Решение по дело №3407/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3377
Дата: 11 септември 2022 г. (в сила от 11 септември 2022 г.)
Съдия: Албена Борисова Дойнова
Дело: 20221110203407
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3377
гр. София, 11.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20221110203407 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на СП. СЛ. ГР. чрез упълномощения му
процесуален представител – адв. С.Н. против наказателно постановление № 22-4332-
000341/03.02.2022г. на Началник сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
основание чл.179, ал.2, вр. ал. 1, т.5, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева и на
основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 1 месец .
Жалбоподателят моли да бъде отменено атакуваното НП, което намира за
незаконосъобразно и неправилно, като навежда доводи, че описаната в него фактическа
обстановка не отговаря на обективната действителност. Твърди, че в хода на
административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са основание за отмяна на атакуваното НП на формално
основание. Посочва, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 43 от ЗАНН, като на същия
липсват положени подписи от посочените в него свидетели. Релевира доводи, че АНО не е
изпълнил задължението си да разследва спорните обстоятелства, като е издал НП при
неизяснена фактическа обстановка. Излага аргументи, че са допуснати нарушения на
разпоредбите на чл. 42, т. 5 и чл. 57 ал.1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсва ясно описание на
нарушението и не е посочено конкретното правило за поведение, а са цитирани само
абревиатурите на пътните знаци в района на произшествито. На самостоятелно основание
1
навежда доводи за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на
атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят,редовно призован се явява лично и се представлява от
упълномощен процесуален представител – адв. Н., който поддържа жалбата и пледира за
отмяна на атакуваното наказателно постановление по подробно изложените в жалбата
съображения.
Въззиваемата страна - СДВР – отдел „ПП”, редовно призована, не се явява, не изпраща
представител, не изразява становище по жалбата.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:

Съгласно мотивната част на атакуваното наказателно постановление на 14.12.2021г. около
11:20 часа, в гр. София, като водач на л.а Х. с рег. № ХХХХ, при движение с посока
Центъра , на кръстовището с ул. Здраве, при наличие на п.з В 2, не пропуска и реализира
ПТП с движещия се срещу п.з В 3 л.а М. с рег. № ХХХХ, след което при настъпили
разногласия напуска местопроизшествието, като не уведомява компетентните органи.
За случая бил подаден сигнал до компетентните органи от св. Р.Ч. , в качеството ѝ на
собственик на увредения автомобил.
Местопроизшествието било посетено от св. Н.Л. – мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР,
който след като снел сведения от Ч. и извършил оглед на автомобила съставил протокол за
ПТП № 1776713/14.12.2021г., в който отразил щети по предна броня, преден ляв калник и
предна лява джанта . В така съставения протокол било вписано, че ПТП е възникнало по
неясни причини и обстоятелства.
За случая била съставена и докладна записка, в която било отразено, че участник в ПТП по
данни на св. Ч. е водач на л.а Х. с рег. № ХХХХ, който напуснал местопроизшествието.
Работата по издирване на водача била възложена на св.Ц.Ц. – мл.автоконтрольор при ОПП –
СДВР, който след като установил, че автомобилът е собственост на юридическо лице
изпратил призовка за явяването в ОПП - СДВР на лицето, което е управлявало автомобила
на 14.12.2021 г.
На 13.01.2022г. в ОПП-СДВР се явили жалбоподателят С.Г. и св. Ю.Я., като Г. в
собственоръчно попълнена декларация заявил, че на въпросната дата процесното МПС е
управлявано от него.
От материалите по преписката, която му била възложена за работа св. Ц. намерил, че е
налице нарушение на разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ от
ЗДвП .
За така констатираните нарушения на ползвателя на автомобила – (жалбоподателя С.Г.) бил
съставен АУАН № АД 207535/13.01.2022г., от свидетеля Ц.Ц. в присъствието на
2
нарушителя. В АУАН били посочени свидетели присъствали при съставяне на АУАН, но в
същия не били положени подписи от същите.
Жалбоподателят Г. подписал без възражения така съставения против него АУАН. Препис
бил връчен на жалбоподателя на датата на съставянето му.
В законоустановения 3-дневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН не постъпили възражения по
отношение съставения АУАН.
Въз основа на посочения АУАН, било съставено и обжалваното НП № № 22-4332-
000341/03.02.2022г. на Началник сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
основание чл.179, ал.2, вр. ал. 1, т.5, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева и на
основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 1 месец .
Описаната фактическа обстановка се извежда от приобщените по делото писмени
доказателства приложени и приети от съда на осн. чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН.
Същите съдът кредитира единствено по отношение на обстоятелството, че на посочената
дата жалбоподателя Г. е управлявал процесното МПС и между него и управляваното от св.
Ч. МПС е възникнало ПТП.
Разпитан в хода на съдебното следствие св. Ц. заявява ,че няма спомени по случая, поради
което показанията на същия не допринасят за изясняване на обективната истина.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Я. и св. Ч., които са ясни, логични и
кореспондират изцяло помежду си . Противоречие съдът констатира само по отношение на
обстоятелството дали Г. е спрял преди да продължи движението си по ул. Здраве, като
приема за по-достоверни показанията на св. Я. в тази насока.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:

Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
3
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно 1-годишен срок от извършване нанарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя от формална страна.
Настоящия съдебен състав намира, че в случая се касае за допуснати от
административно наказващия орган особено съществени нарушения на императивни
разпоредби от ЗАНН, наличието на които сами по себе си обуславят отмяната му, без да се
налага произнасяне по същество по предмета на спора.
На първо място: при извършената служебна проверка, съдът констатира и нарушение
на процедурата по съставяне на АУАН. Видно от представения по
административнонаказателната преписка АУАН в същият липсват подписи на посочените
като свидетели на съставянето му лица, което приравнява съставянето на АУАН в
отсъствието на свидетели, доколкото не може категорично да се изведе, че вписаните лица
реално са присъствали на място.
Доколкото и така съставеният АУАН не е редовен, същият няма доказателствена сила.
Административно наказващият орган пък от своя страна, не е изпълнил задълженията си по
чл.52 ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно
преди да издаде наказателното постановление, да провери АУАН, с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително
разследване на спорните обстоятелства. Тежестта на доказване в
административнонаказателното производство лежи върху наказващия орган.
При съставянето на атакуваното НП, АНО е допуснал съществени процесуални нарушения
довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Задължение на АНО е да установи осъществяването на административното нарушение както
от обективна, така и от субективна страна, вината на нарушителя, както и да обоснове тези
обстоятелства със съответните доказателства. В противен случай, извършването на
нарушението не е доказано, тъй като, за да се наложи наказание, то следва да е безспорно
установено. В конкретния случай Съдът намира, че това не е сторено. Допуснатите в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила са самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление
на формално основание без произнасяне по съществото на спора.
За пълнота на изложението съдът ще изложи и своите съображения по материалния закон.
4

За нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Посочената разпоредба вменява на водачите задължение да съобразяват поведението си със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка; В конкретния случай и в АУАН и НП не е посочено именно с какво
жалбоподателят не е съобразил поведението си, като и в двата акта липсва препращане към
съответния нормативен акт предписващ конкретното поведение на водачите при наличие на
пътен знак Б2 / Спри ! Пропусни движещите си по пътя с предимство/ и Б3 / Път с
предимство/ .
В конкретния случай не се доказа категорично, че жалбоподателят не е изпълнил
задължението си да спре предприемайки маневра завой надясно, при който е следвало да се
размине с автомобила управляван от св. Ч., доколкото в тази част на ул. Здраве движението
е двупосочно. Доколкото този факт не е бил категорично доказан АНО е следвало да
подведе поведението на жалбоподателя под нормата на чл. 25 от ЗДвП.

За нарушението на чл. 123, ал.1, т. 3 б“в“ от ЗДвП

Съгласно същата 3. когато при произшествието са причинени само имуществени вреди:
в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.
В хода на съдебното следствие категорично се доказа, че между водачите не е имало
разногласия по отношение на обстоятелствата свързани с ПТП, като св. Ч. и жалбоподателя
са разменили координати за подписване на двустранен протокол. В този смисъл не може да
се приеме, че жалбоподателят е напуснал ПТП без да изпълни задълженията си. По какви
съображения св. Ч. е поискала съдействие от органите на МВР, вместо да направи опит да се
свърже с него не е предмет на настоящото производство.
Поради тези съображения, съдът намира, че НП следва да бъде отменено изцяло .
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-000341/03.02.2022г. на Началник сектор
при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл.179, ал.2, вр. ал. 1, т.5, пр. 1
и пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
5
„Глоба“ в размер на 200,00 лева и на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на
чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на
100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – София град
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6