№ 12184
гр. София, 20.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20231110151654 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпило е искане от заявителя в заповедното производство чрез адв. В. Б.,
САК, за допълване произнасянето по отговорността за разноските за заповедното
производство, като в полза на страната се присъдят разноски в размер на 480 лева за
адвокатско възнаграждение, тъй като такива били претендирани с подаденото
заявление. За улеснение на съда заявителят представя договор, фактура и платежно
нареждане, от които ставало ясно, че заявителят в действителност бил извършил тези
разноски.
Не е постъпил отговор от насрещната страна Ц. В. Ш..
Молбата за допълване произнасянето на съда по отговорността за разноските е
допустима - съдът не се е произнесъл по искането на заявителя да му присъди разноски
за заповедното производство, каквото искане е заявено с подаденото заявление.
Същевременно заповедта за изпълнение процесуалният закон не предвижда да се
връчва на заявителя, следователно и последният е узнал, че е налице непроизнасяне по
искането за тези разноски при получаването на изпълнителния лист, издаден въз
основа на влязлата в сила заповед за изпълнение. Ето защо и съдът следва да се
произнесе по това искане по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Разгледано по същество искането е неоснователно, като съображенията за това са
следните:
В случая с подаденото заявление заявителят е посочил, че иска от съда да издаде
заповед и за разноските за заповедното производство. По отношение на претенцията за
адвокатски хонорар към подаденото заявление не е бил приложен документ,
удостоверяващ извършването на такива разноски. Приложен е единствено договор за
правна защита и съдействие, в който е посочено, че възнаграждението ще бъде
заплатено по банков път, но липсва представен платежен документ. Такъв за първи път
се представя с искането за присъждане на тези разноски след влизане на заповедта за
изпълнение в сила.
Съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 6/2012 г. ВКС,
ОСГТК, разноските за правна защита са разходи за производството и включват
възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга
се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се
удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. От
граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само
1
заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване - така например чл. 78, ал.
1 ГПК регламентира кои от вече заплатените разноски страната може да претендира в
хипотеза на уважен неин иск. Процесуалният закон урежда единствено случаите, при
които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните
за поемането им. Само когато е доказано извършването на разноски в производството,
те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна
помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен
акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по
банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то
следва да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането.
В конкретния случай заявителят не е представил своевременно в производството
документи, от съдържанието на които може да се установи извършването на
претендираните разноски. Същевременно за съда не е било налице процесуално
задължение да указва на страната дали е представила доказателства за разноските,
които иска да й бъдат присъдени или не. Последното не е изискване за редовност на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а указания в такава насока биха
могли да се разглеждат като нарушаване принципа на равнопоставеност на страните в
производството.
От друга страна, от представените документи за плащане на възнаграждение не се
установява разноските за адвокатско възнаграждение да са били извършени от
страната, която ги претендира.
С оглед изложеното искането, като неоснователно, следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248, ал. 1 ГПК на заявителя "Т К"
ЕАД, чрез адв. В. Б. Б., съдържащо се в подадената молба, вх. № 357133/12.12.2023 г.,
за изменение на заповед за изпълнение № 28511/26.09.2023 г., постановено по делото, в
частта за разноските, като бъде присъдена сумата от 480 лева в полза на заявителя за
заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване на
препис на страните с частна жалба, подадена до Софийски градски съд чрез Софийски
районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2