№ 234
гр. П. , 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян ГрА.нско дело №
20203130100733 по описа за 2020 година
Делото е образувано въз основа на искова молба, уточнена с молба вх. №
4279/01.09.2020 г., подадена от А. О. Ю., ЕГН ********** против И. Н. Д., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация 127, ал. 2 от СК за
предоставяне на родителските права спрямо малолетните деца И. И. Д. и М. И. Д.;
определяне на местоживеенето на децата, определяне на режим на лични отношения на
бащата с децата, по чл. 143 от СК - за осъждане на ответника да заплаща на детето И., чрез
неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 280 лева и на детето
М., чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 250 лева, с
падеж – десето число на месеца, за който се дължат, считано от датата на предявяване иска,
както и иск по чл. 149 от СК за заплащане на издръжка за минало време за периода от
02.06.2020 г. до предявяване на исковата молба – 21.08.2020 г.
В исковата молбата са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права:
Страните живеели на съпружески начала от 2004 г. до 2020 г., като от съвместното им
съжителство имат родени две малолетни деца: И. И. Д., роден на 16.09.2007 г., ЕГН
********** и М. И. Д., родена на 23.06.2011 г., ЕГН **********. На 02.06.2020 г.
ответникът напуснал дома, в който живеели заедно и се установил да живее на друго място,
като в момента страните били разделени. Твърди се, че от този момент ищецът сама
полагала непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на децата, а ответникът не
се грижел, не е подпомагал финансово и не се интересувал за здравословното състояние на
децата. След раздялата им той само веднъж е осъществил контакт с децата. Ищецът
многократно е търсила ответника по телефона, за да иска финансова подкрепа за
отглеждането на децата, но той не отговарял на обА.нията. Това налагало Ю. да взима пари
назаем. Посочва, че за нея е непосилно да поеме сама издръжката на децата, чиито нужди
нараствали с възрастта. Децата били ученици, а малолетната М. посещавала уроци по
математика и английски език. Самата тя разчитала само на доходите си от сезонна работа и
нямала подкрепа от никъде. Ответникът нямал задължения към други ненавършили
пълнолетие деца, а на ищеца било известно, че той е започнал работа и получава
1
възнаграждение.
Моли съда да постанови решение, с което да бъдат представени родителските права
по отношение на децата И. И. Д. и М. И. Д., да бъде определено местоживеенето на децата
при нея в гр. П., к*** да бъде определен режим на лични отношения на бащата И. Н. Д. с
децата И. И. Д. и М. И. Д., както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до
18.00 ч., както и 20 дни през лятото, което време да не съвпада с платения годишен отпуск
на майката, да бъде осъден бащата И. Н. Д. да заплаща месечна издръжка на децата, чрез
тяхната майка и законен представител, както следва: на детето И. – в размер на 280 лева, на
детето М. – в размер на 250 лева месечно с падеж 10 – то число на месеца, за който се
дължат, считано от датата на предявяване на иска до навършване на пълнолетие на децата
или изменение на обстоятелствата. Моли да бъде осъден ответникът да заплати издръжка на
децата за минало време в размер на 280 лева месечно за детето И. и 250 лева месечно за
детето М., считано от 02.06.2020 г., до датата на завеждане на исковата молба – 21.08.2020 г.
В съдебно заседание ищецът, лично и чрез своя процесуален представител, поддържа
исковете и моли съда да ги уважи изцяло.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който
излага, че след раздялата на родителите, децата са останали да живеят в жилището,
обитавано от страните, с което същите са свикнали, а той самият все още не се е устроил и
понастоящем няма дом и необходимите условия за отглеждане на децата. С оглед на тези
обстоятелства, заявява, че не се противопоставя упражняването на родителските права по
отношение на децата да бъде предоставено на майката, както и да бъде определено
местоживеенето им при майката на посочения в исковата молба адрес.
Заявява, че се противопоставя на искането за определяне месечна издръжка на децата в
размери от 280 лева за детето И. и 250 лева за детето М.. Твърди, че никога не е спирал да
дава пари за отглеждането на децата преди и след раздялата му с ищеца, но от известно
време не работел на постоянна работа, бил безработен и нямал постоянни доходи. Това
правело изплащането на издръжка в претендирания размер невъзможно за него. Моли да
бъде определена месечна издръжка в размер на 200 лева на детето И. и 180 лева на детето
М.. Навежда, че определянето на издръжка над посочените размери би лишило самия него
от средства за съществуване и в невъзможност да посреща текущите си разходи. Посочва,
че не се противопоставя определеният с акта на съда в производството по привременни
мерки режим на лични отношения с децата да остане същия, като същевременно посочва
такъв, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа до 18:00 часа без
преспиване, две седмици през лятото всяка година, когато бащата ползва платен годишен
отпуск, по един ден за Великден, Коледа и Нова година, както и по всяко друго време, по
взаимна уговорка между родителите.
В съдебно заседание ответникът, лично и чрез своя процесуален представител, оспорва
единствено размерите на претендираните месечни издръжки на децата. Моли да бъде
определена такава в размер на 200 лева за всяко дете.
В съдебно заседание се явява представител на Дирекция „Социално подпомагане” – П..
Становище на Дирекция ”Социално подпомагане” – П. е изразено в представен по делото
социален доклад.
В производството по привременни мерки, развило се по молба на ищеца, с протоколно
определение на съда от 17.09.2020 г. е определено местоживеенето на децата М. И. Д. и И.
И. Д. да бъде при тяхната майка А. О. Ю. в гр. П., кв. ***, предоставено е упражняването на
родителските права по отношение на малолетните деца на майката А. О. Ю., определен е
2
режим на лични отношения на бащата И. Н. Д. с малолетните деца както следва: всяка първа
и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч., без преспиване, определена е и месечната
издръжка, която бащата следва да заплаща на всяко едно от децата, чрез тяхната майка и
законен представител, в размер на по 250 лева, считано от датата на предявяване на иска –
21.08.2020 г. до постановяване на окончателния съдебен акт, платима на 10-то число на
месеца, за който се дължи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От представените и приети по делото като писмени доказателства удостоверение за
рА.не на И. И. Д., издадено въз основа на акт за рА.не № 0257/18.09.2007 г. от Община П.;
удостоверение за рА.не на М. И. Д., издадено въз основа на акт за рА.не № 1156/27.06.2011
г. от Община Варна, служебна бележка № АСД050202361/24.08.2020 г., служебна бележка
№ АСД050202360/24.08.2020 г., служебна бележка № АСД05020208/21.09.2020 г. и
служебна бележка № АСД05020209/21.09.2020 г., издадени от Първо основно училище „***
– гр. П., служебна бележка изх. № 2020-08-30/30.08.2020 г., издадена от „Епос Груп” ЕООД,
ЕИК *********, служебно направени справки в НБД „Население” и НАП, 3 бр. системни
бонове – от 12.10.2020 г., 19.10.2020 г. и 26.10.2020 г., издадени от „Български пощи” ЕАД,
се установява, че децата са родени, както следва: И. И. Д. - на 16.09.2007 г. и М. И. Д. - на
23.06.2011 г., от родители А. О. Ю. и И. Н. Д.. Същите са записани като редовни ученици в
Първо основно училище „*** – гр. П. и през учебната 2020/2021 г. продължават обучението
си съответно: И. – в 7 клас, а М. - в 3 клас. Майката работи на трудов договор, сключен на
основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, с брутно месечно трудово възнаграждение от 26.67 лева
до 624 лева за периода от месец ноември 2019 г. до месец август 2020 г. или общо за периода
– 4290.76 лева. Бащата е работил на трудов договор за периода от 20.07.2020 г. до 31.07.2020
г. в „НСО София” ООД, ЕИК *********, видно от направената служебно справка в НАП за
актуалното състояние на трудовите му договори към 23.10.2020 г., като по делото липсват
данни за трудовото възнаграждение, получено за този период. В периода от 12.10.2020 г. до
26.10.2020 г. ответникът Д. е извършил три превода на суми от по 150 лева, или общо 450
лева, по сметката на ищеца А. Ю., за които твърди, а и това обстоятелство се признава от
ищеца, че представляват плащания на част от дължимата издръжка на децата.
Според представените по делото социални доклади /л. 32 и л. 58/, изготвени от
Дирекция ”Социално подпомагане” – П., след раздялата на родителите грижи за децата се
полагат от тяхната майка. При проведен разговор с детето И., същият е споделил, че повече
от два месеца не е чувал и виждал баща си, тъй като той не го е търсил, а майката е
споделила, че не се противопоставя на контактите на децата с техния баща. Бащата е
споделил, че контактува единствено с дъщеря си М. по интернет. Същият не е търсил пряк
контакт с децата си и с майка им. По твърдения на родителите, същите не страдат от
заболявания, които да застрашават живота и здравето на децата. Децата са в добро общо
здравословно състояние. Майката и децата живеят в общинско жилище, което представлява
едностаен апартамент, в който за всяко дете е осигурено лично пространство. Всички
основни потребности на децата от храна, подслон, здравеопазване и образование са
задоволени. Майката работи като продавач – консултант с месечно възнаграждение от 610
лева. Същата е подпомагана от ДСП – П. с месечна помощ по чл. 7 от ЗСПД в размер на 90
лева. Бащата няма собствено жилище, а в момента гостува в квартира на свой приятел в гр.
П., като ползва една стая от жилището, в което хигиенно – битовите условия са
задоволителни. Същият е безработен, но не е регистриран в ДБТ – П.. Споделил е, че работи
на частно в областта на строителството, но трудовата му заетост е непостоянна. Между
децата и тяхната майка съществува силна емоционална връзка. Становището на социалните
3
работници е, че майката притежава необходимия родителски капацитет за правилното
отглеждане и възпитание на децата. В жилището, обитавано от бащата, към момента няма
подходящи условия за отглеждане на децата, същият няма постоянни доходи и не може да
поеме грижите за децата. Според социалните работници в интерес на децата е да поддържат
емоционална връзка с двамата си родители и разширените им семейни кръгове.
По делото е разпитан свидетелят М. Т. К. – живееща на съпружески начала с брата на
ответника. Съдът не кредитира показанията на свидетеля, дадени във връзка с квартирата,
обитавана от ответника, и заплащането на наем за ползването , доколкото в тази част
същите не кореспондират с останалите доказателства по делото и в този смисъл остават
изолирани. Макар свидетелят да е заинтересована от изхода на делото като близка на
ответника, показанията в останалата част са еднопосочни и кореспондират с другите
събрани по делото доказателства, поради което в тази част съдът ги кредитира.
От показанията на свидетеля К. се установява, че ответникът живее на квартира, а
ищецът – в общинско жилище, като страните не живеят заедно от около половин година.
Твърди, че ответникът плащал наем за квартирата, но не знае точно колко. Квартирата
представлявала етаж от къща и се състояла от две стаи, баня, тоалетна и малък коридор.
Ответникът ходел на работа, когато го извикат – 3-4 пъти в седмицата, като месечният му
доход бил колкото минималната работна заплата. Заплащал общо по 150 лева на седмица за
децата, като свидетелят изпращала по пощата сумите, дадени от ответника, тъй като той
бил на работа и нямало как да отсъства. Свидетелят мисли, че децата са имали нужда от
някакви уроци, но не знае това със сигурност. Ответникът е разказвал, че е търсил децата
и че е говорил с М. по телефона.
На основание чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето по делото е изслушано детето
И. И. Д. в присъствието на социален работник Д. П.. При изслушването детето сподели, че
живеят с майка си, като жилището им се състои от две стаи и коридор. Баща им не живеел с
тях от месец май и оттогава детето не го е виждало и не са се чували по телефона. И. не му е
звънял. Заявява, че няма желание да му звъни, тъй като му е сърдит, че си е тръгнал. Баща му
звънял на сестра му 1-2 пъти. Посочва, че е в 7 – ми клас и със сестра му учат в едно
училище, както и че ходи на частни уроци по английски език веднъж в седмицата и два
пъти в седмицата на уроци по математика, които майка му плащала. М. също е ходила на
частни уроци по математика и английски език.
На основание чл. 59, ал. 6 от СК са изслушани родителите по въпросите за
родителската отговорност и издръжката на децата.
При изслушването майката А. О. Ю. призна, че ответникът три седмици е изпращал
по 150 лева по пощата. Същият не търсел децата. Синът блокирал баща си в телефона.
Ответникът звънял на М. 1-2 пъти по телефона. Заявява, че не би му отказала да се среща с
децата. Помолила И. да помага, но той отказал. Казал да си хване адвокат и да ходи в
съда. Твърди, че И. не плаща наем за квартирата. Децата посещавали уроци по математика и
английски език веднъж в седмицата, но сега нямало как да ги пуска на уроци, защото
нямало как да се справи. Всеки един урок се заплащал по 15 лева, т. е. по 60 лева за двете
деца на седмица. Преди да се разделят страните си поделяли разноските и майката плащала
уроците на децата. След раздялата бащата не е заплащал уроците на децата. Твърди, че
преди детето И. ходело на училище с 5 лв., а сега - с 2 лв.
При изслушването бащата И. Н. Д. посочи, че живее там, където е посочил социалният
работник в социалния доклад. Държал една стая с маса и мивка. Не можел да каже, че плаща
нещо като наем, но си поделяли разноските с човека, който ползва другите стаи на
4
жилището, който му бил приятел. Всеки месец плащал по 40 лева на собственика по банков
път и отделно – тока и водата. Признава, че повече от два месеца не е виждал децата. Звънял
по телефона и на двете деца, но с И. не могъл на се свърже. С М. е говорил няколко пъти.
Признава също, че ищецът не му е създавала пречки да се вижда или чува с децата. Твърди,
че след като се разделили, преди привременните мерки, децата са идвали при него, за да му
искат пари и той винаги им е давал по 5-10 лева. Нямал спомен колко пъти са му искали
пари. Признава, че майката е искала от него помощ и той от миналия месец започнал да
дава пари, както и че не е купувал нищо на децата, а само е изпращал по 150 лева на
седмица. Твърди, че през последната година не е работил на постоянна работа. Нямал
постоянни трудови доходи и от 10-12 дена не е на работа. Средно на месец получавал по
500-600 лева. Имал две операции на корема и далака, но работел в строителството, защото
трябвало да работи нещо. Нямал информация, че децата искали да ходят на уроци, но
нямали пари за това.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Според нормата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат
да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от районния
съд, който се произнася относно местоживеенето, упражняването на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 от СК.
Производството по чл. 127, ал. 2 от СК не е исково, а представлява спорна съдебна
администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона
материални субективни права. Актът на съда в производството по чл. 127, ал. 2 от СК не
порА. последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на
защита права, а има за цел единствено управлението /администрирането/ им, т. е. определяне
начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се
постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както
в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес. Спорната
съдебна администрация е учредена като производство именно, за да се даде възможност за
реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са тези по чл. 127 от
СК, пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за осъществяването ѝ.
Отношенията между родители и деца имат важно значение, както за семейството и
всеки един от членовете му, така и за обществото. При намеса в тези отношения с оглед
тяхното регулиране, съдът следва да отчете всички обстоятелства, касаещи тяхното
развитие, така че постановеният от него съдебен акт да защити в най – голяма степен
интересите на децата. Тези отношения, с оглед естеството си, излизат извън рамките на
развитие на едно нормално грА.нско правоотношение с права и съответни на него
задължения, затова и законодателят е предоставил възможност на съда да преценява във
всеки конкретен случай, когато тяхното нормално развитие е нарушено, на кого от
родителите да предостави отговорността за отглеждането и възпитанието на децата в по –
голям обем и упражняването на родителските функции.
От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че за децата И.
и М. се полагат грижи, които отговарят на потребностите им и че майката притежава
необходимия родителски капацитет. Ответникът не се противопоставя упражняването на
родителските права по отношение на децата да бъде предоставено на майката, както и да
бъде определено местоживеенето им при майката на посочения в исковата молба адрес,
предвид обстоятелствата, че след раздялата на родителите, децата са останали да живеят в
жилището, обитавано от страните, с което същите са свикнали, а той самият все още не се е
устроил и понастоящем няма дом и необходимите условия за отглеждане на децата. Такова е
5
и желанието на ищеца. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да
разколебават съда, че това е в интерес на децата, то родителските права следва да бъдат
предоставени за упражняване на майката, като местоживеенето на децата да бъде
определено при нея.
При предоставяне упражняването на родителски права в пълен обем на единия родител,
съдът следва да определи и режим на лични контакти на децата с другия. Режимът на лични
отношения следва да е такъв, че в максимална степен да задоволи потребността на децата и
от двамата родители. В решение № 217 от 27.05.2015 г. по гр.д. № 6851/2014 г. на ВКС,
IV г.о. се сочи, че желанието на родителите и децата по въпроса за упражняването на
родителските права и режим на лични контакти не са задължителни за съда. Предвид
конкретните данни по делото за условията в дома на бащата, за прекъсване на контактите
между бащата и детето И., заявеното от последния нежелание да контактува с баща си,
както и за спорадичните контакти, при това само по телефона, с детето М., създаващи риск
от формиране на синдром на родителско отчуждение, който не е в интерес на децата, съдът
намира, че подходящ би бил следния режим на лични отношения на бащата с малолетните
деца: всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа до 18:00 часа без преспиване, 20 дни
през лятото всяка година, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката,
по един ден за Великден, Коледа и Нова година, както и по всяко друго време, по взаимна
уговорка между родителите.
Разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК предвижда при определяне местоживеенето на
детето, режима на упражняване на родителски права и лични контакти, съдът да се
произнася и по въпроса за издръжката на децата Въпросът за размера на издръжката на
децата е единственият спорен въпрос между страните по делото.
Същата следва да се определи с оглед разпоредбите на чл. 142, чл. 143 и чл. 149 от СК.
Задължението за издръжка на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на рА.не на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК те
дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи – чл. 142, ал. 1 от
СК, като минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. Минималният размер на дължимата издръжка за едно дете
през 2020 г. е в размер на 152.50 лева месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 от СК, вр. с чл. 1, ал. 2
от ПМС № 350 от 19.12.2019 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за
страната, в сила от 01.01.2020 г. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При
новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед
на конкретните доказателства по всяко дело може да определи издръжка, която е в интерес
на децата, съобразно възрастта и потребностите им, гарантира стабилност в ежедневието им
и съответства на доходите на родителя.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно
обикновените условия за живот за тях, като се съобразяват възрастта, образованието и
другите обстоятелства, които са от значение за случая. Другият критерий е възможностите
на родителя. При определяне на конкретния размер съдът отчита и размера на собствената
издръжка на задълженото лице, както и дали последното има задължение към други лица.
С биологичното израстване на детето, нарастват и неговите потребности за храна,
облекло, съпътствани от здравни, образователни, социални потребности, спортни занимания
6
и др., за задоволяването на които са необходими повече средства. В случая към момента
детето И. е на 13 години, а детето М. е на 9 години, същите са ученици, което означава, че
децата се намират във възраст, в която растат и се налага всеки сезон да се купуват нови
обувки, дрехи, учебни материали и пособия. Децата имат нужда да посещават уроци по
математика и английски език, които ще спомогнат за тяхното развитие и са посещавали
такива. Уроците са платени и месечно за тях се заплащала сумата около 240 лева /60 лева
седмично/ общо за двете деца, но поради липса на средства са преустановили посещенията.
Разходите за тези дейности, които развиват способностите на децата, следва да се вземат
предвид при определяне на нуждите им от издръжка. На детето И. се дават и джобни пари,
когато е на училище. Изброените потребности на децата са обичайните за тяхната възраст,
като няма данни същите да имат специфични нужди. В Конвенцията за правата на детето
/Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. -
ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./ е
признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите за неговото
физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Следователно съгласно
Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на задоволяване на
неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение задоволяването на
неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на
развитието на детето. Съдът отчита и факта, че понастоящем икономическата обстановка в
страната е динамична. Налице е неизменно повишаване на цените на стоките и услугите,
като темпът на нарастването им е устойчив.
По аргумент от чл. 125, ал. 1 от СК задължението за издръжка е общо на двамата
родители и произтича от общото им задължение да се грижат за децата си. Според
задължителните разяснения в т. 5 от Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на
Върховния съд, възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните
доходи, имотното им състояние и квалификация. В тази връзка следва да се отчете фактът,
че ответникът е в трудоспособна възраст, в която би следвало да осъществява трудови
функции с цел да осигурява издръжката на малолетните си деца. От доказателствата по
делото се установява, че бащата няма регистриран трудов договор, но това
не го освобождава от задължението му да издържа децата си, така както майката, която
също живее и работи в условията на финансова криза, и полага неимоверни усилия, за да
издържа децата им. Ответникът твърди, че има две операции на корема и далака, но не
ангажира доказателства, че страда от заболявания, които да го възпрепятстват да
осъществява обичайните трудови дейности. С оглед на това, че е здрав и работоспособен,
ответникът е длъжен да работи и да осигурява адекватна издръжка на своите деца. Тъй като
бащата не полага никакви грижи за децата след раздялата на страните, а фактически всички
грижи са поети от майката, то той следва да бъде задължен да поеме по-голямата част от
финансовата издръжка на децата. Същевременно, следва да се отчете, че макар бащата да
няма сигурен доход, по негово признание същият е в размер поне около минималната
работна заплата за страната. При определяне на възможностите за заплащане на издръжка не
следва да се имат предвид други парични задължения на родителите, извън задълженията за
издръжка към други лица, чийто кръг е определен с разпоредбите на чл. 140, ал. 1 от
СК и чл. 141 от СК. В случая не се твърди наличието на други алиментни задължения, т. е.
бащата да плаща издръжка в полза на друг свой ненавършил пълнолетие низходящ.
Майката работи по трудов договор, сключен за неопределено време, с месечно
възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната за 2020 г., а именно –
610 лева. Същата, независимо от обстоятелството, че полага непосредствените грижи за
децата, също има задължение да ги издържа. Съобразно задължителните указания, дадени с
Постановление № 5 от 16.XI.1970 г. на Пленума на ВС, семейните добавки, които се
получават в полза на децата следва да бъдат съобразени при определяне на размера на
7
издръжката. Съгласно изготвения по делото социален доклад от ДСП - П., помощите които
се получават от майката за децата са в общ размер на 90 лева.
При съобразяване на вече изложеното, ведно с икономическите условия в страната,
пазара на работна ръка и размера на минималната работна заплата през 2020 - 610 лева,
предвиден да покрие основните разходи на възрастен човек, както и при съобразяване на
нуждите и благополучието на малолетните деца, съдът намира, че към 2020 г. за
задоволяване на потребностите на децата общият размер на необходимата месечна
издръжка, дължима от бащата и майката, е в рамките на около 380 лева за детето И. и 350
лева за детето М., като от тези размери следа да се приспадне месечната помощ в размер на
45 лева за всяко дете. Остатъкът от 335лева от необходимата издръжка за детето И. следва
да се разпредели – 115 лева, които да се поемат от майката и 220 лева, които следва да се
заплащат от бащата, съответно остатъкът от 305 лева от необходимата издръжка за детето
М. следва да се разпредели – 105 лева, които да се поемат от майката и 200 лева, които
следва да се заплащат от бащата. Посочените размери на издръжката са реални с оглед
възрастта и потребностите на децата, както и същите са във възможностите на всеки здрав
баща, който желае да работи и да участва в грижите за децата си.
Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред за периода от датата на подаване
на исковата молба – 21.08.2020 г. до 31.08.2020 г., включително се явява основателен за
сумата в размер на 80.63 лева /при уважен месечен размер 220лева/30 дни = 7.33 лева х 11
дни = 80.63 лева/ за детето И. и за сумата в размер на 73.26 лева /при уважен месечен размер
200лева/30 дни = 6.66 лева х 11 дни = 73.26 лева/ за детето М., ведно със законната лихва за
забава върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.08.2020 г., до
окончателното им изплащане. За разликата от уважения размер от 80.63 лева за периода от
21.08.2020 г. до 31.08.2020 г., включително до пълния претендиран размер от 102.63 лева
/при претендиран месечен размер 280лева/30 дни = 9.33лева х 11 дни = 102.63 лева/ за
детето И. и за разликата от уважения размер от 73.26 лева за периода от 21.08.2020 г. до
31.08.2020 г., включително до пълния претендиран размер от 91.63 лева /при претендиран
месечен размер 250лева/30 дни = 8.33лева х 11 дни = 91.63лева/ за детето М. искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Искът за присъждане на издръжка занапред, считано от 01.09.2020 г. се явява
основателен за сумата в размер на 220 лева месечно за детето И. и в размер на 200 лева
месечно за детето М. с падеж 10 – то число на месеца, за който се дължат, считано от датата
на подаване на исковата молба – 21.08.2020 г. до настъпване на законоустановена причина
за тяхното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното изплащане. За
разликата от уважения размер от 220 лева месечно до пълния претендиран такъв от 280
лева месечно за детето И. и за разликата от уважения размер от 200 лева месечно до пълния
претендиран такъв от 250 лева месечно за детето М., считано от 01.09.2020 г., искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Относно искането за издръжка за периода от 02.06.2020 г. до датата на завеждане
на исковата молба - 21.08.2020 г. съдът намира, че същото е частично основателно по
следните съображения:
Установи се в хода на производството, че ответникът не е живял с децата си и не се е
грижил за тях в процесния период. Същият сочи, че няма спомен колко пъти в този период
децата са искали от него пари и той им е давал по 5 -10 лева, поради което и предвид
липсата на доказателства в тази насока, не може да се приеме, че е давал издръжка на
децата. Ето защо издръжка за минал период следва да бъде присъдена. Следва да се има
8
предвид, че за периода от 02.06.2020 г. до 21.08.2020 г. социално-икономическите условия в
страната не са се променили значително, което обуславя извода, че децата са имали нужда
от издръжка и в този период в същия размер месечно. По горните съображения съдът счита,
че месечната издръжка за минал период от време, дължима от ответника следва да се
определи в размер на 220 лева за детето И. и в размер на 200 лева за детето М.. Издръжка в
посочените размери за посочения период, макар да би представлявала известно затруднение
за ответника, предвид факта, че ще се дължи наведнъж, то водещи при определяне на
размера на издръжката са преди всичко нуждите на децата, които определено са били в
затруднено положение поради обстоятелството, че бащата не им е давал издръжка в този
период.
Предвид изложеното и с оглед така определения месечен размер издръжката за минал
период, общият размер на същата за периода от 02.06.2020 г. до датата на подаване на
исковата молба – 21.08.2020 г. е 571.94 лева за детето И. и 519.88 лева за детето М.,
формиран по следния начин: 220 лева месечно за периода от 02.06.2020 г. до 02.08.2020 г.,
включително и за сумата в размер на 131.94 лева /при уважен месечен размер 220лева/30
дни = 7.33 лева х 18 дни = 131.94 лева/ за периода от 03.08.2020 г. до 20.08.2020 г.,
включително за детето И. и в размер на 200 лева месечно за периода от 02.06.2020 г. до
02.08.2020 г., включително и за сумата в размер на 119.88 лева /при уважен месечен размер
200лева/30 дни = 6.66 лева х 18 дни = 119.88 лева/ за периода от 03.08.2020 г. до 20.08.2020
г., включително за детето М.. От така определения общ размер на издръжката на всяко едно
от децата за минал период следва да се приспадне сумата от 225 лева, предвид частичното
погасяване с направените в хода на производството по делото плащания от ответника в общ
размер на 450 лв.
Ето защо претенцията за издръжка за минало време следва да бъде уважена в общ
размер на 346.94 лева за детето И. и в общ размер на 294.88 лева за детето М. за периода от
02.06.2020 г. до 21.08.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите до окончателното им
изплащане. За разликата от уважения размер от 346.94 лева за детето И. и 294.88 лева за
детето М. до пълния претендиран такъв в общ размер на 727.94 лева за детето И. и в общ
размер на 649.94 лева за детето М. за периода от 02.06.2020 г. до 21.08.2020 г. искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски съразмерно с
уважената част от иска, а ответника – съразмерно с отхвърлената част. Ответникът не е
направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да му се
присъждат. Ищцовата страна е направила искане за присъждане на разноски, които са и
документално установени, а именно: 30 лева – внесена държавна такса и 400 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил своевременно възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца. Съобразно чл. 21 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева
и следователно минимумът не е надвишен С оглед частичното уважаване на исковете
на ищцовата страна се дължат разноски в размер на 331.38 лева, които следва да бъдат
възложени в тежест на ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа
за държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК, в тежест на ответника следва
да се възложи заплащането на държавна такса по сметка на РС - П. в общ размер
на 604.80 лв. за присъдената издръжка занапред – 4% върху сбора от тригодишните платежи
на присъдената издръжка на всяко от децата /(220лв. х 36 месеца) х 4% + (200лв. х 36
месеца) х 4%/, както и сумата от 100 лева /346.94 лева х 4%, но не по – малко от петдесет
лева + 294.88 лева х 4%, но не по – малко от петдесет лева, за присъдената издръжка за
9
минал период от време.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта, с която се уважава иска за присъждане
на издръжка.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата И. И. Д.,
роден на 16.09.2007 г., ЕГН ********** и М. И. Д., родена на 23.06.2011 г., ЕГН
**********, на майката А. О. Ю., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на децата И. И. Д., ЕГН ********** и М. И. Д., ЕГН
********** при майката А. О. Ю., ЕГН **********, на адрес: гр. П., област Варна, кв.
Север, бл. 4, ет. 1, ап. 4.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата И. Н. Д., ЕГН **********, с децата
И. И. Д., ЕГН ********** и М. И. Д., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета
събота от месеца от 10:00 часа до 18:00 часа без преспиване, 20 дни през лятото всяка
година, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, по един ден за
Великден, Коледа и Нова година, както и по всяко друго време, по взаимна уговорка между
родителите, като при осъществяване на режима на лични отношения взима децата от дома
на майката и ги връща там.
ОСЪЖДА И. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., област Варна, ул. ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на малолетното дете И. Н. Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител А. О. Ю., ЕГН ********** издръжка в размер на 80.63 лева /осемдесет
лева и шестдесет и три стотинки/, изчислен на база определения размер на месечната
издръжка от 220 лева, за периода от датата на подаване на исковата молба в съда -
21.08.2020 г. до 31.08.2020 г. включително, както и ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка в
размер на 220 лева /двеста и двадесет лева/, считано от 01.09.2020 г., с падеж 10-то число на
месеца, за който се дължи, до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска, считано от
падежа до окончателното изплащане, на основание чл. 143, ал.1 от СК, като ОТХВЪРЛЯ
иска над уважения размер от 83.63 лева до пълния претендиран размер от 102.63 лева,
изчислен на база претендирания размер на месечната издръжка от 280 лева, за периода от
датата на подаване на исковата молба в съда - 21.08.2020 г., до 31.08.2020 г. включително,
както и иска за сумата над уважения размер от 220 лева месечно до пълния претендиран
размер от 280 лева месечно, считано от 01.09.2020 г.
ОСЪЖДА И. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., област Варна, ул. ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на малолетното дете М. И. Д., ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител А. О. Ю., ЕГН ********** издръжка в размер на 73.26 лева
/седемдесет и три лева и двадесет и шест стотинки/, изчислен на база определения размер на
месечната издръжка от 200 лева, за периода от датата на подаване на исковата молба в съда -
10
21.08.2020 г., до 31.08.2020 г. включително, както и ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка в
размер на 200 лева /двеста лева/, считано от 01.09.2020 г., с падеж 10-то число на месеца, за
който се дължи, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска, считано от падежа до
окончателното изплащане, на основание чл. 143, ал.1 от СК, като ОТХВЪРЛЯ иска над
уважения размер от 73.26 лева до пълния претендиран размер от 91.63 лева, изчислен на
база претендирания размер на месечната издръжка от 250 лева, за периода от датата на
подаване на исковата молба в съда - 21.08.2020 г., до 31.08.2020 г. включително, както и
иска за сумата над уважения размер от 200 лева месечно до пълния претендиран размер от
250 лева месечно, считано от 01.09.2020 г.
ОСЪЖДА И. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., област Варна, ул. ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на малолетното дете И. Н. Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител А. О. Ю., ЕГН ********** издръжка за минал период от време, а
именно: от 02.06.2020 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 21.08.2020 г., в
общ размер на 346.94 лева /триста четиридесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки/,
считано от датата на влизане на настоящото решение в сила, ведно със законната лихва за
забава, на основание чл. 149 от СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над уважения размер от
220 лева месечно или в общ размер от 346.94 лева до пълния претендиран размер от 280
лева месечно или в общ размер от 727.94 лева за периода от 02.06.2020 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда - 21.08.2020 г.
ОСЪЖДА И. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., област Варна, ул. ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на малолетното дете М. И. Д., ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител А. О. Ю., ЕГН ********** издръжка за минал период от време, а
именно: от 02.06.2020 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 21.08.2020 г., в
общ размер на 294.88 лева /двеста деветдесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки/,
считано от датата на влизане на настоящото решение в сила, ведно със законната лихва за
забава, на основание чл. 149 от СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над уважения размер от
200 лева месечно или в общ размер от 294.88 лева до пълния претендиран размер от 250
лева месечно или в общ размер от 649.94 лева за периода от 02.06.2020 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда - 21.08.2020 г.
ОСЪЖДА И. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., област Варна, ул. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на А. О. Ю., ЕГН **********, с адрес: гр. П., област Варна, к*** сумата от
331.38 лева /триста тридесет и един лева и тридесет и осем стотинки/ - разноски за
настоящото производство.
ОСЪЖДА И. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., област Варна, ул. ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – П. сумата в общ размер
на 704.80 лева, представляваща дължима по делото държавна такса съобразно присъдените
издръжки занапред и за минал период, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Постановява на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдените издръжки.
При неплащане на присъдената държавна такса в едномесечен срок, считано от влизане
в сила на решението, да се издаде изпълнителен лист, включващ и дължимата държавна
такса за издаването му.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
11
му на страните пред ОС - Варна.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12