Решение по дело №236/2016 на Районен съд - Царево

 

Р Е Ш Е Н И Е

Номер                                                     16.06.2017 година                             град Царево

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

Царевски  районен съд                                                                   граждански състав

на втори юни две хиляди и седемнадесета  година

в  публичното    заседание    в    следния    състав:

             Председател:   Диляна Йорданова

при секретаря  Ж.Ч.

като разгледа докладваното от съдията Йорданова
гражданско дело № 236 по описа за 2016 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба  от „Главно управление Строителство и възстановяване“ЕАД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Лъчезар Станчев № 13, представлявано от изпълнителния директор П.П., чрез адв. Д.С.С. - адвокат, вписан в БАК, против Е.С.С., С.С.А., Г.М.Б., Д.М.А., С.К.П., Р.П.А., М.П.А., П.А.А., А.К.А.-Ротем, В.П.Х., Л.К.Г., Г.Г.Г., С.С.Г. и Г.С.Г., всички с адрес ***, адв. Е.М., с която са предявени искове за приемане за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на 4810 квадратни метра от поземлен имот с идентификатор 58356.502.25  по КККР  на гр. Приморско, целият с площ 5210 кв.м., при граници на имота: поземлени имоти №№№ 31,26,27, запад-блато, съгласно извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти от 24.02.2014г., издадена от СГКК-гр. Бургас. Поддържа, че процесният имот представлява част от собствения на ищеца терен, включен в капитала на „ГУСВ“ ЕАД като непарична вноска, посочен под № 266 в приложение 1 за имотите, вписани в капитала на „ГУСВ”ЕАД, съгласно списък, приложен в Търговския регистър. Основава активната си материална легитимация на правоприемство чрез преобразуване на основание Разпореждане № 4/30.12.2011 г. на Министерски съвет от Държавно предприятие „Строителство и възстановяване“, ЕИК130568383, явяващо се частен правоприемник на ДП ’’Строителни войски”, последното съответно правоприемник на закритите строителни войски със Закона за преобразуване на Строителните войски, войските на Министерството на транспорта и войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, обн. ДВ бр.57/14.07.2000 год. Навежда доводи, че по силата на посочения закон към ДП ’’Строителни войски” са преминали част от активите по приложение № 1 към решение на Министерски съвет №787/29.11.2000 год. и в списъка под№266 по приложението е включен имот с площ 27 000,00 кв.м., намиращ се в общ. Приморско, местността „Пясъка”, с граници: север-землище на Приморско, изток-землище на Приморско и пътя Приморско-Китен, юг-улица, запад-блато” с описани сгради и бунгала, намиращи се в неговата площ. Изнася данни, че спорният поземлен имот с идентификатор-58356.502.25 по КККР на гр. Приморско е възстановен с Решение на ПК-гр. Приморско на А. С. П., чийто законни наследници се явяват ответниците. При условията на евентуалност се позовава на придобивна давност, като твърди, че в продължение на десетки години е владял спорния имот, като към момента продължава да го владее. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците, с който исковете се оспорват като неоснователни, като се възразява, че липсва доказано проведено мероприятие, представляващо пречка за реституция и не е приложима разпоредбата на чл.24, ал.3 от ЗСПЗЗ. На следващо място се възразява, че ответникът е придобил собствеността върху имота на основание давностно владение. Твърди се, че ответниците са въведени във владение от 1999 г. и от тогава до сега упражняват несмущавано владение, като при условията на евентуалност са придобили същият на основание придобивна давност. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Предявени са установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

Предявени са установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

          Съдът след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата и доводите на страните и съобрази закона,  намира за установено следното:

По делото е представено разпореждане №4 от 30.12.2011г. на Министерски съвет от 30.12.2011г., с което на основание пар.2 от ЗР на Закона за изменение на Закона за преобразуване на строителни войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, обнародван в ДВ бр.57/2000г., както и на основание чл.57 от ЗДС, чл.61 и 159 от ТЗ е преобразувано Държавно предприятие „Строителство и възстановяване”-София в еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала. Капиталът на новообразуваното дружеството се формира от непарична вноска, представляваща стойността на правото на собственост  върху имоти-частна държавна собственост, подробни описани в приложение№1 към разпореждането на МС, определена по реда на ППЗДС. В списъка на приложение№1 е посочен поземлен имот, находящ се в гр. Приморско с площ от 27 000 кв.м., с граници север-землище на Приморско, изток-землище на Приморско и пътя Приморско-Китен, юг – улица, запад- блато, заедно с изградените в него сгради – 13 броя бунгала, кухня-столова, санитарен възел и контролно-пропусквателен пункт. С решение №787 от 29.11.2000 г. на МС ползваните и управляваните от закритите строителни войски  недвижими имоти  са обявени за частна държавна собственост съгласно приложение №1.

Установява се по делото, че на основание чл.62 ал.3 от ТЗ със Закон за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, обн. ДВ бр.57/2000г., е образуван правоприемникът на ищцовото дружество Държавно предприятие “Строителство и възстановяване”, на който целият имот с площ от 27 000 кв.м. е бил предоставен за ползване и управление съгласно приложения списък.  Държавно предприятие „Строителство и възстановяване” е образувано на осн.чл.1, т.2 от Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, и е правоприемник на закритите със същия закон строителни войски. Съгласно чл. 8 от закона  за осъществяване на дейността на предприятията по този закон държавата предоставя за ползване и управление имущество - публична и частна държавна собственост. В чл. 9, т.1 е предвидено, че Министерският съвет определя по вид, обем и стойност имуществото по чл. 8 за държавното предприятие "Строителство и възстановяване" от имуществото на Строителните войски.

С решение№28 от 15.12.1999г. на ПК-Приморско на ответниците като наследници на А. С. П. е възстановено правото на собственост в съществуващи възстановими стари реални граници върху имот горско-стопански двор от 6 дка в м. Пясъка в землището на гр. Приморско. В КВС имотът е обозначен с №055035, като собствениците са въведени във владение на имота с протокол№28А от 05.04.2000г. на ПК. Посоченото решение е постановено след като ответниците са обжалвали отказът на ПК Царево за възстановяване в стари реални граници на гореописания земеделски имот пред РС Бургас, на основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, като с решение №1206 от 16.06.1995г. по гр.д.№3159/1994г. на БРС отказът на административния ортган по земеделска реституция е отменен.

Страна в административното производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е държавата /Тълкувателно решение № 5/14.01.2013 г. по т.д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС/. Държавата, представлявана от Община Царево е била страна в административното производство по  гр.д.№3159/1994г. на БРС, поради което ищецът като нейн правоприемник е обвързана от решението по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, тъй като общината не действа като орган на местно самоуправление и субект-носител на вещни права, а като представител на държавата, която по нормативен път е делегирала компетентност по определени въпроси, свързани с административното производство по възстановяване право на собственост по ЗСПЗЗ в урбанизирани територии. Съдебното решение за земеделска реституция обвързва и е противопоставимо не само на държавата, но и на правоприемниците на държавата, ако правоприемството е настъпило след започване на административната процедура по възстановяване на собствеността и влизане в сила на решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ – в този смисъл Решение №195/07.12.2016 по дело №1067/2016 на ВКС, ГК, III г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, с което е обявена за правилна практиката в  решение по гр.д. №3296/13 г. и решение по гр.д. №681/12 г. на първо г.о. на ВКС. Правоприемниците на държавата не могат да са с повече права от нея / решение по гр.д. №5615/13 г на първо г.о./, затова и те, както държавата, не могат да възразяват за нищожност и материална незаконосъобразност на съдебното решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, а са обвързани от него. Даденото в цитираната практика на ВКС разрешение на въпроса съответства на практиката на ЕСПЧ. Така в решение на ЕСПЧ по делото С. и К. срещу България от 15.11.11 г. е прието, че държавата и нейните правоприемници са обвързани от решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което е признато правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи.

В конкретния случай наследниците на А. С. П. са подали заявление пред ПК Приморско на 12.07.1991г., като производството по земеделстка реституция е приключило с влизане в сила на 16.06.1995г. на решението на БРС по гр.д.№3159/1994г. на БРС по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, което е окончателно. Същевременно правоприемникът на ищцовото дружество Държавно предприятие “Строителство и възстановяване е бил образуван по силата на закона на основание чл.62 ал.3 от ТЗ със Закон за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, обн. ДВ бр.57/2000г., т.е. правоприемството е настъпило след административната процедура по възстановяване на собствеността.

Ищецът е правоприемник на държавата за процесния имот и не може да възразява за нищожност и материална незаконосъобразност на съдебното решение за възстановяване на собствеността. Недопустимо е настоящият граждански състав да извърши по негово възражение косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на решението на ПК Приморско, издадено на основание влязло в сила съдебно решение за възстановяване на собствеността.

При горните мотиви съдът приема, че ответниците се легитимират като собственици на имота по наследство и реституция с решение№28 от 15.12.1999г. на ПК-Приморско, издадено въз основа на съдебно решение за възстановяване на собствеността върху имота, от което ищецът като правоприемник на държавата, придобил имота след съдебното решение за възстановяването му на ищците, е обвързан. Предявените искове по чл. 124, ал.1 от ГПК са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

 

С оглед изхода от спора искането на ищеца за присъждане на направените разноски е неоснователно и следва да се остави без уважение. По делото не се установява ответниците да са реално понесли  съдебно-деловодни разноски, поради което не им се следват.

          Мотивиран от горното,  съдът 

 

                 

Р  Е  Ш И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ  предявените искове от „Главно управление Строителство и възстановяване“ЕАД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Лъчезар Станчев № 13, представлявано от изпълнителния директор П.П., чрез адв. Д.С. ***, за приемане за установено спрямо Е.С.С., С.С.А., Г.М.Б., Д.М.А., С.К.П., Р.П.А., М.П.А., П.А.А., А.К.А.-Ротем, В.П.Х., Л.К.Г., Г.Г.Г., С.С.Г. и Г.С.Г., всички с адрес ***, адв. Е.М. ***, че ищецът е собственик на 4810 квадратни метра от поземлен имот с идентификатор 58356.502.25  по КККР  на гр. Приморско, целият с площ 5210 кв.м., при граници на имота: поземлени имоти №№№ 31,26,27, запад-блато, съгласно извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти от 24.02.2014г., издадена от СГКК-гр. Бургас

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: