№ 18396
гр. София, 29.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110101875 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕООД,
уточнена с молби вх. № 68808/13.03.2023 г., вх. № 145760/25.05.2023 г. и вх.№
209730/24.07.2023 г. срещу "ФИРМА" АД, „ФИРМА“ ООД и Х М. П..
В исковата молба ищецът поддържа, че въз основа на изпълнителния лист по искане
на взискателя "ФИРМА" АД било образувано изпълнително дело № 1383/2014 г. по описа на
Х М. П., което се твърди да е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 или т. 5 ГПК,
като Х не изпълнявал задълженията си по закон и не констатирал прекратяването на
производството, а защитавал само интересите на взискателя по делото. С исковата молба се
поддържа, че считано от 22.10.2019 г. не е било поисквано извършването на изпълнителни
действия по делото, при което изпълнителното дело е прекратено на 17.06.2022 г. по силата
на закона. Отделно поддържа, че е изпълнен фактическият състав на нормата на чл. 433, ал.
1, т. 5 ГПК, но съдебният изпълнител не бил издал акт за прекратяване на производството на
това основание и постановявал откази по исканията на длъжниците. Обосновавайки
правния си интерес от иск срещу Х М. П. се позовава на нормата на чл. 441 ГПК и с оглед
вписана по перемираното изпълнително дело възбрана.
От уточняващите молби, постъпили в изпълнение на указанията за отстраняване
нередовностите на исковата молба по делото на 13.03.2023 г. и 25.05.2023 г., става ясно, че
ищецът не предявява иск по чл. 441 срещу Х М. П., като е поискано съдът с решението си
по същество на спора да прогласи нищожност на искане за вписване за възбрана с изх. №
6441/07.02.202г., протокол за опис на недвижим имот с изх. № 9868/20.02.2020г. и
съобщение № 42402/14.07/2021г.
С молбата от 13.03.2023 г. ищецът заявява, че насочва предявените искове и срещу Х,
за да бъде последният обвързан от силата на пресъдено нещо по иск по чл. 124, ал. 1 ГПК,
какъвто ищецът счита, че предявява срещу кредитора /взискател/ "ФИРМА" АД, като
заявява, че освен друго в този случай приложима би била и разпоредбата на чл. 116 ГПК за
1
провеждане на производството пред СРС. От същата молба става ясно, че ищецът не
предявява самостоятелни искове съдът да признае за установено, че изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 или т. 5 ГПК, а иска от съда да
изследва тези твърдения на ищеца в мотивите на съдебния акт по съществото на спора.
Счита, че е сезирал съда с иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не
съществува правото на принудително изпълнение за вземането на "ФИРМА" АД за сумата
от 166,67 лева по издадения изпълнителен лист поради погасяване на това право по давност.
В постъпила на 25.05.2023 г. молба ищецът развива съображения, че с оглед възприета
от съда правна квалификация на иска срещу "ФИРМА" АД, а именно по чл. 439 ГПК
действията, извършени от един взискател по делото, ползвали другите, поради което и
взискателите били задължителни необходими другари в производството по предявен от
длъжника иск по този ред. От тук обосновава правния си интерес от насочване на исковите
си претенции и към „ФИРМА“ ООД.
След размяна в срока по чл. 131 ГПК по делото са постъпили отговори на исковата
молба от ответниците.
Ответникът „ФИРМА“ ООД развива подробни съображения за допустимост и
основателност на предявените искове.
Ответникът „ФИРМА“ АД прави възражение за недопустимост на производството по
делото в частта срещу Х М. П. и другия взискател в изпълнителното производство. Релевира
възражение за местната неподсъдност на спора пред Софийски районен съд. Иска делото да
се изпрати на Районен съд –Варна.
От М. Н. П. е постъпил отговор на исковата молба, с който предявения срещу него иск
се оспорва като нередовен и недопустим. Претендира разноски.
При дължимата се по чл. 140, ал. 1 ГПК повторна проверка за редовност и допустимост
съдът достига до извод, че исковите претенции в частта срещу Х М. П. и „ФИРМА“ са
недопустими, с оглед което и на основание чл. 130 ГПК исковата молба подлежи на
връщане в посочената част.
При отчитане внесените многобройни уточнения от ищеца съдът намира, че в крайна
сметка е сезиран с иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че за ответника
"ФИРМА" АД не съществува правото принудително изпълнение по отношение на вземането
в размер на 166,67 лева, представляващо възнаградителна лихва, за което е бил издаден
изпълнителен лист от 15.06.2015 г. по търг.д. № 3416/2015 г. поради изтекла петгодишна
погасителна давност.
Формулираните от ищеца твърдения и съображения относно правния му интерес да
сезира съда с иск срещу Х М. П., с който иска да се признае за установено, че не съществува
право на принудително изпълнение за вземане, за което е издаден изпълнителен лист в
полза на "ФИРМА АД не обосновават легитимен интерес за ищеца да насочи такъв иск и
срещу Х, доколкото предмет на спора не са правоотношения, по които насрещна страна се
явява съдебният изпълнител в качеството му на орган, който законодателят е снабдил с
2
публични функции - не се твърдят настъпили вреди от незаконосъобразни действия на Х и
не е заявено искане до съда, което би могло да бъде квалифицирано като иск по чл. 441
ГПК. Исковете за прогласяване нищожността на актовете на Х и за установяване
несъществуването на правоотношение между взискател и Х са недопустими поради липсата
на правна норма, която да ги предвижда и въз основа на която съдът да постанови такъв
резултат по отношение на органа по изпълнение, включително недопустимо е да задължи Х
да приложи последиците по чл. 433 ГПК.
На следващо място, страни по иска по чл. 439 ГПК са страните по главното вземане,
респ правоприемниците им. С този иск се оспорва материалната основа на правото на
принудително изпълнение за конкретно вземане, за което съответното изпълнително
производство е образувано. Присъединяването на взискатели по изпълнителното
производство въз основа на друг изпълнителен титул за други вземания не води до извод, че
при предявен иск по чл. 439 ГПК, с който се оспорва принудителното изпълнение за
конкретно вземане е налице хипотеза на задължително необходимо другарство на страната
на ответника. В случая не се твърди "ФИРМА" ООД да е титуляр на процесното вземане, с
оглед което и съдът не споделя доводите на ищеца, че е налице задължително необходимо
другарство и това лице следва да бъде конституирано като ответник по делото. Ето защо
производството по делото се явява процесуално недопустимо и в тази му част.
С оглед на извода за частична недопустимост на производството по делото на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника Х М. Н. П. се следват разноски в размер на 480 лв.
с ДДС, които се присъждат в полза на оказалия му безплатна адвокатска помощ в
хипотезата на чл. 38, ал. 1 т. 3 ГПК адвокат.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 8682/12.01.2023 г., уточнена с молби, както следва: вх.
№ 68808/13.03.2023 г., вх. № 145760/25.05.2023 г. и вх.№ 209730/24.07.2023 г. подадена от
„ФИРМА“ ЕООД с ЕИК ******* в частта, с която срещу Х М. П., рег. № 851 в регистъра,
воден от КХ, адрес: гр. София, ул. "Х и „ФИРМА“ ООД с ЕИК *******, са предявени иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на "ФИРМА" АД,
адрес: грХ, не съществува правото на принудително изпълнение за вземане в размер на
сумата 166,67 лева, представляващо възнаградителна лихва, за което е бил издаден
изпълнителен лист от 15.06.2015 г. по търг.д. № 3416/2015 г. поради изтекла петгодишна
погасителна давност, въз основа на който лист е било образувано изпълнително дело №
1383/2014 г. по описа на Х М. П. и за прогласяване нищожност на постановените по
цитираното изпълнително дело искане за вписване за възбрана с изх. № 6441/07.02.202г.,
протокол за опис на недвижим имот с изх. № 9868/20.02.2020г. и съобщение №
42402/14.07/2021г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1875/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 113 състав в посочената част.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК вр. с чл. 38, ал. 1 т. 3 ГПК „ФИРМА“
ЕООД с ЕИК ******* да заплати на адвокат В. А. В. с личен № ********** от единните
регистри на Българската адвокатура, с адрес на кантората: гр. Х сумата от 480 лв. с ДДС за
адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска помощ на Х М. П., рег.
№ 851 в регистъра, воден от КХ в настоящето производство.
Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба в едноседмичен срок
от връчване на препис пред Софийски градски съд.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК препис от определението да се връчи на страните.
Производството по делото остава висящо в частта по предявения от „ФИРМА“ ЕООД
срещу "ФИРМА" АД иск за признаване за установено в отношенията между страните, че в
полза на "ФИРМА" АД не съществува правото на принудително изпълнение за вземане в
размер на сумата 166,67 лева, представляващо възнаградителна лихва, за което е бил
издаден изпълнителен лист от 15.06.2015 г. по търг.д. № 3416/2015 г. поради изтекла
петгодишна погасителна давност, въз основа на който лист е било образувано изпълнително
дело № 1383/2014 г. по описа на Х М. П..
След влизане в сила на настоящето определение делото да се докладва в закрито
заседание за произнасяне по възражението за местната неподсъдност на спора пред
Софийски районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4