Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 18.09.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН
СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
в публично съдебно заседание на трети септември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТЕВА
при
участието на секретаря Стоянка Петрова,
разгледа докладваното от съдията АНД № 306 по описа на Добричкия районен съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.Н.
Тодорова ЕГН ********** ***-*** от 06.02.2018 г., издадено от Началник Сектор
„Пътна Полиция” към ОД на МВР – гр. Добрич, с което на жалбоподателя за
нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, на основание чл. 638,
ал. 3 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание глоба в
размер на 400 лв.
С жалбата се прави искане
наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като
прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима като
депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в
жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно
постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира
следното:
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен
от компетентно длъжностно лице. В тази насока материално-правната компетентност
на наказващия орган и на длъжностното лице, възбудило административно-наказателното
производство произтичат от Заповед на Министъра на вътрешните работи, служебно
известна на съда. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя
и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по
чл. 57 от ЗАНН.
Обстоятелството, че актът е
съставен в присъствието само на един свидетел, не е съществен порок, тъй като
съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един
от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност.
Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството
дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило
правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в
акта не води до тази хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият
закон прави отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съобразно
чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се
съставя в присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са
свидетели на съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на
самото нарушение. Нещо повече в чл. 40, ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил
възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В
този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или
отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не
води и до съществен порок на акта.
С оглед изложеното съдът намира,
че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно във формално-правен
аспект.
Съдът след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено следното ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На *** г. около 00.30 ч. свидетелите Г.К.М. и М.К.И. – полицейски
служители в Сектор „ПП” към ОД на МВР – Добрич, спрели за проверка движещият се ул. „Суха
река” в гр. Добрич лек автомобил „Фиат” с рег. № *, управляван от
жалбоподателката. След проверка нa
документите на автомобила и нa
водача се установило, че жалбоподателката управлявала автомобила без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към часа и датата на
проверката.
Предвид констатираното
по време на проверката, св. М.
образувал административно-наказателно производство срещу жалбоподателката, като
в нейно
присъствие и на св. И.
й
съставил АУАН № ***
за извършено административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Въз основа на акта, за
санкциониране на извършителя предвид констатираното по-горе нарушение, на 06.02.2018 г. било издадено
обжалваното Наказателно постановление № ***
от Началника на Сектор „ПП”
към ОД на МВР гр. Добрич, в обстоятелствената част на което
административно-наказващият орган възприел описаната в акта фактическа
обстановка. В диспозитива на атакуваното наказателно постановление, за
нарушението на чл. 638,
ал. 3 от
КЗ, жалбоподателят бил санкциониран, на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ с
административно наказание „глоба” в размер на 400 лв.
От
изисканата и приложена по делото справка за собственост на процесния автомобил /л. 26/ е видно, че негов собственик е Д* И.Т. ЕГН **********.
В съдебно заседание беше приложена справка от интернет-сайта на
Гаранционен фонд /л. 17/,
видно от която управляваният от жалбоподателката автомобил не е имал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност” към 00,30 ч. на
23.01.2018 г., като такава е
била сключена същия ден, на 23.01.2018 г., но с начален час на покритие 09.54 ч. Следователно застраховката е
била сключена след установяване на описаното в АУАН и НП нарушение.
От същата
справка е видно, че преди датата на нарушението за автомобила е била сключена
задължителна застраховка Гражданска отговорност с дата на сключване 15.02.2017
г., която обаче е била прекратена предсрочно на 07.11.2017 г. в 00,00 ч.
Видно от
писмо /л. 45/ от ЗАД „Алианц България”, полицата „ГО” на процесния автомобил е
била прекратена на 07.11.2017 г. поради неплащане на поредна – четвърта
/последна/ вноска с дата на падеж 15.10.2017 г. Полицата е била прекратена
съгласно законоустановения срок, регламентиран от КЗ, като плащанията по
полицата са били извършвани от собственика на МПС Димитър И.Т..
От справка
от Сектор „ПП” при ОД на МВР - Добрич /л. 25/ е видно, че на 12.01.2018 г. в
11.45 ч. регистрацията на автомобила е била прекратена на основание чл. 143, ал.
10 от Закона за движение по пътищата след получено Уведомление от „Гаранционен
фонд”, че за процесния автомобил няма сключена валидна застраховка ГО.
За
служебното прекратяване на регистрацията собственикът не е бил изрично
уведомяван, както става ясно от писмо, приложено по делото, на Началника на
Сектор „ПП” при ОД на МВР – Добрич. /л. 36/.
От справката
на л. 25 по делото се установява, че на 23.01.2018 г. в 17.39 ч. процесното МПС
е било спряно от движение, като е пуснато в движение на 01.02.2018 г.
Гореописаната фактическа обстановка се
потвърждава от събраните в хода на съдебното дирене доказателства, а именно:
показанията на свидетелите М. и И., както и тези на св. Станислав
Димитров Т., кредитирани от
съда като обективни и непротиворечиви на писмените доказателства по делото - Наказателно постановление № * г.; АУАН № * г.;
справка картон на водача М.Н. Т*; застрахователна полица
№ *; писмо изх. № 749 до М*М*М*; проверка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“; две справки от ОД на МВР – Добрич, сектор „Пътна полиция“ с вх.
рег. № *** г. за регистрацията на л. а. с рег. № ***;
справка от ОД на МВР –Д*, сектор „Пътна полиция“
с вх. рег. № * г.; справка с вх. рег. № 14306/19.7.2018
г. от ЗАД „Алианц България“ София.
Така
описаната фактическа обстановка и анализът на събраните доказателства навеждат
съда на следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Като нарушение на
жалбоподателя е вменено това, че на ** г. около *** часа в гр. Д* по ул. „*“ управлява
лек автомобил лек автомобил „* с рег. № *, чужда собственост, като няма сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на проверката.
Съобразно
разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва
с глоба от 400 лв.
Правилно
жалбоподателят е подведен под отговорност по чл. 638 ал. 3 от Кодекса за
застраховането. Действително в хода на производството бяха събрани
доказателства, че към датата и часа на проверката процесното МПС е било с
прекратена регистрация по служебен ред. Това обстоятелство обаче би имало
значение, ако нарушението беше по чл. 638, ал. 1 от КЗ и водачът беше
собственик на автомобила. В конкретния случай законодателят не е обвързал
липсата или наличието на регистрация на автомобила със задължението на водача
несобственик на МПС преди да преведе в движение пътното превозно средство да
провери дали същото е снабдено с всички изискуеми от закона документи,
удостоверяващи изправността му от техническа гледна точна и изрядността му от
документална гледна точка.
Като не е
изпълнила задължението си, преди
да започне да управлява този автомобил, при положение, че не е негов
собственик, да провери и да се увери, дали за същия лек автомобил има сключена
валидна и действаща към момента такава задължителна застраховка, жалбоподателката
е осъществила от обективна страна вмененото й нарушение, като следва да се отбележи, че е налице и
субективният елемент на деянието.
Нарушението е осъществено при наличие на вина, проявена под формата на
непредпазливост, доколкото жалбоподателката, в
качеството си на водач, е могла и е бил длъжна да знае, че за
автомобила няма сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност”. Поради това правилно е
ангажирана административно-наказателната й отговорност.
Административно-наказващият
орган при квалифициране на нарушението не е изложил съображения за възможността
за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, от което следва, че е преценил, че не са били налице основания за
приложението на чл.
28 от ЗАНН.
При преценка на възможността за приложение
на тази разпоредба следва да се вземе в предвид, че настоящият случай по
никакъв начин не се отличава от другите случаи на извършено такова
административно нарушение и в този смисъл и съдът не намира основания за
приложение на чл.
28 от ЗАНН. От фактите по делото не се установява липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината
обстоятелства деянието да представлява по - ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Нарушението е на формално извършване и за реализация на състава
не е необходимо настъпването на определен резултат. Формалния характер на нарушението
сочи, че законодателят е окачествил обществените отношения, свързани с
уреждането на гражданската отговорност при пътнотранспортни произшествия, като
нуждаещи се от особена закрила.
Съдът намира, че определеното спрямо
жалбоподателя наказание по чл.
638 ал. 3 от КЗ за
водача, който управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, е в съответствие с обществената
опасност на деянието и дееца, на подбудите и другите отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства, съгласно разпоредбата на
чл. 27
от ЗАНН и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като е определено в предвиденото от закона за извършеното нарушение
наказание в абсолютен размер, тъй като за това нарушение е предвидено наказание
глоба от 400 лева.
Ето защо, съдът
счита, че административнонаказващият орган е определил справедливо наказание в
предвидения от закона размер, поради което не може да се приеме, че са налице
основания за отмяна или изменение на обжалваното НП.
По изложените съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № * г., издадено от Началник Сектор „Пътна Полиция” към ОД на МВР – гр.
Добрич, с което на М.Н. Т* ЕГН ********** *** за нарушение по чл. 638, ал. 3 от
Кодекса за застраховането, на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Галя Митева/