№ 1482
гр. Плевен, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20224430101331 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвди следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от “***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***. против М. С. С.,
ЕГН **********, адрес *** в която се твърди следното : ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
ответницата, като с разпореждане, постановено по ч.гр. дело №
20214430107627 по описа на Районен съд - гр. Плевен е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника. Същата е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, инициирало насоящото исково производство.
Предявява се иск за установяване съществуване на вземане от
ответницата за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
топлоснабден имот — апартамент, находящ се на адрес *** аб. № ***.
Вземането се обосновава със следното : като собственик/ползвател на
топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на
топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.153 (1) (Изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
1
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от 2007 г. са
публикувани във вестник „Нощен труд’ от дата 13-14.12.2007 г. и във вестник
„Посоки” бр.239/13.12.2007 г. С тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ / в
т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на
основание чл. 31, ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума.
Вземането се състои в следното : Сума за отопление с ИРУ, начислена за
периодите, посочени в петитума на исковата молба в размер на 0,00 лв.; Сума
за отопление без ИРУ, за периодите посочени в петитума на исковата молба в
размер на 266,37 лв.; Сума за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 336,95 лв.;
Сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите,
описани в приложението в размер на 0,00 лв.; Суми за услуга дялово
2
разпределение в общ размер от 59,01 лв., начислени за периодите, подробно
описани в приложението; Корекции - 0,00 лв.
Твърди се, че в имота има монтирани измерващи уреди, както следва : 0
бр. водомери; 4 бр. индивидуални разпределителни уреда /ИРУ/; в баня - с
щранг-лира.
Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и
не е погасил задължението си.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение М. С. С., ЕГН ********** и с адрес *** че дължи на
*** сума за консумирана топлинна енергия в имота, находящ се в *** в
размер от : главница в размер от 662,33 лв. за периода 01.04.2019 г. -
31.10.2021 г., мораторна лихва 75,46 лв. - за периода 04.06.2019 г. до
02.12.2021 г.; Законната лихва от датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
20214430107627 по описа на Районен съд - гр. Плевен до окончателното
изплащане на сумите.
Претендират се разноски.
Следва да се приемат представените с исковата молба писмени
доказателства. Доказателствените искания следва да се уважат.
В срок е депозиран писмен отговор от назначения особен представител
на ответната страна - адв. Г. Й. ПлАК, който оспорва иска. Излага следното:
ответницата реално не пребивава на посочения в исковата молба адрес и не
потребява услугите на щццовото дружество. Прави възражение за изтекла
погасителна давност на част от вземането, като визира вземанията за 2019год.
до получаването на исковата молба - 09.06.2022г. Заявява, че не са налице
доказателства относно стойността на вземането и такива досежно реалното
доставяне на топлоенергия до имота на ответната страна.
***** *** против ***, с която е предявен иск на основание чл.422 от
3
ГПК, в която се твърди следното: ищецът е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу ответника, като
по образуваното ч.гр. дело №576/2021г. по описа на РС - Плевен е издадена
заповед за изпълнение срещу длъжника.
Предявен е иск за установяване съществуване на вземане на ищеца
спрямо ответника за консумирана и незаплатена топлинна енергия/ТЕ/ за
негов топлоснабден имот - апартамент, с абонатен номер ***, находящ се в
***.
Вземането се обосновава със следното: като собственик/ползвател/ на
топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153.(1) (Изм. - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно
чл.150. (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ -
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата
13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ
от 2007 г. – „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите
на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
4
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката
на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в
забава за тази сума. като на основание чл.31 ал.6 от ОУ ежедневно е
начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и
не е погасил задължението си.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение ответника, че дължи на *** сума за консумирана
топлинна енергия, както следва : 775,33 лв. – главница за периода от
01.11.2018 г. до 30.11.2020 г., 100,67лв. – лихва върху главницата, за периода
от 03.01.2019г. до 20.01.2021г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.дело №576/2021г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане
на сумите.
Претендират се и направените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв. на основание чл.78 от ГПК, както и
разноски в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна, чрез назначения особен представител *** от ПлАК. Искът се оспорва,
като са наведени и доводи досежно неяснота на претенцията на ищеца.
В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от юркс.Ватовски, който
поддържа исковата молба.
В о.с.з. ответницата не се представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Искът е допустим, като предявен в указания едномесечен срок в закона.
Вземането, предмет на заповедното производство по ч.гр.д. №7627/2021год.
по описа на ПлРС е идентично с предмета на настоящото дело, образувано по
реда на чл.422 от ГПК, а и спор по този въпрос не е налице.
Претенцията на ищеца обхваща искане за присъждане на суми за
отопление без ИРУ, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за
5
дялово разпределение - посочени подробно в исковата молба и отразени по-
горе в настоящия съдебен акт.
От приетото заключение на съдебно-счетоводната експретиза /л.89/ се
установява, че размерът на дължимата, като неизплатена, главница и лихва е
именно претендираният от ищеца – заключение на ВЛ Т.И.. От приетото и
неоспорено от страните заключение на ВЛ Й. Й. /л.92 и сл. от делото/ се
установява, че сградата, в която се намира топлоснабденият имот е
присъединена към топлопреносната мрежа посредством абонатна станция. До
процесния имот се доставя ТЕ, т.к. абонатната станция работила през времето
на процесния период. Извършеното дялово разпределение е напревно
съгласно Методика за разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост,
Приложение към чл.61 ал.1 от Наредба за топлоснабдяване №16-334 от
06.04.2007год. В имота има монтирана щранг-лира. Разпределението на ТЕ за
процесния период е извършено в съответствие с действащата нормативна
уредба в областта на енергетиката. При изготвянето на индивидуалните
сметки от топлинния счетоводител са спазени изискванията на Методиката за
разпределение на ТЕ. Начиселните суми, отразени коректно в индивиуалния
мейлинг за всеки месец от процесния период, са в съответствие с Наредба за
топлоснабдяването от 06.04.2007год. Отчитането на общата ТЕ в АС става
чрез топломер, който епреминал изискващите се държавни проверки.
Монтажът на уреда е извършен съгласно изискванията на поризводителя.
Разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани.
Направеното възражение то процесиуалния представител на ответната
страна за погасено по давност вземане е несъстоятелно, т.к. претенцията на
ищеца е за вземане за периода от 01.11.2018г. до 30.11.2020г., а заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е депозирано в съда на 08.12.2021год.,
т.е. преди изтичане на давността. Исковото производство по реда на чл.422 от
ГПК е специфично и явяващо се продължение на заповедното. Що се отнася
до администрирането и връчването на книжа от страна на заповедния съд,
не е налице извършено процесуално нарушение.
Топлоснабденият имот е с аб. № ***. Издаваните от ищцовото дружество
фактури за задължения за заплащане на доставена ТЕ в процесния имот са
на името на ответницата. Представен е нотариален акт за собственост на
процесния недвижим имот, от който се установява, че същият е собственост
6
на ответницата в процеса. Съгласно чл.153 ал.6 от ЗЕ - клиентите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Установен е по делото фактът на публично оповестяване на Общите условия,
чрез публикуването им във в-к ”Посоки”. Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират
средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140 ал.1 т.2 от ЗЕ -
индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната
стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при
условията и реда, определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая,
облигационната връзка между доставчика на ТЕ - ищеца ТЕЦ- Плевен и
потребителя-ответник в настоящето производство, е възниква въз основа на
самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150 ал.1 от ЗЕ,
съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по
публично оповестени Общи условия. Съгласно чл.145 от ЗЕ, ползвателят на
ТЕ, за имот в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.
Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се
осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.150 от ЗЕ,
като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност
съществува само факултативно като възможност в чл.151 от ЗЕ. С оглед на
това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е
задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по
силата на закона с придобиването на правото на собственост или
ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия
собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива по силата на закона, с придобиването на
право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален
7
обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между
страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна
енергия. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на
ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от
сгр.инсталация,за БГВ и за услуга дялово разпределение. Клиентът на
топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на отделената от
сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея, с оглед
разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142 ал.2, чл.143 ал.3 и чл.153, ал.6 от
ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща
етажна собственост, съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ, при което и с оглед
разпоредбата на чл.38 ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в
ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема
и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд
на РБ, заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия
не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и
носителите на вещни права.То следва от факта,че сградната инсталация е
обща част по предназначение,от която никой не може да се откаже, поради
което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.
Съгласно цитирания по-горе чл.153 ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда- етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Съгласно §1,
т.37 от ДР на ЗЕ, отоплително тяло е и щранг - лирата. По силата на чл.31
ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните
си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната
лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума.
Или, от изложеното дотук, се обосновава извод, че ответницата по делото
има качеството на собственик на топлоснабден имот, находящ се на
посочения по-горе адрес в гр. Плевен, както и на потребител на ТЕ за
процесния период, и съответно дължи плащане на сумите, съставляващи
потребена ТЕ. Съдът намира, че в случая, от събраните по делото
доказателства се установи факта на реалното доставяне на начислената ТЕ, от
страна на ищеца до имота на ответника. Действително в имота на ответника
8
има само щранг - лира в банята, която няма самостоятелен измервателен уред,
което е съобразено при изчисляването на дължимите суми. В Методиката за
дяловото разпределение на ТЕ в сгради-етажна собственост - Приложение №1
към Наредба №16-334/2007г. за топлоснабдяването - чл.61 ал.1, е посочено,
че при наличие на щранг - лира, без уред за дялово разпределение
инсталираната мощност се определя по изчислителен път.
С оглед на изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По отношение разнтоските : следва да се присъдят разноски за
настоящото исково производство в общ размер 875лв./представен е списък на
разноските от ищеца – приложен на л.101 от делото/, включващи разноски за
юрисконсулт в минимален размер -100лв., както и разноски в цялост за
заповедното производство – 75лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415
ал.1 от ГПК вр. чл.150 и сл. от ЗЕ вр. чл.79 от ЗЗД, че М. С. С., ЕГН
**********, адрес *** представлявана по делото от назначен особен
представител – адв.Г. Й. от ПлАК ДЪЛЖИ НА ***, представлявано от ***,
със седалище и адрес на управление ***, сумите, както слредва : главница в
размер 662,33лв. за периода 01.04.2019г. - 31.10.2021г., мораторна лихва
75,46лв. за периода 04.06.2019г. до 02.12.2021г., законна лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявление – 08.12.2021год. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълненине на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №20214430107627 по
описа на Районен съд - Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК М. С. С., ЕГН **********,
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на *** сумата от 875лв., представляваща направени
по исковото производство разноски и 75лв. - разноски, направени в
заповедното производство по ч.гр.д. №7627/2021год. по описа на ПлРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
9
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10