Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 158
22.06.2021
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на девети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Светла Иванова
и в присъствието на прокурора Николай
Трендафилов,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) № 407
по описа на Административен съд – Хасково за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от В.Р.Б., ЕГН : **********, адрес: ***, против
Решение № 260044/17.03.2021 г., постановено по АНД № 63/2021 г. по описа на
Районен съд – Димитровград.
Касационната
жалба е изключително лаконична и не съдържа конкретно посочване на пороците на
постановеното решение, но се моли за преразглеждане решението на районния съд и
на наложената на касационния жалбоподател глоба.
ОТВЕТНИКЪТ –
Районно управление – Димитровград към ОД на МВР – Хасково не изпраща представител
в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на касационната
жалба.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита, че решението на Районен съд - Димитровград,
макар и лаконично, е правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери
жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по
същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
С
Решение № 260044/17.03.2021 г., постановено по АНД № 63/2021 г. Районен съд – Димитровград
е изменил Наказателно постановление №
254р-6/15.01.2021 г. на Началник на РУ към МВР - Димитровград, с което на В.Р.Б.
за нарушение на чл. 64, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено наказание глоба в размер на 400 лева, като отменил наложеното
наказание глоба над 150 лв., а в останалата част наказателното постановление като
законосъобразно и правилно е потвърдено.
За
да постанови решението си, районният съд е приел, че на 06.01.2021 г. в гр.Д.
на бул***
служители на РУ на МВР - Димитровград възприели лек автомобил, в който се
намирал жалбоподателят, който започнал да форсира безпричинно двигателя и
въпреки че му било разпоредено да престане, той не го сторил. Впоследствие на
жалбоподателя било указано да представи документи, да затвори предната врата на
автомобила, да влезе в същия, като той не изпълнил нито едно от тези
разпореждания, което наложило полицаите да го задържат и отведат в РУ - Димитровград.
За това му поведение му бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 525051/06.01.2021 г. и издадено НП № 254р-6/15.01.2021 г., с което
за това, че на 06.01.2021 г. около 07:05 часа в гр.Д. на бул***, не изпълнява многократно
отправените му устни разпореждания на униформен служител, с което виновно
нарушил чл. 64, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР му
било наложено наказание глоба в размер на 400.00 лева.
Районният
съд е приел, че липсват нарушения в административнонаказателната процедура по
съставяне на АУАН и издаване на НП. Заявил е, че от събраните по делото
еднопосочни доказателства несъмнено било установено извършеното нарушение.
Посочил е, че няма пречка разпорежданията да са направени устно и че същите са
достигнали несъмнено до жалбоподателя. Заявил е, че разпорежданията са
законосъобразно издадени, при или по повод изпълнение на задълженията на
полицейски служители по опазване на обществения ред.
Предвид
демонстрираното от жалбоподателя разкаяние и социално-икономически причини, съдът
е преценил, че наказанието следва да бъде намалено в размер близък до
минималния, а именно 150 лв., съответно, че НП следва да бъде изменено в частта
за наложеното наказание, а в останалата част – да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно.
При
осъществената касационна проверка, настоящата инстанция намери, че обжалваното
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти
са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Изводите на районния
съд, че жалбоподателят е осъществил състава на оспорваното в настоящото
производство административно нарушение, са правилни и обосновани.
Настоящата
инстанция споделя изводите на районния съд относно спазването на процедурата по
съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП, както и тези, че визираните
актове са съставени в съответната форма и съдържат необходимите по ЗАНН
реквизити. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно
описание на коментираното нарушение и фактическите обстоятелства, при които е
извършено, поради което липсва неяснота относно вмененото на касатора
противоправно деяние, съответно не е нарушено правото му да организира и
осъществи защитата си в пълен обем.
Изцяло
се споделя заключението на въззивната инстанция, според което от съвкупния
анализ на доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че
наказаното лице В.Р.Б. е извършило нарушението по чл. 257, ал. 1, във връзка с
чл. 64, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, като на 06.01.2021 г. в
гр.Димитровград не е изпълнило устни разпореждания на полицейски орган.
Kасационната
инстанция не установява допуснати от страна на районния съд съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно е приложен и материалният
закон.
Въззивната
инстанция правилно е преценила събраните по делото писмени и гласни
доказателства, въз основа на което е установила действителната фактическа
обстановка по делото и е формирала обоснован извод за съставомерност на
нарушението.
За
да е осъществен съставът на процесното административно нарушение следва да се
установи неизпълнение на разпореждане на полицейски орган, направено в
изпълнение на функциите му. Несъмнено устните полицейски разпореждания към
жалбоподателя да спре да форсира двигателя на автомобила, да представи
документи, да влезе в автомобила и да затвори вратата на автомобила, са били
отправени поради необходимост от изпълнение на възложените им функции,
по-конкретно по осъществяване на дейност по опазване на обществения ред,
контролна и превантивна дейност. Следователно разпорежданията са били издадени
законосъобразно и в изпълнение на правомощия на полицейските служители.
В
процесния случай, въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, безспорно се установява, че са налице всички елементи от
обективна страна от състава на административното нарушение, вменено на В.Р.Б..
Налице са данни и за виновно поведение от страна на нарушителя.
Напълно
обосновани и в съответствие със закона и със събраните по делото доказателства
са и изводите на въззивната съдебна инстанция относно приложимата санкционна
норма.
Липсват
основания за намаляне размера на определеното от въззивния съд административно
наказание. С оглед тежестта на нарушението и обществената му опасност, наказание
в законоустановения минимум не би било достатъчно за постигане на неговите цели
по линия на специалната и генералната превенция (чл. 12 от ЗАНН), предвид
обстоятелството, че се касае за деяние, извършено с пряко насочен умисъл, при
проявена упоритост при осъществяването му, съчетана с грубо незачитане на
установения в страната правов ред и в частност на авторитета и правомощията на
длъжностните лица, ангажирани с неговото опазване.
Поради
горното, настоящият състав счита, че оспореното решение, като валидно,
допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260044/17.03.2021 г., постановено по АНД № 63/2021 г. по описа на
Районен съд – Димитровград.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.