Номер 186725.08.2020 г.Град София
Апелативен съд - София14-ти граждански
На 25.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно частно гражданско дело №
20201000502334 по описа за 2020 година
Производството е по чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Министерство на външните работи на Република
България, чрез юрк. В.Д. против протоколно определение от 25.02.2020г по гр.д.
№3044/2006г.по описа на СГС, ГО, 11 състав, с което съдът е обявил, че не е компетентен да
се произнесе по предявените от МВнР искове против ответницата Д. И. Т. и е прекратил
производството по делото като недопустимо.
В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното
прекратително определение по съображения, че предмет на разглеждане са облигационни
искове против ответницата за неоснователно обогатяване, поради ползване на жилище-
държавна собственост в комплекс в посолството на Република България в Будапеща,
Унгария за период след прекратяване на трудовото й правоотношение с посолството на РБ в
Будапеща. Поддържа се, че определението първо е необосновано като от една страна съдът
единствено цитирал КМЧП без да изложи ясни мотиви за правното основание, а от друга се
позовавал на Регламент № 44/2001г., въпреки че искът бил предявен на 15.09.2006г. при
действието на правилата на КМЧП – към момент, в който РБ не е имала статут на държава –
членка и разпоредбите на цитирания регламент не са имали приложение. Изтъква се, че
съгласно чл.4 ал.1 т.2 КМПЧ международната компетентност на българските съдилища е
налице, когато ищецът е български гражданин или юридическо лице, регистрирано в РБ –
предвид статута на МВнР орган на изпълнителната власт и юридическо лице, регистрирано
на територията на РБ, като нормата на чл.4, ал.1, т.2 не изисквала кумулативно наличие на
визираните предпоставки. Поддържа се още, че съдът неправилно се позовава на
разпоредбите на чл. 28 и 29 от Регламент 44/2001г, предвиждащи наличието на висящи дела
пред съдилищата на различни държави-членки и наличието на тясна връзка между тях, че е
целесъобразно да бъдат разгледани заедно, за да се избегне рискът от противоречиви
съдебни решения. Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното определение и
връщане делото на СГС за продължаване съдопроизводствените действия по разглеждане на
1
исковата молба.
Ответникът по частната жалба- Д. И. Т. -Х. чрез процесуални представители поддържа
възражения против частната жалба с подробно изложени съображения.
Софийски апелативен съд в настоящият състав като обсъди оплакванията във
връзка с обжалвания акт, намира следното:
Частната жалба е допустима- подадена е от страна в процеса, имаща право на жалба
и интерес от обжалване в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване
валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбите, Софийският апелативен съд взе предвид
следното:
Производството по гр.д._№3044/2006г.по описа на СГС, ГО-11 състав, е образувано
по искова молба на МВнР против Д. И. Т. –Х., имаща за предмет обезщетение за ползване
без основание на недвижим имот, съставляващ апартамент в посолски комплекс на
РБългария в гр.Будапеща, Унгария в периода 14.08.1997-31.12.2005г. в размер на 11 138
евро и обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 2176,95
евро. Като правопораждащи спорното притезание факти в исковата молба са посочени
прекратяване на трудовото правоотношение между страните, считано от 14.08.1997г. за
длъжността „преводач –първа категория” в дипломатическото представителство на
РБългария в гр.Будапеща Унгария и ползване посоченото жилище след този момент, без да
се заплаща наемно възнаграждение и разходи. Като фактическо твърдение в исковата молба
е посочено, че към момента на предявяване на иска ответникът е с обичайно
местопребиваване в Република Унгария.
В обжалваното определение съдът е приел, че по отношение на облигационни
искове е приложимо правилото за компетентност по обичайно местопребиваване на
ответника, предвидено в КМЧП и Регламент /ЕО/ № 44/2001г, като от една страна
ответникът е заявил, че не признава компетентността на българския съд, а от друга, че
според чл.28 и чл.29 от Регламент /ЕО/ № 44/2001г. , когато има висящи дела със сходен
предмет, по който единият спор е от изключителна компетентност на първия съд, всеки
следващ съд различен от първия сезиран се отказва от компетентността си в полза на този
съд.
От приложените към делото материали се установява, че между същите страни има
образувано дело по чл.108 ЗС относно същия процесен имот, по който с определение от
18.07.2011г. по г.д. № 21173/06г СРС е приел, че е некомпетентен и производството е
недопустимо с оглед приложението на Регламент № 44/2001г и чл.12 КМЧП.
Прекратителното определение е потвърдено при инстанционен контрол от СГС, чиито акт
не е допуснат до касационно обжалване по гр.д. № 410/2012г на ВКС.
2
При така установените факти, въззивният съд намира, че разглежданата частна
жалба е неоснователна, по следните съображения:
Верни са доводите в частната жалба, че разпоредбата на чл.5 ал.3 от Регламента
касае хипотезите на претенции, свързани с една от проявните форми на извъндоговорна
отговорност- деликт, квазиделикт /вреди от вещи/, но не и имуществена извъндоговорна
отговорност поради неоснователно обогатяване. Предявените от МВнР против ответницата
искове категорично не могат да се характеризират като такива за присъждане на
обезщетение за вреди и имат типичната обща регламентация в нормата на чл.59 ал.1 ЗЗД.
Независимо от посоченото правилно съставът на СГС в обжалваното определение е
съобразил, постоянното местопребиваване на ответницата в Република Унгария –факт,
който не е бил спорен по делото, и че приложение следва да намерят правилата в чл.12
КМЧП и в Регламент /ЕО/ № 48/2001г. за компетентност на съда по постоянното
местопребиваване на ответника и по облигационни искове. На следващо място е следвало и
са били съобразени правилата по чл.28 и чл.29 Регламент /ЕО/ 44/2001г, които макар и да не
определят международната компетентност, целят да избегнат противоречиво разрешаване на
дела, висящи пред съдилищата на различни държави- членки. Според посочените
разпоредби, когато искове са висящи на първа инстанция, всеки съд, различен от първия
сезиран съд, може по молба на една от страните да се откаже от компетентност, ако първият
сезиран съд е компетентен по отношение на въпросните искове и правото му допуска
тяхното обединяване. Безспорно с окончателен съдебен акт е признато, че българският съд
не е международно компетентен да разгледа предявения иск по чл.108 ЗС за предаване
владението на недвижим имот на територията на друга държава- членка на ЕС поради
предвидената изключителна компетентност в чл.22 от Регламент 44/2001г по дела, свързани
с вещни права върху недвижим имот или договор за наем, на съдилищата на държавата-
членка, в която се намира имотът. Налице е и връзка между делата /по чл.108 ЗС и чл.59
ЗЗД/, които са образувани между същите страни и въпреки различния им предмет, имат
общи правопораждащи факти, от които произтича материалната легитимация на ищеца.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции обжалваното определение ще
подлежи на потвърждаване.
Предвид изложеното, САС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 25.02.2020г по гр.д.№3044/2006г.по
описа на СГС, ГО, 11 състав.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред ВКС на РБ, считано
3
от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4