Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №    1104  

 

гр.Сливен,  05  октомври 2018  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

      СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри    граждански състав  в закрито заседание на   2 октомври   през две хиляди и  осемнадесета година в състав: 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря Наталия ЕГОВА , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 2284/2018 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

      Предявен е иск  с  правното си основание  чл. 124  ГПК  и цена на иска 3 251.33 лева.

     В Исковата молба на Н.А.М. чрез адв. П.Г. се твърди, че ответното дружество е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение с което е образувано ЧГД № 4276/2015 г. по описа на СлРС за сумата 2 332.39 лева- представляваща главница за ползвана питейна вода за периода от 31 август 20090г. до 31 август 2015 г., мораторна лихва начислена до 01 октомври 2015 г. в размер на 066.56 лева, законна лихва, считано от 11 ноември 2015 г. и разноски в размер на 66.98 лева.

     След подадено Възражение на 3 декември 2015 г. и неизпълнение на дадените указания от Заявителя за предявяване на иск за вземането си издадената заповед за изпълнение по ЧГД № 4276/2015 г. на СлРС е обезсилена.

    Оспорва частично вземането на ответника за периода от 31 август 2009 г. до 28 февруари 2015 г. и счита, че не дължи претендираните суми поради погасяването им по давност.

     Съгласно разпоредбите на чл. 111, б. „В” от ЗЗД този вид вземания се погасяват с изтичане на тригодишна погасителна давност. В този смисъл вземанията на ответника са погасени по давност, поради което същият не разполага с правото на иск и принудително изпълнение за тях. При периодично задължение давността започва да тече от изискуемостта на всяко вземане до момента до който същото не бъде прекъснато.

     Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК погасителната давност за вземането започва да тече от датата на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, а такова до настоящия момент не е извършено.
Предвид изложено моли съда да постанови решение с което да признае за установено по отноше ние на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН” ООД, че Н.А.М. не дължи

- сумата 2 285.41 лева – главница за ползвана питейна вода за периода от 31 август 2009 г. до 28 февруари 2015 г., ведно със законната лихва, считано от 11 ноември 2015 г.;

- сумата 965.92 лева мораторна лихва, начислена до 1 октомври 2015 г.;

- 66.98 лева разноски по делото

поради погасяването им по давност.

     Претендира направените по делото разноски.
            В предоставения едномесечен срок е постъпил Отговор от ответника - „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН” ООД чрез адв. Н.К. *** с който считат иска за допустим и заявява, че признава така предявените искове, тъй като считат същите за основателни.

    Не оспорват фактите на които ищеца основава исковете си.

    Претендира разноски като се приложи разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК и същите възложи на ищеца.

     В с.з.  ищецът, редовно призован  се представлява от адв. П.Г. ***, която поддържа депозирания иск и моли съда да постанови решение по признание на иска.   

    Ответното дружество  в съдебно заседание   не изпраща представител.

    В Писмено становище на 2 октомври 2018 г. от адв. Н.К. *** пълномощник на ответното дружество  заявява, че поради ангажимент по друго дело не може да присъства в насроченото с.з. Моли ход на делото да бъде даден въпреки ангажиментите, които препятстват личното му явяване в с.з. в случай, че не са налице процесуални пречки за това. Заявява, че признава така предявените искове и поддържа  депозирания по делото Отговор. Няма искания за събиране на доказателства. В случай, че друга страна направи такива или представи доказателства то моли да му бъде даден разумен срок за изразяване на становище. В случай, че такива не се направят моли да бъде даден ход на делото по същество. Предвид направеното признание на исковете, счита че същите следва да бъдат уважени.

Моли на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските в настоящото производство да бъдат оставени в тежест на ищеца  и съответно да им присъди  направените разноски като  представя  Списък и доказателства за извършено плащане.

В случай, че съдът не уважи искането за прилагане на чл. 78, ал. 2 от ГПК и претендираното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение надвишава минималния предвиден размер прави  възражение  за прекомерност на същото и при присъждане на разноски моли същите в тази част да бъдат намалени до минималните предвидени размери, тъй като делото не представлява фактическа и правна сложност.

Представя: Списък с разноски, фактура и доказателство за извършено плащане. 

     След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:  

С Разпореждане  от 12.11.2015  г.  постановено по ч.гр.д. № 4276/2015 г., състав на СлРС е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение  № 2782/12.11.2015 г. за осъждането на  Н.А.М. с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул."Шести септември", № 27, както следва:

- сумата 2 332.39 /две хиляди триста тридесет и два лева и двадесет и девет стотинки/ лева, представляваща незаплатена главница за доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.08.2009 г. до 31.08.2015 г., за обект в с. Младово, община Сливен, област Сливен , ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.11.2015 г. до окончателното й изплащане;

- сумата 966.56 /деветстотин шестдесет и шест лева и петдесет и шест стотинки/лева,  представляваща мораторна лихва, изтекла до 01.10.2015 г.;

- сумата 26,00  /двадесет и шест/ лева, представляваща разноски по делото.

     Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени   ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

     Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

     С отговора на исковата молба ответното дружество  признава иска.

Ищецът, чрез своя процесуален представител адв. П.Г. моли съда да постанови решение по признание на иска.

Предвид изложеното и признаването на иска от страна на ответното дружество  съдът следва да  постанови решение с което да  признае за установено по отношение на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН” ООД,  че Н.А.М.  не дължи

     - сумата 2 285.41 лева – главница за ползвана питейна вода за периода от 31 август 2009 г. до 28 февруари 2015 г., ведно със законната лихва, считано от 11 ноември 2015 г.;

    - сумата 965.92 лева мораторна лихва, начислена до 1 октомври 2015 г.;

    - сумата 66.98 лева разноски по делото  поради погасяването им по давност  по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4276/2015 г. на СлРС.

     На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден  да заплати на  Н.А.М.  направените разноски в производството в размер на 167 лева заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като са предявени главен иск и иск за мораторна лихва и заплатеното адвокатско възнаграждение е в размерите,  посочени в чл. 7, ал.2 от  Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

     Не са налице основанията на чл. 78, ал.2 от ГПК за присъждане на разноски  на ответното дружество, тъй като съгласно посочената норма следва да са налице две кумулативно дадени предпоставки- ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да признава иска. Първата предпоставка в случая не е налице.

     Решението се основава на признание на иска.

            Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р       Е        Ш       И   :

     ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Шести септември № 27, че  Н.А.М.  с ЕГН  ********** ***  НЕ ДЪЛЖИ 

     - сумата 2 285.41 лева – главница за ползвана питейна вода за периода от 31 август 2009 г. до 28 февруари 2015 г., ведно със законната лихва, считано от 11 ноември 2015 г.;

    - сумата 965.92 лева мораторна лихва, начислена до 1 октомври 2015 г.;

    - сумата 66.98 лева разноски по делото  поради погасяването им по давност  по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4276/2015 г. на СлРС.

 

 

      ОСЪЖДА  „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Шести септември № 27  ДА ЗАПЛАТИ Н.А.М.  с ЕГН  ********** ***   разноски по делото в размер на  167 лева заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в  двуседмичен  срок от връчването на страните

 

 

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: