№ 190
17.07.2020 г.
град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,
на седемнадесети
юни две хиляди и двадесета година,
в публично
съдебно заседание в състав:
Съдия:Даниела
Николова
секретар: Геновева
Стойчева
прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 60 по
описа на Районен съд - Хасково за 2020 г.
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от В.Г. ***,чрез
пълномощника адв.П.Т. срещу Наказателно постановление № 19-1253-001261/
03.01.2020 г. на Началник група в сектор
ПП към ОД на МВР-Хасково , с което на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП му е
наложена глоба от 300 лв .В подадената жалба се релевират оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление, което било издадено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила . Моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление.
В
съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно
призован,не се явява, като чрез
пълномощника си по делото – адв. П.Т.
заявява, че поддържа подадената жалба и развива аргументи за нейната
основателност.
Административнонаказващият орган - Началника на група в сектор ПП при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не
се явява и не изпраща представител.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано
да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе
по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за
установено следното:
На
За тези констатации от св.Л.
бил съставен
АУАН серия GA №55573 от 31.12.2019 г., в който било прието, че жалбоподателят е извършил
административно
нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта
и го подписал без възражения. Не били депозирани и писмени възражения от страна
на жалбоподателя по смисъла на чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
При тези обстоятелства и въз основа на съставения акт
било издадено обжалваното НП, с което наказващият орган наложил на
жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1, т. 2
от ЗДвП административно наказание глоба
в размер на 300 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява от
писмените доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на
свидетелите
Д.Л.,П.Н. и В.Д. , които
съдът кредитира като обективни, последователни и логични, непротиворечащи на
останалите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Съгласно чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП/действаща
към момента на нарушението / наказва се
с глоба от 100 до 300 лв. който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след
като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. Следователно, деянията , за които на
жалбоподателя са наложени административни наказания са обявени от закона за
наказуеми.
Съдът констатира при извършената от него
проверка на акта за административно нарушение и обжалваното НП
наличие на съществени процесуални нарушения при издаването им. В
този смисъл са и наведените конкретни доводи
от страна на жалбоподателя. На първо
място, съгласно чл. 44, ал.1 от ЗАНН, освен
възраженията при съставяне на акта в тридневен срок от подписването му
нарушителят може да направи и писмени възражения по него. Видно е от АУАН и от
съставеното въз основа на него НП, че тридневния срок от съставянето на акта до
издаването на НП не е спазен, което от своя страна е нарушило правото на защита
на наказаното лице да прави възражения, каквато възможност административно
наказващият орган е длъжен да му осигури с оглед реализиране в пълнота на
законово признатото му право на защита. НП е издадено на 03.01.2020 г.,
т.е на третия ден от съставяне на АУАН на 31.12.2019г. и следователно преди да изтече тридневния
срок за възражения .Административно наказващия орган на свой ред е издал НП
освен преди изтичане на срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН и в
нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, която му
вменява в задължение преди да се произнесе по преписката да провери акта за
неговата законосъобразност и обоснованост, както и да прецени възраженията и
събраните доказателства. Неспазването на този срок е съществено нарушение на
процесуалните правила, което ограничава правото на защита на нарушителя.
Единствената хипотеза, в която е възможно изпращане на съставения акт преди
този срок, а именно - незабавно, е уредена в чл. 44, ал.4 от ЗАНН и то
единствено и само в случай, че нарушителят няма постоянен адрес, като и в този
случай трябва да се даде възможност за обяснения и възражения направени от
лицето, вкл. и писмени, от което следва, че трябва това му право да му бъде
разяснено и да му е била дадена възможност за това. В настоящия случай обаче не
сме изправени пред такава хипотеза, тъй като видно от данните по
административно наказателната преписка нарушителят има адрес на територията на
РБ. Така уреденото изключение още повече затвърждава тезата, че тридневния срок
по чл. 44, ал.1 от ЗАНН е
повече от инструктивен, а нормата е императивна.
На
следващо място визираното от актосъставителя и
наказващия орган деяние пък е описано
пределно лаконично и непълно ,за да може да бъде индивидуализирано откъм всички
характеризиращо го белези от обективна страна. Актосъставителят и
АНО са се задоволили в процесния АУАН и НП
да впишат единствено, че според справка
в информационния масив на МВР с
техническо средство РСОД №403 свидетелството за управление на МПС на
нарушителя е унищожено по чл.157 от ЗДвП/отнети
всички контролни точки/, с което не са изпълнили задължението си за пълно точно
и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН , за да се определи в
коя хипотеза измежду всички предвидени в чл. 150А ал.1 от ЗДвП водачът на МПС в
лицето на жалбоподателя е нарушил . Твърдения за този факт, както вече се
посочи липсват и двата акта . Такива не могат да се извличат нито по логически
път от съдържанието на акта, нито от доказателствата по делото, а е необходимо
всякога да бъдат ясно и недвусмислено заявени с оглед формиране на пределите на
изследване в процеса, гарантиране правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и
възможността за съдебен контрол. Нещо, което в случая не е изпълнено.Отделно от
това нарушението неправилно е
квалифицирано по чл. 150 от ЗДвП/вместо по чл.150а ал.1 от ЗДвП/ в съставения АУАН, като актосъставителят е
вписал, че водачът управлява процесното моторно превозно средство, след като СУ
на МПС е унищожено по чл.157 от
ЗДвП/отнети всички контролни точки/, без да конкретизира какво има предвид и по
този начин е допуснал неконкретност при описание на фактическите обстоятелства по извършване на
това нарушение. Същите обаче се засилват след взаимовръзка с последващото
изявление на наказващия орган в НП, че деянието при същите очертани фактически
твърдения, възпроизведени от съставния АУАН се изразява вече в управление на
моторно превозно средство,след като водачът е загубил правоспособността си по
реда на чл.157 ал.4 и така по недопустим начин е въвел нови и
различни фактически твърдения за пръв
път едва със санкционния акт. Прието е ,че в случая наказаното лице е било в хипотезата
на такова без правоспособност. Неправомерното управление на моторно превозно
средство от физически лица, непритежаващи съответно свидетелство за управление
се санкционира от нормата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Целта обаче на
административните наказания в т. ч. и на лишаването от право да управлява МПС е
да се отнеме възможността наказаното лице да упражнява придобито от него право,
но налагането на такова наказание се различава от управлението на МПС от
неправоспособно лице и за тези различия, макар да водят до загуба на
правоспособност за определен период от време, следва да се държи сметка. Нещо,
което не е съобразено в хода на административно-наказателното производство от
контролните органи и АНО, сочейки че СУ на жалбоподателят е "унищожено по чл.157 от ЗДвП“ , а след това вписвайки, че
всъщност нарушението се изразява в управление на моторно превозно средство от
неправоспособно лице ,чиито контролни точки са отнети изцяло . За тези
различия, както и за различията, когато се управлява МПС без водачът да
притежава необходимата правоспособност и случаите в които се управлява МПС от
водач, който е лишен от това право по административен ред и законодателят е
визирал различни хипотези в санкционната норма по чл. 177 от ЗДвП - т. 1 и т. 2, доколкото наказанието се следва
не общо при управление на МПС без необходимата правоспособност, а в ясно
диференцирани хипотези, в които се е стигнало до такова положение в правната
сфера на наказаното лице, е било необходимо да се прокара разграничение и от
актосъставителя, и от наказващия орган. Тоест водачът може да бъде
неправоспособен към момента на деянието на различно основание и отделните
основания следва да се отграничават, след като законодателят е прокарал такова
разграничение и в самата административно-наказателна разпоредба с предвиждане
на различни възможни хипотези: водачът да управлява МПС без въобще да притежава
съответното свидетелство за управление или да притежавал такова, но то да е
било отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 ЗДвП, които хипотези са предвидени
като алтернативи и се изключват една друга, както различни са и тези по чл. 177, ал. 1 от ЗДвП - когато е бил лишен от право по
съдебен или административен ред. Следователно, наказващият орган в обстоятелствената
част на наказателното постановление следва да се ангажира с ясни и конкретни
твърдения, за които се явява относимия и приложим законов текст, посочен от
него, а след това трябва да докаже и тези твърдения. На практика, като резултат
се е стигнало до противоречие между описание на нарушението, посочената като
нарушена норма на ЗДвП и административно-наказателната разпоредба, въз основа
на която е наложено Касае се за допуснати нарушения на императивите на чл. 42,
т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН , изискващи ясно, точно, пълно и коректно излагане
на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и неговото описание.
Коментираните процесуални нарушения са от категорията на съществените, тъй като
пряко засягат правото на защита на жалбоподателя и възможността му да го
реализира в пълен обем, понеже ограничават възможността му да узнае какво точно
нарушение му е вменено във вина, кои факти и обстоятелства са приети от
наказващия орган за правнозначими и
респективно, които следва да опровергава, както и кои са нарушените правила за
поведение. Допуснатите нарушения са неотстраними в настоящата инстанция, поради
контролните функции на същата, поради което и налагат отмяна на наказателното
постановление .
По разноските:
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган,
следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на
възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените
доказателства, че същите са действително сторени от страната по делото.
Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е 250
лева, което следва АНО да бъде осъден да заплати на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание
чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-1253-001261/ 03.01.2020 г. на Началник група в сектор ПП към ОД на МВР-Хасково.
ОСЪЖДА
ОД на МВР-Хасково , с адрес: гр. Хасково ,бул. „България“ №85, да заплати на В.Г.Г. ,ЕГН-********** *** сумата в размер
на 250 лв.- разноски по делото –
адвокатско възнаграждение за защита пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред АС – Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му.
Съдия :
Този