М
О Т И В И
към
присъда № 126 от 26.09.2018 година
по н.о.х.дело № 3669 на Старозагорския
районен съд
по описа за 2017 година
Обвинението
против подсъдимата П.Д.Л., ЕГН **********, е за това, че на 14.03.2016 год. в гр.Стара
Загора чрез използване на неистински документ – договор за потребителски кредит
№ 4000118 от 14.03.2016 год. между „Финансцентър“
ЕООД гр.Варна, ЕИК *********, представлявано от С.С.Н.,
и кредитополучател Р.М.Г., ЕГН **********, получила без правно основание чуждо
движимо имущество – отпуснати парични средства в размер на 1500 лева,
собственост на „Финансцентър“ ЕООД гр.Варна,
представлявано от С.С.Н., с намерение да го присвои –
престъпление по чл.212, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и пледира подсъдимата П.Д.Л. да бъде призната за виновна, като й
бъде наложено наказание „лишаване от свобода” около средния размер на наказанието, предвиден в закона за
извършеното престъпление, при първоначален „строг” режим на изтърпяване.
Защитниците адв.Н.В. и адв.И.М. оспорват част
от фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, но не и състовомерността на извършеното от подзащитната
им деяние съобразно фактическото и юридическото формилиране
на повдигнатото й обвинение. Адв.М. моли на
подсъдимата да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три
години, а адв.В. – към минималния размер на това
наказание, предвид в закона за извършеното престъпление, като и двамата
защитници не вземат отношение относно начина на изтърпяване на наказанието.
Подсъдимата П.Д.Л.
дава обяснения, като оспорва част от фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, но не и състовомерността на
извършеното от нея деяние съобразно фактическото и юридическото формилиране на повдигнатото й обвинениене,
в частност – вината си, поддържа пледоариите на защитниците си и моли за
минимално наказание.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхна съвкупност и
обсъди доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимата П.Д.Л. е осъждана
многократно, както следва:
с
присъда по н.о.х.дело № 42/2015 год. на ОС-Стара Загора, влязла в сила на 04.04.2015 год., за престъпление по чл.203, ал.1 във връзка с
чл.201 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, извършено през периода м.януари 2010
год. – м.февруари 2011 год., за което при условията на чл.58а от НК й е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, изпълнението на
което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години;
с
определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното
производство по н.о.х.дело № 1328/2016 год. на РС-Стара Загора, влязла в сила
на 07.06.2016 год., за престъпление по чл.205, ал.1, т.2 във връзка с чл.202,
ал.1, т.1 във връзка с чл.201, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, извършено
през периода 28.07.2014 год. – 21.08.2014 год., за което при условията на чл.54
от НК са й наложени наказания „лишаване от свобода” за срок от две години и
„лишаване от право да заема материално-отчетническа длъжност” за срок от две
години, както и за престъпление по чл.212б, ал.1, т.1 във връзка с чл.212, ал.1
от НК, извършено на 08.11.2013 год., за което при условията на чл.54 от НК й е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и четири
месеца, като на основание чл.23, ал.1 от НК наказанията са групирани и й е
определено и наложено едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях -
„лишаване от свобода” за срок от две години, изпълнението на което на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от пет години, и на основание чл.23, ал.2
от НК към него е присъединено наказанието „лишаване от право да заема
материално-отчетническа длъжност” за срок от две години;
с
присъда по н.о.х.дело № 455/2016 год. на РС-Стара Загора, влязла в сила на
01.07.2016 год., за престъпление по чл.212, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, извършено през периода 03.12.2012 год. – 16.01.2013 год., за което при
условията на чл.58а от НК й е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок
от две години, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено
за срок от пет години;
с
определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното
производство по н.о.х.дело № 1803/2017 год. на РС-София, влязла в сила на
30.03.2017 год., за две престъпления по чл.209, ал.1 във връзка с чл.18, ал.1
от НК, извършени на 27.03.2014 год., за които при условията на чл.55 от НК са й
наложени наказания „лишаване от свобода” срок от седем месеца и за срок от пет
месеца, както и за две престъпление по чл.309, ал.1 от НК, извършени на
27.03.2014 год., за които при условията на чл.54 от НК са й наложено наказания
„лишаване от свобода” за срок от три месеца, като на основание чл.23, ал.1 от НК наказанията са групирани и й е определено и наложено едно общо наказание, а
именно най-тежкото от тях - „лишаване от свобода” за срок от седем месеца, изпълнението
на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години;
с
присъда по н.о.х.дело № 3384/2017 год. на РС-Стара Загора, влязла в сила на
07.02.2018 год., за престъпление по чл.212, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, извършено през периода 29.11.2013 год. – 18.02.2014 год., за което й е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, изпълнението на
което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от пет години.
С определение по ч.н.дело
№ 775/2018 год. на РС-Стара Загора, влязло в сила на 20.06.2018 год., всички
наказания, наложени на подсъдимата
по цитираните по-горе н.ох.дела, са били групирани, като:
на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК й
е било определено и наложено едно общо
наказание, а именно
най-тежкото от тях – „лишаване от свобода” за срок три години;
на
основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.24 от НК размерът на така определеното и
наложено й общо най-тежко наказание е бил увеличен с още шест месеца лишаване
от свобода, при което увеличеното й общо най-тежко наказание е станало „лишаване от свобода” за срок три години и
шест месеца;
на
основание чл.25, ал.4 от НК било постановено така определеното и наложено й увеличено
общо най-тежко наказание да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим
съобразно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС;
на
основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.2 от НК към така определеното и
наложено й увеличено общо най-тежко наказание е било присъединено наказанието „лишаване
от право да заема материално-отчетническа длъжност“ за срок от две години,
наложено й по н.о.х.дело № 1328/2016 год. на РС-Стара Загора.
Към момента подсъдимата изтърпява в Затвора Сливен определеното и наложено й
по ч.н.дело № 775/2018 год.
на РС-Стара Загора наказание „лишаване от свобода” за срок три
години и шест месеца при първоначален „общ“ режим.
В началото
на м.август 2015 год. подсъдимата П.Л.
започнала работа по граждански договор (договор за
поръчка) като кредитен консултант във „Финансцентър“
ЕООД гр.Варна, вписано в регистъра на БНБ с № BGR00185 като финансова
институция по чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции с основен предмет
на дейност отпускане на заеми. Управители на „Финансцентър“
ЕООД гр.Варна били св.С.С.Н. и брат му Ивайло Н., собственици
на „Прима С Пропъртис“ ООД гр.Варна, което пък било
собственик на „Финансцентър“ ЕООД гр.Варна.
Подсъдимата работела за Финансцентър“
ЕООД гр.Варна в района на област Стара Загора. Първоначално задължението й било
да осигурява клиенти, като посредничи между тях и „Финансцентър“
ЕООД гр.Варна, без право да подписва документи от името на дружеството, поради
което комуникацията между нея и управителя – св.Н., се осъществявала по
телефона или по интернет чрез електронна поща – лично или чрез посредничеството
на св.Р.П.Т., който бил управител на офиса на дружеството в гр.Нова Загора. Създаденият
алгоритъм по отпускане на кредити включвал задължения за подсъдимата да набира
потенциални клиенти, като в директни срещи с тях следвало да ги запознава с
условията на предлаганите от дружеството продукти. След контакт с определен
клиент, кандидат за отпускане на заем, подсъдимата събирала първоначален
минимален пакет от документи, които сканирала и изпращала до „Финансцентър“ ЕООД гр.Варна по електронен път от личния си
имейл – *************@***.**, или
чрез св.Р.Т., който ги преглеждал и ги изпращал до управлението на дружеството
във гр.Варна, като изразявал становището си относно отпускането на конкретния
кредит, а понякога подготвял и договора за отпускането му. След анализ на
информацията и проверка в централния кредитен регистър (ЦКР), св.Н. вземал
окончателно решение дали да се отпусне искания кредит и в случай на преценка,
че на даден клиент може да бъде отпуснат искания кредит, подписвал изпратения
му в два екземпляра договор, подготвен от св.Т. или от служител в гр.Варна, ако
са били изпратени само документите, необходими за отпускането на кредита, след
което двата екземпляра на договора се връщали на подсъдимата за подпис от
клиента, който ги подписвал, като задължително трябвало да напише собственоръчно
трите си имена на последната страница на договора до подписа си, а на всяка
страница да се подпише собственоръчно. След тази процедура последната страница
с подписа и изписаните три имена на клиента се сканирала и се изпращала по
електронен път до офиса на „Финансцентър“ ЕООД в гр.Варна,
където св.Н. попълвал необходимото платежно нареждане за усвояване на сумата до
банковата сметка на клиента, посочена в пакета с документите му.
При тези
условия подсъдимата работила до началото на м.март 2016 год. Тогава св.Н. взел
решение да организира офис в гр.Стара Загора и на 08.03.2016 год. пред нотариус
в гр.Варна упълномощил подсъдимата да подписва от името на дружеството
договорите с клиентите. От този момент тя започнала сама да подготвя и подписва
договорите с клиентите от гр.Стара Загора и да контактува с управлението в
гр.Варна, изпращайки им за одобрение предварителния набор от документи на
клиентите и/или подготвените от нея договори, без посредничеството на св.Т.,
което й дало възможност да използва неистински документи – договори за кредит
от името на лица, които никога не били кандидатствали за отпускане на кредит, и
така да усвоява отпусканите по тях суми чрез различни банкови сметки, титуляр на
които била тя или еднолични търговски дружества, чийто собственик и
управител била отново тя. Един от тези
използвани от подсъдимата неистински документи бил договор за потребителски
кредит № 4000118 от 14.03.2016 год., сключен с „Финансцентър“
ЕООД гр.Варна, представлявано от С.С.Н., в който като
кредитополучател бил посочен св.Р.М.Г.. За целта в началото на м.март 2016 год.
подсъдимата подготвила пакет от документи за отпускане на потребителски кредит
на св.Р.М.Г., съдържащ типово искане за потребителски кредит от негово име за
сума в размер на 1500 лева, в долния край на което имало изписано саморъчно
името „Р.Г.“ и положен подпис, копие от личната му карта, фиш за начислено
трудово възнаграждение за м.февруари 2016 год. от „Ембул Инвестмънт“ АД,
служебна бележка от „Райфайзен банк“
с посочена сметка IBAN *** Р.М.Г. и справка от ЦКР, генерирана от подсъдимата
на 11.03.2016 год. Тези сканирани документи постъпили за одобрение във „Финансцентър“ ЕООД гр.Варна. След като ги прегледал и
установил, че отговарят на изискванията, на 14.03.2017 год. св.Н. подписал договор
за потребителски кредит № 4000118 от 14.03.2016 год. с погасителен план към
него, както и платежно нареждане, осчетоводено на същата дата, за кредитен
превод по посочената в пакета от документи сметка в „Райфайзен
банк“.
В случая св.Р.Г. не се познава с подсъдимата
и никога не се е виждал с нея, не е попълвал, подписвал и подавал искане за
кредит от „Финансцентър“ ЕООД гр.Варна, нито е
подписвал инкриминирания договор за потребителски кредит и погасителен план към
него, не е работил в „Ембул Инвестмънт“ АД и не е бил титуляр на сметка IBAN *** „Райфайзен банк“, съответно не е
получавал сумата от 1500 лева, преведена от „Финансцентър“
ЕООД гр.Варна по този сметка, а подписите, положени в долния десен ъгъл на
страници от 1 до 12 в договор за потребителски кредит № 4000118 от 14.03.2016 год.
срещу текста „За кредитополучател“ и под текста „Кредитополучател“ на
Приложение № 1 и Приложение № 2 към договора, както и ръкописните текстове с
името „Р.М.Г.“ на стр. 13 от договора и
„Р.Г.“ в искането за потребителски кредит, не са изпълнени от св.Р.Г..
Ако и да не
се установи дали инкриминираният договор за кредит е бил върнат за подпис на
клиента в гр.Стара Загора, където е бил подписан от негово име, или полагането
на подписите от името на последния е станало в гр.Варна, т.е. да не се установи
лицето, подписало документите във връзка с отпускането на процесния
кредит от името на св.Р.Г., отпуснатата сума по кредита в размер на 1500 лева е
била преведена на 14.03.2016 год. по сметка IBAN *** „Райфайзен банк“, откъдето на следващия ден е била изтеглена на
каса от подсъдимата, тъй като действителният титуляр на сметката било „КРЕДИТ Н“ ЕООД с ЕИК *********, едноличен
собственик и управител на което дружество била подсъдимата.
Описаната фактическа
обстановка се установява от съвкупната преценка на:
обясненията
на подсъдимата П.Д.Л. и показанията на свидетелите Р.М.Г., С.С.Н. и Р.П.Т., дадени в хода на съдебното следствие;
приетите в
хода на съдебното следствие писмени доказателства – справки за съдимост на
подсъдимата, преписи от бюлетините й за съдимост, определение по ч.н.дело №
775/2018 год. на РС-Стара Загора и определение на ОС-Стара Загора за
потвърждаването му, справки от Търговския регистър за „Финансцентър“
ЕООД гр.Варна и „Прима
С Пропъртис“ ООД гр.Варна, писмо изх.№
1024 от 14.06.2018 год. на „Финансцентър“ ЕООД
гр.Варна с приложени към него за актуално състояние на всички трудови договори
към 17.04.2018 год., копие на лична карта на Д.Д.С.,
молба от Д.Д.С., копие на лична карта на Р.П.Т.,
молба от Р.П.Т., пълномощно с нотариална заверка рег.№ 622 от 08.03.2016 год. и
договор за поръчка от 04.08.2016 год.;
заключението на изготвената в хода на
разследването съдебно-почеркова експертиза № 408 от
10.08.2017 год., изслушано в съдебно заседание, неоспорено от страните и прието
от съда като компетентно и добросъвестно изготвено;
протоколите
и другите документи, приложени към досъдебното производство и имащи значение за
изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени в хода на съдебното
следствие на основание чл.283 от НПК (том I – справка за кредитополучател
№ БНБ-64599 от 18.04.2017 год., протокол за вземане на образци за сравнително
изследване от 03.05.2017 год., договор за потребителски кредит № 4000118 от
14.03.2016 год., приложение № 1 - погасителен план към потребителски кредит №
4000118 от 14.03.2016 год., приложение № 2 - дължими суми по повод неизпълнение
на договор № 4000118 от 14.03.2016 год., искане за потребителски кредит без
дата, копие на лична карта на Р.М.Г., фиш за трудовото възнаграждение за
м.февруари 2016 год. на Р.М.Г., удостоверение за кредитна задлъжнялост на
кредитополучател Р.М.Г., авизо за издадено преводно нареждане за кредитен
превод от 14.03.2016 год., служебна бележка с клиентски номер 87604, съгласие
по чл.62 ал.5 от закона за кредитните институции от 03.05.2017 год., декларация
за семейно и имотно положение и имотно състояние на подсъдимата от 02.10.2017
год., писмо изх.№ 66800 от 23.06.2017 год. на „Райфайзен банк“ ЕАД, копие на
лична карта на П.Д.Л., ел. справка от
Търговския регистър за „Кредит Н“ ЕООД, искане за издаване на дебитна карта по
сметка на юридическо лице от 19.10.2015 год., рамков договор за издаване и
ползване на кредитна карта от 29.01.2016 год., искане за ползване на електронни
услуги за ФЛ и ЮЛ от 19.10.2015 год., писмо изх.№ 114581 от 20.11.2017 год. на
„Райфайзен банк“ ЕАД с приложени към него извлечение от сметка, платежно
нареждане от 14.03.2016 год., приложение № 1 към сметка, извлечение по сметка
на „Кредит-Н“ ЕООД; том II – известие за доставяне на „Еконт“ с дата на
получаване 13.06.2016 год., договор за потребителски кредит № 4000118 от
14.03.2016 год., приложение 1 – погасителен план към потребителски кредит №
4000118 от 14.03.2016 год., удостоверение за кредитна задлъжнялост на
кредитополучател Р.М.Г., приложение 2 – дължими суми по повод неизпълнение на
договор № 4000118 от 14.03.2016 год., фиш за трудовото възнаграждение за
м.февруари 2016 год. нана Р.М.Г., авизо за издадено преводно нареждане за
кредитен превод от 14.03.2016 год., служебна бележка на клиентски номер №
87604, искане за потребителски кредит до „Финансцентър“ ЕООД, служебна бележка
на клиентски номер № 87604).
Относно установеният
във „Финансцентър“ ЕООД гр.Варна алгоритъм на работа във
връзка с отпусканите от тях кредити, в частност – правомощията на подсъдимата в
различните периоди от време, документите, въз основа на които е бил отпуснат и
усвоен инкриминираният кредит, в частност – неистинността на искането и на
договора за отпускането му, тъй като същите не са били подписани от посочения в тях кредитополучател, и
усвояването на отпуснатия кредит от подсъдимата, всички събрани доказателства
кореспондират помежду си, като взаимно се допълват, поради което не се налага да
бъдат обсъждани по отделно (в тази им част, ако и доколкото са налице
противоречия между тях, същите са несъществени, т.е. нямат отношение към съставомерните факти).
Без правно
значение е неустановеният по делото факт кой е изготвил (подготвил и/или подписал)
инкриминирания договор за кредит, тъй като за съставомерността
на извършеното са от значение само неговата неистинност, която бе установена по
категоричен начин от показанията на кредитополучателя и приетата съдебно-почеркова експертиза, и използването му, а фактът,
че кредитът е бил усвоен от подсъдимата по сметка на нейно дружество
недвусмислено сочи, че тя го е използвала с намерение да присвои отпуснатата по
кредита сума.
Що се отнася
до твърденията на подсъдимата, че е теглила сумите по отпуснати кредити на
фиктивни клиенти от сметките си, по които тези суми са били превеждани, какъвто
е разглежданият случай, ако и подсъдимата да твърди, че няма спомен за него, по
нареждане на св.Н., след което ги е връщала на последния – на ръка или по
банков път, съдът намира същите за изцяло защитна позиция, която не само че не
намира подкрепа в останалия доказателствен материал
по делото, но дори се оборва от него (вж. показанията на св.Н., които за
разлика от нейните обяснения, са дадени под страх от наказателна отговорност,
още повече, че не се установиха по надлежния ред конкретни данни, които да
внасят съмнения в тяхната достоверност), нещо повече – тези й твърдения, дори
да бяха доказани, обуславят извършването на престъпното деяние в съучастие със
св.Н., но не изключват нейната съпричастност и съставомерността
на извършеното от нея.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така
установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че на 14.03.2016 год. в гр.Стара Загора чрез използване на
неистински документ – договор за потребителски кредит № 4000118 от 14.03.2016
год. между „Финансцентър“ ЕООД гр.Варна, ЕИК
*********, представлявано от С.С.Н., и
кредитополучател Р.М.Г., ЕГН **********, подсъдимата П.Д.Л. е получила без
правно основание чуждо движимо имущество – отпуснати парични средства в размер
на 1500 лева, собственост на „Финансцентър“ ЕООД
гр.Варна, представлявано от С.С.Н., с намерение да го
присвои, с което свое деяние той тя е осъществила от обективна страна
признаците от престъпния състав на чл.212, ал.1 от НК.
За да
признае подсъдимата за виновна в извършването на описаното по-горе
престъпление, съдът прие, че тя е извършила деянието си при пряк умисъл, тъй
като е съзнавала неговия общественоопасен характер,
предвиждала е неговите общественоопасни последици и е
искала настъпването им. На този извод навеждат механизмът и начинът на
извършване на деянието и обстоятелствата, при които то е било извършено, както
и присвояването на инкриминираната сума (изтеглянето й от сметката, по която е
била преведена) от подсъдимата.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на
наказанието – генералната и специалната превенция, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за
извършеното престъпление – лишаване от свобода до две до осем години;
направените от подсъдимата признания
на съставомерни факти, изразеното от нея критично
отношение към извършеното и семейното й положение (майка на малко дете), които
съдът отчете като смекчаващи отговорността й обстоятелства;
предходните осъждания подсъдимата, които
съдът отчете като отегчаващо отговорността й обстоятелство.
Воден от гореизложеното, съдът
определи и наложи на подсъдимата П.Д.Л. наказание „лишаване от свобода“ при
превес на смекчаващите отговорността й обстоятелства, а именно
„лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, като с оглед на
съдебното й минало постанови ефективното му изтърпяване при първоначален
„строг“ режим съобразно чл.57, ал.1, т.2, б.„в“ от ЗИНЗС.
Макар
настоящото деяние да е било извършено от подсъдимата в условията на реална
съвкупност (преди за което и да е от тях е имало влязла в сила присъда) с
деянията, предмет на осъжданията й по н.о.х.дело № 1328/2016 год. на РС-Стара
Загора, н.о.х.дело № 455/2016 год. на РС-Стара Загора, н.о.х.дело № 1803/2017
год. на РС-София и н.о.х.дело № 3384/2017 год. на РС-Стара Загора, съдът
намира, че не следва да прилага чл.25 от НК, като групира наказанието „лишаване
от свобода“, наложено на подсъдимата с настоящата присъда, със същите по вид
наказания, наложени й по цитираните н.о.х.дела, тъй като това би довело до
влошаване на положението й: определяне на едно общо най-тежко наказание „лишаване
от свобода“ за срок от три години и то при положение, че не се приложи чл.24 от НК, и привеждане в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК на наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от три години, наложено на подсъдимата по
н.о.х.дело № 41/2015 год. на ОС-Стара Загора, т.е. до ефективното изтърпяване
на две наказания „лишаване от свобода“ за срок от по минимум три години всяко,
доколкото едното от тях би могло да бъде и в по-голям размер, ако се приложи
чл.24 от НК. С други думи извършената до момента кумулация
по ч.н.дело № 775/2018 год. на РС-Стара Загора на всичките предходни наказания
на подсъдимата, в резултат на която й е определено и наложено едно общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, а след
приложението на чл.24 от НК – за срок от три години и шест месеца, и отделното
изтърпяване на наказанието„лишаване от свобода“ за срок от две години и пет
месеца, наложено й с настоящата присъда, се явява най-благоприятното за
подсъдимата съчетание на наказанията й.
Тъй като
наказанието, наложено на подсъдимата по н.о.х.дело № 41/2015 год. на ОС-Стара
Загора, е било включено във и съответно „погълнато“ от общото наказание,
наложено й по ч.н.дело № 775/2018 год. на РС-Стара Загора, като е било постановено
ефективното изтърпяване на последното, съдът не следва да се произнася и по
чл.68, ал.1 от НК относно наказанието, наложено на подсъдимата по н.о.х.дело №
41/2015 год. на ОС-Стара Загора, ако и в изпитателния срок на същото тя да е
извършила деянието, предмет на настоящата присъда.
Имайки
предвид размерите на търпяното към момента от подсъдимата общо наказание по
чл.25 от НК и на определеното й с настоящата присъда, вследствие на които тя ще
изтърпява наказание „лишаване от свобода“ продължителен период от време – пет
години и единадесет месеца, респективно не би могла да заема държавна или
обществена длъжност или да изпълнява такава дейност през този период, а от
друга страна – чл.49, ал.2 и ал.3 от НК, съгласно които разпоредби наказанията
лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК, когато се налагат заедно с
лишаване от свобода, могат да надминават срока на последното най-много с три
години, като срокът им започва да тече от влизане в сила на присъдата, и
същевременно отчитайки тежкото семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимата съобразно декларацията й в тази насока, приложена на
л.65 от досъдебното производство – с дете и без доходи, съдът намира, че не
следва да прилага предвидената в чл.212, ал.7 от НПК възможност за конфискация
на част от имуществото на подсъдимата и за лишаването й от права по чл.37,
ал.1, т.6 и т.7 от НК.
Предвид постановената осъдителна
присъда съдът осъди подсъдимата да заплати на държавата направени по делото
разноски, както следва:
в полза на МВР по
бюджетната сметка на ОД на МВР гр.Стара
Загора – сумата от
525,58
лева (, представляваща
направени разноски по досъдебно производство № 349-зм-156/2017 год. по
описа на ОД на МВР гр.Стара Загора;
в полза на
Съдебната власт по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд – сумата от
30 лева, представляваща направени съдебни и деловодни разноски в хода на
настоящото съдебно производство.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: