№ 9922
................., 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:.............
при участието на секретаря .............
като разгледа докладваното от ............. Гражданско дело № 20221110134501
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 от КЗ.
Образувано е по искова молба, подадена от ................, седалище и адрес
на управление: .........., срещу ................, седалище и адрес на управление:
............. чрез ............ (конституирана като страна по делото на осн. чл. 228,
ал. 1 ГПК с определение от 21.01.2023 г.), с която е предявен осъдителен иск
с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на
сумата от 413,19 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, щета №
..................., за щети по лек автомобил ................., настъпили в резултат на
ПТП на ................. г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 27.06.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че на ................. г., около 08:45 часа, при
движение по път .............., на кръстовището на ...................., водачът С. П.
..............., управлявайки .................., собственост на ................ и предоставен на
лизингополучателя .............., попаднал в необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно, в резултат на което били причинени щети по
автомобила. Към момента на настъпване на събитието за увредения
автомобил имало сключена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество по
застрахователна полица № ................ със срок на застрахователното покритие
от ................. г. до 06.12.2022 г. Във връзка с настъпилото ПТП и причинените
щети на застрахования автомобил пред ищеца била предявена претенция за
1
изплащане на застрахователно обезщетение, заведена под № ....................
Ремонтът на автомобила бил възложен и извършен в сервиз на .............., за
което била издадена фактура № .................... г. на стойност 413,19 лв. С доклад
по щетата било определено застрахователно обезщетение в размер на 413,19
лв., което било изплатено на сервиза, извършил ремонта, на 04.02.2022 г.
Твърди, че ПТП било настъпило на път, част от републиканската пътна
мрежа, за поддържането на който отговаряла ................ – ответник в
настоящото производство. Ето защо моли съда да постанови решение, с което
да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото
разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
................ за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
същата чрез юрк. Г. .............. Процесуалният представител оспорва изцяло
предявения иск като неоснователен. Твърди, че не са представени актуални
Общи условия, приложими към датата на процесното събитие и приети от
страните по застрахователния договор, а от приложените такива не се
установявало дали увреждането на гумите представлява покрит
застрахователен риск. Твърди, че представеният протокол за ПТП няма
материалната доказателствена сила относно механизма на ПТП и вредите по
автомобила, тъй като произшествието не било извършено в присъствието на
съставителя на акта, който и нямал вменена удостоверителна функция по
ЗМВР, досежно обстоятелства, при които е настъпило произшествието.
Длъжностните лица на .................. не били очевидци на евентуалното ПТП
Отделно от това не било описано препятствието, станало причина за
настъпването на инциднета, както и не били направени снимки на място на
произшествието (местонахождението на препятствието и на самото
препятствие). Твърди, че ПТП не е настъпило, а описаното като щети, е в
резултат на обикновеното ползване на МПС, свързано с индивидуалните
качества на водача, управлявал автомобила. Твърди, че посочените щети са с
възможен механизъм за ПТП от бордюр или друга твърда неравност, по-
висока от терена; преминаване през отводнителна шахта на пътя или др., или
обикновено ползване на МПС, т.е., оспорва наличието на причинно-
следствената връзка между механизма за настъпване на ПТП и вредите.
Прави възражение за съпричиняване, като твърди, че водачът се движил със
скорост в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която не му позволила да
предприеме действия да спре или да осъществи маневра, които да
възпрепятстват настъпване на ПТП и щети по МПС., като по този начин
допринесъл за настъпването на произшествието и вредите. Не става ясно
имало ли е и други движещи се МПС-та, които да са възпрепятствали
заобикалянето на препятствието от страна на потърпевшия или са
участвали/причинители на ПТП при усложнена пътна обстановка
предхождаща настоящото ПТП. Водачът не бил тестван за алкохол и нямало
представени доказателства, че същият при реализирането на ПТП не е бил
под въздействието на алкохол или други упойващи вещества. Не били
2
събрани доказателства за това дали не са налице хипотези, които съгласно
общите условия изключват отговорността на застрахователя. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и
правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи при условията на кумулативност
проявлението на следните материалноправни предпоставки: сключен договор
за имуществено застраховане; в срока на застрахователното покритие по
договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за
което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят
носи риска; в изпълнение на договорното задължение, застрахователят да е
изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение. В тежест на
ищеца е да установи и конкретния механизъм на настъпване на ПТП,
вследствие на което са нанесени увреди по застрахованото имущество (в
случая л. а. .................), както и размера на дължимото обезщетение.
От съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства –
многогодишна застрахователна полица № ................. ............... по застраховка
„Каско Стандарт“ и застрахователна полица № .............................. ............... по
застраховка „Каско Стандарт“, се установява наличието на застрахователно
правоотношение между .................. и собственика на л. а. ................. –
................, за застраховка „Каско” с период на валидност от 00:00 часа на
................. г. до 23:59 часа на 06.12.2022 г. Същата е била валидна към
момента на настъпване на твърдяното застрахователно събитие - ................. г.
Видно от застрахователната полица, покрити застрахователни рискове са тези
по клауза „Пълно каско“, съгласно Общите условия на застрахователя.
По делото са представени Общи условия (с последно изменение с
решение на УС 17.09.2018 г.), както и рамков договор за застраховане по
автомобилна застраховка „Каско Стандарт“ от 25.06.2015 г., сключен между
ищцовото дружество, в качеството му на застраховател, и ................, в
качеството му на застрахован. Съгласно клаузата „Пълно каско“,
застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно събитие,
посочено в клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени
действия“, както и посочените в т. 1 – 4 допълнително покрити рискове. От
систематичното тълкуване на клаузите в Глава II – Покрити рискове и
изключения, се установява, че при клаузата „Пълно каско“ застрахователят
покрива щети, причинени от пътнотранспортно произшествие (ПТП) –
събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Посочената в общите условия дефиниция на ПТП напълно съвпада с дадената
3
в § 6, т. 30 от ДР към ЗДвП (Обн. ДВ. бр.20 от 05.03.1999г.), съгласно която
Пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. С оглед изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че вредите от ПТП попадат в обхвата на застрахователното
покритие. Видно от съдържанието на горепосочения рамков договор,
застрахователят се задължава да предостави застрахователна защита,
покриваща частични щети или пълна загуба на МПС, както и допълнително
извършени разходи, в резултат на настъпили застрахователни събития от
посочени като покрити в съответната клауза рискове, съгласно приложени
общи условия за автомобилна застраховка „Каско Стандарт“, а обект на
застраховане са МПС, собственост на ................, отдадени на лизинг, за които
е избран за застраховател ............... В чл. 2 „Покрити рискове – клауза „Пълно
каско“, т. 2.1. „допълнителни договорености“ е посочено, че към клаузата
„Пълно каско“ се договарят следните специални допълнения, а именно: по т.
2.1.9 – покритие за риска „гуми“ на база остатъчни стойности, без
начисляване на допълнителна застрахователна премия, като застрахователят
обезщетява претенции до четири гуми в рамките на застрахователния период.
С оглед изложеното, съдът намира за доказано, че настъпилото събитие
представлява покрит риск съгласно клауза „Пълно каско“, приложима за
настоящия договор.
Настъпването на застрахователното събитие и неговият механизъм се
установява от приложения по делото протокол за ПТП № ................ г., както и
от показанията на разпитаната по делото свидетелка С. П. У.. Протоколът е
оспорен от ответника за посочените в него обстоятелства и причини за
настъпване на ПТП с твърдения, че съставилото го длъжностно лице не е
очевидец на ПТП и обстоятелствата, обективирани в тази част на протокола,
не са възприети непосредствено от него. Съгласно трайната съдебна практика
на ВКС (решение № 71/16.08.2017 г. по гр.д. 6034..............016 г. на ВКС, II г.о.
и цитираната в нея решения), протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с материална доказателствена
сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП. Ищецът носи
тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да
ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява
всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им
изисква специални знания, които съдът не притежава. В конкретния случай от
страна на ищеца са ангажирани такива допълнителни доказателства –
свидетелски показания и заключение по САТЕ.
Както се посочи по-горе, в качеството на свидетел по делото е разпитана С. П.
У., която свидетелства, че през м.12.2021 г. е реализирала ПТП със служебния
си автомобил ................ ............ Сочи, че е консултант в ................ и
автомобилът й е бил предоставен за служебно ползване. Свидетелства, че
4
живее в ............... и всяка сутрин пътува по ............ към .............. и от там към
.................. Сочи, че при навлизане в ............. на излизане от ............, има
особено кръстовище и при пресичането му има мантинела. Точно на върха на
мантинелата от много години се образувала голяма дупка и винаги, когато
валяло, била пълна с вода. Свидетелства, че в деня преди инцидента е валяло
мокър сняг, а на сутринта продължавало да вали суграшица и било много
мокро и студено. Целият район около мантинелата била покрита с огромна
локва вода и половината от пътя не се виждала от разтопилия се сняг и вода.
Тя ползвала лявата лента, а дясната се ползвала от идващите от .............
автомобили. Свидетелства, че не може да се движи с висока скорост, като в
района на кръстовището е най-много с 30 км/ч. Сочи, че тя се движела по
лявата лента, като прекосила локвата, но изглежда с лявата гума е засегнала
точно ръба на дупката и усетила как пада в нея, чул се неприятен звук.
Твърди, че при навлизане в кръстовището е шофирала много внимателно.
Свидетелства, че тя е знаела за дупката, но понеже от дясната страна е имало
движещи се автомобили, тя преминала по в ляво, за да може да мине и тя.
Сочи, че дупката била дълбока, като размерите й в сухо време били около 70
см на 1 м. Видимостта не била лоша, а нормална, не е имало мъгла, но е имало
много локви. Свидетелства, че извикала и на място дошли служители на КАТ,
които съставили протокол за ПТП. Обадила се й на колеги, които й донесли
резерва гума, тъй като тя не разполага с такава. Обадила се и на ищцовото
дружество, като щетата завела електронно. Съдът кредитира в цялост
изложеното от свидетеля, като счита поднесената от него информация за
обективна и логически последователна.
В хода на съдебното дирене е изготвена САТЕ, като съобразно
заключението на вещото лице на ................. г. лек автомобил ................., при
движение в .......... по път ......... по посока към ............ на кръстовището на
.................... преминава през необозначена и необезопасена дупка, пълна с
вода, на платното за движение. Следствие на контакт настъпват материални
щети по автомобила – предна лява гума и предна лява джант, отразени в опис
на претенция № ............. Съгласно заключението, налице е причинно-
следствена връзка между описания механизъм на ПТП и увредата на сочените
от ищеца автомобилни части, отразени в Протокол за ПТП № ................ г..,
съставена от ПП на СДВР. Общата стойност, необходима за възстановяване
на автомобила от увреди в причинно-следствена връзка с изследваното ПТП
по пазарна стойност към деня на настъпването на инцидента възлиза на
413,19 лв. Съдът кредитира заключението по изготвената САТЕ, като счита
същата за пълно, обосновано и кореспондиращо с останалия, приобщен по
делото доказателствен материал. При изслушването му в о.с.з., проведено на
14.07.2023 г., вещото лице е уточнило, че е възможно уврежданията по
процесния автомобил да са настъпили от различени механизъм – от удар в
твърд предмет, бордюр и др. Тук съдът намира за необходимо да посочи, че
наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и вредите
по застрахования при ищеца лек автомобил се установява от заключението на
5
в.л., като установяването на това обстоятелство е възложено в тежест на
ищеца. Обстоятелството, че съществува теоретична възможност
уврежданията по автомобила да настъпят и по друг механизъм, не изключва
установената от в.л. в случая конкретна причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и щетите по автомобила.
От приложените към исковата молба писмени доказателства –
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение № ...........................1,
се установява, че на ................. г., в изпълнение на задълженията си по КЗ,
водачът на автомобила, е съобщил на ищцовото дружество за настъпилото
застрахователно събитие, като е представил автомобила за оглед. Въз основа
на посоченото заявление била образувана щета № ...........................1. Съгласно
опис на претенцията, по лек автомобил ................., са констатирани следните
увреждания: предна лява гума – за подмяна, предна лява лята джанта – лека
деформация, за боя.
Между страните не се спори, а и от приложените по делото писмени
доказателства – възлагателно писмо от ................. г., приемо-предавателен
протокол от 21.01.2022 г., фактура № .................... г., доклад по щета №
................... и преводно нареждане от 04.02.2022 г. се установява, че ремонтът
на застрахования автомобил е бил възложен и извършен в сервиз на
................, като с доклад по щета застрахователят одобрил застрахователно
обезщетение в размер на 413,19 лв., което е било заплатено на сервиза,
извършил ремонта, на 04.02.2022 г.
След извършването на плащането, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ,
ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото
определяне. Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу
физическото лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на
увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди
виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г.
Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното
качество на вещта.
От приложения по делото протокол за ПТП и показанията на св. У. се
установява, че произшествието е реализирано на .........., като на съда му е
служебно известно, че ............. е името, под което е по-известен ..............,
който е ........ по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата, поради което и
на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал.1 ЗП ответникът е задължен да
осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи
съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване
на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Агенцията като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В
случая, именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя
6
/вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и
сигнализиране на пътя до завършването им/ е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание
чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Налице е основание за суброгация срещу ответника. Обемът на
регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане. Съгласно приетата по
делото САТЕ, вследствие на настъпилото ПТП, по автомобила са причинени
увреди, чиято възстановителна стойност възлиза на 413,19 лв. Съдът счита за
нужно да посочи, че доколкото се касае до частична увреда на процесното
МПС, а не до пълна такава (тотална щета - чл. 390 КЗ ), то меродавна за
определяне размера на застрахователното обезщетението е именно
възстановителната стойност. Горепосочената възстановителна стойност
(413,19 лв.) напълно съответства на изплатеното застрахователно
обезщетение от ищеца. Последният претендира именно сумата в размер от
413,19 лв., предвид което предявеният иск следва да се уважи изцяло до
претендирания размер.
Не може да се сподели възражението на ответникът, че водачът на
увреденото МПС не се е съобразил с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Същата предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. По делото обаче не се установява, а не се и
твърди от страна на ответника, че препятствието на пътя е било
сигнализирано или обозначено по какъвто и да е начин, за да може да
попадне в хипотезата на правната норма, която се отнася до задължението на
водача да спре „пред всяко предвидимо препятствие”. Следва да се посочи, че
по делото се установи, че водачът се е движел по предназначената за него
лента за движение, като е съобразил скоростта си на движение с
препятствието на пътя, като е предприел внимателно преминаване през него,
но поради големите му размери и наличието на вода в него, ограничаващо
видимостта на водача и преценката му за границите на същото, е настъпило
съприкосновение между ръба на дупката и предна лява гума (джанта) на
автомобила, довела до увреждането на последните. Задължението да се
поддържа процесната пътна отсечка в добро състояние, годно за безопасно
придвижване е в тежест на ................. Тук следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 154 ГПК установяването на наличието на съпричиняване
е в тежест на ответника, който следва при условията на пълно доказване, т. е.
такова каквото създава у съда сигурно убеждение, че с поведението си
водачът на увредения автомобил е допринесъл за настъпването на ПТП и
вредите, каквото доказване в случая не бе проведено.Съобразно изложеното,
7
то съдът не счита за основателно възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносното събитие от страна на водача на МПС.
Предвид гореизложеното, предявената претенция с правно основание
чл. 410, ал. 1 КЗ се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло за
претенцираната сума от 413,19 лв. Върху посочената сума се дължи и законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.06.2022
г., до окончателното й изплащане.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати сторените от ищцовото дружество разноски
в настоящото производство в размер на 830,00 лв. за държавна такса,
адвокатско възнаграждение, депозити за САТЕ и свидетел.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ................, седалище и адрес на управление: ............. да
заплати на ................, седалище и адрес на управление: .........., на основание
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, сумата от 413,19 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“, по щета № ..................., за щети по лек автомобил
................., изразяващи се в увреждане на предна лява гума и предна лява лята
джанта, настъпили в резултат на ПТП на ................. г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.06.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ................., седалище и адрес
на управление: ............. да заплати на ................, седалище и адрес на
управление: .........., сумата от 830,00 лв., представляваща сторени разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8