Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 23.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд - Ловеч, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети август, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ-мл.съдия
при участието на
секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от младши съдия
Кристиан Гюрчев в.гр.д. № 363
по описа за 2020 г. на Окръжен съд – Ловеч, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 45 от 07.02.2020 г., постановено по гр. д. № 2155 по описа за 2018 г.
на Районен съд – Ловеч, съдът осъдил ЗАД „***“ АД да заплати на С.Г. сумата в
размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена
последица от настъпилото на 23.07.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на събитието - 23.07.2017
г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер
от 8000 лв. го отхвърлил като неоснователен и недоказан. Със същия съдебен акт
съдът осъдил ЗАД
„***“ АД да заплати на С.Г. и сумата в размер на 2500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в повреди по
собствения му автомобил, получени като пряка и непосредствена последица от
настъпилото на 23.07.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на изпадане на забава на ответното дружество - 19.05.2018 г.
до окончателното й изплащане. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът осъдил
ЗАД „***“ АД да заплати на С.Г. сумата в размер на 1 737,80 лв., включваща 420 лева внесена по сметка на съда държавна такса, 125
лева депозит за вещо лице за изготвена съдебно-медицинската експертиза, 352,80
лева депозит за вещо лице по съдебно-автотехническата експертиза, 10 лева
депозит за свидетел и 830 лева адвокатски хонорар. На основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗАдв. съдът осъдил ЗАД „***“ АД да заплати на С.Г. сумата 605 лв. за осъщественото процесуално представителство на ищеца, изчислена
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Съдът мотивирал решението си по отношение на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди с интензитета на търпените от
ищеца болки и страдания след настъпване на ПТП-то и факта, че са изминали три
години до предявяване на претенцията. По отношение на имуществените вреди съдът
е приел, че от наличните по делото доказателства се установява, че следствие от
ПТП-то ищецът е претърпял претендираните от него имуществени вреди.
Недоволен от така постановения съдебен акт останало ЗАД „***“ АД,
като го обжалва в частта, в която съдът е уважил претенциите на ищеца за
имуществени и неимуществени вреди, поради неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост. Сочи, че по делото не е установено да е настъпил фактическият
състав на деликта. В тази насока релевира, че от събраните по делото
доказателства се установява, че водачът на застрахованото МПС няма вина за
настъпилата злополука. Твърди, че съдът при извършената преценка за
съпричиняване не е отчел, че ищецът се е движел с несъобразена скорост и че
въпреки че е имал пряка видимост към другия водач не е предприел никакви
действия за предотвратяване на ПТП-то. Счита, че присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е със завишени размери, доколкото се касае за леки телесни
увреждания и същите не са довели до трайни усложнения. Моли обжалваното решение
да се отмени, като се оставят без уважение изцяло исковите претенции.
В законоустановения срок е постъпил отговор от С.Г.,
с който се оспорва изложеното в жалбата. Сочи, че съдът е постановил правилно и
законосъобразно решение, като по делото са установени всички елементи от
фактическия състав на деликта. Моли жалбата да се остави без уважение, като
решението се потвърди в обжалваната част.
В съдебно
заседание въззивникът „ЗАД ***“ АД не изпраща представител.
Въззиваемият
С.Г. се явява лично и с процесуалния си представител - адв. А.К. ***, като
излагат становище, че поддържат изложеното в отговора, оспорват жалбата и молят
решението да се потвърди като правилно и законосъобразно.
От представените доказателства по
гр.дело № 2155 по описа за 2018 г. на Районен съд-Ловеч, като съобрази и
становището на страните и в изпълнение на задължението си по чл. 235 от ГПК, съдът приема следното:
Въззивното
производство е допустимо, тъй като въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният състав счита,
че решението на Районен съд-Ловеч е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо в обжалваната част. Видно от
изложеното във въззивната жалба, съдебният акт се обжалва частично, поради
което съдът е ограничен в проверката си за правилността му съобразно наведените
във въззивната жалба оплаквания (чл. 269, изр. второ от ГПК). След разглеждане
на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна,
настоящата инстанция счита, че същото е ПРАВИЛНО.
По същество:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба
от С.Г., с която се иска ЗАД „***“ АД да бъде осъдено да му заплати следните
суми: 8000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на
23.07.2017 г. събитие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на събитието - 23.07.2017 г. до окончателното й изплащане, и 2000 лева (впоследствие
увеличение с 500 лева по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи
се в тежки повреди по собствения му лек автомобил, получени като пряка и
непосредствена последица от настъпилото на 23.07.2017 г. събитие, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на изпадане в забава на ответното
дружество -19.05.2018 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се излагат твърдения, че на
23.07.2017 г. е настъпило ПТП между управлявания от Г. автомобил „Ауди А6” с рег. № ***и автомобил „Мерцедес
Е270 ЦДИ“ с peг. № ***, управляван от К.Г.. Сочи, че причината за настъпването на ПТП-то е
извършено нарушение на правилата за движение от Г., тъй като не пропуснал
движещия се по път с предимство Г., за което бил съставен констативен протокол
и АУАН. В резултат от ПТП-то Г. претърпял телесни увреждания, изразили се в
загуба на съзнание, ограничаване движението на лявата раменна става и охлузвания
с подкожен отток по черепа, както и имуществени вреди по управлявания от него
автомобил. Релевира, че Г. попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
полица №BG/23/117000685459/01.03.2017 г. със срок на валидност от 01.03.2017 г. до
28.02.2018 г., издадена от ЗАД „***“АД.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ЗАД „***”АД, с
която оспорва исковата претенция по основание и размер. Счита, че не са налице
всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 432 от КЗ, а именно валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ и настъпил деликт. Сочи, че
с Решение №51/06.03.2018 год. по НАХД №964/2017 г. по описа на РС – Ловеч съдът
е отменил НП като незаконосъобразно, тъй като отразената в него фактическа
обстановка не отговаря на действителната. Акцентира, че съдебният състав е
приел, че К.Г. няма вина за настъпилото ПТП, а вината е на ищеца С.Г.. Твърди,
че описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП-то не отговаря на
действително реализиралия се. При невъзприемане на тезата, че ПТП-то е
настъпило по вина на ищеца, прави възражение съпричиняване , тъй като Г.
управлявал МПС-то си с несъобразена скорост, нарушавайки разпоредбите на чл.20
от ЗДвП и бил без поставен обезопасителен колан. Оспорва и твърдението, че в
резултат на ПТП са възниканли претендираните от ищеца вреди. Така
обстоятелството, че е изпаднал в безсъзнание се извежда единствено от неговите
твърдения и такива данни липсват в медицинската документация. Оспорва изцяло и
искането за присъждане на законна лихва. Моли исковата молба да се остави без
уважение като изцяло неоснователна и необоснована.
Като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази
доводите становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за
установено следното:
По
делото не е налице спор относно следните обстоятелства: наличието на съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 48/23.07.2017 г., че С.Г. е
собственик на лек автомобил „Ауди А 6“ с рег.№***, последното се потвърждава и
от представеното по делото свидетелство за регистрация на МПС, както и
наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ с полица №БГ 23 117
00 068 5459 от 01.03.2017 г. до 28.02.2018 г., издадена от ответното
дружество.
От
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №48/23.07.2017 год., съставен от
дежурен ПТП в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Ловеч се установява, че на
23.07.2017 г., около 17:15 часа, в гр. Ловеч е настъпило ПТП с участието на
участник 1 - ППС с рег.№***, марка „Мерцедес“, модел Е270 ЦДИ, собственост на К.М.Г.
от гр. София, със застраховка „ГО“ в ОЗК, полица BG/23/117000685459,
валидна от 01.03.2017 г. до 28.02.2018 г. и участник 2 ППС с рег.№***, марка
„Ауди“, модел А6, собственост на С.Д.Г. *** протокола са описани видимите щети
по ППС, като по ППС-1 са: предна дясна част, предна дясна врата, предно панорамно
стъкло и др., а на ППС-2: цяла предна част, задно панорамно стъкло, предна лява
и дясна врата и др. Като обстоятелства и причини за ПТП се сочи, че МПС 1 на
кръстовище, регулирано с пътни знаци се движи по път без предимство, указано с
пътен знак Б-1, непропуска и удря движещия се от дясната му страна по път с
предимство - указан с пътен знак Б-3 МПС-2 и причинява ПТП. На участник 1 е
съставен АУАН №803072. В констативния протокол са посочени пострадалите лица, като
по отношение на С.Г. е отбелязано, че е с мозъчно сътресение, а К.Г. с
охлузване в областта на дясна ръка. Към констативния протокол е приложена и
скица на ПТП-то.
Въз
основа на така издадения АУАН Г03072/23.07.2017 г. ОДМВР, сектор Пътна полиция
Ловеч, е издала на К.Г. Наказателно постановление №17-0906-000883 с дата
07.08.2017 г. за това, че на 23.07.2017 г., около 17:15 часа в гр. Ловеч, на
улица без име - на кръстовище, образувано от път ОV 1062 път км 10+418 и път LOV 1050 км 7+603, като водач на лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с
рег.№***, негова собственост, го управлява с посока на движение от с. Дойренци
към с. Слатина, като Г. на кръстовище, регулирано с пътни знаци Б-1, не пропуснал
и ударил движещото се и приближаващо от дясната му страна по път с предимство,
указан с пътен знак Б-3, МПС „Ауди А6“ с рег.№***, с което виновно нарушил чл. 50,
ал. 2 от ЗДвП, за което на основание чл.179, ал. 2 във връзка с чл. 179, ал. 1,
т. 5, пр. 4 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 200 лева,.
В
законоустановения седем дневен срок К.Г. обжалвал Наказателното постановление чрез
наказващия орган пред РС-Ловеч, като с Решение № 51/06.03.2018 г. по НАХД № 964/2017
г., съдът отменил го отменил като незаконосъобразно. Съдът се е мотивирал с
това, че наказващият орган не е изяснил механизма на ПТП с всички допустими от
закона средства, като контролните органи са приели, че вина за ПТП има
жалбоподателя, единствено поради наличието на пътни знаци, с които е регулирано
въпросното кръстовище, а именно поради това, че жалбоподателят се е движил по
път без предимство, което е неправилно. Решението на РС- Ловеч не е обжалвано с
касационна жалба пред Административен съд-Ловеч и е влязло в сила на 06.04.2018
г.
Първоинстанционната
инстанция е приела неоспорено заключение по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза за установяване механизма на процесното ПТП, който според вещото
лице е следният: лек автомобил марка „Мерцедес Е270 ЦДИ“, с рег.№***, с водач К.Г.
и още трима пътника в автомобила се е движил от с. Дойренци към с. Слатина по
път без предимство. По пътя от с. Владиня към с. Горан се движи друг автомобил
марка „Ауди А6“ с рег.№***, с водач С.Г.. Двата автомобила се движат в десните
пътни ленти на своя път. Водачът на лек автомобил марка „Мерцедес“,
наближавайки зоната на кръстовището намалява скоростта на движение на своя
автомобил. Видимостта към другия път от дясно е ограничена. От ляво има
видимост към другото пътно платно, тъй като нивата там е изорана и няма високи
посеви. От дясно в нивата има посеви от висок слънчоглед около 1,50-1,80 метра.
При огледа на място, експертът е установил, че началото на нивата е на 5,00
метра от десния край на платното. Освен това в дясно от пътя с. Дойренци-с. Слатина
има високи храсти до 3,00 метра на около 25 метра преди кръстовището. На десен
банкет - дясната тревна площ има високи треви до 1,50 метра. Ясна видимост към
пътното платно на път с. Владиня-с. Горан за водача се открива при разстояние
до началото на кръстовището около 14-15 метра. Лек автомобил марка „Мерцедес“
навлиза в зоната на кръстовището, частично преминава лявата пътна лента на пътя
с. Владиня-с. Горан, предната част на същия се намира в дясната пътна лента на
другия път, където се пресичат траекториите на движение на двата автомобила.
Лек автомобил марка „Ауди“, който се движи от с. Владиня към с. Горан с
предната си част удря дясната странична част на лек автомобил марка „Мерцедес“
в зоната от десен фар до предната дясна врата. След удара направлението на
движение на лек автомобил марка „Мерцедес“ се променя на ляво, същият навлиза в
лявата пътна лента на пътя, по който се движи, напуска същото в ляво и навлиза
в изораната нива в ляво от пътя на около 20 метра, след мястото на удара. Лек
автомобил марка „Ауди“ след удара се завърта със задната си част напред по
посоката на движението на часовата стрелка, като едновременно с това се
измества напред към с. Горан, където се установява. Лек автомобил марка
„Мерцедес“ се измества на около 20 метра след мястото на удара под около 20
градуса спрямо абцисната ос, а лек автомобил марка „Ауди“ се измества на около
7,50 метра - неговия масов център и се завърта на около 270 градуса около
вертикалната си ос. Според вещото лице в първата фаза от удара двата автомобила
взаимно са проникнали един в друг и са се деформирали доста масивно. С
нарастване на силата на удара деформациите са се предали на елементите на двата
автомобила. С изчерпване на кинетичната енергия се е получило известно
завъртане, деформиране и изместване на двата автомобила. С достигане на
максималните деформации - пластични и еластични е завършила първата фаза на
удара. Втората фаза съдържа само взаимно отблъскване от еластичните,
напрегнатите при удара части, при което частичното отделяне между тях на
пътното платно са изсипани елементи от двата автомобила и разнесени по посоката
на движение след удара. От радиаторите на лек автомобил марка „Ауди“ изтича
антифриз, което образува голямо петно върху асфалта в зоната на изпадналите
отломки от същите. При установяването на двата автомобила в местата, където са
намерени при огледа, произшествието е завършило. Мястото на удара, експертизата
определя, че настъпва в дясната пътна лента на пътя с. Дойренци-с. Слатина и в
дясната пътна лента на пътя с. Владиня-с. Горан, т.е. лек автомобил марка
„Мерцедес“ е изминал около 6,00 метра от началото на кръстовището, а другият
лек автомобил марка „Ауди А6“ около 1,00 метър от началото на кръстовището.
Установява се, че скоростите на движение на двата автомобила в мястото на удара
са на лек автомобил марка „Мерцедес“ 41 км/час, а на лек автомобил марка „Ауди“
- 64 км/час. При конкретната обстановка по времето на възникване на
автопроизшествието видимостта на двамата водачи е била възпрепятствана от
слънчогледа в нивата между двете платна, по които се движат въпросните МПС-та.
Слънчогледите в нивата са на разстояние от двата пътя по около 5,00 метра, а
височината на слънчогледите е средно около 1,50-1,80 метра. С оглед на това
вещото лице е отбелязало в заключението си, че пряка видимост за водача на лек
автомобил марка „Мерцедес” към
пресичащото пътно платно се открива на около 8,00 метра преди началото на
кръстовището и на около 14 метра преди мястото на удара, а пряката видимост за
водача на лек автомобил марка „Ауди А6” се открива на около 22 метра преди
мястото на удара и на около 21 метра преди началото на кръстовището.
Безопасната скорост за движение на лек автомобил марка „Мерцедес“ при откриване
на пряка видимост спрямо лек автомобил марка „Ауди А6“ е 27,5 км/час, а безопасната
скорост за движение на лек автомобил марка „Мерцедес” при откриване на пряка
видимост спрямо лек автомобил марка „Ауди А6” е 36 км/час. Така представеното
заключение следва да се кредитира, доколкото е обективно и изготвено от лице
със знания в съответната експертна област.
Изводите
на вещото лице съответстват и с показанията на свидетеля Ц.Б., разпитан в
открито съдебно заседание на 03.04.2019
г., в качеството му на актосъставител на АУАН №803072/23.07.2017 г. и посетил
на място въпросното ПТП.
За
установяване вида и характера на настъпилите вследствие процесното ПТП
увреждания на Г., по делото е прието заключение на съдебно-медицинска
експертиза, което настоящата инстанция изцяло кредитира като обективно, пълно и
е изготвено от експерт със знания в съответната експертна област. От него се
установява, че при проведените прегледи и изследвания на С.Г. от екипа на ЦСМП
и в неврологично отделение на МБАЛ „Проф. Д-р Параскев Стоянов“ - Ловеч са
установени: черепно-мозъчна травма /охлузване и оток на главата в лявата
челно-слепоочна и слепоочна-теменна област/, болезнени движения в областта на
лявото рамо. Апаратните изследвания - КТ и рентгенография, не установяват
травматични увреждания на мозъка, костите на ляво рамо и таза. Пострадалият е
съобщил на екипа на Бърза помощ и в болничното отделение, че е загубил съзнание
за кратно време, за гадене и главоболие, без повръщане. При извършените
прегледи неврологичният му статус е бил нормален, пациентът е ориентиран, без
огнищна симптоматика. Поставена му е диагноза „Мозъчно сътресение” и след три
дни престой в неврологичното отделение на МБАЛ „Проф.Д-р Параскев Стоянов“ - Ловеч
е изписан в добро състояние. Според вещото лице не се очакват дългосрочни
последствия за здравето на пострадалия.
В
първоинстанционното производство е била разпитана и свидетелката Г.Г., сестра
на въззиваемия. От показанията на Г. се установява, че, когато посетила брат си
в Ловешката болница, той бил зле, насинен, объркан, с болки по цялото тяло. Бил
стресиран. Под наблюдение в болницата останал 3 дни. По време на престоя си в
болницата имал нужда от придружител, тъй като имал оплаквания, че не може да
пази равновесие, имал несигурност. През първата седмица след изписването му от
болницата състоянието му останало тежко, като близките му го щадели, защото
продължавало да му се вие свят. Имал оплаквания от болки в главата, таза, виене
на свят, трудно се придвижвал. Наложило се да взима обезболяващи лекарства.
Това състояние продължило около една седмица, след което нещата се подобрили. В
болнични е бил 20 дни и не е ходил на работа пред това време. Въззивният състав
кредитира изложеното от Г., доколкото то се потвърждава от заключението на
вещото лице и почива на непосредствените ѝ впечатления. При кредитирането
на показанията ѝ, съдът съобрази и възможността за евентуалната ѝ
заинтересованост, доколкото Г. е сестра на въззиваемия.
Кореспондиращи
със заключението на съдебно-медицинската експертиза са и показанията на свидетеля
Л.А.Я., който познава въззиваемия от малък. След като разбрал за катастрофата,
го видял на 4-5 дена след изписването му от болницата. Първият ден като го
видял, С. бил стресиран, имал болки в лявото рамо, в левия крак, боляла го
главата. Първоначално не можел да се обслужва сам, трудно му било, без да има
човек до него, тъй като не можел да се изправи. Знае, че е бил в болничен около
един месец. Лично той е ходил да му пазарува, а в останалото време за него се
грижила сестра му.
При така установената фактическа
обстановка въззивният съд в рамките на своите правомощия, като взе предвид установените
факти и като подложи същите на преценка съобразно разпоредбите на съответно
релевантните нормативни актове, приема следното от правна страна:
Правната
квалификация на исковата претенция на С.Г. е чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.
429, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.
432, ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото
застрахованият е отговорен по силата на чл. 45 от ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от
застрахователя на делинквента, при спазване изискванията на чл. 380
от КЗ. Обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите
лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата - чл.
477, ал. 1 КЗ
С
оглед на гореизложеното, за да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 432, ал. 1 от КЗ, ищецът в условията на пълно и главно доказване следва да
докаже наличието на следните релевантни факти: 1. валиден застрахователен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на управлявания от
делинквента автомобил и ответника-застраховател и 2. правопораждащия фактически състава на твърдения деликт, а
именно – противоправно деяние, изразило се в ПТП; претърпени неимуществени
вреди, представляващи търпени от ищеца болки и страдания и имуществени вреди,
представляващи повреди по притежавания от ищеца автомобил, и претендирания
размер; причинно-следствена връзка между поведението на деликвента и настъпилия
вредоносен резултат; вина, като последната се предполага до доказване на
противното. В тежест на ответника е да докаже направените от него възражения за
съпричиняване и за липса на вина от страна на застрахования водач.
В
случая не е спорно, а и по делото се установява, че ищецът е заявил
извънсъдебно претенцията си пред застрахователя на 17.07.2018 г., следователно
е спазено изискването на
чл.
432, ал. 1 вр. чл.
380 КЗ и искът е допустим.
Въззивният съд изцяло се солидаризира със становището на проверяваната инстанция, че от наличната
по делото доказателствена съвкупност по безспорен начин се установява наличието
на твърдения деликт. Така на 23.07.2017 г. в гр.
Ловеч К.Г., неспазвайки правилата за движение – непропуснал движещия се по път
с предимство ищец, е предизвикал ПТП между управлявания от него лек автомобил с
рег.№***, марка „Мерцедес“, модел Е270 ЦДИ, и лек автомобил с рег.№***, марка
„Ауди“, модел А6, управляван и собственост на С.Г.. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че съдебният акт, с който съдът е отменил
наказателно постановление по отношение на ПТП-то, няма задължителна сила за
гражданския съд по отношение на направените констатации за механизма на
настъпване на ПТП-то. Последното е изводимо от разпоредбите на чл. 300 и чл.
302 от ГПК, в които е предвидено, че задължителна за гражданския съд е влязлата
в сила присъда, а решението на административния съд само по отношение на това
дали обжалвания административен акт е валиден и законосъобразен. По делото са
налице доказателства – съдебно-автотехническа експертиза, констативен протокол
и свидетелски показания Ц.Б., установяващи, че ПТП-то е резултат от
противоправното поведение на К.Г., изразило се в неспазване на правила за
движение. По делото не се доказаха направените от жалбоподателя възражения за
съпричиняване, а именно, че въззиваемият е управлявал лекият си автомобил без
предпазен колан и с несъобразен скорост.
На
следващо място по делото не е налице спор, че към датата на настъпването на
ПТП-то между въззивното дружество и собственика на управлявания от деликвента
лек автомобил е налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
Настоящата
инстанция счита за правилни и съжденията на районния съд относно определеното
обезщетение за претърпените от въззиваемия неимуществени и имуществени вреди,
резултат от настъпилия деликт. По отношение на обезщетението за неимуществени
вреди съдът при съблюдаване на на чл. 52 от ЗЗД е отчел характера на
претърпените наранявания, изминалото време от ПТП-то, нуждата от болнично и
амбулаторно лечение, възрастта на пострадалия и отражението на претърпяното в
дългосрочен план. Така въззиваемият е претърпял черепно-мозъчна травма и
болезнено ограничаване на движенията в областта на лявото рамо, като това
наложило да бъде приет за три дни в болница, откъдето бил изписан в добро
състояние, и впоследствие да ползва 20 дни болнични, през което време за него
са се грижили близките му. В същия момент той е млад човек, в работоспособна
възраст, няма данни за съпътстващи заболявания и симптомите му отшумели за
около месец, както и видно от заключението на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза не се очакват дългосрочни последствия за
здравето му. С оглед на посоченото и съобразявайки практиката на съдилищата, за
присъдено обезщетение при сходни казуси – Решение № 5618 от 23.07.2019 г. по в.гр.д. № 14290/2018 г. на СГС, Решение № 4
07.02.2020 г. по т.д. № 232/2019 г. на ВКС, Определение № 87 от
12.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 1139/2019 г., настоящата
инстанция счита, че определеният от първоинстанционния съд размер на
обезщетението в размер на 3000 лева е справедлив и не е завишен.
Основателна
се явява и претенцията за имуществени вреди до пълния претендиран размер на сумата от 2 500
лева, за която като доказателство по делото са представени становище относно
щета на лекия автомобил на ищеца с дата 13.11.2017 г., опис на техническа
експертиза по щета, както и заключението по изготвената авто-техническа
експертиза. По делото се установи по безспорен начин, че претърпените вреди по автомобила
на въззиваемия са резултат от противоправното поведение на застрахования при
въззивника деликвент, като вещото лице ги оценява на 2740,50 лева., сума
по-голяма от претендираната от ищцовата страна, дори и след направеното
изменение - увеличение на този иск.
При така направените изводи за основателност на претенциите за присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди до сумата в размер на 3000
лева, ведно със законата лихва, считано от датата на събитието - 23.07.2017 г.
до окончателното й изплащане, и за за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 2500 лева, решението следва да се потвърди в обжалваната
част като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да се остави без
уважение.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора и наличието на направено искане от страна на въззиваемия
за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за въззивната
инстанция, съдът счита, че същото следва да се уважи. Видно от представеното
пълномощно С.Г. е заплатил на адв. А.К. сумата в размер на 605 лева, поради
което и съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ЗАД „***“ АД следва да бъде осъдено да
заплати тази сума на Г..
Така
мотивиран, Окръжен съд
- Ловеч на основание чл. 271, ал. 1, предл. 1 и чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 45 от 07.02.2020 г., постановено по гр. д. № 2155 по описа за 2018 г. на
Районен съд – Ловеч.
ОСЪЖДА Застрахователно
Акционерно Дружество „***“АД, с ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул***, представлявано от Изпълнителните директори А.П.Л.
и Р.К.Д., да заплати на С.Д.Г. сумата в размер на 605 (шестотин и пет) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ……………………..
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………