№ 87
гр. Благоевград, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20211200500529 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Х. ЮС. ИСМ., ЕГН ********** и ИСМ.
ИСМ. ИСМ., ЕГН **********, и двете с адрес: гр. Я., ул. „М.“ №13, чрез адв. А.Б., против
Решение №500886/18.02.2021 г., постановено по гр. д. №522/2018 г., по описа на РС –
Разлог.
В жалбата се сочи, че решението, в частта, с която първоинстанционният съд е уважил
претенцията по чл. 108 от ЗС, касаеща собствеността за плевня, изградена в УПИ I-440, кв.
8, по плана на гр. Я., е недопустим, тъй като районният съд се е произнесъл по непредявен
иск от ищеца И.Р.. Жалбоподателите приемат, че пъроинстанционното решение е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че са неправилни изводите на РС –
Разлог, че жалбоподателите владеят целия УПИ, както и че това владение е без основание,
като се позовава на свидетелски показания, които не са били отчетени от съда при
постановяване на обжалваемия акт. Счита се, че неправилно съдът не е съобразил факта, че
ответникът И.И. се легитимира, като собственик на ½ ид. част от втори етаж от сградата в
УПИ I-440, кв. 8, по плана на гр. Я., на основание нот. акт №74, том II, рег. №2936, дело
№256/2011 г., и като такава има право на ползване на дворното място в рамките на частта,
необходима за обслужване на сградата и за достъп до нея. Излагат се аргументи за това, че в
исковата молба не е направена конкретизация за кои общи части става въпрос при
претенцията за правото на собственост и предаване на съответното владение и
първоинстанционният съд неправилно е осъдил ответниците да предадат всички общи части
1
към първи жилищен етаж, тъй като не се владеели от Х.И. и И.И.. Неправилно считат
решението на районния съд и поради това, че са осъдени да предадат владението върху
целия жилищен етаж, което не се намирало в тях, видно от свидетелски показания в хода на
първоинсанционното дело. Релевират се и доводи за това, че е налице придобиване на
собствеността върху процесния първи етаж от сградата поради давностно владение,
продължили непрекъснато повече от 10 г. и неправилно е отхвърлено направеното
възражение с отговора на исковата молба при разглеждане на делото пред районния съд.
Прави се искане за отмяна на решението на РС – Разлог, като неправилно и
незаконосъобразно, включително и в частта на присъдените разноски. Претендират се и
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият оспорва доводите на жалбоподателя, сочейки че атакуваният акт е правилен и
законосъобразен.
Окръжен съд - Благоевград счита жалбата за допустима – подадена от лица с правен интерес,
срещу подлежащ на атакуване акт, в предвидения от законодателя 14 - дневен срок за
обжалването му.
Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято
отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С нотариален акт №64, том IV, рег. №4420, по дело №664/2001 г., ищецът в
първоинстанционното производство е придобил недвижим имот, находящ се в гр. Я. –
парцел I – първи в квартал 8 – осми, с пл. №440, по плана на гр. Я. от 1976 г., целият с площ
от 294 кв. м., при съседи: наследници на А.И.Дз. и М.С.К. и от две страни улици, ведно с
първи жилищен етаж от построена върху този парцел двуетажна масивна жилищна сграда и
½ ид. ч. от общите части на сградата, както и плевнята, построена върху него. Петитумът,
изложен в исковата молба е насочен към установяване на това, че И.Р. е собственик на
недвижимия имот и да му бъде предадено владението върху посочения по-горе имот, като
липсва искане за предаване на владението върху плевня, описана в процесния нотариален
акт.
Настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд, в частта, с която се
установява, че И.Р. е собственик на обособен обект - плевня, построена върху процесния
парцел, и се осъждат Х.И. и И.И. да предадат владението на същия обект, е недопустимо.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по нещо, с което не е бил валидно сезиран. Както
бе пояснено вече, ищецът, индивидуализирайки своя иск по чл. 108 от ЗС, посредством
петитума си, не е заявил претенция именно към тази част от недвижимия имот, по
отношение на която съдът се е произнесъл. Макар и валидно решение в тази си част, същото
е недопустимо. Ноторно известен факт е, че основанието и петитумът определят предмета
на делото, което представлява спорното материално гражданско субективно право, въведен
от ищеца с исковата си молба. В случая, това е претендираното от ищеца право на
собственост върху индивидуализирания с исковата молба недвижим имот, в което обаче
2
липсва плевнята, по отношението на която се е произнесъл недопустимо районният съд,
като част от претендирания недвижим имот. Ето защо, съобразно правомощията си на
въззивна инстанция по чл. 269, ал. 1 от ГПК, при служебната проверка на обжалваното
решение се приема, че то е валидно, но частично недопустимо именно в частта, в която
съдът се е произнесъл с установителен и осъдителен диспозитив за признаване правото на
собственост на ищеца по отношение на плевня, построена върху парцел I в кв. 8, пл. №440
на гр. Я..
На следващо място, обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и поотделно,
налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при
отсъствието на нови доказателства, настоящият състав намира за безпредметно детайлното
преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС, на основание чл. 272 от ГПК.
В тях, след подробен анализ на обстоятелствата по спора, първата инстанция правилно и
законосъобразно е приела наличието на наследствено-правни и семейно-правни и родствени
отношения между страните. Установено е, че на първи етаж от процесния имот са живеели
до смъртта си общите наследодатели на страните М. Р. и И. И. – баба и дядо на И.Р., както и
че на същия етаж е живял И. И. /баща на ответника/ със семейството си. Видно е, че от
съвкупността на гласните доказателства се потвърждава установеното по делото въз основа
на представените пИ.ни доказателства, а именно – че през 2001 г. бабата и дядото М. и С.
Р.и продават на своя внук целият парцел, ведно с първи етаж от построената в него
двуетажна жилищна сграда и 1/2 ид. ч от общите части в нея, тъй като синът им И. ги
тормозел и не се грижел за тях, като условието било внукът им и ищец по делото - И.Р. да
позволи на сина им И. да живее на етажа до неговата смърт. Установено е още, че до 2017 г.,
когато настъпила смъртта на И., той и баба С. /починала през 2017 г./, ползвали първия етаж
от къщата, като спорове не е имало.
Безспорно се установява, че възраженията на жалбоподателите за придобиване по давност
на процесния недвижим имот, са неоснователни. Представеният нотариален акт №64, том
IV, рег. №4420, по дело №664/2001 г., категорично доказва правото на собственост върху
първия етаж на недвижимия имот, ведно с ½ ид. ч. от общите части на сградата, на И.Р.. По
отношение на претенциите върху същата част от имота обаче на Х.И. и И.И., се установява,
че същите са упражнявали фактическата власт върху вещта, като държатели по смисъла на
чл. 68, ал. 2 от ЗС. Осъществяваната фактическа власт обаче не е достатъчна да го направи
собственик, дори да се счете, че е продължила през изискуемият от чл. 79 ЗС, 10-годишен
давностен срок. Това е така, понеже събраните по делото гласни доказателства на двете
страни по делото са противоречиви по отношение въпроса на началния момент, от който е
започнал да живее в имота. Но няма спор между страните, че в имота са живели бабата и
дядото М. и С. Р.и, които през 2001 г. са прехвърлили притежаваната от тях част от имота в
полза на внука си И.Р.. В случая, по делото се установява, че последният, е допуснал чичо си
И. и неговите баба и дядо да живеят в имота. От анализа на доказателствата по делото и на
така установеното обитаване на имота следва извод, че Х. и И. И.ови са били държатели, но
не и владелци на имота до 2017 г. Те са допуснати в него от бабата и дядото и впоследствие
3
от внука И.. Следователно, същите се явяват държатели на имота и като такива не са
осъществили за изминалия период от време субективния елемент на владението, а именно
намерение за своене. След 2017 г. дори и да се приеме, че е налице вече своително
намерение и е упражнявано владение, не е изминал предвидения в закона давностен срок,
който да може да породи правните последици на давностно придобиване на право на
собственост.
С оглед на горното, ищецът има правно основание за собствеността върху посочения
недвижим имот в предявения иск по чл. 108 от ЗС, докато Х.И. и И.И. упражняват
фактическа власт върху същия имот без правно основание, което обуславя и
основателността на иска, съответно потвърждаване на първоинстанционното решение в
частта без плевнята, по отношение на която, съдът се е произнесъл без да бъде валидно
сезиран. Основателността на предявения в първа инстанция ревандикационен иск
предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1. ищецът да е собственик
на претендирания имот; 2. процесният имот да се владее или държи от ответника /да се
намира във фактическата му власт/; 3. ответникът да владее или държи имота без правно
основание. И.Р., при условията на пълно и главно доказване е установил предпоставките за
уважаване на ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС.
Неоснователни са възраженията на въззивника, касаещи непроизнасяне на районния съд
относно общите части на имота. Спорният първи жилищен етаж от построената сграда,
върху гореописания парцел и ½ ид. част от общите части на сградата обхващат визираните
от разпоредбата на чл. 38-40 от ЗС, доколкото конкретното изброяване не е елемент от
фактическото установяване от съда, а произтича от естеството на сградата, прилежащите й
части. Изрично изброяване за това, кои са общите части е налице в нормата на чл. 38 от ЗС,
поради което районният съд не е допуснал неправилно приложение на закона, водещо до
незаконосъобразност на постановения съдебен акт.
По отношение на претендираните разноски в производството:
Въззиваемият, своевременно е направил искане за присъждане на разноски за въззивното
производство с отговора на въззивната жалба. Доказани са разноските му за адвокатско
възнаграждение в размер на 600.00 лв., която сума е отразена като платена в брой с
представляващия го адвокат в представеното пълномощно, което в тази си част има сила на
договор за правна помощ и съдействие. Поради това и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
жалбоподателите дължат на въззиваемия ИЛХ. ДЖ. Р. направените по делото разноски пред
настоящата инстанция, които според доказателствата възлизат общо на 600.00 лв. /л. 26 и л.
27 от делото/.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 270, ал. 3, предложение първо от ГПК, във
вр. с чл. 271, ал. 1 от ГПК и чл. 78 от ГПК, Окръжен съд – Благоевград,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №500886/18.02.2021 г. на РС – Разлог, по гр. д. №522/2018 г., в
4
частта, в която е признато за установено по отношение на Х. ЮС. ИСМ., ЕГН ********** и
ИСМ. ИСМ. ИСМ., ЕГН **********, и двете с адрес: гр. Я., ул. „М.“ №13, че ИЛХ. ДЖ. Р.,
ЕГН **********, адрес: гр. Я., ул. „М.“ №13, е собственик на плевня, построена върху
парцел I – първи в квартал 8 – осми, с пл. №440, по плана на гр. Я. от 1976 г., целият с площ
от 294 кв. м., при съседи: наследници на А.И.Дз. и М.С.К. и от две страни улици, и с което
са осъдени И. и Х.И.ови да предадат владението върху този обособен обект – плевня.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, в която е признато за установено
по отношение на Х. ЮС. ИСМ., ЕГН ********** и ИСМ. ИСМ. ИСМ., ЕГН **********, че
ИЛХ. ДЖ. Р., ЕГН **********, е собственик на поземлен имот - недвижим имот, находящ
се в гр. Я. – парцел I – първи в квартал 8 – осми, с пл. №440, по плана на гр. Я. от 1976 г.,
целият с площ от 294 кв. м., при съседи: наследници на А.И.Дз. и М.С.К. и от две страни
улици, ведно с първи жилищен етаж от построена върху този парцел двуетажна масивна
жилищна сграда и ½ ид. ч. от общите части на сградата, както и осъждането на И. и Х.И.ови
да предадат владението върху така описан недвижим имот.
ОСЪЖДА Х. ЮС. ИСМ., ЕГН ********** и ИСМ. ИСМ. ИСМ., ЕГН **********, и двете с
адрес: гр. Я., ул. „М.“ №13, да заплатят на ИЛХ. ДЖ. Р., ЕГН **********, адрес: гр. Я., ул.
„М.“ №13, сумата от 600.00 лв. /шестстотин лева/за направените разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5