М О Т
И В И :
Производството е по реда на глава 27 от НПК.
Обвинението срещу Г.Д.Г. е по чл.194,ал.1
от НК, за това, че на 06.01.2018г. в пътнически влак №30130 от гр.С. за гр.К., в землището на с.В., общ.М.,
обл.С. З., е отнел чужди движими вещи- 1бр. мобилен телефон м.„I-phone 6“ на стойност
400.00лв., 1 бр. розов на цвят портфейл от изкуствена кожа на стойност 10.00лв.
и пари- сума от 70.00лв. или всичко на обща стойност 480.00лв., от владението
на японската гражданка Ч.Т./Chie Takahashi/, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
В с.з. подсъдимият се признава за виновен по повдигнатото
му обвинение, а представителят на РП-Казанлък го поддържа.
От
събраните по делото доказателства, установени със заключението на назначената
и изготвена по делото оценителна експертиза,
заложен билет, разписка, писмо от ГД„ИН“ и показанията на свидетелите Ч.Т.,
Д. Н., К. К. и А. М., кореспондиращи изцяло помежду си и с изявлението на подсъдимия
Г., че се признава за виновен, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка: На 06.01.2018г. сутринта Г.Г.
и А. М. се качили в пътнически влак №30130 от гр.С. за гр.К.. Малко след това
вторият от тях заспал, а първият тръгнал към тоалетната на влака и видял в едно
от купетата две японски гражданки, които спели дълбоко. Подсъдимият влязъл в
купето без да бъде забелязан и взел розов портфейл от изкуствена кожа и мобилен
телефон м.„I-phone 6“, собственост на една от японските гражданки- Ч.Т.. Г.
бързо напуснал купето, събудил А. М. и двамата слезли на ж.п. гара В., общ.М..
Подсъдимият изхвърлил непотребния му портфейл, от който преди това взел сумата
от седемдесет лева, в близост до гарата. Г. и М. отишли на същия ден в гр.К.,
където първия помолил втория от тях да заложи отнетия мобилен телефонен апарат,
тъй като не разполагал с личната си карта. Д. Н.- собственик на заложната къща
закупил вещта за сумата от четиридесет лева и съставил заложен билет на името
на А.М..
Видно
от заключението на изготвената по ДП съдебно-оценителна експертиза общата
пазарна стойност на откраднатите вещи възлиза на сумата от 480.00 лева.
С деянието си подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.194,ал.1 от НК.
От
субективна страна той е действал умишлено- съзнавал е общественоопасния
характер на деянието си, като е предвиждал неговите последици и е искал
настъпването им.
Предвид гореизложеното съдът намира, че Г.Д.Г. е осъществил деянието, за което му е било повдигнато
обвинение,поради което същия следва да бъде признат за виновен и наказан.
От обективна страна той е реализирал
изпълнителното деяние „отнемане“ в двете негови
части- прекратил е фактическата власт на
собственика върху вещите, предмет на
престъплението, установил е своя трайна
такава върху тях и се е разпоредил със същите. Налице е съставът на
чл.194,ал.1 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието
на Г.Д.Г. съдът отчита като смекчаващи вината му обстоятелства- чистото съдебно
минало и невисоката стойност на отнетите вещи, а като отегчаващи вината му такива-
лошите характеристични данни и упоритостта при преследване на престъпната цел. При
съвкупната преценка на изложените по- горе обстоятелства съдът счита, че
наказателната отговорност на този подсъдим следва да се реализира при баланс
между смекчаващите и отегчаващите вината му обстоятелства, при които условия
следва да се определи вида на наказанието, а именно- лишаване от свобода.
Размер от четири години и шест месеца години лишаване от свобода, с приложение
на чл.58а,ал.1 от НК и намален до три години лишаване от свобода, във връзка с чл.54,ал.1
от НК и чл.373,ал.2 от НПК, чието изтърпяване да се отложи за срок от пет
години, отговаря както на обществената опасност на деянието и на дееца, така и
на нуждите на член 36 от НК да се въздейства поправително, превъзпитателно и
възпиращо върху подсъдимата и неустойчивите членове на обществото, поради което
то беше определено в този вид и размер.
Налице са основанията на чл.59,ал.1 от НК за приспадане
от така определеното наказание на Г.Д.Г. на времето, през което същия е бил с
наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 16.10.2018г.
Следва, на
основание чл.189,ал.3, във връзка с чл.189,ал.1 от НПК, Г.Д.Г. да
заплати
направените по делото разноски за изготвянето на оценителна експертиза в размер
на 46.92 лева по сметка на ОД на МВР-Стара Загора.
Воден от горните
мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: