Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.04.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-20 състав, в закрито
заседание, в състав:
СЪДИЯ: Д.Шанова
разгледа гр.д. № 4222
по описа за 2011г. на съда и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 248, ал. 1 и чл. 247 ГПК.
Постъпила
е молба от адв. Н.Б. в качеството му на процесуален
представител на В.С.Е. – ответник по делото лично и в качеството му на
собственик и управител на ЕТ „В.С.“, „В.“ ЕООД, „Д.-ЕООД“ ЕООД,
„Д.-В.Е.“ ЕООД, „Д.-В.С.“-ЕООД“ ЕООД /заличен
търговец с правоприемник „Д.-В.Е.“ ЕООД/, „Д.-М.Е.-ЕООД“ ЕООД,
„В.-В.С.-ЕООД“ ЕООД с правоприемник „Д.Е.“ ЕООД, +В.В.Е.“ ЕООД /заличен търговец с правоприемник „Д.С.“ ЕООД, с
искане за изменение на решение № 261227/22.10.2023г. по гр.д. № 4222/2011 г. на СГС,
ГО, I-20
състав, като му се определи и присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата /ЗА/
за безплатно процесуално представителство в производството.
Ответникът
по молбата Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) оспорва
допустимостта на молбата поради липса на представен списък по чл. 80 ГПК, а по основателността й излага
становище, че е неоснователна.
Постъпили
са и три броя молба от 17.11.2023г. от С.Л.Л., К.Н.Б.
и „К.Б.“ ООД – чрез процесуалния представител адв. Б.С.,
с което е направено искане за допускане на поправка на явна фактическа решка в решението от 22.10.2023г. относно размер на
присъдените разноски на твсеки един от тримата, като
се твърди, че в мотивите си съда е формирал извод за дължимост
на всички сторени от тези страни разноски в производството, а именно: по
отношение на С.Л. такива в общ размер от 2080 лв. /330 лв. заплатена държавна
такса и 1750 лв. заплатено адвокатско възнаграждение/, от които в диспозитива на решението са присъдени само 330 лв.; по
отношение на К.Б. такива в общ размер от 1943 лв. /343 лв. заплатена държавна
такса и 1600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение/, от които в диспозитива на решението са присъдени само 343 лв.; по отношение
на „К.Б.“ ООД такива в общ размер от 3658 лв. /1158 лв. заплатена държавна
такса и 2500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение/, от които в диспозитива на решението са присъдени само 1158 лв. Считат,
че е налице очевидна фактическа грешка предвид несъответствието между
формираната в мотивите на решението действителна воля на съда и нейното външно
изразяване в диспозитива на същото.
Ответникът
по молбата Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) оспорва
допустимостта на молбите, поради липса на представен списък по чл. 80 ГПК, като намира същите да не са
такива по чл. 247 ГПК, а по чл. 248 ГПК.
Ответниците, представлявани от адв.
Б. не изразяват становище по молбите в указания срок.
По молбата на адв. Б. по чл. 248 ГПК:
Молбата
е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Действително
в настоящото производство не е депозиран списък по чл. 80 ГПК, но такъв не се представя по
искане за допълване на съдебния акт (т. 8 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), а присъждането на
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА е право на адвоката, което се
упражнява с молба до съда (определение № 731/09.10.2014 г. по ч. гр. д. ****56/2014 г. на
ВКС, III г. о.). Предназначението на списъка по чл. 80 ГПК е не само да се улесни съдът
при изчисляването на разноските, но и да се внесе яснота за насрещната страна
относно вида и размера на претендираните разходи.
Адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което липсата на
предварително посочване на размера му от лицето, което го претендира, не
накърнява интересите на страната, която следва да го заплати (определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на
ВКС, I т. о.).
Съгласно
практиката на ВКС, обективирана в определение №
515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на ВКС, I т.о., и определение №
213/31.05.2021 г. по ч. т. д. № 997/2021 2 г., ВКС, I т. о. Липсата на писмен
договор не е пречка да бъде доказано в процеса постигнатото съгласие, че
учредената с пълномощно в полза на адвоката на страната представителна власт за
адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно; Последното обстоятелство -
договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна, не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по
делото; Изявлението за наличие на конкретното основание за оказване на
безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързва съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза; Достатъчно за уважаване на искането по
чл. 38, ал. 2 ЗА е правната помощ по делото да е осъществена без данни за
договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2
ЗА, заявление, че предоставянето на правната помощ е безвъзмездно и липса на
данни, които да го опровергават, отговорност на насрещната страна за разноски,
съобразно правилата на чл. 78 ГПК; Отсъствието на материализиран в писмен вид
договор с уговорено в него безплатно предоставяне на правна помощ не препятства
упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципа на чл. 36, ал.
1 ЗА е, че адвоката има право на възнаграждение за своя труд, а размера му, за
разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗА, се определя от съда по императивната
разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗА в рамките на предвидения в Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно
т. 11 на ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС претенцията
за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде валидно заявена
най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото
пред съответната инстанция. В мотивите към т. 1 на посоченото ТР е изяснено, че
макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява
искане, свързано със спорния предмет, което следва също като него да бъде
заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред
съответната инстанция. В разглеждания случай искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника В.Е. не е
направено своевременно. Същото за пръв път е обективирано
едва в писмените бележки, именовани „становище“ от
03.01.2023г. /том 23 по делото/. Следователно молбата за изменение на решението
в частта за разноските с присъждане на адв. Б. на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА е неоснователна е следва
да се остави без уважение.
По молбата на С.Л.Л., К.Н.Б. и „К.Б.“ ООД по чл. 247 ГПК:
В мотивите на решението, с оглед изхода от спора, съдът е
приел, че на главно встъпилите в процеса на основание чл. 29 от ЗОПДИППД /отм./
ищци С.Л.Л.,
К.Н.Б. и „К.Б.“ ООД, чиито искове са
уважени, се дължи присъждане на всички разноски, които са сторили, за които до
бъдат осъдени ответниците по тези искове КОНПИ и „В.В.С.“
ЕООД, чийто правоприемник е „Д.Е.“ ЕООД, както следва: С.Л.Л. – 330 лв. за
държавна такса и 1750 лв. за адвокат; на К.Н.Б. – 343 лв.
държавна такса и 1600 лв. за адвокат; на „К.Б.“
ООД – 1158
лв. държавна такса и 2500 лв. за адвокат.
В диспозитива изрично
произнасяне има само по отношение на разноските за държавна такса, като за тези
за адвокатско възнаграждение произнасяне липсва.
В случая не е налице хипотезата на чл. 248 ГПК за
допълване на съдебното решение в частта за разноскине,
нито за неговото изменение, доколкото съдът се е произнесъл по спорното право,
предмет на предявения иск, в т.ч. за разноските. Формирането в мотивите на извод за дължимост на всички сторени разноски в полза на молителите
– главно встъпили ищци по делото /с конкретно посочени суми в мотивите /, които
не са отразени в цялост в диспозитива на решението /не
са присъдени в цялост/ по своята правна същност представлява допусната очевидна
фактическа грешка, която следва да се коригира по реда на чл. 247 ГПК.
Отстраняването на очевидна фактическа грешка не е скрепено с преклузивен срок и може да бъде отстранена винаги, когато
се констатира от страните или служебно от съда. В случая се касае за пропуск на
съда да обективира в диспозитивната
част на съдебното решение вече изразената в мотивите воля по този въпрос, поради което следва да се допусне поправка в
посочения смисъл по чл. 247 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.
Н.Б. с искане за изменение на решение № 261227/22.10.2023г. по гр.д. № 4222/2011 г. на СГС,
ГО, I-20
състав, като му се определи и присъди адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА за безплатно процесуално представителство в производството.
ДОПУСКА поправка на очевидна
фактическа грешка в решение №
261227/22.10.2023г. по
гр.д. № 4222/2011 г. на
СГС, ГО, I-20 състав, като в осъдителния
диспозитив по чл. 78, ал. 1 ГПК /последен абзац/ на
ред 5 по т. 1 след думите „330 лв.“ да се чете „както и 1750 лв.“; на ред 10 по т. 3 след думите „343 лв.“ да се чете „както и 1600 лв.“;
на ред 12 по т. 4 след думите „1158
лв.“ да се чете „както и 2500 лв.“
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: