№ 5981
гр. София, 09.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110101503 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 25 ГПК.
Предявена е искова молба от Г. В. Т.,ЕГН : ********** , чрез адв.Л.Б., САК против
Военномедицинска академия – МБАЛ-София ,с която са предявени кумулативно съединени
искове ,с правно основание чл.344, ал.1, т.1 ,т.2 и т.3 ,вр. чл.225,ал.1 от КТ – за признаване
на уволнението му за незаконно и същото да бъде отменено ;за възстановяване на
предишната работа ;да му присъди обезщетение за времето ,през което е останал без работа
поради уволнението.
Така предявената искова молба е редовна – отговаря на изискванията на чл.127 и
чл.128 от ГПК. Предявените искове са допустими.
С исковата молба се сочат доказателства, които ищецът иска да се съберат при
разглеждане на делото.Направено е искане за изискване за представяне на трудовото му
досие ,вкл. ведомост за последното изплатено на ищеца трудово възнаграждение;обяснения
,давани от ищеца по искане на работодателя,както и работен график в Първа клиника по
физиотерапия за м. 09.2021год.,което искане е
Моли да бъдат допуснати разпит двама свидетели ,в режим на довеждане и в режим
на призоваване,без да се сочат за кои факти ще бъдат разпитвани същите.
Направено е искане за назначаване на ССчЕ, вещо лице по която да даде
заключение за размера на дължимото на ищеца обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ.
Съдът е изпратил препис от исковата молба с приложенията на ответната страна ,
като я е уведомил, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, в който трябва да
посочи и доказателствата и конкретните факти, които ще се доказва с тях, както и да
представи всички писмени доказателства, с които разполага.
Ответникът Военномедицинска академия ,София ,представлявана от началник на
ВМА,чрез гл.юрисконсулт Д.Димитров, в едномесечния срок от получаване на преписа от
исковата молба е изпратил писмен отговор, който отговаря на изискванията на чл.131 от
ГПК.Оспорват предявените искове като неоснователни.
Сочат се доказателства ,които ответникът иска да се събере при разглеждане на
делото .Направено е искане за допускане до разпит на двама свидетели ,без да се сочат за
кои точно факти ще бъдат разпитани същите.
Съдът намира, че искането за допускане на представените с исковата молба и
писмения отговор писмени доказателства е допустимо и относимо.Същите ще са от значение
за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се допуснат.
1
Не следва да се представя трудовото досие на ищеца в цялост,доколкото относимите
към спора писмени доказателства са представени от страните.
Не следва да се уважат исканията на страните за допускане на свидетели,тъй като
същите са нередовни.Следва,на основание чл.156,ал.2 от ГПК ,страните да посочат за кои
точно факти ще бъдат разпитани исканите от тях свидетели.
Следва да се назначи ССчЕ,по която вещо лице да даде заключение за размера на
обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ за период от 6 месеца.
На основание чл.312, ал.1, т.2 вр. чл.310, т.1 вр. чл.146 от ГПК, съдът изготви
следния ПИСМЕН ДОКЛАД:
1.Обстоятелства, от които произтичат претендираните права:
Ищецът претендира ,че незаконосъобразно му е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение с ответника ,по
силата на което е заемал длъжността „лекар,началник отделение“.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника на
длъжността „лекар,началник отделение“ в Отделение „Кинезитерапия и непреформирани
фактори“,в последствие променено на „Медицинска рехабилитация и непреформирани
фактори“ към Първа клиника по физикална и рехабилитационна медицина към ВМА-
МБАЛ-София,при 8 часов работен ден, от 07,30часа до 16,00часа.Също така ,със Заповед
№1631/01.09.2021год. бил командирован да изпълнява функциите си в Ковид зоните ,за
периода 01.09.2021год. – 30.09.2021год.,за времето от 07,30часа до 14,30часа.
Поддържа, че със Заповед 2349/15.12.2021 г., му е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“. Поддържа, че уволнението му е незаконно ,тъй като не е извършил
вмененото му нарушение.Оспорва на 24.09.2021год. да не е изпълнил задълженията си.На
тази дата ,до 16,00часа бил на работното си място,пациента,записал час за преглед през
регистратурата за 15,30часа,не се явил за същия ,а в 15,55часа,при което не било възможно
да се извърши прегледа му за оставащите 5 минути до края на работното му време,като за
същия били необходими поне 20 минути.Твърди ,че за това било обяснено на пациента,но
той се подразнил,влезнал в кабинета му и настоявал да бъде прегледан.Сочи,че в
последствие отново срещнал същото лице ,което било настанено за лечение в стационара на
ВМА, и което се държало грубо с него,докато провеждал ежедневната си визитация, и
заявило ,че не желае да бъде лекувано от него.Изложените в сигнала твърдения счита за
неверни и клеветнически.Излага твърдения и за негативно отношение на прекия му
ръководител,извършил редица проверки и изготвил рапорти;за системен натиск от
ръководството върху неваксинираните,между които и ищеца;за търсенето на нов началник
на отделението,по време в което той работел там и го ръководил,поради което навежда
доводи за недобросъвестност от страна на работодателя при налагане на дисциплинарното
уволнение,целящ да го отстрани от длъжност.
Също така оспорва така вмененото му нарушение да представлява злоупотреба с
доверието на работодателя ,както и да е уронило доброто му име.Счита ,че не става ясно
кои други трудови задължения не е изпълнил.Оспорва и да е налице основание да бъде
наложено най-тежкото дисциплинарно наказание“уволнение“,съгласно чл.190,ал.1,т.1,2 ,5 и
6 от КТ ,а оспорва да са налице основания за изискуемата системност ,по смисъла на
чл.190,ал.1,т.3 от КТ. Счита и че дисциплинарното наказание е прекомерно с оглед тежестта
на твърдените нарушения.
Ето защо моли съда да признае уволнението му за незаконосъобразно и същото
да бъде отменено;да бъде възстановен на предишната длъжност; да му бъде заплатено
обезщетение за времето ,през което е останал без работа ,поради уволнението , за шест
месеца,в общ размер от 10 688,10лв. ,ведно със законната лихва ,като твърди ,че предявява
частичен иск от 2000лв.
2
Претендира и направените разноски по делото.
2.Възражения на ответника :
В писмения си отговор ответната страна изцяло оспорва претенциите на ищеца
като неоснователни. Счита ,че заповедта ,с която е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение „ на ищеца е законосъобразна ,същата е мотивирана,при издаването й са спазени
изискуемите материалноправни и процесуалноправни предпоставки. Счита ,че наложеното
на ищеца дисциплинарно наказание е определено съобразно критериите на чл.189,ал.1 от
КТ.
В този смисъл ответника оспорва изцяло предявените от ищцата обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 ,т.2 и т.3 КТ вр. чл.225,ал.1 от КТ.
3.Правна квалификация на правата претендирани от ищеца:
Предявен е конститутивен иск за отмяна на уволнението, извършено със Заповед
2349/15.12.2021 г. на Началник на ВМА,с която ,на основание чл.188,т.3 вр. чл.187,ал.1,т.8
,предл. Първо „злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприето“ и т.10
,пр. първо „неизпълнение на други трудови задължения,предвидени в закони и други
нормативни актове“ от КТ на д.р Г. В. Т.,на длъжност „лекар,началник на отделение“
Медицинска рехабилитация и непреформирани фактори“ в Първа клиника по физикална и
рехабилитационна медицина към катедра „Ортопедия,травмотология,реконструктивна
хирургия и физиотерапия“ на МБАЛ-София,към ВМА е наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“,като на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ е прекратено трудовото му
правоотношение ,с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ ;за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност ,с правно основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ и
осъдителен иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за
заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение , за
шест месеца,в общ размер от 10 688,10лв. ,ведно със законната лихва ,като твърди ,че
предявява частичен иск от 2000лв.
4.Разпределение на доказателствената тежест.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ , в тежест на ищеца е да докаже съществувало
между страните трудово правоотношение. Този факт се признава от ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че дисциплинарното наказание на ищеца е
наложено при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания на
закона за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за вменените му дисциплинарни
нарушения - че дисциплинарно наказание е наложено при спазване на сроковете,
предвидени в чл. 194, ал. 1 КТ; че е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ; че процесната
заповед е надлежно мотивирана; че ищецът е извършил виновно твърдените нарушения на
трудовата дисциплина,с което е злоупотребил с доверието на работодателя,по смисъла на
чл.190,ал.1,т.4 от КТ; че при определяне на дисциплинарното наказание са спазени
изискванията на чл. 189, ал. 1 от КТ.
По иска по чл.344,ал.1,т.3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ ищецът твърди да е останал без
работа в резултат от незаконното уволнение.
В тежест на ищеца е да докаже изгодния за него факт - че е останал без работа за
съответния период, че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението, както и
размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен
месец преди уволнението.
Следва ищецът да конкретизира претенцията си по чл.344,ал.1,т.3 от КТ вр.
чл. 225, ал. 1 КТ като посочи за кой период претендира обезщетението от 10 688,10лв. ,а
така също за кой период е предявен частичния му иск от 2000лв.
3
Във връзка с твърденията на ищеца , че е налице злоупотреба с право от страна на
работодателя, доказателствената тежест на това възражение, съгласно чл.8, ал.2 от КТ е
изцяло върху ищеца ,който го твърди. Същият следва да докаже, че работодателят е
действал недобросъвестно, като е иницирал дисциплинарното производство и му е наложил
дисциплинарното наказание.
5.Права и обстоятелства, които се признават:
Наличието на трудово правоотношение между страните преди издаване на
процесната заповед за уволнение, както и заеманата преди уволнението длъжност, не се
оспорват от ответника и по аргумент от обратното на чл. 153 ГПК не се нуждаят от
доказване.
Не се спори между страните, че ищеца е заемал, по силата на трудово
правоотношение длъжността „лекар,началник на отделение“ Медицинска рехабилитация и
непреформирани фактори“ в Първа клиника по физикална и рехабилитационна медицина
към катедра „Ортопедия,травмотология,реконструктивна хирургия и физиотерапия“ на
МБАЛ-София,към ВМА.
Не се спори ,че със Заповед 2349/15.12.2021 г. на Началник на ВМА,с която ,на
основание чл.188,т.3 вр. чл.187,ал.1,т.8 ,предл. Първо „злоупотреба с доверието и уронване
на доброто име на предприето“ и т.10 ,пр. първо „неизпълнение на други трудови
задължения,предвидени в закони и други нормативни актове“ от КТ на д-р Г. В. Т. е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му
правоотношение .
6.Указва на ответника ,че не сочи доказателства ,че атакуваната Заповед
2349/15.12.2021 г .,както и Заповед 1186/11.06.2021год. са надлежно връчени на ищеца.
На основание чл.312, ал.1, т.3 от ГПК съдът ПРИКАНВА страните към
СПОГОДБА, като при постигане на съдебна спогодба между тях, съдът ще прекрати
разглеждането на делото, защото същата има значение на влязло в сила съдебно решение и
не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал.1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО съобразно изложените по-горе мотиви.
ПРИКАНВА страните към спогодба.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени
доказателства.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ в едноседмичен срок от получаване на
определението , на основание чл.156,ал.2 от ГПК , да посочат за кои точно факти ще
бъдат разпитани исканите от тях свидетели.
ДОПУСКА ССчЕ ,с вещо лице Елисавета Владова,което да даде заключение за
размера на обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ за период от 6 месеца.
Определя депозит от 250лв.,платими от бюджета на СРС.
НАСРОЧВА о.с.з за 07.04.2022год. в 10,15часа, за когато да се призоват
страните и вещото лице.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и
препис от отговора и доказателствата към него.
4
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението
могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия,
включително представяне на доказателства, като в противен случай губят възможността да
сторят това по-късно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5