О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. София, 11.03.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, в закрито
заседание на единадесети март две хиляди и двадесета и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Коюмджиева
ч.гр.д.№ 174 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 278 ГПК вр.
чл.32а от Правилник за вписванията.
Образувано е по частна жалба,
подадена от „С.” ЕАД срещу определение от 10.12.2020г., постановено от съдия по
вписванията при Районен съд – гр. София, с което се отказва вписването в
регистъра на Службата по вписванията при Районен съд – гр. София на
представения с молба №74187 от 10.12.2020г. договор за цесия от 16.10.2020г.-
цеден и,
сключен между „С.” ЕАД и „О.И.“ АД, ЕИК: ******–
цесионер в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, с който
на цесионера се прехвърлят вземания възникнали към „А.” ООД произтичащи от
договор за кредит от №010-366 от 07.08.2009г., обезпечени с договорна ипотека
учредена върху УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ХХIII-1444 - за офиси и складове/стар ПИ - 1444, с площ
от 2000 /две хиляди/ кв. метра, находящ се в град София, СО - Район
"Искър", в кв. 9 /девет/ по плана на град София, местност ж.к.
"Дружба-2 част /втора/ част, при граници по доказателствен нотариален акт:
ул."Обиколна", УПИ № XII-947, ПИ- № 1397 и УПИ III- За районен
подцентър, при граници по Решението на Общ.служба по земеделие и гори № 115 от
08.01.2004 г.; Църковно Настоятелство храм "Свети Георги", имот №
089962; С.Ц.Б., К.Ц.Б., Д.Й.Б., и при граници по скица:
ул."Обиколна", УПИ № XII-947, ПИ- № 1397 и УПИ III- За районен
подцентър, ЗАЕДНО с правото на строеж върху описания по-горе имот за
построяването на „Офис сграда и склад“ /5 етажа/ и склад към обект /Офис сграда
и склад/, с обща ЗП 776кв.м., съгласно разрешение за строеж № 137/26.01.2007 г.
и 138/26.01.2007 г. издаден: СО „Дирекция архитектура и градоустройство“ и
одобрени арх. проекти, заедно с всички подобрения и приращения в имота, който
недвижим имот е ипотекиран до размер от 250,346.24 лева с вх. per. № 30220 от 09.07.2010г, под акт № 100,
том XVII дело № 17653/2010г., имотна партида № 12604, 77 811 учредена с
нотариален акт № 102 том I, per. №2018, дело № 095 от 2010г. на нотариус В.А.,
per. № 048, подновена е молба за подновяване на договорна ипотека, вписана в
Служба по вписвания- гр. София на 01.07.2020 с вх. per. № 35110, акт № 162, том
XXVI, по отношение на която е вписан договор за цесия с вх. per. № 60337 от
21.10.2020 под акт № 69, том XL, дело № 53734 от 21.10.2020г.
Частният
жалбоподател инвокира доводи за незаконосъобразност и претендира неговата
отмяна.
Софийски градски съд, след като взе предвид изложените от жалбоподателя
доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок, предвиден в чл. 275, ал. 1 ГПК вр. чл. 577, ал. 1 ГПК.
Освен това тя изхожда от лице, което имат право и интерес от обжалването,
поради което и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е
основателна.
На 10.12.2020г. е подадено
заявление вх. №74187 от „С.” ЕАД чрез адв.В. Видолов, с искане за вписване в Агенция по
вписванията на договор за цесия от 16.10.2020г., с който на цесионера „О.И.
АД “се прехвърлят вземания възникнали към „А.” ООД произтичащи от договор за
кредит от №010-366 от 07.08.2009г., обезпечени с договорна ипотека учредена
върху УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ХХIII-1444
- за офиси и складове, ЗАЕДНО с правото на строеж върху описания по-горе
имот за построяването на „Офис сграда и склад“ /5 етажа/ и склад към обект
/Офис сграда и склад/, с обща ЗП 776 кв.м., заедно с всички подобрения и приращения в имота, който недвижим имот е ипотекиран за
задължение в размер от 250,346.24 лева с
вх. per. № 30220 от 09.07.2010г, под акт № 100, том
XVII дело № 17653/2010г., имотна партида № 12604, 77 811 учредена с Нотариален
акт № 102 том I, per. №2018, дело № 095 от 2010г. на
нотариус В.А., per. № 048, подновена е молба за
подновяване на договорна ипотека, вписана в Служба по вписвания- гр. София на
01.07.2020 с вх. per. № 35110, акт № 162, том XXVI,
по отношение на която е вписан договор за цесия с вх. per.
№ 60337 от 21.10.2020 под акт № 69, том XL, дело № 53734 от 21.10.2020г.
Към заявлението са приложени:адвокатско
пълномощно; договор за цесия от 16.10.2020г. сключен между сключен между „С.” ЕАД и
„О.И.“ АД, с нотариална заверка на подписите рег.№11280 / 16.10.2020г.
на М. Г.– помощник нотариус при Нотариус П.П.с рег.
№157 от НК; молба за вписване на цесия –два екземпляра, нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 102 том I, per.
№2018, дело № 095 от 2010г. на нотариус В. А., per. №
048, подновена е молба за подновяване на договорна ипотека, вписана в Служба по
вписвания- гр. София на 01.07.2020 с вх. per. № 35110,
акт № 162, том XXVI; вписан договор за цесия в полза на „С.” ЕАД, документ за
внесена д.т. в размер на 125,27 лв.
За да постанови обжалвания отказ,
съдията по вписванията е приел, че представеният договор за цесия от 16.10.2020г.
има необходимото за исканото вписване съдържание, предвидено в чл. 17, ал. 2 ПВ,
във връзка с чл. 171 ЗЗД, но сезиращата молба по чл.17, ал.1 и ал.2 ПВп е в обикновена писмена форма, без нотариална заверка на
подписа на молителя. В мотивите се сочи, че в молбата липсва посочване на ипотекрния длъжник, а е налице само сигнатурата на вписване
на ипотеката и кратко описание на ипотекирания имот в нарушение на чл.6, ал.1,
б. „в“ ПВ. Развит е довод, че не е допустимо да се извършва „частично“ вписване
на съдържанието на подлежащия на вписване акт, като за да се извърши вписване
(в разглеждания случай - чрез отбелязване) само по отношение на конкретни
обезпечения, то молителят следва или да се представи нотариално удостоверен
препис-извлечение от договора за цесия или молбата по чл.17 ПВ да е с нотариално удостоверен
подпис на молителя.
При така изложеното настоящият
съдебен състав прави следните изводи:
На първо място, настоящият
съдебен състав следва да отговори на въпроса какъв е обхвата на проверката,
която извършва съдията по вписванията при заявено искане за вписване на
определен акт. В тази връзка съдът съобразява нормата на чл. 32а, ал. 1 от
Правилника за вписванията /ПВ/, както и задължителните указания по прилагане на
тази разпоредба, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/ 25.04.2013 г.,
постановено по тълк.д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, от които следва да
се направи извод, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно
чл. 32а ал. 1 ПВ, включва изследване на това дали представеният за вписване акт
е такъв, който подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията на
закона за форма и има ли предвиденото в чл. 6, ал. 1, б. „а” и б. „в” ПВ
съдържание. Съдията по вписванията не може да проверява наличието на
материалноправните предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска, освен
ако това е изрично предвидено в закон. В тълкувателното решение изрично е
посочено, че при проверката на формата съдията по вписванията следи само за спазване
на правилото на чл. 3, ал. 1 ПВ, съгласно което се вписват актове, извършени по
нотариален ред или с нотариално заверен подпис, но като се отчита, че специален
закон може да урежда и вписването на акт в обикновена писмена форма /напр. чл.
73, ал. 5 ТЗ/.
В случая представеният за
вписване акт представлява договор за прехвърляне на вземане, сключен на 16.10.2020г.,
като от неговото съдържание е видно, че една част от вземанията, които се
прехвърлят, са възникнали от договор за кредит от 07.08.2009г. и Анекс от
08.07-2009 г., сключен между „Първа инвестиционна банка” АД и „А.” ООД и са обезпечени
с ипотека върху недвижим имот, вписана в Служба по вписванията с актлева с вх. per. № 30220 от 09.07.2010г, под акт №
100, том XVII дело № 17653/2010г., имотна партида № 12604, 77 811 учредена с
нотариален акт № 102 том I, per. №2018, дело № 095 от 2010г. на нотариус В.А.,
per. № 048, подновена е молба за подновяване на договорна ипотека, вписана в
Служба по вписвания- гр. София на 01.07.2020 с вх. per. № 35110, акт № 162, том
XXVI .Такъв вид договор подлежи на вписване съгласно изричната правна норма на
чл. 171 ЗЗД и чл. 17, ал. 1, б. „а” ПВ.
Установява се, че договорът за цесия,
чието вписване се иска е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите
на страните по него. Това означава, че в случая е спазено и изискването на чл.
3, ал. 1 ПВ, съгласно която на вписване подлежат само актове, които са
извършени по нотариален ред или са с нотариално заверен подпис, в каквато форма
е съставен представения в настоящото охранително производство договор. При
тълкуване на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ПВ се налага извода, че в нея е
регламентирано изискване за формата, в
която трябва да бъде съставен единствено акта, който се иска да бъде вписан, но
в тази норма няма установено изискване за формата, в която трябва да бъде направено до съдията по вписванията искането на
заинтересованото лице, с което се инициира съответното охранително производство.
Ето защо заключението на съдията по вписванията, формулирано в обжалвания
отказ, че молбата, с която той е сезиран с искане да впише договор за цесия, следва
да бъде изготвена в писмена форма с нотариална заверка на подписите на
страните, е неправилен. Такова изискване не е установено нито в ПВ, нито в приложимия
процесуален закон – ГПК.
Представеният
за вписване договор за цесия има и необходимото съгласно чл. 6 ПВ съдържание – той
съдържа индивидуализация на двете дружества, които са страни по сделката, както
и описание на недвижимия имот, върху който е учредена ипотека, която е вписана
в Служба по вписванията и с която са обезпечени вземанията, които са предмет на
договора за цесия, посочен е и ипотекарния длъжник, а
именно „А.” ООД.
Както беше посочено, принципът е че при
вписване на определен акт съдията по вписванията не извършва проверка за това дали
са налице предпоставките за неговото издаване, освен ако това задължение не му
е възложено с изрична законова разпоредба, каквато в разглеждания случай не е
налице. При съобразяване на това и прилагане на този принцип съответно към
хипотезата, при която се иска вписване на сключен договор за прехвърляне на
вземане, който е обезпечен с договорна ипотека върху недвижими имоти, се налага
изводът, че съдията по вписванията не може да извършва проверка дали този
договор е породил правно действие между страните по него, както и по отношение
на длъжника и на всички трети лица, което настъпва при осъществяване на
посочения в чл. 99, ал. 4 ЗЗД факт, а именно след като бъде съобщен на длъжника
от цедента.
С оглед на горното, следва да се
заключи, че са налице всички предпоставки за извършване на вписването на
договор за прехвърляне на вземане, сключен на 16.10.2020г. г. между „С.” ЕАД и „О.И.“
АД, който има за предмет вземания, които са обезпечени с учредена в полза на
кредитора по тях ипотека върху недвижими имоти. Следва да се отбележи още, че държавната такса е внесена
коректно. Удостоверяваният материален
интерес, видно както от нотариалния
акт, така и изрично посочено от молителят, е в размер на 250,346.24 лева така съгласно
чл. 3, ал. 1 от Тарифата за
държавните такси, събирани от Агенцията
по вписванията, в конкретния случай се дължи такса
в размер на половината от събраната
такса за вписване по чл.
2, ал. 1, а именно 125.27 лева
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 10.12.2020 г., постановено от съдия по вписванията при
Районен съд – гр. София, с което се отказва вписването в регистъра на Службата
по вписванията при Районен съд – гр. София на представения с молба вход. №
74187/10.12.2020 год. по описа на Служба по вписванията - гр. София Договор за
цесия с нотариално удостоверени подписи на страните по per.
№ 11280 от 16.10.2020 год. от общия регистър на нотариус per.
№ 157 на НК, като вместо него
постановява:
ДА СЕ ВПИШЕ в
регистъра на Службата по вписванията при Районен съд – гр. София договор за
прехвърляне на вземане, сключен на от 10.12.2020г. между „С.” ЕАД като цедент и „О.И.“ АД, като цесионер,
с предмет вземания, възникнали към „А.” ООД
произтичащи и от договор за кредит от 07.08.2009г., обезпечени с договорна
ипотека учредена върху УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ХХIII-1444 /двадесет и трети
отреден за имот планоснимачен номер хиляда четиристотин четиридесет и четвърти/
- за офиси и складове/стар ПИ - 1444 /хиляда четиристотин четиридесет и
четири/, с площ от 2000 /две хиляди/ кв. метра, находящ се в град София, СО -
Район "Искър", в кв. 9 /девет/ по плана на град София, местност ж.к.
"Дружба-2 част /втора/ част, при граници по доказателствен нотариален акт:
ул."Обиколна", УПИ № XII-947, ПИ- № 1397 и УПИ III- За районен
подцентър, при граници по Решението на Общ.служба по земеделие и гори № 115 от
08.01.2004 г.; Църковно Настоятелство храм "Свети Георги", имот №
089962; С.Ц.Б., К.Ц.Б., Д.Й.Б., и при граници по скица:
ул."Обиколна", УПИ № XII-947, ПИ- № 1397 и УПИ III- За районен
подцентър, ЗАЕДНО с правото на строеж върху описания по-горе имот за
построяването на „Офис сграда и склад“ /5 етажа/ и склад към обект /Офис сграда
и склад/, с обща ЗП 776 /седемстотин седемдесет и шест/ квадратни метра,
съгласно разрешение за строеж № 137/26.01.2007 г. и 138/26.01.2007 г. издаден:
СО „Дирекция архитектура и градоустройство“ и одобрени арх. проекти, заедно с
всички подобрения и приращения в имота, който недвижим имот е ипотекиран са
сума в размер от 250,346.24 лева с вх.
per. № 30220 от 09.07.2010г, под акт № 100, том XVII дело № 17653/2010г.,
имотна партида № 12604, 77 811, учредена с нотариален акт № 102 том I,
per. №2018, дело № 095 от 2010г. на нотариус В.А., per. № 048, подновена с
молба
за подновяване на договорна ипотека, вписана в Служба по вписвания- гр. София
на 01.07.2020 с вх. per. № 35110, акт № 162, том XXVI, по отношение на
която е вписан договор за цесия с вх. per. № 60337 от 21.10.2020 под акт № 69, том
XL, дело № 53734 от 21.10.2020г., което искане за вписване е заявено със
заявление с вх. № №74187 от 10.12.2020 г., подадена от „С.” ЕАД.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.