Определение по дело №845/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.256 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано на искова молба по чл.256 АПК от П. Т. З. от [населено място] против бездействие на кмета на община Кирково, изразяващо се в неизпълнение на задължението му, разписано в чл.15а, ал.2 вр. чл.15, ал.2 от ЗДОИ – да публикува на сайта на поверената му община, в секция „Достъп до информация“ годишни отчети за 2021г., 2022г. и 2023г. за постъпилите заявления за достъп до обществена информация и за повторно използване на информация от обществения сектор, които да включват и данни за направените откази и причините за това, респективно бездействие на ответника и по чл.7 вр. чл.17, ал.1 от Вътрешните правила за предоставяне на достъп до обществена информация в изпълнение на ЗДОИ в Община Кирково.

Ищецът сочи, че в сайта на Община Кирково, в секция „Достъп до информация“, потърсил информация за годишни отчети за 2021г., 2022г. и 2023г. за постъпилите заявления за достъп до обществена информация и за повторно използване на информация от обществения сектор, които да включват и данни за направените откази и причините за това, но такива липсвали. Така не можел да се запознае с подадените заявления и да се ориентира в намерението си преди той самият да подаде заявление. Счита, че е пряко, лично и непосредствено засегнат от порочното бездействие на ответника, който по закона му дължал законово предоставено благо по смисъла на чл.15а, ал.2 от ЗДОИ. Неизпълнението на чл.15а, ал.2 вр. с чл.15, ал.2 от ЗДОИ било сериозно закононарушение в ущърб на лицата, търсещи информация от общинската администрация.

Претендира се постановяване на решение, с което да се осъди кмета на община Кирково да публикува на сайта на Общината, в секция „Достъп до информация“, годишните отчети по чл.15, ал.2 от ЗДОИ за 2021г., 2022г. и 2023г. Иска се и да се присъдят разноски по делото.

Към исковата молба прилагат екранни разпечатки от сайта на Община Кирково, видно от които към 23.08.2024г., в секция „Достъп до информация“ не са публикувани годишните отчети по чл.15, ал.2 от ЗДОИ за 2021 – 2023г.

След подаването на исковата молба и образуване на делото, ищецът подава до съда и писмено Становище, в което посочва, че след връчване на препис от исковата молба на ответника, последният уважил иска и вече на сайта на Община Кирково били публикувани годишните отчети по ЗДОИ за 2021г., 2022г. и 2023г. Счита, че по този начин претенцията му е била удовлетворена, реп. спорното бездействия било оттеглено след образуване на съдебното производство. Моли да се обсъди хипотезата за прекратяване на производството, като изтъква, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което същият следвало да бъде осъден да заплати деловодни разноски. Към становището прилага разпечатка от 11.09.2024г., от сайта на Община Кирково, от която е видно, че към тази дата вече са публикувани годишните отчети по ЗДОИ за 2021г., 2022г. и 2023г.

В дадения от съда срок от кмета на община Кирково не е постъпило становище на исковата молба по чл.256, ал.1 от АПК.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с възраженията на ищеца, съобрази фактическата обстановка и относимата нормативна уредба, намира исковата молба за недопустима.

Съгласно чл.256, ал.1 и ал.2 АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. От съдържанието на цитираните текстове става ясно, че производството по реда на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК дава възможност за защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията, когато органите са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт фактически действия, като в хипотезата по чл.256, ал.1 АПК административният орган следва да бездейства и да не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а в тази по ал.2 – следва да е сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на закон, но в продължение на 14 дни бездейства.

От горното следва извода, че предпоставка за допустимостта на оспорването по чл.256, ал.1 от АПК е наличието на бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, което предполага и наличие на правен интерес от търсената защита, изразен в нарушени или застрашени права, свободи и интереси на ищеца, като целта е това нарушение да бъде преустановено и да се извърши предписаното от закона действие.

В конкретния случай от представените по делото екранни разпечатки от сайта на Община Кирково, секция „Достъп до информация“, се установява, че към дата 23.08.2024г., не са били публикувани годишните отчети по чл.15, ал.2 от ЗДОИ за 2021 – 2023г.

След подаването в съда на разглежданата искова молба въпросните отчети са били обявени от ответната страна, респ. същата е изпълнила вмененото ѝ с нормата на чл.15а, ал.2 ЗДОИ задължение.

При това положение за ищеца е отпаднала необходимостта да търси защита, т.е. налице е хипотеза на отпадане на правния интерес. Независимо дали се касае за защита срещу неоснователни действия или бездействия, правният интерес от търсената защита по реда на глава петнадесета от АПК е налице само ако неоснователните действия се извършват, съответно не се извършват исканите фактически действия. При преустановяване на действието срещу което се търси защита, съответно извършване на исканото действие правният интерес отпада и искането е недопустимо. Това обстоятелство представлява основание за оставяне на исковата молба без разглеждане и за прекратяване на делото на основание чл.159, т.4 АПК. (в този смисъл Определение № 4249 от 8.04.2024г. на ВАС по адм. д. № 3241/2024г., Определение № 9598 от 23.09.2021г. на ВАС по адм. д. № 8863/2021г., Определение № 11937 от 25.09.2020г. на ВАС по адм. д. № 9269/2020г.).

Въпреки извода за наличие на основание за прекратяване на делото поради отпаднал правен интетрес, основателна се явява претенцията на П. З. за присъждане на деловодни разноски. Това е така, защото прекратяването на неоснователното бездействие на административния орган е станало след подаване на исковата молба в съда. Необявяването на годишен отчет по чл.15, ал.2 от ЗДОИ е предизвикало търсената защита по съдебен ред. След като по делото е установено, че за оспорващия е бил налице правен интерес от търсената защита към датата на подаване на исковата молба, то несъмнено същият има право на деловодни разноски. Същите се дължат в общ размер на 1010 лева, от които 10 лева – държавна такса за образуване на дело и разглеждане на исковата молба, и 1000 лева – адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 19.08.2024 г.

Води от гореизложеното и на основание чл.159, т.4 АПК и чл.78, ал.1 ГПК във вр. чл.144 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба по чл.256 АПК, подадена от П. Т. З. против бездействие на кмета на община Кирково, изразяващо се в неизпълнение на задължението му по чл.15а, ал.2 вр. чл.15, ал.2 от ЗДОИ – да публикува на сайта на поверената му община, в секция „Достъп до информация“ годишни отчети за 2021г., 2022г. и 2023г. за постъпилите заявления за достъп до обществена информация и за повторно използване на информация от обществения сектор.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 845/2024г. по описа на Административен съд – Хасково.

ОСЪЖДА Община Кирково да заплати на П. Т. З. от [населено място], разноски по делото в размер на 1010.00 (хиляда и десет) лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ: