Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 26.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV “Д”
въззивно отделение, в публичното заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 11455 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273
от ГПК.
С решение № 166677 от 16.07.2019 по
гр.д. № 11969/2019 г. по описа на СРС, ГО, 154 състав, са отхвърлени предявените от В.М.М., ЕГН **********, срещу Висшия съдебен съвет на РБ, гр. София, ул. „*********обективно
съединени искове
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнение, извършено със Заповед № ВСС-15380/13.12.2018 г. на Главния
секретар на ВСС, с
която е прекратено трудовото му правоотношение с ищеца на основание чл. 328,
ал.1, т. 2 от КТ,
считано от 28.12.2018 г., и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на сумата 20
971,56 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода от 28.12.2018 г. до 28.06.2019 г., като
неоснователни.
С
решението е оставено без
разглеждане направеното
при условията на евентуалност
възражение на Висшия съдебен съвет на РБ за прихващане със сумата 3 495,24 лв. - изплатено обезщетение по
реда на чл. 222, ал. 1 от КТ.
С
решението ищецът В.М.М., ЕГН **********,***, ателие 10 е осъден да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Висшия съдебен съвет на РБ, гр. София,
ул. „*********сумата 100
лв. - разноски по делото.
Недоволен от постановеното решение, с което
исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 са отхвърлени, е останал
ищецът В.М.М., , който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания за
необоснованост, незаконосъобразност и нарушение на материални закон при
постановяването му. По-конкретно поддържа, че прекратяването на трудовото му
правоотношение е извършено от некомпетентен орган. Именно Пленумът на ВСС е
компетентният орган, който може да вземе решение за закриване на орган в
администрацията на ВСС с нарочен акт, а не Главният секретар на ВСС. Искането
към въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение и уважи предявените
искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Висшия съдебен съвет на РБ, чрез пълномощника си, оспорва въззивната жалба по
съображения изложени подробно в депозирания по реда на чл.263, ал.1 от ГПК
писмен отговор.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, след като разгледа жалбата, обсъди събраните
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се
произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната
му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. В случая във връзка с
наведените в жалбата оплаквания съдът във
въззивното решение дължи произнасяне по спорния въпрос – законосъобразно ли е упражнил работодателя потестативното си право за
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение за заеманата от ищеца
длъжност по реда на чл.328, ал.1, т.2 от КТ, респ. извършено ли е
прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца от компетентния за това
орган.
В случая, обжалваното
решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в
рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност,
поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът
счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което
на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
При
съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, се
установява, че между ищецът и
ответникът е съществувало валидно безсрочно трудовово правоотношение, по силата на което ищецът
е заемал длъжността „Директор на дирекция -Дисциплинарна дейност" при основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 3 495,26 лв., както и че със Заповед №
ВСС-15380/13.12.2018 г., на Главния секретар на ВСС, считано от 28.12.2018 г.
правоотношението между страните е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1,т. 2, пр.2 КТ. В Заповедта изрично е записано, че на заседание на Пленума на Висшия
съдебен съвет, проведено на 22.11.2018 г., протокол 29, т.53 е прието решение, с което се определя броя на служителите
и структурата на администрацията на ВСС, като на Главния секретар на съвета е възложено да извърши необходимите кадрови
промени в съответствие с определената
нова структура. Именно с цитираното решение на
Пленума на ВСС Дирекция „Дисциплинарна дейност" се закрива като самостоятелно структурно звено и едната щатна бройка „директор" на Дирекция
„Дисциплинарна дейност" се съкращава.
Правилно СРС излага в
мотивната част на обжалваното решение, че Висшият съдебен съвет осъществява
правомощията си чрез Пленум, съдийска и прокурорска колегии, въз основа на
Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт, в който по отношение
на съдебните служители
се предвижда в чл. 30, ал. 5, т. 9 ЗСВ,
че Пленумът на Висшия съдебен съвет
определя броя и структурата на администрацията на Висшия съдебен съвет и на Националния институт на
правосъдието, като може да разкрива нови и да съкращава длъжности. Съгласно т. 15 Пленумът
приема правилник за организацията на дейността
си и за дейността на администрацията на Висшия съдебен съвет, който се обнародва в
"Държавен вестник". За съдебни служители в администрацията на Висшия съдебен съвет пленумът
съгласно чл. 341, ал. 3 от ЗСВ издава
класификатор на длъжностите, в който се определят наименованията и другите изисквания за заемане на съответната
длъжност, като определя броят им за съответните
звена /ал. 4/, а по предложение на колегиите, пленумът на Висшия съдебен съвет приема правилници на
администрацията на съответните органи на съдебната власт, с които се определят звената на администрацията, функционлните им характеристики, организацията на
работата в администрацията на органите на съдебната власт, длъжностното
разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители и
условията за несъвместимост за заемане на длъжността /чл. 342 ЗСВ/.
Следователно законосъобразен е изводът на
първостепенният съд, че броят на
съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет се определя на основание чл. 341, ал. 4 ЗСВ от Пленума по предложение
на съответния административен ръководител съобразно степента на натовареност на органа на съдебната власт и след
съгласуване с Комисия „Бюджет и финанси". Законът за съдебната власт
предвижда сложен фактически състав при изготвянето и утвърждаването на ново щатно разписание за
длъжностите на съдебните служители и
общата численост на администрацията на съдебната власт, в това число и на ВСС.
Съгласно
чл. 355, ал. 1 ЗСВ
Администрацията на Висшия съдебен съвет
се ръководи от Главен секретар, който
назначава и освобождава служителите в администрацията
на ВСС. В Правилника за организация на дейността на Висшия съдебен съвет и
неговата администрация /обн., ДВ, бр. 51 от 5.07.2016 г., в сила от 16.06.2016 г./, приложим към процесния
период, са предвидени, като част от
правомощията на Главния секретар, да организира изпълнението на
решенията на пленума и колегиите, да
назначава, освобождава и командирова
в страната и в чужбина служителите в администрацията на ВСС, да утвърждава
със заповед поименно щатно
разписание на администрацията на ВСС и пр. /чл. 63 от Правилника/.
В изпълнение на посочените
законови норми, броят на служителите и структурата на администрацията на ВСС,
са приети с решение по т. 53, взето с протокол № 29 от заседанието на Пленума на
ВСС, проведено на 22.11.2018 г. С т. 53.1 от решението, Пленумът на ВСС е определил (приел)
броя на служителите и структурата на администрацията на ВСС, съгласно приложението,
като приложението съдържа броя на служителите и структурата на администрацията на ВСС -
169 щ. бр. в табличен вид, както и подробна органограма, материализираща
организационната структура на администрацията на ВСС със съответните уточнения
от т. 1 до т. 6 и девет броя приложения, обективиращи всяка една дирекция като
наименование, разпределени длъжности, подчиненост и функции. Налице е
съгласуване на промените от комисия „Бюджет и финанси" на ВСС с решение по
т. 45, взето с протокол № 42 от заседанието на комисията, проведено на
21.11.2018 г.
Ето защо следва да се
приеме, че компетентният орган - Пленумът на ВСС е извършил промените в
структурата на администрацията и нейният брой, съобразно своята компетентност и
в изпълнение на закона.
Съгласно т. 53.2 от
решението по протокол № 29, Пленумът на ВСС е възложил на главния секретар на ВСС, в
съответствие с неговите правомощията, предвидени в чл. 355, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗСВ, да
извърши необходимите кадрови промени в съответствие с определената структура на
администрацията на ВСС, в срок до 01.01.2019 г., като съгласно т. 53.3 от решението, е
задължил главния секретар промените по т. 53.2 да станат при стриктно спазване
на разпоредбите на ЗСВ, КТ и съответните решения на съвета, както и в рамките
на утвърдената
щатна численост и бюджет. С това не може да се приеме, че промените са извършени от некомпетентен
орган, както твърди жалбоподателят. Възражението му относно липса на правна възможност
за възлагане на права на главния секретар, относно извършване на промените, приети от
Пленума на ВСС, е неоснователно.
Изрично следва да се
подчертае, че тук не става въпрос за делегиране (прехвърляне) на правомощия от страна на
Пленума на ВСС. Правомощията по промяна на структурата на администрацията са приети с
решението на Пленума на ВСС и той като компетентен по място и материя орган, е
осъществил в най-пълна степен изключителните си правомощия по смисъла на чл.
30, ал. 2, т. 9 от ЗСВ и по чл. 341, ал. 4, изр.1-во от ЗСВ, като е взел надлежно решението
си, материализирано в т. 53 от Протокол № 29 от заседанието на Пленума на ВСС,
проведено на 29.11.2018 г.
В изпълнение на решението
на Пленума на ВСС по протокол № 29 от 22.11.2018 г., в условията на обвързана
компетентност, главният секретар на ВСС, на основание чл. 355, ал. 5, т. 2 от ЗСВ и в
съответствие с чл. 64, ал. 5 /Структурата на дирекциите се утвърждава със заповед на главния секретар/ от Правилника за организация на дейността на
Висшия съдебен съвет и неговата
администрация, в приложимата му редакция от 16.06.2016 г., във връзка с чл. 30,
ал. 2, т. 9 от ЗСВ, е издал Заповед № ВСС- 13
342/27.11.2018 г., в
която в част II, т. 1 и т. 2 е предвидено, че дирекция „Дисциплинарна
дейност" се закрива като самостоятелно структурно звено и една щатна бройка
„директор" на дирекция „Дисциплинарна дейност" се съкращава.
Извършената промяна, касаеща
длъжността на жалбоподателя е осъществена законосъобразно, в съответствие с
решението на Пленума на ВСС и в изпълнение на чл. 30, ал. 2, т. 9 от ЗСВ (Пленумът на ВСС определя броя и структурата на
администрацията на Висшия съдебен съвет и на
Националния институт на правосъдието). Пленумът на ВСС е възложил
на главния секретар в съответствие с правомощията му по чл. 355, ал. 5, т. 1 и
т. 2 от ЗСВ / които
той самостоятелно притежава, както на основание на посочената законова норма,
така на основание подзаконов нормативен документ, приет от Пленума на ВСС, а
именно ПОДВССНА /, да извърши необходимите кадрови промени, което от друга
страна е в пълно съответствие с чл. 63,
ал. 7 /С решение на пленума на ВСС на главния секретар могат да бъдат възложени за изпълнение и други функции/'от ПОДВССНА в приложимата му към този момент
редакция.
При спазване на приетото
решение по т. 53 на Пленума на ВСС, взето по Протокол № 29 от 22.11.2018 г.,
относно структурата и броя на администрацията на ВСС, и в съответствие с приетите
промени за трансформиране и оптимизация на структурата на администрацията на
ВСС, на основание чл. 355, ал. 5, т. 2 от ЗСВ, чл. 64, ал. 5 от ПОДВССНА, във връзка с чл. 30, ал. 2,
т. 9 от ЗСВ, главният секретар е издал Заповед № ВСС-15 303/12.12.2018 г., с която
е утвърдил разписанието на длъжностите и работните заплати на администрацията на ВСС,
считано от 28.12.2018 г. От тази дата е произведена промяната, касаеща дирекция
„Дисциплинарна дейност", която е закрита, съответно длъжността „директор"е
съкратена.
При спазване на така уредените в ЗСВ и ПОДВССНА правомощия Главният секретар със заповед от 27.11.2018 г. е
утвърдил новото щатно разписание на ВСС, прието от
Пленума с решение от заседание, проведено на 22.11.2018 г., което е взето от компетентния съгласно чл. 341, ал. 4 ЗСВ
орган след съгласуване с Комисия „Бюджет и финанси" съгласно
извлечение от протокол от заседание на тази комисия от 21.11.2018 г., с
което дирекция „Дисциплинарна
дейност" се е трансформирала в
отдел, който е преминал в дирекция „Правна. В рамките на предоставената
му компетентност главният секретар с обжалваната заповед е прекратил
едностранно и трудовото правоотношение на
ищеца, който в качеството му на Директор
в дирекция "Дисциплинарни производства", се явява преди всичко
служител в администрацията на ВСС и като
такъв, е пряко подчинен на Главния секретар на ВСС, който ръководи администрацията.
Уволнението поради
съкращаване на щата винаги е резултат от осъществяването на един сложен
фактически състав, състоящ се от два елемента, а именно – 1) вземане на решение
за преустановяване на определени трудови функции и 2) прекратяване на трудовите
отношения с лицата, заемащи тези длъжности, като уволнението следва да е
извършено от органа, който има право да го извърши. Съкращаване на щата по смисъла на
чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.2 КТ означава премахване, считано от един определен
момент за в бъдеще, на отделни бройки (длъжности) от утвърдения общ брой на
работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на
съответстващите на тези длъжности трудови функции. Именно поради
преустановяване на трудовите функции запазването на трудовия договор е
невъзможно и законодателя е предвидил неговото прекратяване на посоченото
безвиновно основание. За законосъобразността на уволнението на това основание е
необходимо съкращаването в щата 1) да е реално, т. е. съответната функция
действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на
съответстващата й длъжност при запазване на характера на извършената работа; 2)
да е налице към момента на уволнението и на фактическото премахване на
съответната трудова функция да съвпадат или
пък уволнението да следва съкращаването на щата; 3) да е извършено по
съответния ред и от органа, който има право да извършва такива промени.
В тежест
на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
работодателят законосъобразно е упражнил потестативното
си право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение за заеманата
от ищеца длъжност по реда на чл.328, ал.1, т.2 от КТ, респ. че при процесното
уволнение е осъществен фактическият
състав на чл.328, ал.1, т.2 от КТ.
Основанието
за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата „съкращаване на щата” се
преценява винаги с оглед заеманата от уволнения работник или служител конкретна
трудова функция. Съгласно решение № 278 от 18.04.2006г. ІІІ г.о. ВКС споделено
и в решение № 75/27.03.2012 г. по гр.д.№ 924/2011 г. на ВКС, КГ, ІІІ ГО, това
основание е приложимо само когато съкращаването на щата е реално – т.е. когато
не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата
функция е престанала да съществува като съществено съдържание на отделна
длъжност. Когато част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са
запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с нови съществени за тази
длъжност трудови задължения, които предполагат и нови различни квалификационни
изисквания за заемането й, съкращаването на щата също е реално. Съкращаване
на щата е налице и при запазване или даже увеличаване на бройки по щатното
разписание, когато се съкращават определени длъжности и същевременно се
създават нови не само по наименование, но и по същност на извършваната работа.
По въпроса налице ли е съкращаване на щата в случай на
закриване на заеманата длъжност и създаване на нейно място на нова, в трудовите функции на която са включени част от трудовите
функции на закритата длъжност, но са предвидени и съществени нови трудови
функции, е даден положителен отговор и с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 154 от
27.04.2011г. по гр.д. № 1279/2010г. ІІІ ГО.
С
обжалваното решение СРС, е отхвърлил обективно съединените исковете с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ като е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на соченото в
заповедта основание е законосъобразно, тъй като е налице реално съкращаване на
щата. Настоящата въззивна инстанция възприема извода на първоинстанционният
съд, че в процесния случай е осъществен фактическият
състав, предвиден в разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Налице е решение за промяна на щатното
разписание на компетентния колективен орган на ВСС, след установена необходимост от това и съгласуване с Комисия „Бюджет и финанси".
Новото разписание е утвърдено от
ръководителя на администрацията, който е предприел и съответните действия за
това. Възражението на ищеца, че промяната на разписанието е следвало да стане с
приемането на нов правилник е
неоснователно. Въпросът за изменение на щатното разписание е по целесъобразност
и е свързан с оптимизиране на работния процес. Чрез изменение в броя на служителите, на звената или на длъжностите
се цели постигане на по-голяма
ефективност в предприятието. Решението за това е винаги на ръководния орган. Висшият съдебен съвет се ръководи от
Пленум, респективно две колегии /съдийска
и прокурорска/. Касае се за колективен орган, който осъществява правомощията си по управление чрез вземане на
решения. Доколкото правилника има
нормативен характер, с него следва да се регламентират функциите и организацията
на работата на администрацията на Висшия съдебен съвет, а не правилникът да представлява разпределението на
щатовете и бройките. Няма пречка
Пленумът първо да вземе решение за преструктуриране на администрацията,
след което да приеме нов правилник, където нормативно да се отрази промяната,
както е в процесния случай, тъй като и двете са в правомощията на този орган.
Процесното
трудово правоотношение на ищеца на длъжността директор Дирекция „Дисциплинарна
дейност” е възникнало от конкурс. Съгласно споразумението по чл. 107 вр. чл. 89 КТ ищецът се е задължил да изпълнява задълженията, произтичащи от длъжностната
характеристика и Правилника за организация на дейността на ВСС и неговата
администрация. Следователно характерът на договорената работа е регламентиран в
подзаконов нормативен акт. Съгласно чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за
организация на дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация
/обн., ДВ, бр. 51 от 5.07.2016 г., в сила от 16.06.2016 г./ дирекциите се
ръководят от директор, който организира, координира и контролира изпълнението
на възложените им функции и своевременно докладва за осъществяването им.
Директорите на дирекции разпределят задачите по отдели и сектори по естество и
специфика, като предлагат на Главния секретар мерки за подобряване
организацията на работа в дирекцията. Тези функции са възпроизведени и в
действащия правилник /чл. 66/. Касае се за ръководна длъжност, като ищецът е
следвало да ръководи дейността на Дирекция „Дисциплинарна дейност” във връзка с
осъществяване на правомощията на ВСС, относими към функционалната
характеристика на дирекцията. Със
закриването на тази дирекция и вливането й в дирекция „Правна”, където е
създаден нов отдел
Дисциплинарни производства", е отпаднала необходимостта от длъжността на
ищеца, съответно последната е съкратена. Затова законосъобразно е прието от
СРС, че съкращението е реално, а възражението на ищеца за обратното е неоснователно.
За да се приеме съкращението за фиктивно следва трудовата функция в
съществените си права и задължения да е запазена като съдържание на новооткрита
длъжност, а съществените права и задължения на процесната съкратена длъжност съгласно
ПОДВССНА
са били свързани с организирането,
координирането и контролирането на дейността на дирекция "Дисциплинарна
дейност", както вече се посочи и те не са запазени след закриване на тази
дирекция. Припокриване на част от
преките задължения по длъжностните характеристики
на длъжността директор дирекция „Дисциплинарни производства" и на началник „Дисциплинарна дела",
преименувана на началник „Дисциплинарни производства" след преминаването и към дирекция „Правна" се
дължи на субординационното им положение, заложено в ПОДВССНА. Началник
отдела подпомага директора на дирекцията при осъществяване на преките му
задължения при цялостното организиране на
дейността на дирекцията, като се отчита пред него, но не осъществява нейното цялостно ръководство. Това не се променя след преминаване на длъжността на началник
„Дисциплинарна дела", преименувана на началник „Дисциплинарни
производства" към дирекция „Правна".
Същата запазва задълженията си по длъжностна характеристика, но вече е пряко
подчинена на директора на дирекция
„Правна", а съществените права и задължения на съкратената длъжност
не са запазени като съдържание в новооткрита длъжност. Напротив, разкрита е на нейно място нова по трудови
функции длъжност - една щатна бройка
„старши експерт - връзки с обществеността" в сектор „Връзки с обществеността" към ВСС, характерно за
трансформирането на длъжност, при което е налице основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива
на работодателя „съкращаване на щата" по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. При това положение подбор по чл. 329 КТ не е бил задължителен, като заеманата
от ищеца длъжност е била единствена щатна бройка.
С оглед
гореизложеното се налага извода за неоснователност на иска по чл.344, ал.1, т.1
от КТ.
Относно
искът по чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ – тъй като в настоящия случай
уволнението е законосъобразно, претенцията на ищецът за присъждане на
обезщетение за оставане без работа поради уволнението, са неоснователни.
В упражнение на правомищията си по
чл.271 от КТ въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на делото на
въззивника не следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство
разноски. На въззиваемата страна наоснование чл.78, ал.3 вр.ал.8 следва да
бъдат присъдени поисканите с отговора на въззивната жалба разноски в размер на
100.00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
166677 от 16.07.2019 по гр.д. № 11969/2019 г. по описа на СРС, ГО, 154 състав,
вкл.в частта за разноските.
ОСЪЖДА
В.М.М.,
ЕГН **********,***,
ателие 10 да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Висшия съдебен съвет на РБ, гр. София,
ул. „*********сумата 100
лв. - разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му до страните чрез връчване на препис от
същото при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.