Решение по дело №664/2024 на Административен съд - Бургас

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. счл.186, ал.4 от ЗДДС.

Съдът е сезиран с жалба, подадена от К. Т. Л., в качеството й на управител на „Л.“ ЕООД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], против заповед за принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-27-0142694/14.02.2024г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ –Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено на основание чл.186, ал.1, т.1, б „а” и чл. 187 от ЗДДС– запечатване на търговски обект – магазин за месо, находящ се в [населено място], к-с “Изгрев“, пазар „Велека“, магазин №1, стопанисван от „Л.“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 30 дни.

Оспорващата страна „Л.“ ЕООД оспорва издадената заповед за налагане на ПАМ, като твърди че заповедта е незаконосъобразна и немотивирана, постановена в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи, че налагането едновременно на ПАМ и санкция в хода на административно-наказателно производство не зачита правото по чл.50 от Хартата на основните права на ЕС и е непропорционално на преследваната цел. Мотивира искане за отмяна на заповедта. Не претендира разноски. Не ангажира доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът – началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, наложил принудителната административна мярка не се явява и не се представлява. Представена е административната преписка. Не ангажира допълнителни доказателства.

По делото са събрани писмени доказателства. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.01.2024г. в 16,00 часа е извършена контролна покупка в търговски обект - магазин за месо, находящ се в [населено място], к-с “Изгрев“, пазар „Велека“, магазин №1, стопанисван от „Л.“ ЕООД на 1,190 кг свинска плешка и 1,100кг свински ребра на обща стойност 28,67 лв.. Сумата била заплатена в брой преди легитимация от А. Б.-инспектор по приходите, а плащането е прието от продавач-консултант в обекта. При покупката не била издадена фискална касова бележка, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки след заплащане на стоката. След легитимиране на служителите е отпечатан КЛЕН за 16.01.2024г. от фискалното устройство, от който е видно, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон на стойност 28,67лв. на 16.01.2024г., 16,00ч.

Констатациите от проверката били отразени в протокол АА № 0142694/16.01.2024г. Не е вписано възражение в протокола.

Въз основа на горните фактически данни е съставен акт за нарушение срещу „Л.“ ООД, след което е издадено и наказателно постановление № 754112- F-752707/14.02.2024г. и за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-8/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.4 вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., връчено на 19.02.2024г. Не са представени доказателства за обжалване. Представена е разписка от същата дата от ТД на НАП, офис Бургас, за заплатена сула от 1600лв.

Въз основа на същите фактически установявание ответникът – началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП издал процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, в мотивите на която е посочил за нарушена нормата на чл.25, ал.1, т.1, вр.с чл.3, ал.1 от Наредба Н-8/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, чл.186, ал.3 от ЗДДС по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – магазин за месо, находящ се в [населено място], к-с “Изгрев“, пазар „Велека“, магазин №1, стопанисван от „Л.“ ЕООД.

Заповедта е връчена лично срещу подпис на управителя на дружеството жалбоподател на 19.02.2024г. на управителя на дружеството и е оспорена пред горестоящия орган. С решение № ГДФК-2 от 11.03.2024г. на директор на Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП е отхвърлена жалбата на „Л.“ЕООД против заповед за принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-27-0142694/14.02.2024г… Решението е връчено на 28.03.2024г. на управителя К. Л., след което е подадена жалба пред Административен съд-Бургас.

В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149,ал.3 от АПК, когато по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение срокът започва да тече от съобщението за постановяването му. Решението е връчено на 28.03.2024г., а жалбата е депозирана пред административен съд на 09.04.2024г. Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването.

Разгледана по същество е основателна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията за това по чл.186, ал.3 от ЗДДС – началника на отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите, който е упълномощен с надлежна заповед на изпълнителния директор на НАП. Видно от представената Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС. На длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“ е назначено лицето, издало заповедта съгласно заповед №445 от 16.06.2023г. .

Заповедта е в предвидената от закона форма и е мотивирана – съдържа фактически и правни основания за нейното издаване – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на обжалвания акт.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:

Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Видно от ал.4 на същата разпоредба условията, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с наредба на министъра на финансите.

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите (редакция ДВ, бр.9 от 2020г., в сила от 31.01.2020г.), всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

В разпоредбата на чл.25 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. /редакция към датата на нарушението/ е посочено, че лицата, задължени да използват фискално устройство, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.6 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането и лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

Нормата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС указва, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Анализът на посочените правни норми налага извод, че в конкретния случай дружеството жалбоподател е било задължено да издаде фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство за извършената продажба на 1,190 кг свинска плешка и 1,100кг свински ребра на обща стойност 28,67 лв. при извършване на плащането.

Предвид изложеното, съдът приема, че нарушението е безспорно установено от представените по делото доказателства. В случай на неиздаване на съответния документ за продажба, компетентният орган прилага принудителната административна мярка „запечатване на обект“ за срок до 30 дни. Нормата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС обективира задължение на компетентния орган по приходите да приложи посочената принудителна административна мярка при наличие на визираните в хипотезата юридически факти, т. е. административният орган действа в условията на обвързана компетентност.

За същото нарушение е издадено Наказателно постановление № 754112-F752707/14.02.2024г. /л.60 от делото/ и на основание чл. 185 от ЗДДС е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, като му е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева, която видно от разписка /л.18 от делото/ е заплатена от търговеца.

От изложеното се налага изводът, че са проведени успоредно две производства административно производство за налагане на ПАМ и административнонаказателното производство за налагане на имуществена санкция за едно и също деяние срещу същото лице, изразяващо се в нерегистриране и отчитане на продажба на стоки чрез издаване на документ за продажбата, без да е гарантирано, че е сведено до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и без да е преценено дали тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В т. 56 от Решение по дело С-97/21 се посочва, че принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от приложимата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели.

В настоящия случай се достига до кумулиране на две мерки с наказателноправен характер, с което е накърнен принципът “non bis in idem”, залегнал и в чл. 50 от Хартата.

Отделно следва да се отбележи, че кумулирането на двете санкции с наказателно правен характер – имуществена санкция в размер на 2000лв. и административна мярка – запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него за срок от 30 дни/максимално допустимия срок за налагане на ПАМ/ не съответства на тежестта на извършеното нарушение, т.е. в случая е нарушен и принципът на съразмерност/пропорционалност, дефиниран и в чл. 6 ал. 5 от АПК.

Предвид основателността на направените оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът прие, че оспорената заповед е незаконосъобразна, не съответства на целта на закона, поради което следва де са отмени.

Изходът от оспорването обуславя възлагането на разноските по делото в тежест на НАП, в чиято структура е ответният орган, но претенция за разноски не е направена.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на К. Т. Л., в качеството й на управител на „Л.“ ЕООД, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ЗАПОВЕД за принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-27-0142694/14.02.2024г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ –Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.