Решение по дело №10842/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4356
Дата: 15 ноември 2019 г.
Съдия: Весела Петрова Кърпачева
Дело: 20195330110842
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 4356

 

гр. Пловдив, 15.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА

 

при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10842 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ, във вр. чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД – гр. София против Община **** и Община ****.

            Ищецът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД – гр. София, твърди, че на 12.08.2018 г. около 18,00 часа, движейки се по общински път ****, на 9+700 км., посока от село ****към републикански път ****, лек автомобил „Шкода Октавия” с рег. № ****, собственост и управляван от Р. А. А. е преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са се увредили двете десни гуми и джанти на автомобила. Произшествието е било посетено от служител на РУ на МВР – ****, който е съставил протокол за ПТП № **** Дупката била с размери 1,2 м дължина, 50 см широчина и 20 см дълбочина. При настъпване на произшествието увреденият автомобил бил застрахован по застраховка „Каско Стандарт” при ищцовото дружество, със срок на покритие от 31.01.2018 г. до 31.01.2019 г. Застрахованият е депозирал искане за възстановяване на вредите на 13.08.2018 г., по което образувана щета и е констатирано увреждане на десните джанти и гуми на автомобила. Застрахованият автомобил е постъпил за ремонт в „Автосервиз Ангелов” ЕООД, а ремонтът бил на стойност 512,36 лв., която сума е изплатена на 30.11.2018 г. на сервиза. Ищцовото дружество претендира от причинителя на вредата платеното обезщетение, а именно – от общината, стопанисваща процесния път. Затова било изпратено запитване до Община ****, която отговорила, че пътят се поддържа от нея и от Община ****. Доколкото ПТП настъпило на границата между двете общини, то ищецът намира, че те отговарят за причинените вреди, като претендира от всяка от тях да заплати сумата от размер на 256,18 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.06.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

            В откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца заявява, че оттегля иска си по отношение на Община **** и претендира цяла сума в размер на 512,36 лв. от Община ****, като моли за постановяване на решение при признание на иска. С протоколно определение от 24.10.2019 г. съдът е прекратил производството по делото по отношение на ответника Община ****, като искът се счита за предявен само по отношение на ответника Община ****, до пълния му размер от 512,36 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 28.06.2019 г.

            В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Община ****. С молба вх. № 68291/23.10.2019 г. страната признава иска до пълния предявен размер от 512,36 лв. Счита, че не е дала повод за завеждане на настоящото дело, поради което моли да не й бъдат възлагани в тежест разноски съгласно чл.78, ал.2 ГПК. Пояснява, че до предявяване на иска, ищецът застраховател не е уведомил Община **** за настъпилото произшествие и за платеното обезщетение на пострадалия и не е поискал от общината възстановяване на платеното.

            Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна  страна:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ, във вр. чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.

            С оглед направеното от ответника признание на исковата претенция от ответната Община ****, както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът намира, че исковата претенция е основателна до размера на претендираната с исковата молба сума в размер на 512,36 лв., представляваща изплатено от застрахователя ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД – гр. София по щета № **** застрахователно обезщетение за претърпените от застрахованото лице Р. А. А. имуществени вреди, в резултат от реализирано на 12.08.2018 г. застрахователно събитие, изразяващо се в претърпяно по общински път ****, посока от село ****към републикански път **** ПТП, намиращо се в причинно-следствена връзка с противоправното и виновно неизпълнение от страна на ответника на задължението му да стопанисва и поддържа общинския път и да обозначава препятствията по тях. Като законна последица от уважаване на иска е присъждането на законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.06.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

            Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл.237 ГПК, като съдът намира, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл.235 ГПК. Доколкото ответникът заявява в молбата от 23.10.2019 г., че признава иска, а ищецът – че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът постанови своето решение на основание чл.237 ГПК.

            По отношение на разноските:

            Съдът намира, че в случая приложение намира разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, а именно ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признава иска. За да може ответникът да се екскулпира от отговорността за разноски, следва двете посочени предпоставки да са налице в своята кумулативна даденост. Признанието на иска е заявено изрично от страната в молбата от 23.10.2019 г. Отделно от това, съдът приема, че ответната Община **** не е станала повод за завеждане на делото. Претенцията на ищеца – застраховател се основава на регресното му право да встъпи в правата на удовлетвореното пострадало лице – застрахован по имуществено застраховане. Характерът на регресната отговорност на причинителя на вредата е такъв, че в случай, че застрахователят не уведоми ответника община за настъпилото събитие, тя няма как да знае, че има задължение. В случая, ищецът е изпратил писмо само до Община ****, с което претендира плащане на процесната сума от 512,36 лв. В отговор на писмото, Община **** е уведомила ищцовото застрахователно дружество, видно от писмо на лист 27 от делото, че процесната дупка се намира на територията на двете общини – Община **** и Община ****. След като ищецът е узнал този факт, по делото не са налице данни, нито пък се твърди, да е отправяно искане от застрахователното дружество до Община **** да заплати размера на изплатеното застрахователно обезщетение. Напротив, хронологично на събитията е подаването на настоящата исковата молба. От изложеното следва, че ответната община е разбрала за съществуването на претенцията на ищеца едва с получаване на препис от исковата молба и дори да е искала, е нямало как да изпълни задължение, за което не знае. Макар да не е депозиран писмен отговор от Община ****, страната е признала иска с молбата от 23.10.2019 г., депозирана преди първото по делото съдебно заседание. Доколкото ответникът с поведението си не е станал причина за завеждането на делото, поради неговото неуведомяване за съществуването на претенция срещу него, то не следва да му се възлагат в тежест и разноските в производството.

            Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА Община ****, БУЛСТАТ: *******, адрес: гр. ****, **** да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5 сумата от 512,36 лв., представляваща изплатено от застрахователя ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД – гр. София по щета № **** застрахователно обезщетение за претърпените от застрахованото лице Р. А. А. имуществени вреди, в резултат от реализирано на 12.08.2018 г. застрахователно събитие, изразяващо се в претърпяно ПТП по общински път ****, посока от село ****към републикански път ****, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.06.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

            Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В. К.

 

            Вярно с оригинала.

            К. К.