Решение по дело №135/2016 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260009
Дата: 15 септември 2020 г. (в сила от 12 ноември 2020 г.)
Съдия: Веселина Димитрова Джонева
Дело: 20161500900135
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 декември 2016 г.

Съдържание на акта

                   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №260009

                                                        /д о п ъ л н и т е л н о/

                                                   гр.Кюстендил, 15.09.2020г.

 

                               В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                    

Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА

при секретаря:

след като разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева т.д.№135/2016г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава Осемнадесета, Раздел Трети – “Поправяне на решението”, чл.250 от ГПК – “Допълване на решението”.

 

По делото е постановено решение с №7/06.02.2019г., с което съдът се е произнесъл по предявени искове по чл.694 ал.2 т.2 от ГПК.

Срещу решението са подадени въззивни жалби и с определение с №2567/30.07.2019г. по т.д.№3197/2019г. по описа на Апелативен съд-София, делото е върнато на Окръжен съд – Кюстендил за произнасяне по молба на синдиците на „********************“ АД – в несъстоятелност, която е с вх.№14435/22.07.2019г. по описа на САС. Въззивният съд е указал потребността от постановяване на първоинстанционен акт, с който обжалваното решение да бъде поправено по реда на чл.247 от ГПК или допълнено по реда на чл.250 от ГПК относно заявената в исковата молба претенция за установяване поредност на удовлетворяване на всяко от претендираните вземания, а именно - по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ.  

С допълнително решение от 10.01.2010г., имащо характер на определение, КнОС е оставил без разглеждане като недопустими, предявените от „********************“ АД – в несъстоятелност, с исковата молба с вх.№9668/27.12.2016г. по описа на ОС-Кюстендил, искове за постановяване на решение, с което да бъде определена поредност на удовлетворяване на вземанията, които дружеството – ищец има към „***********“ ЕООД - в производство по несъстоятелност.

С определение №1213/26.05.2020г. по т.д.№1252/2020г. САС е отменил горния съдебен акт и е върнал делото на КнОС за произнасяне по основателността на молбата с вх.№14435/22.07.2019г., подадена от синдиците на „********************“ АД – в несъстоятелност за допълване на решение №7/06.02.2019г. по т.д.№135/2016г. по описа на ОС-Кюстендил.

В изпълнение на дадените с определението на въззивния съд указания, които имат задължителен характер, настоящият съд приема следното от фактическа и правна страна:

В подадената от „********************“ АД – в несъстоятелност искова молба е формулирано искане за признаване за установено по отношение на ответниците, че дружеството – ищец има вземания от „***********“ ЕООД - в производство по несъстоятелност, в общ размер на 100 054 022.07 лева, произтичащи от единадесет договора за банкови кредити, задълженията по които – с изключение на тези за законна лихва от датата на предявяване на вземанията – подлежат на удовлетворяване по реда на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ.

С решение №7/06.02.2019г. по делото, КнОС е уважил исковете, като не е изложил мотиви, нито е постановил диспозитив относно реда за удовлетворяване на всяко признато вземане.

Съобразявайки указанията на САС, при настоящото произнасяне, което може да бъде сторено и в закрито заседание, без призоваване на страните, в съгласие в предвидената в чл.250 ал.2 изр.2 от ГПК възможност, настоящият съд следва да разгледа всяка отделна претенция и да се произнесе относно реда за удовлетворяване на всяко вземане, съобразно наличието или липсата на привилегия.

1/ Относно признатото с решението на КнОС вземане, основано на договор за банков кредит от 29.08.2008г., ищецът е твърдял, че същото е било обезпечено с договорна ипотека върху недвижими имоти, собственост на трето лице - „**********“ ООД, учредена с НА №180, том 4, дело №714/2008г. и НА №72, том 4 дело №613/2008г., както и с договор за особен залог на вземания от 29.08.2008г., вписан в ЦРОЗ на 22.10.2008г. По делото са представени нотариалните актове, вписано в СВ както и договорът за учредяване на особен залог на вземания.

В постановеното по реда на чл.692 ал.4 от ТЗ определение от 16.12.2016г. по търг.д.№36/2016г. по описа на КнОС, съдът е извършил промяна в списъка на предявени в срока по чл.685 от ТЗ и приети вземания на кредитори на „***********” ЕООД, ЕИК *********, обявен в ТР при АВ под №20160428144550, като е определил поредност на удовлетворяване на това вземане по чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ.

От заключенията по приетата в настоящото производство съдебно-счетоводна основна и допълнителна експертиза се установява, че в счетоводството на несъстоятелния длъжник, задължението по договора за банков кредит от 29.08.2008г. е осчетоводено като обезпечено.

2/ Относно признатото с решението вземане на ищеца по договор за банков кредит от 20.05.2009г. в исковата молба е посочено, че това вземане е било обезпечено с особен залог върху движими вещи, собственост на трето лице от 20.05.2009г., вписан на 24.07.2009г. и подновен на 23.05.2014г. Към исковата молба са приложени договорът за особен залог, ведно с опис и доказателства за вписването му в ЦРОЗ.

В постановеното по реда на чл.692 ал.4 от ТЗ определение от 16.12.2016г. по търг.д.№36/2016г. по описа на КнОС, съдът е извършил промяна в списъка на предявените в срока по чл.685 от ТЗ и приети вземания на кредитори на „***********” ЕООД, ЕИК **********, обявен в ТР при АВ под №20160428144550, като е определил поредност на удовлетворяване на това вземане по чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ.

От заключенията по приетата в настоящото производство съдебно-счетоводна основна и допълнителна експертиза се установява, че в счетоводството на несъстоятелния длъжник, задължението по договора за банков кредит от 20.05.2009г. е осчетоводено като обезпечено.

3/ Относно признатото в полза на ищеца вземане срещу несъстоятелния длъжник, основано на договор за банков кредит от 15.09.2011г., в исковата молба е посочено, че това вземане е било обезпечено с: договор за особен залог от 15.09.2011г. на настоящи и бъдещи вземания; договор за особен залог от 15.09.2011г. на вземания от ДП „Строителство и възстановяване“ и договор за особен залог от 15.09.2011г. на машини, съоръжения и оборудване. Ищецът е представил в заверени преписи договорът за учредяване на особен залог на вземания, договор за особен залог, потвърждения за вписване в ЦРОЗ.

В постановеното по реда на чл.692 ал.4 от ТЗ определение от 16.12.2016г. по търг.д.№36/2016г. по описа на КнОС, съдът е приел поредност на удовлетворяване на това вземане по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ.

От заключенията по приетата в настоящото производство основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на несъстоятелния длъжник, задължението по договора за банков кредит от 15.09.2011г. е осчетоводено като необезпечено.

4/ Относно признатото с постановеното решение вземане в полза на ищеца, основано на договор за банков кредит от 10.10.2012г., в исковата молба е поддържано, че същото е обезпечено с договорна ипотека върху закупени с банковия кредит недвижими имоти, учредена с НА №111, том 2, дело №265/2013г.; договор за особен залог на вземания от 10.10.2012г., вписан в ЦРОЗ на 09.11.2012г., изм. на 29.01.2013г. Представен е нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека, както и договорът за особен залог на вземания с анекс и с потвърждение за вписването му.

В производството по чл.692 ал.4 от ТЗ съдът не е допуснал изменение на съставения от синдика списък на предявените в срока по чл.685 от ТЗ вземания и произтичащата от същия поредност за удовлетворяване на вземането по този договор, а именно по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ.

Установено е по настоящото дело, че ответникът „***********“ ЕООД – в несъстоятелност е осчетоводил задължението по този договор като обезпечено.

5/ Относно договор за банков кредит от 11.10.2012г., съществуването на вземане по който е признато с постановеното по делото решение, ищецът поддържа, че същото е обезпечено с: договор за особен залог на вземания; договор за особен залог от 11.10.2012г. на вземания, в т.ч. и бъдещи по предварителни и окончателни договори за покупко-продажба на закупените обекти с кредита, вписан на 22.11.2012г. и изм. на 15.02.2013г., като е представил по делото доказателства за вписването в ЦРОЗ.

Съдът в производството по т.д.№36/2016г. по описа на КнОС е приел, че вземането е с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ.

Установява се, че „***********“ ЕООД – в несъстоятелност е осчетоводил задължението по този договор като необезпечено.

6/ Според ищцовото дружество, вземането му, произтичащо от договор за банков кредит от 27.02.2013г., е обезпечено с: договор за реален залог от 27.02.2013г. на налични поименни акции от капитала на трето лице, закупени със средствата от кредита и договор за особен залог от 27.02.2012г. на настоящи и бъдещи вземания, , вписан на 08.03.2013г. и изм. на 15.02.2013г. Към исковата молба са приложени договорът за реален залог на корпоративни ценни книжа и договорът за учредяване на особен залог на вземания, както и потвърждение за вписване. 

В постановеното по реда на чл.692 ал.4 от ТЗ определение от 16.12.2016г. по търг.д.№36/2016г. по описа на КнОС, съдът е приел поредност на удовлетворяване на това вземане по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ, произтичащо от договора за особен залог. Съдът не е зачел обезпечителната функция на договора за реален залог от 27.02.2013г. на акции от капитала на „Лекс Пропъртис“ АД, поради липсата на доказателства за вписване в книгата на акционерите на заложните джира. 

Според заключенията по приетата основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на несъстоятелния длъжник, задължението по договора за банков кредит от 27.02.2013г. е осчетоводено като необезпечено.

7/ Относно признатото вземане по договор за банков кредит от 19.03.2013г. в исковата молба се твърди наличие на обезпечение с договорна ипотека върху закупени с банковия кредит недвижими имоти, учредена с НА №2092, том 11, дело №1553/2013г. и с договор за особен залог на вземания от 19.03.2013г. Представят се двата договора.

В производството по чл.692 ал.2 от ТЗ съдът е приел поредност на удовлетворяване на това вземане в първия ред по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ. Същото е било осчетоводено от длъжника като обезпечено.

8/ Относно вземането по договор за банков кредит от 20.05.2013г. ищецът заявява съществуване на обезпечение с договорна ипотека върху закупени с банковия кредит недвижими имоти и договор за особен залог на вземания от 20.05.2013г. Към исковата молба е приложен договор за особен залог на вземания от 20.05.2013г.

В постановеното по реда на чл.692 ал.4 от ТЗ определение от 16.12.2016г. по търг.д.№36/2016г. по описа на КнОС, съдът е извършил промяна в списъка на предявените в срока по чл.685 от ТЗ и приети вземания на кредитори на „***********” ЕООД, ЕИК *************, обявен в ТР при АВ под №20160428144550, като е определил поредност на удовлетворяване на това вземане по чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ.

От заключенията по приетата в настоящото производство съдебно-счетоводна основна и допълнителна експертиза се установява, че в счетоводството на несъстоятелния длъжник, задължението по договора за банков кредит от 20.05.2013г. е осчетоводено като необезпечено.

9/ Относно признатото с постановеното по делото решение вземане в полза на ищеца, основано на договор за банков кредит от 28.06.2013г. ищецът твърди, че същото е обезпечено с договорна ипотека върху закупени с банковия кредит недвижими имоти и договор за особен залог на вземания от 28.06.2013г., вписан на 20.08.2013г. Представя договора за особен залог на вземания и потвърждение за вписването му в ЦРОЗ.

В производството по чл.692 ал.2 от ТЗ съдът е приел поредност на удовлетворяване на това вземане в първия ред по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ, произтичаща от наличието на вписан особен залог. Вземането по този договор е било осчетоводено от длъжника като необезпечено.

10/ Относно признатото с решението вземане, произтичащо от договор за банков кредит от 26.04.2013г. ищецът поддържа, че същото е обезпечено с: договор за реален залог от 28.06.2013г. на налични поименни акции от капитала на трето лице, закупени със средствата от кредита и договор за особен залог от 26.04.2013г. на настоящи и бъдещи вземания, вписан в ЦРОЗ на 18.08.2013г. представени са двата договора, както и потвърждение за вписването на договора за особен залог в ЦРОЗ.

В постановеното по реда на чл.692 ал.4 от ТЗ определение от 16.12.2016г. по търг.д.№36/2016г. по описа на КнОС, съдът е приел поредност на удовлетворяване на това вземане по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ, произтичащо от договора за особен залог. Съдът не е зачел обезпечителната функция на договора за реален залог, поради липсата на доказателства за вписване в книгата на акционерите на заложните джира. 

Според заключенията по приетата основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на несъстоятелния длъжник, задължението по този договор за банков кредит е осчетоводено като необезпечено.

11/ Относно вземането, произтичащо от договор за банков кредит от 15.04.2014г. ищецът е твърдял, че същото е обезпечено с: договор за особен залог на вземания по действащи и бъдещи договори за изпълнение на СМР и договор за особен залог от 15.04.2014г. на вземания. Към исковата молба е приложен договор за учредяване на особен залог на вземания от 15.04.2014г. по договори, сключени с банката.

В постановеното по реда на чл.692 ал.4 от ТЗ определение от 16.12.2016г. по търг.д.№36/2016г. по описа на КнОС, съдът е приел поредност на удовлетворяване на това вземане по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ, произтичащо от договора за особен залог на вземания по действащи и бъдещи договори за изпълнение на СМР. 

Според заключенията по приетата основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на несъстоятелния длъжник, задължението по този договор за банков кредит е осчетоводено като необезпечено.

Съдът приема, че иск, предявен от кредитор, за установяване на поредност на удовлетворяване на вземането, различна от определената с определението по чл.692 ал.4 от ТЗ е допустим. В случая по отношение на вземанията по част от договорите (договор за банков кредит от 15.09.2011г., договор за банков кредит от 10.10.2012г., договор за банков кредит от 11.10.2012г., договор за банков кредит от 27.02.2013г., договор за банков кредит от 19.03.2013г., договор за банков кредит от 28.06.2013г., договор за банков кредит от 26.04.2013г. и договор за банков кредит от 15.04.2014г.) с определението от 16.12.2016г. по търг.д.№36/2016г. по описа на КнОС, съдът е приел поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ, макар диспозитивът на съдебния акт да не е съвсем ясен. С оглед задължителния характер на указанията на горния съд, настоящият следва да се произнесе по същество по всички искове.

Ищецът твърди, че вземанията му по всички единадесет договора за кредит, сключени с „***********“ ЕООД – в несъстоятелност са обезпечени с договори за особен залог на вземания и/или договори за ипотека на недвижими имоти и/или договори за реален залог, поради което счита, че вземанията по тях, с изключение на тези за законна лихва от датата на предявяване на вземането, са с ред на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ, поради което и претендира установяване именно на такава поредност.

Преценявайки доказателствата по делото, съдът намира, че само част от исковите претенции са основателни, като за формиране на този извод изхожда от следните разбирания:

Съгласно чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ, право на предпочтително удовлетворение от стойността на имуществото, предмет на обезпечение има кредиторът, в чиято полза е учреден залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ - от получената сума при реализацията на обезпечението.

Съгласно чл.2 ал.1 от ЗОЗ /изм. и доп. ДВ бр.105/30.12.2016г. / залогът се учредява чрез вписване в Централния регистър на особените залози или в предвидения друг регистър въз основа на договор за особен залог. Изменението на Закона, в сила от 30.12.2016г., предвиждащо конститутивно действие на вписването, се прилага и за вписаните до тази дата залози (пар. 49 от ЗИДЗОЗ – ДВ бр.105/30.12.2016г.).

Липсата на надлежно вписване на договора, с който е учреден особения залог, обосновава невъзможност на кредитора, в чиято полза залогът е учреден да се ползва от него и да се удовлетвори с предимство пред другите кредитори на длъжника.

Следва да се има предвид в настоящия случай и разпоредбата на чл.12 ал.1 от ЗОЗ /изм. и доп. ДВ бр.105/30.12.2016г./, съгласно която учредения по реда на ЗОЗ особен залог е противопоставим на трети лица от момента на вписването му.

Действието на вписването на особения залог, съгласно чл.30 от ЗОЗ, е с продължителност 5 години от деня, в който е извършено първоначалното вписване на обстоятелството. То може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл.

Наред с посочените принципни положения, следва да се има предвид и разбирането на съда, че обезпеченията, дадени с имуществото на трети лица не създават привилегия по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ не създават привилегия на кредитора в производството по търговска несъстоятелност, тъй като това би могло да стане по реда на индивидуалното принудително изпълнение върху заложеното/ипотекирано имущество на третото лице.

При така възприетите съждения, с оглед конкретните искове съдът приема следното:

Вземането на ищеца по договора за банков кредит от 29.08.2008г. не може да се приеме за обезпечено по смисъла на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ, тъй като се установи, че договорната ипотека е учредена върху недвижими имоти, собственост на трето лице - „Кик Дизайн“ ООД, а залогът по договора за особен залог на вземания от 29.08.2008г., вписан в ЦРОЗ на 22.10.2008г., няма данни да е бил подновен. Първоначалното вписване, както и ищецът сам твърди, е сторено на 22.10.2008г. и към 22.10.2013г. действието му не е било подновено, респ. същото е прекратило действието си, т.е. заложното право се е погасило. В случая не може да се постави въпрос за приложение на разпоредбата на пар. 5 ал.1 и ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (ДВ, бр.22 от 2018г., доп., бр.ЗЗ от 2019г., в сила от 19.04.2019г.), тъй като ал.3 не касае обезпечения и срокове, чието действие е изтекло преди поставянето на „********************“ АД – в несъстоятелност под специален надзор, какъвто е настоящият случай.

Поради посоченото, относно вземанията по този договор, съдът ще приеме, че същите подлежат на удовлетворяване по реда на чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ.

Вземанията на ищеца по договора за банков кредит от 20.05.2009г. са обезпечени с особен залог върху движими вещи, собственост на трето лице „Пътсрой пътища“ ЕООД, който въпреки че е надлежно вписан и вписването е подновено, не може да предостави на ищеца привилегия в производството по несъстоятелност на „***********“ ЕООД, по съображения, които вече се изложиха по-горе и това налага определяне на поредност за удовлетворяване на вземането по чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ.

Със същата поредност на удовлетворяване следва да бъдат и вземанията на банката по договора за банков кредит от 20.05.2013г., тъй като ищецът не е ангажирал доказателства за твърдението си, че задълженията по този договор са обезпечени с договорна ипотека върху закупени с банковия кредит недвижими имоти – не е представен такъв договор, а относно представеният договор за особен залог на вземания от 20.05.2013г. липсват доказателства за вписването му в ЦРОЗ, поради което и с оглед изясненото по-горе конститутивно действие на вписването, твърдението за обезпеченост се явява недоказано.

С поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т..8 от ТЗ следва да се считат и вземанията на банката по договора за банков кредит от 15.04.2014г., по отношение на който не се установява да са дадени твърдените от ищеца обезпечения. От една страна липсва представен договор за залог на вземания по действащи и бъдещи договори за изпълнение на СМР, а от друга – представеният договор за особен залог на вземания от 15.04.2014г. не се доказва да е бил вписан в ЦРОЗ.

Претендираните законни лихви върху гореизброените необезпечени вземания, считано от датата на предявяването им, т.е. от 25.03.2016г., до датата на окончателното изплащане, ще подлежат на удовлетворяване с поредност по чл.722 ал.1 т.9 от ТЗ, тъй като по смисъла на чл.616 ал.2 т.1 от ТЗ представляват законни лихви върху необезпечени вземания, дължими след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Производството по несъстоятелност на „***********“ ЕООД е открито с решение на КнОС от 25.02.2016г. по търг.д.№76/2014г. по описа на съда. 

Вземанията на банката по всички останали договори за банкови кредити – от 15.09.2011г., от 10.10.2012г., от 11.10.2012г., от 27.02.2013г., от 19.03.2013г. от 28.06.2013г. и от 26.04.2013г. – се установи, че са обезпечени било с договори за особени залози, които са надлежно вписани, било с договорни ипотеки върху недвижими имоти, закупени с отпуснатите кредити, т.е. собствени на длъжника, поради което в производството по несъстоятелност на „***********“ ЕООД – в несъстоятелност, ищецът ще следва да се удовлетвори с привилегията по реда на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ.

Предвид изложеното и доколкото основното решение не съдържа разглеждане на претенциите на ищеца за установяване поредността на удовлетворяване на всяко едно от вземанията по процесните единадесет договора за банкови кредити, то същото следва да бъде допълнено в горния смисъл.

Воден от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

Д О П Ъ Л В А решение №7/06.02.2019г. по т.д.№135/2016г. по описа на ОС-Кюстендил, в следния смисъл:

 

П Р И З Н А В А  З А  У С Т А Н О В Е Н О по отношение на „***********“ ЕООД - в несъстоятелност, с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление *************, „********“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.*********** и Национална агенция по приходите, с ЕИК *********, с адрес гр.София, ул.„Княз ************, че ВЗЕМАНИЯТА на „********************“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК *********, към „***********“ ЕООД - в несъстоятелност, СА С ПОРЕДНОСТ НА УДОВЛЕТВОРЯВАНЕ в производството по несъстоятелност на „***********“ ЕООД- в несъстоятелност, както следва:

 

1/ Вземанията по Договор за банков кредит от 29.08.2008г. за главница – 469 383.53 лева; просрочени лихви върху просрочена главница – 132 230.91 лева; текущи лихви върху просрочена главница – 5 202.33 лева; неустойка върху просрочена лихва – 9 939.08 лева; такси – 14 081.51 лева, или обща сума 630 837.36 лева, са с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ, а вземането за законна лихва върху сумите по договора, считано от датата на предявяването на вземането до датата на окончателното изплащане е с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.9 от ТЗ;

 

2/ Вземанията по Договор за банков кредит от 20.05.2009г. за главница – 1 238 099.35 лева; просрочени лихви върху редовна главница – 52 662.43 лева; просрочени лихви върху просрочена главница – 177 629.66 лева; текущи лихви върху просрочена главница – 13 000.04 лева; неустойка върху просрочена лихва – 13 209.42 лева; такси – 16 666.86 лева, други – 34 122.99 лева, или обща сума 1 545 390.68 лева,  са с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ, а вземането за законна лихва върху сумите по договора, считано от датата на предявяването на вземането до датата на окончателното изплащане е с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.9 от ТЗ;

 

3/ Вземанията по Договор за банков кредит от 15.09.2011г. за главница – 957 206,75 лева; просрочени лихви върху просрочена главница – 211 597.19 лева; текущи лихви върху просрочена главница – 11 167.41 лева; неустойка върху просрочена лихва– 12 139.26 лева; такси – 10 000 лева, или обща сума 1 202 110.61 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването до датата на окончателното изплащане са с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ;

 

4/ Вземанията по Договор за банков кредит от 10.10.2012г. за главница – 4 249 876,69 лева; просрочени лихви върху редовна главница – 86 837.42 лева; просрочени лихви върху просрочена главница – 889 318.34 лева; текущи лихви върху просрочена главница – 47 102.79 лева; неустойка върху просрочена лихва – 61 284.59 лева, или обща сума 5 334 419.84 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването до датата на окончателното изплащане са с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ;

 

5/ Вземанията по Договор за банков кредит от 11.10.2012г. за главница – 3653 015.68 лева; просрочени лихви върху редовна главница – 75 174.71 лева; просрочени лихви върху просрочена главница – 763 635.94 лева; текущи лихви върху просрочена главница – 40 487.60 лева; неустойка върху просрочена лихва – 52 648.91 лева или обща сума 4 584 962.83 лева; ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването до датата на окончателното изплащане са с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ;

 

6/ Вземанията по Договор за банков кредит от 27.02.2013г. за главница – 6 077 538.81 лева; просрочени лихви върху редовна главница – 129 370.59 лева; просрочени лихви върху просрочена главница – 1 260 112.28 лева; текущи лихви върху просрочена главница – 67 359.39 лева; неустойка върху просрочена лихва – 85 911.48 лева, или обща сума 7 620 292.55 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването до датата на окончателното изплащане са с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ;

 

7/ Вземанията по Договор за банков кредит от 19.03.2013г. за главница – 6 130 872.51 лева; просрочени лихви върху редовна главница – 286 128.38 лева; просрочени лихви върху просрочена главница – 942 634.09 лева; текущи лихви върху просрочена главница – 67 950.50 лева неустойка върху просрочена лихва – 71 620.44 лева, или обща сума 7 499 205.91 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването до датата на окончателното изплащане са с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ;

 

8/ Вземанията по Договор за банков кредит от 20.05.2013г. за главница – 2 998 386.97 лева; просрочени лихви върху просрочена главница – 142 423.38 лева; текущи лихви върху просрочена главница – 33 232.12 лева; неустойка върху просрочена лихва – 2 013.71 лева, или обща сума 3 176 056.18 лева, са с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ, а вземането за законна лихва върху сумите по договора, считано от датата на предявяването на вземането до датата на окончателното изплащане е с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.9 от ТЗ;

 

9/ вземанията по Договор за банков кредит от 28.06.2013г. за главница – 14 494 719.81 лева; просрочени лихви върху редовна главница – 706 422.21 лева; просрочени лихви върху просрочена главница – 2 165 359.93 лева; текущи лихви върху просрочена главница – 160 649.82 лева; неустойка върху просрочена лихва – 165 894.04 лева, или обща сума 17 693 045.81 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването до датата на окончателното изплащане са с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ;

 

10/ Вземанията по Договор за банков кредит от 26.04.2013г. за главница – 20 916 903.47 лева; просрочени лихви върху редовна главница – 480 169.08 лева; просрочени лихви върху просрочена главница – 4 263 179.61 лева; текущи лихви върху просрочена главница – 231 829.01 лева; неустойка върху просрочена лихва – 294 248.38 лева, или обща сума 26 186 329.55 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването до датата на окончателното изплащане са с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ;

 

11/ Вземанията по Договор за банков кредит от 15.04.2014г. за главница – 19 557 647.00 лева; просрочени лихви върху редовна главница – 449 825.88 лева; просрочени лихви върху просрочена главница – 3 984 327.30 лева; текущи лихви върху просрочена главница – 216 763.91 лева; неустойка върху просрочена лихва – 275 020.83 лева, такси – 97 788.24 лева, или обща сума 24 581 373.16 лева, са с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ, а вземането за законна лихва върху сумите по договора, считано от датата на предявяването на вземането до датата на окончателното изплащане е с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.9 от ТЗ.

 

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-София в 2-седмичен срок от датата на получаване на препис.

 

 

 

                                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: