Решение по дело №60986/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 август 2025 г.
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20241110160986
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15510
гр. София, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110160986 по описа за 2024 година
за да се произнесеq взе предвид следното:
Предявени са от ЗАД „Армеец“ АД срещу ЗЕАД „ДалБогг: Живот и Здраве“
осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 1 170,59 лева, включваща сумата от 1 155,59 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на
МПС“, клауза П-пълно каско за възстановяване на щети по лек автомобил „/марка/“ с рег. №
/рег.номер/ вследствие на настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 24.04.2020 г. в град София и сумата от 15 лева,
представляваща ликвидационни разходи по определянето му, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2024 г. до
окончателното й изплащане, както и на сумата от 418,31 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.10.2021 г. до 14.10.2024 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ – на 24.04.2020 г. в град София при навлизане в ул. „/улица/ е
настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени щети на
застрахования при него лек автомобил „/марка/“ с рег. № /рег.номер/. Поддържа, че
събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на другото
участващо ППС – мотопед „/марка/“ с рег. № /рег.номер/, който при навлизане в десен завой
от ул. „Н. Габровски“ в посока на движение към бул. „улица“ поради недостатъчна
дистанция от преднодвижещото се МПС изгубва контрол над управлявания мотопед и
блъска в задната част л. а. „/марка/“. Посочва се, че за случая бил съставен двустранен
констативен протокол от 24.04.2020 г., подписан от двамата водачи, в който водачът на
мотопеда признава вината си за настъпване на процесното произшествие. Поддържа се, че
вследствие от удара са нанесени щети по л. а. „/марка/“. Излага се, че към датата на
събитието ответникът ЗЕАД „ДалБогг: Живот и Здраве“ е застраховател по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач. Ищецът посочва,
че във връзка с настъпилото ПТП и реализирани щети по застрахованото при него МПС е
образувана щета № 10320030101908, направени са оглед и опис на повредите. Излага се, че с
плащане от 29.06.2020 г. ЗАД „Армеец“ АД, като застраховател по застраховка „Каско на
1
МПС“, клауза „П-пълно каско“, е изплатил в полза на извършилия ремонта сервиз
обезщетение за причинените щети на застрахованото при него и увредено МПС в размер на
сумата от 1 155,59 лева, включително и направените разходи за ликвидационната дейност от
15 лева. В исковата молба се излага, че с плащането на тази сума и на основание чл. 411, ал.
1 КЗ ищецът встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, съответно
срещу застрахователя по гражданската му отговорност. Допълва, че с нарочно писмо,
получено от адресата на 09.07.2020 г., ищецът предявил извънсъдебно регресната си
претенция към ЗЕАД „ДалБогг: Живот и Здраве“, но не било извършено плащане. С тези
съображения ищецът отправя искане за уважаване на предявената регресна претенция и за
осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 1 170,59 лева, представляваща
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП, в т. ч. и 15
лева ликвидационни разноски по определянето му. Претендира присъждане и на лихва за
забава върху главницата за периода от 15.10.2021 г. (с оглед предоставения 30-дневен срок за
доброволно изпълнение) до подаване на исковата молба, както и законната лихва за забава
върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 15.10.2024 г. до окончателното
плащане. Претендира и разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът ЗЕАД
„ДалБогг: Живот и Здраве“ АД оспорва предявения главен иск по основание и размер, в
частност механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие.
Оспорва водачът на превозно средство мотопед „/марка/“ с рег. № /рег.номер/ да има вина за
реализиране на ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка между описаните от
ищеца вреди и ПТП. С отговора се оспорват вида, характера и степента на уврежданията.
Възразява се срещу размера на претенцията на щетите, считайки същият за завишен. С оглед
акцесорния му характер намира за неоснователен и искът за лихва за забава. Ответното
дружество счита, че вина за настъпване на произшествието има водачът на л. а. „/марка/“ с
рег. № /рег.номер/, който е допуснал съвкупно нарушение на множество разпоредби на ЗДвП
и конкретно на чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 21, ал. 1 ЗДВП, управлявайки автомобила без да го
контролира непрекъснато, с несъобразена с пътната обстановка скорост, многократно
превишаваща разрешената такава за конкретния пътен участък и условията на последния
към момента на настъпване на събитието. Предвид това счита, че именно този водач се
явява единствена причина за осъществяване на процесното ПТП, респ. с това поведение е
съпричинил вредоносния резултат. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установи наличието на
следните материални предпоставки: 1. наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил застрахователно
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4. наличие на действително
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“.
2
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
твърдяното от него основание за изключване или намаляване на отговорността му, в т. ч.
фактите, на които основава възражението си за липсата на виновно поведение на водача,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника и на причинно-следствена
връзка на щетите с твърдяното ПТП, респ. за наличието на съпричиняване на събитието.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 28.12.2024 г. и обявен за
окончателен такъв, съдът е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 24.04.2020 г. л. а. „/марка/“, с рег. № /рег.номер/ е бил
застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ЗАД „Армеец“ АД; че към
този момент гражданската отговорност на собственика на ППС – мотопед „/марка/“ с рег. №
/рег.номер/ е била застрахована при ответника; че за възстановяване на щетите по
застрахования при ищеца лек автомобил същият е заплатил сума в общ размер на 1 155,59
лв. и е сторил ликвидационни разноски по определянето му в размер на 15 лв.
За осъществяването на посочените обстоятелства свидетелстват и данните, следващи
от приетите като писмени доказателства по делото – комбинирана застрахователна полица
№ 0307К6010276256/23.10.2019 г. за застраховка „Каско“ и „Злополука“, двустранен
констативен протокол от 24.04.2020 г., заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение до ЗАД „Армеец“ АД, материалите по щета № 10320030101908/27.04.2020 г.,
преводно нареждане от 29.06.2020 г., справка от информационната система на Гаранционния
фонд и др.
В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото – двустранен
констативен протокол за ПТП от 24.04.2020 г., заявление за щета до ЗАД „Армеец“ АД,
показанията на разпитаните свидетели, както и заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза съдът приема за установено настъпването на процесното по
следния механизъм: на 24.04.2020 г., около 19:40 часа, в гр. София, водачът на мотопед
„/марка/“ с рег. № /рег.номер/, движейски се вдясно на колона от автомобили по ул. „Н.Г.“ с
посока от бул. „улица“ към ул. „/улица/“ и при кръстовището с ул. „Св. Пимен Зографски“
при предприемане на маневра завой надясно, губи управление върху мотопеда и реализира
съприкосновение с движещия се до него и завиващ надясно към ул. „Св. Пимен Зографски“
л. а. „/марка/“, с рег. № /рег.номер/, нанасяйки му материални щети.
Двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по смисъла на
чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно удостоверените в него обстоятелства. Той се съставя от водачите на МПС и
съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното
съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо
основание в процеса.
Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства относно
механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите доказателства по
делото – заявлението за щета до застрахователя - ищец от 27.04.2020 г., показанията на
разпитаните по делото свидетели, отразяващи техни непосредствени възприятия относно
фактите, за които разказват, доколкото са били водачи на участвалите в ПТП автомобили,
както и изводите на заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза.
Съобразявайки същите, съдът приема, че от една страна процесното ПТП е настъпило
поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника
мотопед „/марка/“ с рег. № /рег.номер/, който не е осигурил достатъчно безопасна дистанция
до движещия се отляво на него л. а. „/марка/“, с рег. № /рег.номер/ и не е упражнявал
достатъчен контрол върху управляваното от него превозно средство. Най-напред пред
застрахователя – ищец в заявлението за изплащане на обезщетение от 27.04.2020 г.
свидетелят А. У. е заявил, че по време на маневра за навлизане в завой от ул. „Н.Г.“ е бил
ударен отзад вдясно от водач на мотопед, който е изгубил контрол върху управляваното от
3
него превозно средство. По време на разпита си като свидетел по делото водачът на л. а.
„/марка/“, с рег. /рег.номер/ също заявява, че непосредствено преди кръстовище е направен
опит да бъде изправен от мотоциклет от дясната му страна, при което е получил удар отзад
вдясно на автомобила си. Следва да се отбележи, че по идентичен начин свидетелят О. Т.
също е описал местоположението и посоката на движение на двете превозни средства,
посочвайки, че се е движил от дясната страна на колона от автомобили, част от която е бил и
застрахованият при ищеца такъв, но при уточнението, че се е намирал малко зад него – на
около 5 метра. Изрично свидетелят признава, че предната гума на мотопеда е приплъзнала,
поради което не е могъл да овладее мотопеда си, допускайки по този начин съприкосновение
с дясната задна част на автомобила. От своя страна вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза също е достигнало до идентичен извод относно поведението
на водача на мотопед „/марка/“ с рег. № /рег.номер/ – О. Т., приемайки, че именно то е една
от възможните технически причини за настъпване на съприкосновението между двете
превозни средства, мотивирайки се с липсата на осигурена безопасна дистанция до
намиращия се вляво от него л. а. „/марка/“, с рег. № /рег.номер/ и с изпускане на превозното
средство върху детайли от външната му повърхност, при положение, че за него е
съществувала възможност да го предотврати. В случая, така установеното поведение на
водача О. Т. несъмнено представлява нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, тъй като при
извършване на маневра за заобикаляне отдясно на л. а. „/марка/“, с рег. № /рег.номер/ не се е
убедил, че няма да създаде опасност за него, като извърши маневрата, съобразявайки се с
неговото положение, посока и скорост на движение, още повече, че в показанията си той
изрично признава, че е възприел десния светлинен показател, подаден от страна на водача на
застрахования при ищеца автомобил. Нещо повече, същият е допуснал и нарушение на чл.
20, ал. 1 ЗДвП, доколкото не е контролирал непрекъснато управлявания от него мотопед,
допускайки приплъзване на предната му гума и настъпване по този начин на
съприкосновение в задната дясна част на автомобила. В допълнение следва да се отбележи,
че поведението на водача на мотопед „/марка/“ с рег. № /рег.номер/ е в нарушение и на чл.
81, т. 3, пр. 1 ЗДвП, доколкото при управлението на двуколесно превозно средство се е
движил в непосредствена близост до друго превозно средство, способствайки по този начин
за настъпилото съприкосновение помежду им. В тази насока липсва оспорване от ответника,
който в хода на процеса единствено е оспорил настъпването на процесното ПТП да се дължи
на поведението на застрахования при него водач на мотопед „/марка/“ с рег. № /рег.номер/,
но не и конкретните фактически действия, предприети от него. Съгласно оборимата
презумция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното,
като в случая тя не бе напълно опровергана в настоящото производство чрез пълно и главно
обратно доказване от ответника. Следва да се отбележи, че потвърждение относно вината на
застрахования при ответника водач – О. Т. при настъпване на процесното ПТП само по себе
си представлява и обстоятелството, че той лично е удостоверил този факт с подписа си в
протокола за ПТП.
Същевременно съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
застрахования при ищеца л. а. „/марка/“, с рег. № /рег.номер/ – А. У.. За да достигне до този
извод, съдът съобрази изяснения по-горе механизъм на настъпване на произшествието, при
който техническа причина за това са не само действията на водача на мотопед „/марка/“ с
рег. № /рег.номер/ – О. Т., но и поведението на водача на л.а. „/марка/“, доколкото в района
на кръстовище той е предприел внезапна маневра за завой надясно, поради което
траекторията му на движение се е пресякла с тази на водача на мотопеда, движещ се вдясно
от колоната от автомобили. В случая, съдът не възприема показанията на свидетеля А. У. в
частта, в която посочва, че не е завивал надясно, тъй като в тази част разказаното от него е в
противоречие с останалите доказателства по делото. Така, видно е отбелязването в схемата
към протокол за ПТП от 24.04.2020 г., че по отношение на двамата водачи има отбелязване в
4
графа „при завиване на дясно“, като подписвайки се върху документа всеки един от тях е
потвърдил удостоверените в него констатации, като по време на разпита им двамата
свидетели са потвърдили авторството на положения от тяхно име подпис върху него. За
предприето от страна на водача на л. а. „/марка/“, с рег. № /рег.номер/ отклонение вдясно
разказва и св. О. Т., ясно възприел маневрата на автомобила пред себе си, който го е засякъл,
а наред с това в показанията си свидетелят А. У. също признава да е подал десен светлинен
показател, което не би било житейски логично при положение, че същият твърди, че не е
имал намерение за извършване на маневра за завой надясно. Следва да се отбележи, че
преработвайки заключението си след запознаване с разпита на изслушаните свидетели, по
време на изслушването си в открито съдебно заседание вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза също потвърждава, че към момента на съприкосновението
застрахованият при ищеца водач вече е започнал маневрата за завой надясно, също
определяйки неговото поведение като техническа причина за настъпване на процесното
ПТП, доколкото е имал възможност да възприеме движещия се вдясно от колоната от
превозни средства мотопед в огледалото за обратно виждане, но въпреки това не го е
сторил, поради което не го е пропуснал. Така установеното поведение на водача на л. а.
„/марка/“, с рег. № /рег.номер/ съдът намира, че несъмнено представлява нарушение на 25,
ал. 1 ЗДвП, тъй като, извършвайки маневра за завой надясно, същият не се е уверил, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават край него, като извърши маневрата, съобразявайки се с тяхното положение, посока
и скорост на движение. В тази връзка съдът съобрази, че в показанията си свидетелят А. У.
признава, че е спрял във вътрешността на кръстовището, проявявайки колебание относно
посоката на движение, като с оглед възприетия по-горе правен извод, че същият се е
отклонил вдясно, съдът прави извод, че това негово поведение също е част от съвкупния
съпричинителен процес на настъпване на процесното ПТП. Предвид изложеното, съдът
приема, че своевременно наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна
на водача на увредения автомобил е безспорно доказано по делото, което обуславя
разглеждане на въпроса относно съотношението между приноса на всеки един от
участвалите в ПТП лица. В случая, при съблюдаване на приетото за установено поведение
на всеки един от участниците в процесното ПТП, следва да се направи извод, че в
значителна степен за настъпването му е допринесъл водачът на мотопед „/марка/“ с рег. №
/рег.номер/ – О. Т., предвид броя на извършените от него нарушения, както и на
обстоятелството, че в показанията си потвърждава, че е възприел светлинния показател на
другия водач, сигнализиращ за предстоящата маневра за завой надясно, поради което в
процентно съотношение съдът оценява приноса му на 75 %, при което този на водача на л. а.
„/марка/“, с рег. № /рег.номер/ възлиза на 25 %, който следва да се отчете при определяне на
размера на регресното вземане. В тази връзка съдът намира за недоказано по делото
въведеното възражение от ответната страна за извършено нарушение от водача на л.а.
„/марка/“ , изразяващо се в управляване на автомобила с несъобразена с пътната обстановка
скорост, многократно превишила разрешената такава за конкретния пътен участък,
доколкото такова поведение не следва от доказателствения материал по делото.
Между страните не се спори, че ищецът ЗАД „Армеец“ АД е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 1 155,59 лева в полза на извършилия ремонта доверен сервиз –
„Стар Моторс“ ЕООД, като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на
обезщетението в размер на 15,00 лева.
Следователно, налице е основание за възникване на регресно вземане.
За отговор на въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява, че според чл.
411 КЗ на възстановяване по този ред подлежат действително причинените вреди, а според
трайната съдебна практика при имущественото застраховане стойността на дължимото
застрахователно обезщетение се определя на база на средната пазарна цена, т. е. изхожда се
от възстановителната стойност на имуществото, освен когато не е налице основание за
5
определянето му според стойността, по която е бил отремонтиран автомобилът в
официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз и
изплатени във връзка с ремонта фактури. Последната хипотеза е приложима при
кумулативното наличие на две предпоставки – когато автомобилът е пуснат в експлоатация
преди не повече от 3 години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката, като при
липсата на което и да е от тези две условия, то дължимата застрахователна сума се определя
именно според средните пазарни цени, в който смисъл е установената практика на
въззивната инстанция – решение № 442/18.01.2019 г. по в. гр. дело № 1053/2018 г. на СГС, II-
Д въззивен състав и решение № 469/22.01.2018 г. по в. гр. дело № 11675/2017 г. на СГС, IV-Г
въззивен състав. Този извод следва и от разпоредбите на чл. 17 и чл. 19 от Методиката към
Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по отношение на задължението
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно които стойността по
издадената и изплатена фактура е от значение за размера на обезщетението в случаите, при
които тази фактура е издадена от официален вносител и се касае за МПС със срок на
експлоатация до 3 години.
В случая, съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза, което, като обективно изготвено от специалист в съответната област,
обосновано и отговарящо на поставените задачи, съдът кредитира, всички вреди по
процесния л. а. „/марка/“, с рег. № /рег.номер/, описани в описа на застрахователя – ищец, са
в причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 24.04.2020 г., като към момента на
настъпване на процесното ПТП – 24.04.2020 г. л. автомобил е бил в експлоатация 5 месеца и
27 дни, считано от датата на първоначалната регистрация – 24.10.2019 г. (следваща и от
данните в приетото като доказателство по делото свидетелство за регистрация – част II).
Наред с това, по делото не се спори, че автомобилът е бил отремонтиран в оторизиран
сервиз на марката – „Стар Моторс“ ЕООД, за което е съставена фактура №
180579/09.06.2020 г. на стойност от 1 155,59 лева. Ето защо, действителната стойност за
възстановяване на щетите по л. а. „/марка/“, с рег. № /рег.номер/ съответства на тази,
посочена в представените по делото фактури, на обща стойност от 1 155,59 лева. На
основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и направените обичайни
разходи във връзка с щетата, като съдът приема, че сумата от 15,00 лева съставлява обичаен
разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради
което тя следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
Така общият размер на дълга възлиза на 1 170,59 лева, като предвид установеното по
делото съпричиняване на вредите от действията на застрахования при ищеца водач в
процентно съотношение от 25 %, то отговорността на делинквента, респ. на неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ може да бъде ангажирана до
размера от 877,94 лева, до който предявеният главен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ
е основателен и следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 1 170,59 лева или за сумата от 292,65 лева.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 15.10.2024 г. до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Възникването в полза на ищеца на акцесорното вземане за лихва за забава е обусловено
от установяване наличието на следните материални предпоставки: 1. главен дълг; 2.
изпадане на ответника в забава; 3. размерът на обезщетението за забава.
В случая, при установяване съществуването на главното вземане в размер на 877,94
лева, предмет на делото, за ЗАД „Армеец“ АД е възникнало и акцесорното такова,
изразяващо се в парично обезщетение на причинените му вреди от неизпълнение от
ответника в темпорално отношение на неговото задължение за заплащане на процесното
регресно парично задължение.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се определя и изплаща от
застрахователя в 30-дневен срок, след като застрахователят по имуществена застраховка,
който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото
имущество, е предявило претенцията си срещу този застраховател, като е приложил
преписката с доказателствата, с които разполага. В случая, между страните не се спори, че с
писмо, получено на 09.07.2020 г., ответникът е поканен да заплати процесната сума, поради
което след изтичане на 30-дневния срок за плащане на претендираното регресно вземане,
или считано от 09.08.2020 г. той е изпаднал в забава. В настоящата хипотеза, акцесорната
претенция за мораторна лихва се претендира за по-късен период – от 15.10.2021 г. до
14.10.2024 г., като изчислена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен лихвен
калкулатор върху дължимата главница от 877,94 лева, същата възлиза на 313,75 лева, до
който размер предявеният акцесорен иск е основателен и следва да се уважи, като се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 418,31 лева, или за размера от 104,56
лева.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 337,50 лева –
платена държавна такса, депозит за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 112,49 лева – платена
държавна такса, депозит за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в
минимален размер юрисконсултското възнаграждение на всяка от страните на основание чл.
78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), като съобрази вида и обема на извършената дейност
от процесуалните им представители, както и липсата на фактическа и правна сложност на
делото. Внесените от страните депозити в размер от по 30 лева за разпит на свидетел
подлежат на възстановяване в тяхна полза (предвид неизплащането им на свидетелите, при
липсата на изразено желание за това), след подаване на нарочна молба в тази насока, с
посочване на банкова сметка, по която да се осъществи възстановяването, поради което
съдът не съобрази същите при изчисляване на следващите се в тяхна полза разноски.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „улица“ № 1 да заплати на ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, на
основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 877,94 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско на МПС“, клауза П-пълно каско, за възстановяване на щети по лек автомобил
„/марка/“ с рег. № /рег.номер/ вследствие на настъпило застрахователно събитие –
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 24.04.2020 г. в град София, в т. ч. и
ликвидационни разходи по определянето му в размер на 15 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2024 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 313,75 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.10.2021 г. до 14.10.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над уважения размер от 877,94 лева до пълния предявен размер от 1170,59 лева
или за сумата от 292,65 лева и иска за лихва за забава за разликата над уважения размер от
7
313,75 лева до пълния предявен размер от 418,31 лева или за сумата от 104,56 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „улица“ № 1 да заплати на ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 337,50 лева, представляваща сторени
разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „улица“ № 1, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 112,49 лева, представляваща сторени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8