ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Ботевград, 20.02.2019 г.
БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, IV-ти състав, в закрито двадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЕРИНА НЕНОВА
разгледа докладваното от съдията Ненова
гр. д. № 1801 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 140, ал. 1 от ГПК.
С
искова молба от И.Й.М. с ЕГН: ********** са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове срещу Прокуратурата на РБ:
1.) за сумата от 21 840 лв., представляваща
обезщетение за пропуснати ползи под формата на неполучени работни заплати за
периода от 20.03.2013 г. (датата на изземане на товарна композиция влекач марка
„Ивеко“ с рег. № СО7616АС и ремарке „Трейлър“ с рег. № СО2299ЕК, собственост на
ЕТ „Джордан комерс – И.Й.“, управлявано и представлявано от ищеца) до датата на
влизане на Решение № 226/09.08.2017 г. по КНД № 181/2017 г.на Великотърновски
апелативен съд (с което е постановено връщането на товарната композиция на
собственика);
2.) за сумата от 2338,14 лв., представляваща обезщетение
за пропуснати ползи, под формата на невнесени от ищеца като самоосигуряващо се
лице вноски по задължителното социално осигуряване и здравно осигуряване за
периода от 01.01.2016 г. до м. юли 2017 г, вкл., поради изземането на товарна
композиция влекач марка „Ивеко“ с рег. № СО7616АС и ремарке „Трейлър“ с рег. №
СО2299ЕК, собственост на ЕТ „Джордан комерс – И.Й.“ и блокиране на работата на
ЕТ „Джордан комерс – И.Й.“.
В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор от ответника,
в който същият прави възражение за местна неподсъдност на спора и изразява становище
за недопустимост на иска.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните, намира следното от фактическа и правна
страна:
Възражението
за местна неподсъдност на спора е неоснователно. Ответникът се позовава на чл. 108,
ал. 1 ГПК, но в случая приложима е специалната изборна подсъдност по чл. 7 ЗОДОВ, съгласно която искът за обезщетение по ЗОДОВ се предявява по мястото на
увреждането или по местоживеенето на увреденото лице. В настоящия случай ищецът
е с постоянен и настоящ адрес ***, поради което делото е подсъдно на РС – Ботевград.
Ищецът
не разполага с активна процесуална легитимация за предявяване на процесните
искове, предвид изложените твърдения в исковата молба. При съвместното тълкуване
на чл. 2 и чл. 6 от ЗОДОВ е изводимо, че легитимирани да предявят иск срещу
разследващите органи, прокуратурата или съда са гражданите, спрямо които е била
упражнена наказателноправна или административноправна принуда (били са
обвиняеми, задържани под стража, спрямо тях незаконно са използвани специални
разузнавателни средства и т.н.), както и техните наследници. В конкретния
случай ищецът И.Й.М. не попада в хипотезите на нито една от точките от 1 до 7
на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ – не твърди да е задържан по стража, настаняван за принудително
лечение, да е бил обвиняем по наказателно дело, да му е налагано наказание по
НК или административно наказание, да е изтърпявал наказание или спрямо него да
са прилагани специални разузнавателни средства. Ищецът се позовава на чл. 2,
ал. 1, т. 5 ЗОДОВ, която правна квалификация не обвързва съда, но все пак
следва да се отбележи, че тази разпоредба касае незаконосъобразно прилагане на
административна мярка от съда, т.е. ответник
по такъв иск следва да е съдът, а не прокуратурата. В същото време ищецът в
обстоятелствената част на исковата молба сочи, че изземането на процесната
товарна композиция е извършено от прокуратурата на 20.03.2013 г. Тук е мястото
да се отбележи също, че изземането по НПК не може да се отъждестви с
принудителна административна мярка, а представлява средство за процесуална
принуда, целящо в досъдебното производство да обезпечи развитието на същото, а
в съдебна фаза, представляващо задължително разпореждане с веществените
доказателства, което следва да се извърши с присъдата. Не на последно място
съгл. чл. 4 от ЗОДОВ на обезщетение по този ред подлежат само преките и
непосредствени вреди, които в конкретния случай предвид изложените
обстоятелства следва да са настъпили в патримониума на ЕТ „Джордан комерс – И.Й.“,
който се сочи за собственик на товарния автомобил и който е субект, различен от
управителя И.Й.М. в лично качество.
Поради
гореизложеното настоящото исково производство е заведено от ненадлежна страна в
процеса - ищец, за която законодателят в ЗОДОВ не е предвидил процесуален ред
за защита. Това налага производството по гр. д. № 1801 по описа за 2018 г. на
РС – Ботевград да се прекрати, поради недопустимост на иска.
На
основание чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 300 (триста) лева, представляваща сторени разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС -
Ботевград държавна такса в размер на 10 (десет) лв.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1801 по описа на Районен съд –
гр. Ботевград за 2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 81 във вр. с
чл. 78, ал. 4 ГПК И.Й.М. с ЕГН: ********** да заплати на Прокуратурата на
Република България сумата в размер на 300 (триста) лева, представляваща сторени
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК И.Й.М. с
ЕГН: ********** да заплати по сметка на Районен съд – Ботевград държавна такса
в размер на 10 (десет) лв., както и 5 (пет) лв. в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Софийски окръжен
съд, считано за всяка от страните от връчването на препис.
Преписи
от настоящото определение да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: