровергава от свидетелските показания, от които
се установява, че инкасатора свидетелката Т. е имала безпроблемен достъп до
жилището и то осигуряван от едни и същи лица. Вън от изложеното съдът намира,
че следва да отбележи, че тези твърдения са ирелеванти за дължимостта от ответника на цената от 92.73
лева на процесните ВиК услуги за исковия период до г., защото именно ответникът
като собственик на водоснабдения му апартамент е потребител съгласно чл.3,
ал.1, т.2 от Наредба №4/14.09.3004г. на същите услуги и страна, поради
това, по сключения с ищеца при
посочените общи условия – договор за доставката им. При това положение именно
ответникът, съгласно чл.31, ал.2 от същите общи условия, носи отговорността да
плати цената на тази услуга на ищеца в 30 дневен срок от фактурирането им, и то
без оглед на това дали е живял или не през същия период на доставката им в този
си апартамент, или е предоставил ползването му за същия период на трето лице.
Гореизложеното налага
извода, че ВиК ЕООД – С. е доказало факта, че е доставило определени количества
вода до имота на ответника за процесния период, посочен в исковата молба. В
тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си към ищцовото
дружество за заплащане на цената на доставената му питейна вода и отведена
канална вода. В хода на делото ответника не представи доказателства, че е
платил задължението си към ищцовото дружество за процесния период г. до г., във
връзка с което са издадени описаните в лихвения лист и в справката на вещото
лице фактури.
Неоснователни са
изложените от ответника възражения за недоказаност на предявения иск от
представените по делото доказателства. Заключението на вещото лице е изготвено
след направена проверка от вещото лице на счетоводните регистри на ищеца.
Установено е, че за че за периода г. – г. след извършена справка в ищцовото дружество ответника има натрупани задължения в размер
на 97.73 лева за издадени 8 броя квитанции. Вещото лице е установило, че няма
извършено плащане на тези задължения. На дата г. има отразено плащане в размер на 50 лева
покриващо стари задължения по гр.дело №3000/2015г. по описа на Районен съд – К..
Доколкото по делото няма съмнения, че счетоводството на ищеца е редовно водено
/възражения за нередовно водено счетоводство не са изложени от ответника/, то
на основание чл.182 от ГПК вписванията в счетоводните книги или регистри имат доказателствена стойност. Процесните
фактури, които са издадени от ищцовото дружество удостоверяват доставката на
услугата и начина на плащане, както и задължението на ответника да плати цената
на доставените му услуги. В тази връзка неоснователно е възражението на
ответника, че е погасил задължението си чрез плащане
Съдът намира за
основателно и своевременно направеното искане от ответника с писмения отговор
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията на ищеца
по квитанция № от г.; квитанция № от г.; квитанция № от г.; квитанция № от г. в
общ размел на 32.36 лева по следните съображения :
Понеже дължимите се
на ищеца главни задължения в общ размер на 97.73 лева за неплатените му от ответника цени на
доставената му питейна и отведена канална вода, фактурирани в периода г. до г.,
са периодични плащания, за тях се прилага
кратката три годишна давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД. /така ТР
№3/2012г. на ОСГТК на ВКС/.
Понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл.111, б. „в”
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви / ТР №3 от 18.05 на ВКС, по т.д. №3/2011 г., ОСГТК/. Погасителната давност
е започнала да тече от деня, в който всяко от тези вземания е станало изискуемо
/чл.114, ал.1 от ЗЗД/.
Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение с цел предприемане на действия за
принудително изпълнение, ищцовото дружество е подало на г. Следователно, имайки предвид тригодишния
давностен срок, вземането му спрямо ответницата за незаплатена стойност на
доставена питейна вода за периода от г.
до г., възлизащо в общ размер на 32.36 е погасено
по давност. Остава дължима сумата от 65.37 лева представляваща неплатена
доставена и консумирана питейна и
отведена канална за периода вода за
периода от г. до г.
Вземането на ищцовото
дружество по акцесорната претенциия за лихви в размер на 19.79 лева по квитанция № от г.;
квитанция № от г.; квитанция № от г.; квитанция № от г. също е погасено по давност. Остава
дължима сумата от 1.91 лева, представляваща лихва за забава за периода г. до г.
С оглед на
гореизложеното, съдът приема, че предявеният положителен установителен иск по
чл.422 от ГПК, е основателен доказан в посочения по – горе размер за главница и
обезщетение за забавено плащане.
Върху посочената като
дължима главница в размер на 65.37 лева следва да се признае за дължима и
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК – 07.12.2016г.
По
отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
В разпоредбата на
чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в
тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства, включително
и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение. Принудителното
събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след влизане в сила
на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от
съда в исковото производство.
Съдът намира за
основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1
от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска. С оглед изхода на спора следва да се
редуцират разноските направени от ищцовото дружество в заповедното
производство. Ето защо следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца
сумата от 126.75 лева, представляващи направени
в заповедното производство разноски. Дължимите в полза на ищеца разноски,
направени в настоящото производство възлизат на 301.67 лева, представляващи
държавна такса, възнаграждение за един адвокат и възнаграждение за вещо лице.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК ответникът също има право да
иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Дължимите от ищеца на
ответника разноски са в размер на 427.92
Съгласно чл.80 от ГПК
страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на
разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за
разноските. В настоящия случай и двете страни са представили списъци на разноските.
Воден от горните
мотиви съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на С.А.И., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, чрез адвокат М. Д., съществуването на вземането на „В.и к.”
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Т.Р., ЕИК, за
сумата 65.37 лева, главница,
представляваща неизплатено задължение за консумирана и незаплатена
питейна и отведена вода по партида №, за имот находящ се в град К., за периода
от г. до г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от г. до окончателното
й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 1554/08.12.2016 г. по частно гражданско дело № 2592/2016 г.
по описа на Районен съд – К., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за сумата
от 32.36 лева, по квитанции № от г., №
от г., № от г. и № от, като погасен по
давност.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на С.А.И., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, чрез адвокат М. Д., съществуването на вземането на „В.и к.”
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Т.Р., ЕИК ,
за сумата от 1.91 лева представляваща
лихва за забавено плащане за периода от г. до г., за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1554/08.12.2016
г. по частно гражданско дело № г. по
описа на Районен съд – К., като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част за сумата от 19.79 лева по квитанция № от г.; квитанция № от г.; квитанция № от г.; квитанция № от, като погасен по давност.
ОСЪЖДА С.А.И., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
чрез адвокат М. Д. да заплати на „В.и к.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Р.Т.Р., ЕИК сумата от 126.75 лева, представляваща
направени по частно гражданско дело № 2592/2016
г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА
С.А.И., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адвокат М. Д. да заплати на „В.и
к.” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Т.Р., ЕИК
сумата от 301.67
лева, представляващи направени по настоящото делото разноски, съразмерно
с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „В.и к.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Р.Т.Р., ЕИК да заплати на С.А.И., ЕГН **********, съдебен
адрес ***, чрез адвокат М. Д. сумата от 428.08 лева представляващи направени по
делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия :