Р Е Ш Е Н И Е № 8
Гр. Габрово, 14.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ГЕНЖОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА КОСЕВА
ИВА ДИМОВА
с участието на секретаря Веселина Венкова и Жени Шикова – прокурор при Окръжна прокуратура - Габрово, като разгледа докладваното от съдия Димова ВАНД № 126 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С решение № 99 от 30.10.2019 година постановено по н.а.х.д. № 312/2019 година, Севлиевски районен съд, признава обвиняемия В.Г.Т. за виновен в това, че на 26.10.2016 г., около 14.45 часа, в гр. Севлиево, на кръстовище, образувано от ул. „С." и ул. „Н.", при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „М.", модел „**", с peг. № ***, движейки се по ул. „С." в посока север /Центъра на града/, нарушил правилата за движение по пътищата, както следва - чл. 21, ал. 1, пр. 2, алт. 1 от Закона за движение по пътищата - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h - 50 km/h за пътно превозно средство от категория ,,В" в населено място", управлявайки МПС със скорост 64 km/h в населено място, с което по непредпазливост причинил на К.Т.Т.средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, изразяваща се в травма на лява гръдна половина, довела до счупване на IV-то, V-тo и VI-то ляво ребро в областта на ребрените дъги, причинило трайно затруднение на движението на снагата, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „б" вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 78 а НК го е освобождобил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000,00 лева, като го е признал за невиновен в това, че е причинил на К.Т.Т.счупване на VII-мо ляво ребро в областта на ребрените дъги, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 НПК го е оправдал по обвинението, че е причинил на К.Т.Т.счупване на VII-мо ляво ребро в областта на ребрените дъги и на основание чл. 189, ал.3 от НПК е бил осъден да заплати направените по делото разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила
въззивна жалба от процесуалния представител на обвиняемия, в която се излагат
доводи, че последното е незаконосъобразно и неправилно, поради допуснати от
съда нарушения на материалния закон и необсъждане в цялост на събраните по
делото доказателства. Твърди, че дори и да има нарушение някакво от страна на
доверителя му при конкретния случай, то ПТП-то не е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат - причинената телесна увреда на пострадалия,
както и че основната причина за произшествието и вредоносния резултата е именно
противоправно поведение на пострадалия, навлязъл в кръстовището на абсолютно и
безспорно забранен червен сигнал на светофара, където няма място. Неразбирането
на този факт е довел до порочното атакувано решение. Счита, че по делото няма
никакви обективни данни и доказателства, въз основа на които да се установи
скоростта на движение на л.а. "М." към момента на навлизане в
кръстовището и че ПТП-то се дължи на виновното поведение на Т.. Твърди, че му е
било нарушено правото на защита, като първоинстанционният съд не е допуснал
повторна автотехническа експертиза с конкретно поставени въпроси и по този
начин е постановен акт при порочно доказателство- порочна автотехническа
експертиза, която не следва да стои в основата на какъвто и да било правилен
съдебен акт.
Няма постъпило по реда на чл. 322 НПК
възражение.
С определение по реда на чл. 328 НПК
въззивната инстанция е насрочила делото в открито съдебно заседание като е
приела, че за правилното му решаване не се налага провеждането на въззивно
съдебно следствие, поради което и такова не е проведено.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав
адв. С.Т., защитник на обвиняемия, поддържа жалбата и твърди, че
първоинстанционният съд е постановил неправилно, незаконосъобразно и
противоречиво решение. Счита, че по делото има една безспорна фактическа
обстановка. Твърди, че със свидетелски показания не може да се определя
скоростта на движение на автомобила. Решаващият съд не е отговорил на всички
поставени въпроси с решението и мотивите си. Счита, че доверителят му не е
виновен и моли да се постанови едно справедливо решение, с което да се отмени
решението на Севлиевски районен съд. Оспорва причинната връзка между
поведението на Т. и настъпилия вредоносен резултат. Счита, че неправилно са
били кредитирани от първоинстанционния съд авто-техническите експертизи.
Представителят на Габровска окръжна прокуратура
моли въззивния съд да потвърди първоинстанционото решение като правилно и
законосъобразно, постановено въз основана на правилен и задълбочен анализ на
събрания по делото доказателствен материал. Оспорва възраженията във въззивната
жалба за налични противоречия в авто-техническите експертизи и тяхната
необоснованост. Оспорва и твърдението, че скоростта на движение на автомобилите
се е установила от свидетелски показания. Счита, че некоректно се цитират части
от допълнителното заключение на авто-техническата експертиза.
Обвиняемият В.Г.Т. не се явява и не изразява
становище пред въззивния съд.
Габровски окръжен съд, след като обсъди доводите в
жалбата и становищата изложени от страните в съдебно заседание, прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, и след
като в съответствие с чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира, че не са налице
основание за отмяната му и връщането на делото в предходна процесуална фаза.
Първоинстанционното решение е постановено при
изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на
обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа
на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. При
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
второинстанционният съд не намери основания за промяна във фактическата
обстановка по делото, която е следната:
Обвиняемият В.Г.Т., **,
работещ във фирма „**. Същият е с
добри лични характеристични данни и е правоспособен водач на МПС.
От справка за съдимост № 181 от 04.04.2018 г. се
установява, че не е осъждан /реабилитиран по право/ и не е освобождаван от
наказателна отговорност.
На 26.10.2016 г. около 14,45 часа обвиняемият В.Т. управлявал лек автомобил, марка „М.", модел „**" с ДК № *** в град Севлиево, по ул. „С." в посока към кръстовището образуващо се с ул. „Н." и центъра на града. Обвиняемият Т. се движил със скорост над разрешената от 50 km/h за населено място, като достигнал кръстовището с ул. „Н." при светещ жълт сигнал на светофарната уредба. По същото време свидетеля К.Т.Т.управлявал лек автомобил Ф.с ДК № ****по ул. „Н." в посока към град София и кръстовището образувано с ул. „С." със скорост от 31 km/h. Свидетеля Т. навлязъл в кръстовището при светещ червен сигнал на светофарната уредба. В този момент лекия автомобил „М.", с ДК № ***, управляван от обвиняемият Т. вече се намирал в кръстовището /на 4,7 м от мястото на удара/, движейки се в посока перпендикулярна на движение на лекия автомобил Ф.с ДК № **. Между двата автомобила настъпил удар, който бил в предна дясна част на лекият автомобил „М.", с ДК № *** и в лява странична част на лек автомобил Ф.с ДК № **, на разстояние от 1,2 м. от предния му габарит. От удара лекият автомобил Ф.с ДК № ****се завъртял надясно спрямо вертикалната си ос, продължил движението си напред вдясно, като оставил следа от лява гума с дължина от 16,60 метра до окончателното преустановяване на движението си. След удара лекият автомобил „М.", модел „**" с ДК № *** се завъртял наляво спрямо вертикалната си ос и продължил движението си напред и наляво до окончателното си спиране. В резултат от удара настъпили деформации и по двата автомобила, като за л.а. Ф.с ДК № ****същите били в лявата странична част, а за л.а. „М.", с ДК № *** в предната част. В резултат от деформациите причинени по купето на лек автомобил марка „Ф.", с ДК № ****вследствие от удара с лек автомобил „М.", модел „**" с ДК № *** пострадал свидетелят К. Т., който получил удар в лява гръдна половина.
След възникване на пътно-транспортното произшествие, бил подаден сигнал до РУ на МВР - Севлиево, откъдето пристигнала дежурна група и бил извършен оглед на местопроизшествието. Свидетеля Т. бил транспортиран до ЦСМП град Севлиево, където бил прегледан и впоследствие насочен за лечение към МБАЛ „Д-р Стойчо Х." град Севлиево.
От извършената в досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза /л. 23 - л. 27 от досъдебно производство № 499/2016 г. по описа на РУ на МВР - гр. Севлиево/ на свидетеля К.Т.Т.са причинени следните телесни наранявания: травма на лява гръдна половина и счупване на IV-то, V-тo, VI-тo и VII - мo ляво ребро в областта на ребрените дъги, довело до трайно затруднение в движението на снагата за срок от около 2 месеца. В резултат от счупването на ребрата е установена и контузия на бял дроб с натрупване на течност в лява гръдна половина, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около седмица до 10 дни.
По АНД № 312 по описа за
2019 г. на Районен съд - Севлиево също е извършена съдебно - медицинска
експертиза, като от заключението на вещото лице се установява, че на свидетеля К.Т.Т.са
причинени следните телесни наранявания – травма в лява гръдна половина, довела
до счупване на IV-то, V-тo, VI-тo и VIII - мo ляво ребро в областта на
ребрените дъги. Вещото лице сочи, че е допусната фактическа грешка, при
изготвяне заключението на експертизата по досъдебното производство, при което
вместо VIII-мо ляво ребро в заключението на експертизата е вписано VII-мо ляво
ребро. В съдебно заседание вещото
лице в отговор на поставени му въпроси, допълнително
обяснява, че седмо ляво ребро на свидетеля К. Т. не е увредено, а е увредено неговото
осмо ляво ребро.
По досъдебното производство е извършена автотехническа експертиза, като според заключението на вещото лице /л. 31 – 49 от досъдебно производство № 499/2016 г. по описа на РУ на МВР - Севлиево/ и според заключението на вещото лице по допълнителната автотехническа експертиза /л. 59 - 83 от досъдебно производство № 84/2017г. по описа на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура – Габрово/ причини за настъпване на пътно - транспортното произшествие са: навлизане в кръстовището на лек автомобил „М.", модел „**" с ДК № ***, управляван от обвиняемият Т. с неразрешена скорост от 64 km/h, която не му е позволила да спре преди мястото на удара, навлизането на лек автомобил „М.", с ДК № *** в кръстовището при светещ жълт сигнал на светофара и навлизането на лек автомобил Ф.с ДК № **, управляван от пострадалия Т., със скорост от 31 km/h, в кръстовището, регулирано със светофарна уредба на забранителен червен сигнал.
Извършена е и допълнителна автотехническа експертиза, като от заключението на вещото лице /л. 117 - 124 от досъдебно производство № 84/2017 г. по описа на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура – Габрово/ се установява, че разстоянието, на което се е намирал обвиняемият Т. *** с ул. „Н." при светване на жълт сигнал на светофара в неговото направление е било 35,9 метра при скорост на движение 64 km/h. Ако обвиняемият Т. се е движил с разрешена за населеното място скорост от 50 km/h. При светване на жълт сигнал на светофара, той би могъл да спре на 2,9 метра преди кръстовището между ул. „С." и ул. „Н.". При равномерно движение на л.а. „М." с водач В.Т. със скорост 50 km/h след момента на светване на жълтата светлина, няма да настъпи удар с л.а. Ф.с водач К. Т.. При липса на данни за промяна скоростта на управлявания от обвиняемия автомобил и при приемане на различна отправна точка за достигане до мястото на удара, вещото лице отговаря, че в първоначалното си заключение приема, че при тръгване от момента на навлизане в кръстовището с постоянна скорост от 50 km/h до мястото на удара, такъв ще настъпи, но в зоната на задна лява врата на автомобила, управляван от пострадалия, а в заключението, находящо се на л. 117 - 124 от ДП № 84/2017 г. на ОСС към ОП – Габрово, вещото лице приема, че при равномерно движение на л.а. „М." със скорост 50 km/h след момента на светване на жълтата светлина, няма да настъпи удар с л.а. „Ф.", защото в последният случай л.а. „М.", тръгва от разстояние 45,3 м. до удара преди кръстовището.
По досъдебното
производство е извършена и допълнителна автотехническа експертиза, като от
заключението на вещото лице /л. 130 – 134 от досъдебно производство № 84/2017г.
по описа на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура – Габрово/ се
установява, че с оглед техническите параметри на лекия
автомобил „М.", с peг. № *** с водач В.Т., максималната скорост, до която
може да се ускори автомобила от навлизането му в кръстовището на улиците „С."
и „Н.Д. П." до мястото на удара с л.а. Ф.с водач К. Т. Т., ако л.а. „М."
е достигнал до кръстовището със скорост от 50 km/h, а ускорението му е
започнало незабавно от момента на навлизането му в кръстовището е около 58 km/h,
като времето за ускоряване е 0,63 сек.
По досъдебното производство е извършена съдебна химическа експертиза, като от заключението на вещото лице се установява, че в изпратената за изследване проба кръв, взета от лицето В.Г.Т. и К.Т.Т.не се е доказало наличие на етилов алкохол.
Свидетелят Ц.Ц.е
установил, че при навлизането в кръстовището на автомобил марка "М.",
управляван от обвиняемия, движещ се с висока скорост, надхвърляща 50 км/ч не е
направил опит да завие ли да избегне до друг начин удара, като и да спре преди
удара с другия автомобил. Показанията му съответстват на установеното в
съдебно-автотехническа експертиза, тъй като на място не са открити каквито и да
било следи от приплъзване, превъртане на автомобилни гуми или спирачни следи,
оставени от автомобила на обвиняемия, които да сочат на движение с неравномерна
скорост на автомобил марка "М.". Показанията на св. Ц. е установено,
че кореспондират с тези на св. И.Т.и св. К. Т., в частите, в които описват
високата скорост на автомобила, както и с тези на св. П. Г., Х.Л., Хр. Х., И. Х.,
Л.Л. и П.П.. С оглед на достоверността им, съдът ги е кредитирал.
Изложената фактическа
обстановка се установява от събраните непосредствено и по реда на чл. 287, ал.2
от НПК доказателствени средства: гласни - обясненията на обв. В.Т.,
показанията на свидетелите Цв. Ц., св. И.Т., св. К. Т., св. П. Г., Х.Л., Х. Х.,
И. Ха, Л.Л. и П.П.; писмени - протокола за оглед на местопроизшествието и
фотоалбума към същия / л. 10 - л. 19 от
ДП № 499/2016 г. по описа на РУ на МВР – Севлиево/, талона за медицинско
изследване и протокола за медицинско изследване на обвиняемия Т., талона за
медицинско изследване и протокола за медицинско изследване на свидетеля Т.,
констативния протокол за ПТП, епикризата на свидетеля Т., обвиняемия Т.,
документацията и циклограмата, свързани с работата на светофарната уредба на местопроизшествието,
протокола за доброволно предаване на диск, съдържащ запис от охранителни
камери, свидетелствата за правоуправление на обвиняемия и свидетеля Т., свидетелствата
за регистрация и удостоверенията за техническа изправност на управляваните от обвиняемия
и свидетеля Т. автомобили, справките нарушител/водач на обвиняемия и свидетеля Т.,
декларацията за семейно и материално положение на обвиняемия, справката за
съдимост на обвиняемия; един брой CD, предаден с протокол за доброволно предаване
от 27.08.2019 г.; както и от заключенията на вещите лица по извършените по
производството експертизи: съдебно - медицинска експертиза /л. 23 - л. 27 от
досъдебно производство № 499/2016 г. по описа на РУ на МВР - гр. Севлиево/, съдебно
- медицинска експертиза /л. 69 – л. 74 от АНД № 260 по описа за 2018 г. на
Районен съд – Севлиево/, извършена по
АНД № 312 по описа за 2019 г. на Районен съд - Севлиево съдебно - медицинска
експертиза, автотехническа експертиза /л. 31 – 49 от досъдебно производство №
499/2016 г. по описа на РУ на МВР - Севлиево/, допълнителната автотехническа
експертиза /л. 59 - 83 от досъдебно производство № 84/2017г. по описа на
Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура – Габрово/, допълнителна автотехническа експертиза /л. 117 -
124 от досъдебно производство № 84/2017 г. по описа на Окръжен следствен отдел
към Окръжна прокуратура – Габрово/, допълнителна автотехническа експертиза / л.
130 – 134 от досъдебно производство № 84/2017 г. по описа на Окръжен следствен
отдел към Окръжна прокуратура – Габрово/, съдебна химическа експертиза /л. 52 от досъдебно производство № 499/2016 г.
по описа на РУ на МВР - Севлиево/ и съдебна химическа експертиза /л. 57 от досъдебно
производство № 499/2016 г. по описа на РУ на МВР - Севлиево/.
Настоящият съдебен състав, споделя
доказателствените изводи, до които е достигнал районният съд. Атакуваното
решение е постановено след анализ на събраните по делото доказателства по
отделно и в съвкупност, като в този смисъл възражението на защитата за
необоснованост се явява неоснователно. Районният съд е изложил ясни и
мотивирани съображения на кои доказателствени източници дава вяра и защо,
съответно - кои оценява като недостоверни, като изчерпателно е посочил
констатираните в тях противоречия.
Правилно районният съд е направил извод, че всички
гласни доказателства, преценени в съвкупност са еднопосочни и безпротиворечиви
относно факта на извършване на деянието, времето, мястото и механизма на
осъществяването му.
Пътната обстановка, а
именно че настилката е мокра от дребнозърнест износен асфалт. Пътният участък е
хоризонтален, без наклон. В дознанието има приложени видеозаписи на
кръстовището към момента на ПТП. Има приложена и циклограма на светофарната
уредба на кръстовището на ул. "Н. П." и ул. "С.". Съгласно
находящите се в тях данни, вещото лице по автотехническата експертиза е
установило, че ударът е настъпил при светеща червена светлина на светофарната
уредба в 1-во и 3-то направление по ул. "Н. П." на 0,44сек преди
светването на жълтата светлина в същото направление.
Лек автомобил "Ф."
е навлязъл при светеща червена светлина на светофарната уредба на 2,71 сек
преди светването на зелената светлина в направлението си на движение по ул.
"Н. П.". Съгласно скицата на местопроизшествието на определеното
място на удара може да се посочи, че л.а. "М." от навлизането си в
кръстовището до мястото на удара изминава около 9,4 м, което разстояние е
изминал за време от 0,53 сек. Вещото лице е определило, че л.а. "М."
е навлязъл 0,97 сек преди светването на жълтата светлина в 1-во и 3-то
направление по ул. "Н. П.". От циклограмата, по която работи през м.
Октомври 2017 г., светофарната уредба на кръстовището на ул. "Н. П."
и ул. "С." в гр. Севлиево, в
транспортните направление №1 и № 3, които са по ул. "Н. П.", когато
светва жълтата светлина в транспортните направления №2 и № 4 по ул. "С."
е навлязъл с 2,03 сек след светването на жълтата светлина във 2-ро и 4-то
направление по ул. "С.". Следователно л.а. "М." е навлязъл
при светеща жълта светлина на светофарната уредба на 0,97 сек преди светването
на червена светлина в направлението си за движение по ул. "С.".
Вещото лице е изчислило,
че л.а. "М." е отстоял от мястото на удара на разстояние 4,7 м в
момента, когато л.а. "Ф." навлиза в кръстовището. Като възможни причини
за настъпването на ПТП-то е посочил: навлизането на л.а. "М." в
кръстовището с висока скорост от 64 км/ч, която не му позволява да спре до
мястото на удара; навлизането на л.а. "Ф." в кръстовището със скорост
31 км/ч, която не му позволява да спре на мястото на удара; навлизането на л.а
"М." в кръстовището при светеща жълта светлина на светофарната
уредба, 0,97 сек преди светването на червена светлина в направлението си на
движение по ул. "С."; навлизането на л.а. "Ф." в
кръстовището при светеща червена светлина на светофарната уредба, 2,71 сек
преди светването на зелената светлина в направлението си на движение по ул.
"Н. П.".
От приложените по делото
циклограми на светофарната уредба, вещото лице е установило, че на 26.10.2016
г. л.а "М." е навлязъл при светеща жълта светлина на светофарната уредба
на 1,0 сек преди светването на червена светлина в направлението си на движение
по ул. "С.". Лек автомобил "Ф." е навлязъл при светеща
червена светлина на светофарната уредба на 2,57 сек преди светването на
зелената светлина в направлението си на движене по ул. "Н. П.".
Защитата оспорва
фактическите изводи на първоинстанционния съд за изчислената от вещото лице
скорост на движение на обвиняемия от 64 км/ч, като намира, че скоростта на
л.а"М." към момента на навлизане в кръстовището е неясна и
недоказана. След запознаване с изготвените заключения по съдебната
автотехническа експертиза и последвалите я допълнителни, въззивният съд приема
за неоснователно възражението на защита за недоказаност на скоростта на движение,
с която обв. Т. е навлязъл в кръстовището.
Във връзка с
изчисляването на скоростта на движение на л.а. "М." не може да се
сподели становището на защитата, че няма доказателства, въз основа на която е
установена тази скорост. В мотивите си районният съд подробно е обсъдил извода
на вещото лице за липсата на данни за промяна на скоростта на управлявания от
обвиняемия автомобил, отправната точка за достигане на мястото на удара, както
и режима на работа на светофарната уредба, които кореспондират със свидетелските
показания на св. Цв. Ц., дадени на досъдебното производство. Вещото лице е
отразило в заключението си, че липсват следи от
приплъзване при опит да се спре автомобила преди да настъпи удара, както
и свидетелят не е видял автомобила да прави опит да завие или да избегне по
друг начин удара движейки се с висока скорост. Изложените от Севлиевски районен
съд съображения за изчислена скорост на автомобила са обосновани, логични и
изчерпателни, като изцяло се споделят от настоящата инстанция. Първоинстанционният
съд се е позовал на приобщените по делото съдебно авто-технически експертизи,
събраните по делото доказателства и свидетелските показания.
Същевременно
заключенията по автотехническа експертиза и последвалите я допълнителни е
изготвено от непредубедени вещи лица, притежаващи необходимите специални знания
в областта на техническите науки. Те са обективни, обосновани и в пълнота са
отговорили на всички поставени въпроси, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Защитата оспорва
приетият факт за наличие на причинна връзка между ПТП-то и настъпилия
вредоносен резултат - телесната увреда на пострадалия, който настоящата
инстанция не приема. От изготвените заключения на назначените съдебна
автотехническа и съдебно медицинска експертизи се е установило по категоричен
начин, че е налице причинно следствена връзка между поведението на обвиняемия
като водач на МПС, нарушаващ нормите на чл. 21, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП и
причинената средна телесна повреда на пострадалия. Първоинстанционният съд е
приел, че е налице причинно следствена връзка между неправомерното поведение на
обвиняемия, ударът на неговият автомобил в автомобила на пострадалия и
уврежданията на последния. Изводът е направен след цялостна преценка на
доказателствената съвкупност - заключението по съдебно авто-техническата
експертиза, протоколът за оглед на местопроизшествието, ведно с фотоалбума към
него и свидетелските показания, от които е видно, че причина за настъпването на
ПТП е навлизане в кръстовището на лекия автомобил "М.", управляван от
обв. Т. с неразрешена скорост от 64 км/ч, която не му е позволила да спре преди
мястото на удара, както и че е навлязъл в кръстовището на жълта светлина, 1 сек
преди да светне червената светлина. В следствие на удара между двата автомобила
пострадалия Т. е получил травматични увреждания, които се определят на средна
телесна повреда. В хода на производството е изследвано, ако обв. Т. се е движил
с разрешената от закона скорост до 50 км/ч, при светването на жълт сигнал на
светофара, то той би могъл да спре на 2,9 м преди кръстовището между улиците
"С." и ул. "Н. П.". При равномерното движение на
автомобила, управляван от обв. Т., със скорост 50 км/ч след момента на светване
на жълтата светлина нямало е да настъпи удар с л.а. "Ф." с водач К. Т.,
на когото са причинени травматичните увреждания.
На следващо място се
твърди наличието на противоправно поведение на пострадалия, навлязъл в
кръстовището, като основание за настъпване на ПТП-то. Това възражение е било
направено пред първоинстанционния съд, който подробно го е обсъдил в мотивите
си. Съдът е приел, че допуснато нарушение на правилата за движение от страна на
постаралия е в причинна връзка с резултата и последиците. Поради наличието на
скорост на движение над разрешената, с която се е движил обвиняемият не е могъл
да предотврати настъпването на произшествието. Скоростта, с която се е движил е
довела до невъзможността своевременно да възприеме правомерното или
неправомерното поведение на другия участник в движението, както и да избегне
удара, която е закономерен резултат от движението на управляваното от него
превозно средство с несъобразена скорост.
Настоящата инстанция
приема, че безспорно по делото е установено противоправното поведение на
пострадалия Т., който като е нарушил правилата за движение по пътищата и е
навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофара към зелен, със скорост от
31 км/ч е допринесъл за настъпването на ПТП-то. Въпреки това, обвиняемият е
следвало да съобрази, че се движи в населено място, наличието на кръстовище,
поведението на останалите участници в движението и мократа пътна настилка. При
създадената опасност от пострадалия, не се установи по делото, че обв. Т. се е
съобразил с всички тези обстоятелства и ги е отчел при управлението на л.а.
"М.". Напротив, обвиняемият не е могъл да предотврати настъпването на
произшествието, тъй като самият той е бил в нарушение на правилата на чл. 21,
ал.1, р.1 от ЗДвП.
Във
връзка с горните изводи, съдът отхвърля като напълно неоснователни развитите
във въззивната жалба и поддържани при пледоариите пред съда аргументи на
защитата, за неправилен анализ на събраните по делото доказателства от страна
на първоинстанционния съд.
При така установената и от въззивната инстанция
фактическа обстановка, обоснован и законосъобразен се явява от правна страна
извода на районния съд, че обвиняемият В.Г.Т. от обективна и субективна страна
с действията си е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал.
1, б. "б" вр. чл. 342, ал.
1 от НК, вр. чл. 21, ал. 1,
пр. 1, алт. 1 от ЗДвП, за което му е повдигнато обвинение от Севлиевска
районна прокуратура.
От обективна страна на 26.10.2016 г., около
14.45 часа, в гр. Севлиево, на кръстовище, образувано от ул. „С." и ул. „Н.",
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „М.",
модел „**", с peг. № ***, движейки се по ул. „С." в посока север
/Центъра на града/, обв. Т. нарушил правилата за движение по пътищата, както
следва - чл. 21, ал. 1, пр. 2, алт. 1 от Закона за движение по пътищата - „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в km/h - 50 km/h за пътно превозно
средство от категория ,,В" в населено място", управлявайки МПС със
скорост 64 km/h в населено място, с което по непредпазливост причинил на К.Т.Т.средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, изразяваща се в травма на лява
гръдна половина, довела до счупване на IV-то, V-тo и VI-то ляво ребро в
областта на ребрените дъги, причинило трайно затруднение на движението на
снагата - средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,
ал. 2 от НК.
Правилни са изводите на
първоинстанционният съд за допуснато от страна на обвиняемия нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП. Към момента на възприемане на опасността, обвиняемият се е
движил със скорост от 64 км/ч, при разрешена скорост от 50 км/ч, като от
момента на възприемане на навлизането на л.а "Ф." в кръстовището не е
имал възможност да спре преди мястото на удара.
Видно от заключението на
съдебно авто-техническата експертиза като причина за настъпване на ПТП е
посочено и субективното поведение на водача на л.а "Ф.", който е
навлязъл в регулираното със светофарна уредба кръстовище на червена светлина
със скорост от 31 км/ч. Същевременно обаче обвиняемият е могъл да предотврати
удара при движение с разрешената за населеното място скорост от 50 км/ч, при
която е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Поради това
поведението пострадалия и съпричиняването в голяма степен от негова страна на
произшествието, следва да се отчете при индивидуализацията на отговорността на
дееца.
В следствие на нарушението на правилата за
движение при управление на МПС е настъпило ПТП, при което на водача на л.а
"Ф." е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2
от НК, установено от заключението на вещото лице по изготвената съдебно
медицинска експертиза. Налице е пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка
между деянието на обвиняемия и причиненото на пострадалия телесно увреждане.
Въззивният съд споделя
изводите на Севлиевски районен съд относно субективната съставомерност на
стореното от обвиняемия Т.. Същият е действал непредпазливо, под формата на
небрежност, като е бил длъжен и е могъл при движение в населено място със
скорост над допустимата да предвиди появата на препятствие пред което да не
може да спре своевременно, за да предотврати настъпването на произшествие.
С оглед на това
първоинстанционният съд правилно е признал обвиняемият Т. за виновен в
престъпление по чл. 343, ал.
1, б. "б" вр. чл. 342, ал.
1 от НК, за което предвиденото в закона наказание е лишаване от
свобода до три години или пробация.
Законосъобразно
районният съд е преценил, че са налице кумулативните условия на чл. 78а от НК
за освобождаване на обвиняемия Т. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание: 1. За извършеното престъпление е предвидено
наказание лишаване от свобода до 3 г. или пробация; 2. Пълнолетният деец не
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК; 3. Не са причинени
съставомерни имуществени вреди от престъплението и не е налице някое от
посочените в ал.7 на същия член изключения.
При определяне на
размера на наказанието "глоба" като смекчаващо отговорността
обстоятелство правилно е ценено съпричиняването в голяма степен на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, който също е нарушил правилата за движение и
с поведението си е допринесъл за настъпване на процесното ПТП. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства правилно се отчетени, предишни административни
нарушения по ЗДвП. Отчитайки тези обстоятелства, съдът правилно е определил
наказанието "глоба" в размер на минимално установения в чл. 78а от НК, а именно в размер на 1 000,00 лв., като и настоящият състав приема, че този
размер е достатъчен за реализиране на наказателната превенция спрямо обвиняемия
и в същото време ще бъде гаранция за недопускане извършването на други подобни
престъпни прояви.
Предвид изхода на делото по съществото на
обвинението законосъобразно на основание чл. 189, ал.3
от НПК направените по делото разноски са възложени в тежест на
обвиняемия.
При извършената на основание чл. 314 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната
инстанция не констатира основания за изменение или отмяна на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт, поради което същият следва да бъде потвърден.
Въз основа на горното и
на основание чл. 334, т. 6 от ПК във вр. с чл. 338 от НПК, Габровски окръжен
съд
ПОТВРЪЖДАВА решение № 99 от 30.10.2019 година постановено по АНД
№ 312/2019 година по описа на Севлиевски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.