ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Плевен, 28.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ІІ въззивен граждански състав, в
закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РЕНИ
СПАРТАНСКА
2. Мл. с. ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Николаева ч.гр.д. №295 по описа
за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.577 ГПК, вр. чл.32а Правилника за вписванията, вр. чл.274 от ГПК.
Делото
е образувано на основание частна жалба, подадена от К.П.С., чрез адв. Б.П.,
против Определение №7/28.03.2017г., постановено от Съдия по вписванията при
РС-Никопол, в частта му, с която е постановен отказ да бъде заличена вписана в
Служба по вписванията възбрана върху недвижими имоти, собственост н
жалбоподателката, наложена като мярка за обезпечение на наказанието „глоба“ по ЧНД №109/2015г. по описа на ОС-Плевен.
Изложени са доводи за неправилност на обжалваното определение, като е посочено,
че въпреки че съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 от Правилника за вписванията
заличаването на възбраната следва да стане с писмен акт на учреждението или
длъжностното лице, което е наложило същата, в процесния случай при
постановяване на обжалвания отказ Съдията по вписванията не е съобразил
специалната уредба в чл.234, ал.8 НПК, съгласно която компетентен за отмяна на
наложените обезпечителни мерки е прокурора, като съдът е компетентен да се
произнесе само в случай на постановен отказ от прокурора и сезирането му с
жалба по чл.234, ал.9 НПК. С оглед на изложените доводи моли отказът на Съдията
по вписванията да бъде отменен и да бъде постановено заличаване на вписаната
възбрана върху недвижими имоти, подробно описани в постановлението на ОП –
Плевен.
Плевенски окръжен съд, като прецени
изложените в жалбата съображения и доказателствата по делото, приема за установено
следното:
Установява се от представените с
частната жалба писмени доказателства, че Окръжен съд – Плевен, на основание
чл.71, ал.1 НПК, вр. чл.397 ГПК по ЧНД№109/2015г. е издал Обезпечителна заповед
от 04.02.2015г., с която е допуснал на основание чл.72, ал.2, вр. ал.1 НПК, вр.
чл.389-403 ГПК обезпечение на наказанието „глоба от 5000 до 20 000лв.“ по
отношение на жалбоподателката К.П.С. – обвиняема по досъдебно производство №Д
73/2014г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен, като е наложил възбрана
върху недвижими имоти, собственост на К.П.С., подробно описани в заповедта и
находящи се в с. *****, с.*****, с.*****, с. ***** и с.***** – всичките в
община Никопол, област Плевен.
Установява се, че на основание молба
от Окръжна прокуратура – Плевен, с приложена към нея издадената от ПОС
обезпечителна заповед, е вписана възбрана под дв.вх.рег.№626/2015г.,
вх.рег.№630/06.02.2015г., акт №18, том 1, на посочените в обезпечителната заповед
недвижими имоти.
Установява се, че с Постановление от
07.03.2017г. прокурор от Окръжна прокуратура – Плевен на основание чл.234, ал.8 НПК е отменил взетите по отношение на К.П.С. мерки за процесуална принуда –
обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на
държавата, чрез наложените възбрани с Обезпечителна заповед, издадена по
ЧНД№168/2015г. по описа на Окръжен съд –Плевен – върху недвижим имот, находящ
се в гр.София, и с посочената по-горе Обезпечителна заповед, издадена по
ЧНД№109/2015г. по описа на ОС-Плевен – върху недвижимите имоти, находящи се в
населените места в община Никопол, област Плевен.
С молба вх.рег.№879/28.03.2017г. по
описа на Служба по вписванията, гр.Никопол, жалбоподателката К.П.С. е поискала
да бъдат заличени възбраните, отменени с издаденото от прокурор от Окръжна
прокуратура – Плевен Постановление от 07.03.2017г. Към молбата е приложено
Постановлението на ОП-Плевен от 07.03.2017г., договор за правна помощ,
квитанция за заплатена държавна такса към Агенция по вписванията.
По така депозираната молба, съдията по
вписванията се е произнесъл с обжалваното определение, с което е отказал заличаване
на наложените възбрани по ЧНД№168/2015г. и ЧНД№109/2015г. на ПОС. В мотивната
част на определението са изложени доводи, че в молбата за заличаване не е
посочена сигнатурата на вписаната възбрана, поради което не било ясно точно на
кой акт се иска заличаване. Изложени са аргументи, че съгласно т.1 от ТР
№7/2013г. в хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по
вписванията е длъжен да постанови отказ без да може да дава указания за
отстраняване на нередовности. Изложен е довод, че представеното постановление
на ОП-Плевен за отмяна на взетите мерки за процесуална принуда не е акт подлежащ
на вписване, тъй като съгласно чл.402, ал.3 ГПК вдигането на запора,
заличаването на възбраната и отменянето
на другите обезпечителни мерки става въз основа на влязло в сила определение на
съда, като в процесния случай, такова определение на ОС-Плевен не е било
представено.
При така установените
обстоятелства Окръжен съд - Плевен намира от правна страна следното:
Подадената жалба е процесуално ДОПУСТИМА - предявена в законоустановения срок за
обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол акт. Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:
Предмет на жалбата е
законосъобразността на постановен отказ за вписване в широк смисъл – заличаване
на вписана в Служба по вписванията – гр.Никопол възбрана върху недвижими имоти,
собственост на жалбоподателката.
Съгласно т.6 от ТР№7/2012г. на ОСГТК
на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а, ал.1
от Правилника за вписванията относно това дали представеният за вписване акт
отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи
на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли
предвиденото в Правилника за вписванията съдържание.
В чл.31, ал.1 от Правилника за
вписванията е предвидено, че вписването на възбраните се заличава по писмено
нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната
или пред което е представена гаранцията или обезпечението.
В процесния случай, следва да бъде
отчетено, че вписаната възбрана представлява вид мярка за процесуална принуда
спрямо обвиняем по досъдебно производство, а именно мярка за обезпечаване на
наказанието „глоба“ по смисъла на чл.72 НПК, като уредбата на посочените
обезпечителни мерки в Наказателно-процесуалния кодекс има своите специфики,
които следва да бъдат отчетени в охранителното производство пред съдията по
вписванията. Съгласно чл.72, ал.1 НПК, мерките за обезпечаване на глобата се вземат
от първоинстанционен съд по искане на прокурора, като по отношение на
налагането на същите, нормата препраща към уредбата в Гражданско-процесуалния
кодекс. В Наказателно-процесуалния кодекс обаче, се съдържа специфична уредба,
различна от гражданско-правната такава, относно основанията за отмяна на
взетите спрямо обвиняем в хода на досъдебното производство мерки за процесуална
принуда, както и относно това кой е компетентният за това орган, която е
следвало да бъде съобразена от съдията по вписваният по проведеното пред него
охранително производство. Съгласно чл.234, ал.8 НПК, взетите по отношение на
обвиняем мерки за процесуална принуда се отменят от прокурора след
изтичане на посочените в същата разпоредба срокове, а в ал.9 е посочено, че ако
прокурорът не изпълни задължението по предходната алинея, мерките за
процесуална принуда се отменят по искане на обвиняемия или неговия защитник от
съответния първоинстанционен съд.
При тълкуване на цитираните
разпоредби се установява, че в същите изрично е предвиден органът, компетентен
да отмени наложената обезпечителна мярка, като за разлика от гражданско-правната
уредба, това не е органът, наложил мярката – съда, а съответния прокурор, като
само в случай на постановен от него отказ – съдът е компетентен да се произнесе
по направено пред него искане в този смисъл. В процесния случай, като е
съобразил наличието на предпоставките по чл.234, ал.8 НПК, прокурор от
ОП-Плевен е издал постановление, с което наложените мерки са били отменени,
като именно то се явява основанието за заличаване на вписаната възбрана, по
смисъла на чл.31, ал.1 ПВп. Неоснователно Съдията по вписванията е приел, че
следва да бъде представен акт на съда, доколкото както беше изяснено предвид
отмяната на обезпечителните мерки с постановление на прокурора, съдът не е
компетентен да се произнесе, дори в случай, че бъде сезиран с такова искане.
Представеното от молителя
постановление за отмяна на наложената мярка за обезпечение на наказанието „глоба“
има необходимото съгласно Правилника за вписванията съдържание, доколкото в
него се съдържа подробна и пълна идентификация на недвижимите имоти, върху
които е наложена възбрана, чието заличаване
се иска. Предвид на това, налице са били всички предпоставки за заличаване на
вписаната възбрана, като постановеният от Съдията по вписванията отказ се явява
незаконосъобразен.
Неоснователен
е и изложеният в обжалваното определение довод, като основание за постановения
отказ, а именно, че молбата, с която е било поискано заличаване на възбраните е
нередовна, тъй като в нея не били посочени сигнатурите на вписването на
възбраната. Действително съгласно т.1 от ТР№7/2012г. разпоредбата на чл.129,
ал.2 ГПК е неприложима в производството по вписване на актове относно недвижими
имоти, като в този случай съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ
без да може да дава указания за отстраняване на нередовността. В мотивната част
на решението обаче е посочено, че няма нормативни изисквания към съдържанието
на тази молба, съответно няма правно основание, въз основа на което да се
извърши преценка на редовността й, както и че идеята за неприложимост на
разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК е противопоставимостта на вписването на трети
лица, вписали свой акт след подаване на нередовната молба. Предвид на това,
като такава следва да бъде приета молба, която съдържа такива недостатъци или
към която не са представени необходимите приложения, предвид на което за
съдията по вписванията е невъзможно да се произнесе без отстраняването им. В
процесния случай, от мотивната част на обжалваното определение се установява,
че от съдържанието на подадената до него молба и приложеното към нея
прокурорско постановление, съдията по вписванията е установил заличаването на
кои възбрани и върху кои недвижими имоти се иска, като е постановил своя отказ,
позовавайки се на липсата на акт на съда, с който така наложените възбрани да
бъдат отменени.
Предвид на изложените съображения,
ОС-Плевен намира за незаконосъобразно постановеното от Съдията по вписванията
при РС-Никопол определение в обжалваната му част. Същото следва да бъде
отменено, като бъде указано на Съдията по вписванията при РС–Никопол да
разпореди заличаване на възбраната, вписана под дв.вх.рег.№626/2015г.,
вх.рег.№630/06.02.2015г., акт №18, том 1 по описа на Служба по вписванията –
гр.Никопол.
С оглед на гореизложеното, Плевенски
окръжен съд
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ №7/28.03.2017г. на Съдия по вписванията при РС-Никопол, в частта му, с която е постановен
отказ да бъде заличена възбрана, вписана в Служба по вписванията – гр.Никопол под
дв.вх.рег.№626/2015г., вх.рег.№630/06.02.2015г., акт №18, том 1, наложена като
мярка за обезпечение на наказанието „глоба“ по ЧНД №109/2015г. по описа на
ОС-Плевен.
УКАЗВА на Съдията по вписванията при
Районен съд – Никопол да извърши исканото с Молба вх.рег.№879/28.03.2017г. по
описа на Служба по вписванията – гр.Никопол заличаване на наложена възбрана, като мярка за обезпечение на наказанието „глоба“ по ЧНД
№109/2015г. по описа на ОС-Плевен, вписана под дв.вх.рег.№626/2015г.,
вх.рег.№630/06.02.2015г., акт №18, том 1, по описа на Служба по вписванията –
гр.Никопол.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.