Р Е
Ш Е Н
И Е № 120
гр.Елхово, 20.08.2012г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Елховският
районен съд в публично съдебно заседание на двадесети юли
през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: В. Апостолова
при секретаря П. Н. като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 486 по
описа за
Производството е
образувано на основание чл.108 от
Закона за собствеността - за
предаване собствеността и владението на подробно посочените в исковата молба части от недвижими имоти и на основание
чл. 537, ал.2 от ГПК за частична отмяна на Нотариален акт № 91, том 1, рег.№ 712, нот.дело № 80 от 2010 год. на нотариус Жанета
Райчева, с район на действие – района на РС Елхово.
Ищците Е.Ж.И., П.И.М., З.И.Т., Е.Т. Д., К.Т.Х., Я.Т.М., Г.Т.М., Г.Т.И., М.В.И., В.А.И. и В.А.И., чрез пълномощника си – адв.Д. в исковата си молба против И.М.Т.-Г. и Т.М.Т. твърдят, че всички те са наследници на б.ж. на с.Лалково, обл. Ямболска, М. И.М., починал на 11.05.1951година, а само ищеца Г.Т.М. и двете ответници са наследници по закон на И. И. Т., б.ж. на с. Лалково, починала на 06.12.1979г. По реда на ЗСПЗЗ на всички наследници на М. И.М. с Решение на ПК Елхово е възстановено правото на собственост върху общо 4 земед. имота в землището на с. Лалково, подробно описани в исковата молба, като ищците притежават по наследство 10/12 идеални части от тези имоти, а двете ответници съответно притежават общо 2/12 идеални части. С друго решение на ПК Елхово, на всички наследници на И. И. Т. е възстановено правото на собственост върху общо 3 земед. имота също в землището на с. Лалково, от които ищецът Г.Т. притежава ½ идеална част, а двете ответници заедно също – ½ идеална част.
На
19.04.2010г. двете ответници след
извършена обстоятелствена проверка са се снабдили с констативен нотариален акт
№ 91, по нотар.дело № 80 от 2010 год. на
нотариус Ж. Р., с район на действие – района на РС Елхово, с който са признати за
изключителни собственици на изброените по- горе недвижими имоти,
възстановени по ЗСПЗЗ на наследниците на
М. И.М. и И. И. Т.. Ищците твърдят, че двете ответници никога не са владели
земед. земи изцяло и за себе си, а напротив- през 2007 и 2008 година нивите са
се обработвали от П.Х.П., а през 2009 година ищеца Г.Т.М. сключил договор за
наем с наемател „Лалковците” ЕООД с управител И. Димитров И. със срок на
действие от 01.10.2009 год. до
01.10.2010 год. за обработка на всички изброени по горе земеделски земи. Ищците считат,
че незаконосъобразно ответниците са се снабдили с нотариален акт по наследство
и давностно владение на всички процесни земед земи, тъй като не са налице
основанията на чл.79 от ЗС за придобиване на собственост върху техните идеални
части от имотите. Едва след снабдяване с констативен нотариален акт И.Т.- Г. и Т.Т.
са започнали да владеят имотите и са ги декларирали в Общинска служба по
земеделие- гр. Елхово. Ищците желаят
съда да постанови решение, с което на основание чл.108
от ЗС да признае за установено по отношение на ответниците, че всички ищци са
собственици на 10/12
идеални части от имотите, оставени в
наследство от общия наследодател М. И.М., а именно: 1.Нива с площ от 28.106 дка, в местността „Коджа
Бунар”, съставляваща имот № 10034 по плана за земеразделяне на с.Лалково, 2.Нива с площ от 42.599 дка, в
местността „Къра”, съставляваща имот №16055 по плана за земеразделяне на
с.Лалково; 3.Нива с площ от 9.602 дка, в местността „КОРУБА”, съставляваща имот № 21023 по плана за
земеразделяне на с.Лалково и 4.Нива
с площ от 25.400 дка, в местността
„ГРАЛОВО КЪШЛИЩЕ”, съставляваща имот № 29056 по плана за земеразделяне на с.Лалково, като ответниците бъдат осъдени да предадат на всички ищци
собствеността и владението на 10/12 идеални части от тези имоти, тъй като ги владеят без правно
основание и на основание чл.108 от ЗС да се
признае за установено по отношение само на
ищеца Г.Т.М. и ответниците по делото, че този ищец е собственик
на 1/2 идеална част от имотите, оставени в наследство от Ивана М.Т., а именно: 1.Нива с площ от 8.004 дка, в местността „Смаилца”, съставляваща
имот № 11031 по плана за земеразделяне на с.Лалково; 2.Нива с площ от 14.001 дка, в местността „ДЪЛГО КЕЛЕМЕ”, съставляваща имот №
20041 по плана на земеразделяне на с.Лалково и 3. Нива с площ от 7.002 дка, в местността „ГОРЕ РЕКАТА”, съставляваща имот №
30025 по плана на земеразделяне на с. Лалково,
като ответниците И.М.Т. -Г. и Т.М.Т. бъдат осъдени да му предадат собствеността и владението върху 1/2 идеална част от
тези три описани имоти, тьй като ги владеят без правно основание. На основание
чл. 537, ал.2 от ГПК ищците желаят съда да отмени Нотариален акт № 91, том 1, рег.№ 712, нот.дело № 80 от 2010 год. на нотариус Жанета
Райчева, с район на действие – района на РС Елхово, до размера за 10/12 идеални
части от имотите, останали в наследство от общия за всички страни наследодател
- М. И.М. спрямо всички ищци и до размера 1/2 идеална част от описаните имоти,
останали в наследство от И. И. Т. спрямо ищеца Г.Т.М., тъй като ответниците не
са собственици на тези идеални части. Претендират
се и направените по делото
разноски.
Ответниците
И.Т. - Г. и Т.Т. в предоставеният им едномесечен срок са представили писмен отговор на исковата молба, в която сочат че същата е неоснователна, тъй като те са придобили правото на собственост
върху процесните недв. имоти по наследство и давност и въз основа на мотивирано
постановление по извършена от нотариус Ж.Райчева обстоятелствена проверка за
придобиване право на собственост по наследство и давност по реда на чл. 587,
ал.2 от ГПК и те са се снабдили с нотариален акт № 91/2010г. за право на
собственост върху тези имоти. Твърдят, че те заедно със своя баща М. Т.М., който е починал
през 1999г. владеят процесните имоти от самото им възстановяване през 1994г. до
настоящия момент, което владение е явно, без прекъсване и без оспорване от
никой, вкл. и от ищците, като всички знаели, че приживе общият наследодател М.
И.М. е разделил имуществото си между своите деца и тези земед. имоти били отредени
за техния дядо Т. М.И..
В съдебно заседание исковата молба се поддържа
изцяло от процесуалнния представител на ищците – адв. К. Д..
Ответниците И.Т.-Г. и Т.Т.
и техния процесуален представител – адв. И..Ч. заявяват в
съдебно заседание, че оспорват изцяло предявените искове по чл. 108 от ЗС, че
поддържат изложеното в писмения отговор и желаят исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани. Заявяват претенция за присъждане на направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от удостоверения за
наследници № 36/12011 на кметско наместничество с. Лалково и № 30749/2011г.
на Община Сливен,
страните по делото са законни наследници на М. И.М., б.ж. на с. Лалково, починал на 11.05.1951г., като ищците Е.Ж.И., П.И.М., З.И.Т., К.Т.Х., Я.Т.М. и Е.Т. Д. са наследници
по закон на починалия му син Т. М.И. /починал на 27.03.1989г./, ищците Г.Т.И., М.В.И., В.А.И. и В.А.И. са
наследници по закон на друг негов починал син - Г.М.И. /починал на
06.02.1944г./, а ишеца Г.Т.М. и двете
ответници – И.М.Т. - Г. и Т.М. са низходящи наследници на третия негов син – Т.
М.И., починал на 27.07.1986година.
От удостоверение за
наследници № 6/2011 г. на кметско наместничество с. Лалково е видно, само ишецът Г.Т.М. и двете ответници – И.М.Т.-
Г. и Т.М. са низходящи наследници /съответно внуци и син/ на Ивана Илиева А. /Т./,
б.ж. на с.Лалково, починала на 06.12.1979година /съпруга на Тончо М.И./.
С решение
№ 55 от 15.11.1994 година на Поземлена комисия - Елхово /сега ОС „Земеделие”
гр. Елхово/ по заявление от Михо Т.М. /пряк наследодател – баща на двете
ответници/ с вх. № 5764/24.02.1992г. е възстановено на общия на ищеца Г.Т.М. и
двете ответници наследодател И. И. Т. правото на собственост съгласно плана на
земеразделяне на с.Лалково върху земеделски земи както следва: 1.Нива с площ от 8.004 дка, в местността „Смаилца”, съставляваща
имот № 11031 по плана за земеразделяне на с.Лалково; 2.Нива с площ от 14.001 дка, в местността „ДЪЛГО КЕЛЕМЕ”, съставляваща имот №
20041 по плана на земеразделяне на с.Лалково и 3. Нива с площ от 7.002 дка, в местността „ГОРЕ РЕКАТА”, съставляваща имот №
30025 по плана на земеразделяне на с. Лалково, като за всички имоти са представени по делото и
надлежно заверени скици.
С влязло в сила решение
№55 от 15.11.1994г. по заявление вх. № 5531 от 20.02.1992г., отново подадено от
М. Т.М., ПК- гр. Елхово /сега ОДЗ Елхово/ е възстановила правото на собственост
на всички наследници на М. И.М. /общият на страните наследодател/ върху процесните четири земеделски имота
както следва: 1.Нива с площ от 28.106 дка, в местността „Коджа
Бунар”, съставляваща имот № 10034 по плана за земеразделяне на с.Лалково, 2.Нива с площ от 42.599 дка, в
местността „Къра”, съставляваща имот №16055 по плана за земеразделяне на с.Лалково; 3.Нива
с площ от 9.602 дка, в местността „КОРУБА”, съставляваща имот № 21023 по плана за
земеразделяне на с.Лалково и 4.Нива
с площ от 25.400 дка, в местността
„ГРАЛОВО КЪШЛИЩЕ”, съставляваща имот № 29056 по плана за земеразделяне на с.Лалково, като за всички тези имоти са представени
по делото и надлежно заверени скици.
От представения от ищците по делото договор за наем на земеделска земя
се установи, че на 27.08.2009 г. ищецът Г.Т.
М. е сключил договор с “Лалковците” ЕООД, по силата на който в
качеството на наемодател М. е отдал под наем на цитираното дружество за срок от
една година /до края на стопанската 2009/2010г. –т.е. до 01.10.2010година/
всички земеделски земи в землището на с. Лалково възстановени на наследниците
на М. И.М. и на И. И. Т., а именно: 1.Нива от 28 дка в местността „Коджа Бунар”, имот № 10034, 2.Нива от 43 дка, в местността „Къра”, имот №16055, 3.Нива от 9.6 дка, в местността „КОРУБА”, имот № 21023, 4.Нива от 25 дка, в местността
„ГРАЛОВО КЪШЛИЩЕ”, имот № 29056, 5.Нива от 8 дка, в местността „Смаилца”, имот № 11031; 6.Нива от 14 дка, в местността „ДЪЛГО КЕЛЕМЕ”, имот № 20041 и 7. Нива от 7 дка, в местността „ГОРЕ РЕКАТА”, съставляваща имот № 30025. От показанията на свид. И.И., разпитан в с.з. на
25.06.2012г. и от представеното пълномощно от Б. П. И., нотар. заверено на
10.09.2007г. /приложено на л. 265/ се установи, че този Договор за наем е
подписан от страна на „Лалковците” ЕООД от св. И. като пълномощник на
представляващият дружеството Бранимира П.И., както и че при подписването на
договора Г.Т. е представил у-ние за наследници на М. М. и надлежно заверено
копие от решенията на ПК Елхово за възстановяване на процесните земед. имоти.
Свид. И. също в с.з.заяви, че за обработката на предоставените от Г. Т. под
наем земи, на последния е било платено уговореното наемно плащане. В подкрепа
на това е и представената разписка от 31.07.2010г. от „Лалковците” ЕООД, приложена на л. 207 от
делото, от която е видно, че на Г.Т. е била изплатено от дружеството наемател
сумата от 193.00 лева за полагащите му се идеални части от наетите имоти –
съответно за 1/6 ид. част от имотите, възстановени на Михо Ив. М. и за ½ ид. част от възстановените на
Ивана Т. земи..
Установи се също от приложеното заверено копие от
н. д. № 80 от 19.04.2010 година по описа на нотариус Ж.Райчева, с рег.№ 452 на НК, с район на действие съдебния район
на РС - Елхово, че с констативен
нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден по
обстоятелствена проверка № 91, том І, рег.№ 712, н.д. № 80 от 2010 година на нотариус Ж.Р., двете ответници И. М.Т.-Г. и Т.М.Т. са признати за собственици
/с равни права/ по наследство и давностно владение на следните недвижими имоти,
находящи се в землището на с.Лалково, обл.Ямболска: 1.Нива с площ от 28.106 дка, в местността „Коджа
Бунар”, съставляваща имот № 10034 по КВС на с.Лалково, 2.Нива с площ от 42.599 дка, в
местността „Къра”, съставляваща имот №16055 по КВС на
с.Лалково; 3.Нива с площ от 9.602 дка, в местността „КОРУБА”, съставляваща имот № 21023 по КВС на
с.Лалково, 4.Нива
с площ от 25.400 дка, в местността „ГРАЛОВО КЪШЛИЩЕ”, съставляваща имот № 29056 по КВС на с.Лалково, 5.Нива с площ от 8.004 дка, в местността „Смаилца”, съставляваща
имот № 11031 по КВС на с.Лалково; 6.Нива с площ от 14.001 дка, в местността „ДЪЛГО КЕЛЕМЕ”, съставляваща имот №
20041 по КВС на с.Лалково и 7. Нива с площ от 7.002
дка, в местността „ГОРЕ РЕКАТА”, съставляваща имот № 30025 по КВС на с.
Лалково.
Видно от
представените от ответниците писмени доказателства- заверени
от страната копия от УНР и входящ номер на общо заявление за
подпомагане № 16226385 от 08.05.2009т. на ДФ „Земеделие”, УНР и
входящ номер на общо заявление за подпомагане № 16239621 от
11.05.2009т. на ДФ „Земеделие” и уведомително писмо № 01-6500/4555
от 31.03.2009г.
на ДФ „Земеделие” до И.Т. – Г., УНР и входящ номер на общо заявление за
подпомагане № 15911754 от 11.05.2008т. на ДФ „Земеделие”, през месец май на 2008 и 2009г. отв. И.Т.-Г., а
само през м. май 2009г. и отв. Т.Т. са подали до ДФЗ заявление за подпомагане,
като от приложените документи не става ясно дали процесните земед. земи,
възстановени на наследниците на М. И.М. и на И. И. Т. /А./, са заявени като
обработвани от двете ответници.
От приложеното Споразумение от 04.09.2008г. с вх.№415/22.04.2009г на Общинска служба
„Земеделие” Елхово се установява, че през
2008г. И.М.Т. е взела участие при постигане и подписване на споразумение в с.Лалково съгласно
чл. 9 от ЗЗД и чл. 37в, ал.1 от ЗСПЗЗ – за създаване на масиви за
ползване на земеделски земи в
землището на с. Лалково по
споразумение между собствениците и/или ползвателите им. В този протокол- споразумение
от 2008г. е посочено, че И. М.Т. ползва лично всички имоти, възстановени на
наследниците на Михо Ив. М. и И. И. Т., подробно описани по-горе. Три от тези
имоти – с номера 20041, 29056 и 10034, находящи се съответно в м. „Дълго
келеме”, „Гралово къшлище” и „Коджа бунар” са били трасирани на
16.12.2008г. от ЕТ „Валсим” по искане на
отв. И.М.Т., видно от представения протокол за трасировка /приложен на л. 84 от
делото/.
Ответниците са представили по делото и други
писмени доказателства- фактура № 439 от
03.10.1997г. и приложени към нея квитанция и три броя скици на имоти
10034/18.09.1997г.; 16055/18.09.1997г. и 29056/18.09.1997г., фактури с № 126/18.04.1995г.; № 785/15.11.1995г.; №
127/11.07.1996г.; 344/23.10.1997г.; № 418/05.01.1998г. и №
421/07.01.1998г., от които се установява,
че техния баща Михо Т.М. /брат на ищеца Г.Т.
М./ през 1997г. е поискал от ЕТ „Ямбол
проект-Ал.П.” трасировка на три имота в
с. Лалково, възстановени на наследниците на М. И.М. в м. „Къра”, „Коджа бунал”
и „Гралово кълшище” и след извършването му е заплатил услугата, както и че в
периода от 1995 до 1998г. Михо Т.М. е заплащал на ЗПК „Прогрес” с. Лалково
извършвани селскостопански дейности- оран, дисковане, сеитба и др.
По делото
са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите П.П. и Тончо Т. –
посочени от ищците и св.А.К., М.Д. и Т. Г. – посочени от ответниците. Първата
група свидетели – П. и Т. твърдят, че до 1999г. в землището на с.Лалково всички
земед. земи са били обработвани от ЗПК, но след тази година кооперацията била
обявена в ликвидация и земите останали пустеещи до 2005-2006г., като само св. Т.
обработвал около 200 дка в периода от 2000 до 2005г. Тези двама свидетели
твърдят, че бащата на ответниците – Михо Т. е обработвал нивата в м. „Къра” през
1994/1995г. и една година след ликвидацията на кооперацията -вж. в тази насока
показ. на св. П.: „…Всички ниви в с. Лалково бяха пустеещи до 2006година…Бащата на
И. и Т. го познавам. Една година му изорах на М. нивата в м. „Къра” от 40 дка. Баща
им ме накара да изора тази нива. Мисля, че това е било през 1994/1995 година.
Оттам нататък не се работиха земите..” и показ. на свид. Т.: „…Земите до 1999г.
в с.Лалково се обработваха от кооперацията... От 2000-2005г. в с. Лалково
работих само аз 200 дка земя, за мои нужди… Като ликвидираха
кооперацията в с. Лалково, М. /бащата на ответниците/ работи една година нива в
м. „Къра” и то аз му я
изорах, т.е. кооперацията, на която аз бях председател. После никой не е
работил ниви…”.
От показанията на втората група свидетели - тези посочени от двете
ответници
се установява, че същите са чували от двете ответници или от техния баща преди
да почине през 1999г., че семейството им има възстановени над 100 дка земи в
землището на с. Лалково, че М. Т.М. ги е обработвал тези земи до смъртта си, а
след това неговите дъщери са казвали на св. К. „че продължили делото на баща си
да обработват тези земи”, но същият свидетел - А.К. заяви в с.з., че има лични
впечатления от обработката на земите едва след 2008г., откогато обработва земи
в землището на с. Лалково като работник в търговско дружество „Хера Агро”, ползващо
земи там. Свидетелят М.Д. заяви, че знае две от нивите на бащата на ответниците
– в м. „Смаилца” и „Коджа бунар” – от около 30-40 дка, като втората от тях Михо
Т.М. е косял преди да почине, а след това нивата била работена от съпругът на И.Т..
Този свидетел също заявява, че след
ликвидацията на кооперацията в с. Лалково, нивите там не се обработвали до
около 2006/2007г. когато започнали да изплащат субсидии и тогава различни фирми и стопани започнали
обработката на земята.
Третият
свидетел –Т. Г. заявява, че от 2007г. живее в с. Лалково и работи като
механизатор в „Лалковците” ЕООД и след тази година е виждал, че съпругът на отв. И.Т.-Г.- Г. обработва в землището на с. Лалково земи в м.
„Дългото келеме” и „Долу до реката”. Този свидетел, както и св. Д., дават
показания, че са чували за спорове за земите между ответниците и техни роднини,
вкл. и с чичо им- Г.Т.М. – вж. показ. на свид. Господинов: „…Чувал съм слухове,
че искат да влизат в тези ниви нейни роднини на И.. Но не зная какво е станало,
дали И. им е давала нещо или не.” и показ. на св. Д.: „…Познавам И. и Т. и сме
коментирали за нивите и сме говорили дотолкова, че имат спорове с чичо си за
земята. Това сме говорили преди, не е било в скоро време. Не мога да кажа кога
е било, но спора е започнал след като е започнало да се обработват земите ...”.
От така изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените два ревандикационни иска се преценят
от съда за процесуално допустими,
като предявени от надлежно легитимирани лица, имащи правен интерес от воденето
на настоящия спор. Досежно направеното с писмения отговор на ответниците
възражение за недопустимост на исковете по чл.108 от ЗС, съдът се е произнесъл
с Определение № 1239/02.12.2011г. и Определение № 244 от 20.02.2012г., поради
което счита, че не следва да преповтаря съображенията си, с които не е
уважил искането за прекратяване на
настоящото производство поради процесуална недопустимост на предявения
ревандикационен иск.
І. По
иска с правно основание чл.108 от ЗС по отношение
на възстановените на наследниците на М. И.М. земед. земи
Разгледан по същество този иск по чл.108 от ЗС се
явява основателен и доказан поради следните съображения:
За да бъде
уважена ревандикационна искова претенция, следва да бъде доказано кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки, а именно, че ищците притежават
право на собственост върху недвижимите имоти, респ. съответната идеална част от
тях; че ответната страна владее имотите и че това владение ответниците извършват
без правно основание.
Основният спорен въпрос по
делото е дали правото на собственост върху процесните недвижими имоти е в
патримониума на ответниците в пълен обем. В производството беше наведено от
страна на ответниците като основание за придобиване на правото на собственост
върху процесните земед. земи, възстановени на общия им наследодател М. И.М., придобиване по наследство и давност в
резултат на владение на имотите от 1994г. в продължение на повече от 10години,
което обстоятелство е вписано в констативния нотариален акт № 91/2010година.
Съдът счита, че наличието
на констативен нотариален акт, издаден въз основа на извършена обстоятелствена
проверка по никакъв начин не предопределя правните изводи за действителното
наличие на правото на собственост в патримониума на съответната претендираща
страна, тъй като в съдебното производство правото на собственост се доказва с
всички допустими средства, само част от които са нотариалните актове.
Доказателствената сила на констативния нотариален акт за собственост може да се
опровергае с всички допустими от ГПК доказателствени средства, в т.ч. с договор
за отдаване под наем на земеделски земи, както и със свидетелски показания.
На първо място, за да се
легитимира едно лице като собственик на земеделска земя, която е била включена
в ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански
организации, следва да е осъществена процедурата по възстановяване на
собствеността върху земята, регламентирана в ЗСПЗЗ и Правилника за приложението
му.
В конкретния случай безспорно
се установи, че процесните четири имота, а именно: 1.Нива с площ от 28.106 дка, в местността „Коджа
Бунар”, съставляваща имот № 10034 по плана за земеразделяне на с.Лалково, 2.Нива с площ от 42.599 дка, в
местността „Къра”, съставляваща имот №16055 по плана за земеразделяне на
с.Лалково; 3.Нива с площ от 9.602 дка, в местността „КОРУБА”, съставляваща имот № 21023 по плана за
земеразделяне на с.Лалково и 4.Нива
с площ от 25.400 дка, в местността
„ГРАЛОВО КЪШЛИЩЕ”, съставляваща имот № 29056 по плана за земеразделяне на с.Лалково, са земеделска земя, поради което владението на тази земя, като елемент на
придобивната давност, ще намери приложение само след възстановяването на
правото на собственост върху земеделския имот, в случая – след
Сънаследник може да
придобие по давност останал в наследство недвижим имот, ако упражнява
фактическа власт върху него повече от десет години и ако отблъсне фактическата
власт на другите сънаследници (чл. 79, ал. 1 ЗС). При наследствени имоти се
смята, че упражнявайки фактическа власт върху целия имот, сънаследникът владее
своята идеална част и държи частите на останалите сънаследници, като в този
случай, за да се приеме, че владее целия имот - само и изключително за себе си,
е необходимо този сънаследник да е противопоставил на останалите своето
намерение за това. Обикновеното неползуване на имота не води до изгубване на
правото на собственост. Неупражняването на фактическа власт върху съсобствения
имот, само по себе си, не представлява отказ от права. Манифестирането на
намерението да се свои целия имот е същественият елемент от предвиденото в чл.
79 от ЗС придобивно основание. Промяната в намерението, с което сънаследникът
упражнява фактическата власт върху имота, следва да бъде демонстрирана по
категоричен начин и не може да се предполага. То трябва да се противопостави на
останалите сънаследници, като в исковия процес следва да бъде установено, че
противопоставянето е достигнало до знанието им.
От договора за наем на
земеделски земи, е видно, че един от ищците е отдал под наем процесните четири
ниви, възстановени на наследниците на М. И.М., на трето лице /”Лалковците”
ЕООД/ за стопанската 2009/10г., т.е, времето през което двете ответници са
признати за собственици по давностно владение на процесните ниви в пълен обем.
От разпита на свидетелите
не се установи по категоричен начин кои от процесните ниви са обработвани за времето от възстановяването
им през
Фактът на едноличното
ползване на част от имотите от бащата на ответниците и от самите ответници –
лично или чрез техните съпрузи и съзнанието на ответниците, че считат тези
имоти за свои, не са достатъчни за доказване на твърдението за придобивна
давност. Наследникът, който се позовава на придобивна давност, трябва, съгласно
чл. 154 ГПК, да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил
намерението си и е завладял частите на сънаследниците. Промяната в намерението
не трябва да остане скрита, тя трябва да намери външна изява в предприемане на
конкретни действия, които да станат достояние на останалите съсобственици и да
показват несъмнено, че наследникът, който упражнява фактическата власт, отрича
техните права върху имота и го държи само за себе си, тъй като собствеността не
се губи при неизползването на имота. Щом като във вътрешните отношения между
сънаследниците се счита, че те са държатели на чуждите идеални части - владеят
ги от тяхно име и за тяхна сметка - наследниците, които не ползват имота, не
трябва да доказват активно поведение, а обратното - то трябва да бъде
предприето от този, който променя намерението си и от държател става владелец.
Нито от
показанията на разпитаните свидетели, нито от другите ангажирани по делото
доказателства се установи същественият елемент от предвиденото в чл. 79 от ЗС
придобивно основание - ответниците да са демонстрирали пред останалите
сънаследници – ищците по делото, намерението си да своят целите имоти,
възстановени на наследниците на М. И.М. и да са отблъснали по някакъв начин
владението на последните.
Разпитаните по делото
свидетели, както се посочи по-горе не установиха факти за завладяване от
ответниците на частите на ищците. Няма данни промяната в основанието да е дошла
до знанието на последните, нито пък те да не са допускани в имота. Свидетелите,
на чиито показания се позовават ответниците, установяват само, че последните
лично или чрез съпрузите си са ползвали имоти в местностите, където има
възстановени имоти и на общия за страните наследодател, което не доказва, че
има съвпадение на имотите, собственост на наследниците на М. И.М. и на имотите,
обработвани от ответниците, а и което няма връзка с отблъскването на владението
на сънаследниците-ищци. Необезпокояваното ползване на имотите от ответниците не
е факт, който доказва владелчески действия, насочени срещу сънаследниците,
защото не отговаря на изискването на несъмненост на владението.
Следва да се отбележи също
така, че доказателствата по делото сочат, че ищците не са се дезинтересирали от
процесните имоти, считали са ги за съсобствени и са обработвали същите, като са
били отдадени под наем за стопанската 2009/10 година от ищеца Г. Т.М.. Никой от разпитаните по делото
свидетели не установи факти, с които ответниците да са обективирали спрямо
ищците намерението си да своят имотите. Напротив от показанията на свид. Д. и Г.се
установи, че между страните е имало спор относно собствеността и ползването на
процесните земед. земи. Декларирането на
имотите, съгласно константната съдебна практика, не се включва в обективните
действия на владението и не изразява промяна в намерението за своене.
Намерението на ответниците да придобият по давност процесния имот се установява
единствено от факта на съставяне на констативния нотариален акт.
Доказването на условията
на закона - елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, за
признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва
да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни
предпоставки, изключва придобиването на собствеността.
Липсата на фактически
действия, чрез които ответниците да са манифестирали спрямо другите
сънаследници субективното си отношение за своене на процесните имоти, както и
липсата на доказателства, установяващи, че останалите сънаследници са разбрали
за промененото отношение на владеещите сънаследници – ответниците по делото, да
упражняват фактическата власт само за себе си, дава основание да се приеме, че
не е налице явно и необезпокоявано владение по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС, което
да е довело до придобиване на собствеността по давност.
Изложените съображения
обосновават извода на съда, че поради липсата на субективния елемент на
владението за претендирания период ответниците са били обикновени държатели на
имотите /доколкото се установи и такова ползване/ и не са владели същите,
поради което и правото на собственост на същите на заявеното основание – наследство
и придобивна давност, не се доказа в претендирания размер.
За
да бъде уважен ревандикационният иск в осъдителната му част законът изисква да е налице упражнявано
от страна на ответниците владение, без правно основание. Съдът приема, че в
случая е налице такова владение, тъй като в отговора към исковата молба
ответниците са заявили, че те
упражняват фактическата власт и владеят имотите след 1994г. и повече от 10
години и се легитимират като собственици с нотар. акт № 91 от 2010г., което представлява признание на факта, че имотите се владеят към настоящия момент и
оспорване на това, че владението се осъществява без правно основание, като
изрично са визирали, че владението им над имотите е било явно и непрекъснато повече от 10 години. Такава
фактическа власт не се установи ответниците да са упражнявали върху процесните недв.имоти и то в продължение на повече от 10 години. Въз основа на
ангажираните и от двете страни по делото гласни доказателства /показанията на
разпитаните свидетели/, се установи и наличието на втория елемент на
ревандикационния иск – описаните в исковата молба недвижими имоти, респ.10/12
ид.части от имотите, възстановени на
наследниците на Михо Ив. М., към момента на предявяване
на иска – 07.09.2011г., както и към
настоящият момент се намират във владение на ответниците – сестрите И.Т.- Г. и Т.Т.. По делото липсват данни за наличие на валидно правно основание, оправдаващо
това владение. Не се доказа твърдението на ответниците, че те са
изключителни собственици на процесните земед.имоти. Както се посочи по-горе, оборена е доказателствената
сила на представения по делото Констативен нотариален акт № 91/2010г. по описа на Нотариус Ж.Р. с рег.№452 на НК и район на действие – РС-Елхово и се установи, че имотите не са придобити по давност от ответниците
по делото.
С оглед на изложеното,
съдът намира, че ищците по делото, като наследници на М. И.М., не са изгубили
по какъвто и да е било начин своя дял от правото на собственост върху процесните
имоти след възстановяването им и са съсобственици по наследство с ответниците
на имотите. Съгласно нормите на чл. 5 и 9 от Закона за наследството, ищците Е.Ж.И., П.И.М., З.И.Т., К.Т.Х., Я.Т.М. и Е.Т. Д., като наследници
по закон на един от тримата синове на
общия наследодателя М. И.М. – Т. М.И. /починал на 27.03.1989г./,
наследяват общо 4/12 идеални части /или първите три – по 1/36 ид.част, а всяка от последните три – по 1/36 ид. част/, ищците Г.Т.И., М.В.И., В.А.И. и В.А.И. като
наследници по закон на втория син на М. И.М. - Г.М.И. /починал на 06.02.1944г./, също наследяват заедно
4/12 идеални части от имотите, а
ишеца Г.Т.М.
и заедно двете ответници – И.М.Т. - Г. и Т.М. като низходящи наследници на
третия син на М. Ив.М. – Т. М.И., починал на 27.07.1986година, получават по
2/12 идеални
части от възстановените земед. земи, поради което предявеният от ищците иск по
чл. 108 от ЗС се явява основателен и следва да бъде уважен в посочения размер –
за 10/12 идеални части, които всички ищци заедно притежават от възстановените
по реда на ЗСПЗЗ земед.земи на наследниците на М. И.М., като ответниците бъдат осъдени да предадат на ищците в качеството им на съсобственици
владението върху 10/12 идеални части от процесните четири земед. имота.
ІІ. По иска с правно основание чл. 108 от ЗЗ по
отношение на възстановените на И. И. А. /Т. / земед земи
Съдът счита и този иск за основателен и доказан. И по този иск отново следва да се отговори на основния спорен
въпрос - дали правото на собственост върху процесните три недвижими имоти е
преминало в патримониума на ответниците в пълен обем, тъй като твърдението на
последните е, че са придобили и тези три имота, възстановени на общия им с
ищеца Г.М. наследодател – И. И. А. /Т./ в резултат на владение на имота от
1994г. в продължение на повече от 10 години, което обстоятелство е вписано в
констативния нотариален акт № 92/2010година.
Изложеното по-горе от съда
по отношение на направеното от двете ответници възражение за придобиването по
давност на имотите възстановени на общия за всички ищци и двете ответници –М.
Ив.М., важи и по направеното възражение
по този иск, поради което съдът счита,
че не следва да се преповтарят изцяло същите правни изводи, но следва да се
отбележи само, че наличието на констативен нотариален акт, издаден въз основа
на извършена обстоятелствена проверка по никакъв начин не доказва правото на
собственост на двете ответници върху процесните три имота, находящи се в
землището на с. Лалково, в местностите „Смаилца”, „Дълго келеме” и „Горе
реката” и той може да се оборва с всички
допустими от ГПК доказателствени средства.
В настоящото производство
категорично се доказа с представеното Решение № 55 от 15.11.1994г., постановено
по преписка № 5764/92г. на ПК Елхово /сега ОДЗ Елхово/, че процесните три земед. имота, а именно: 1.Нива с площ от 8.004 дка, в местността „Смаилца”, съставляваща
имот № 11031 по плана за земеразделяне на с.Лалково; 2.Нива с площ от 14.001 дка, в местността „ДЪЛГО КЕЛЕМЕ”, съставляваща имот №
20041 по плана на земеразделяне на с.Лалково и 3. Нива с площ от 7.002 дка, в местността „ГОРЕ РЕКАТА”, съставляваща имот №
30025 по плана на земеразделяне на с. Лалково, са възстановени по реда на ЗСПЗЗ на всички
наследници на И. И. Т., т.е. на ищеца Г.Т.М. и двете ответници.
И по този иск ответниците
не доказаха по безспорен и категоричен начин на първо място, че са ползвали и
обработвали повече от 10 години изцяло имотите, възстановени на н-ците на И. Т..
Както се посочи и по –горе във връзка с първия иск по чл. 108 от ЗС, от разпита
на свидетелите не се установи по категоричен начин кои от процесните ниви са
обработвани за времето от възстановяването им през
От представените от ответниците писмени доказателства
се установява, че в периода 2008г. - 2009г.
И.Т.-Г., а само през 2009г. и
отв. Т.Т. са подали до ДФЗ заявление за подпомагане, но от тези документи не
става ясно дали процесните земед. земи, възстановени на наследниците на М. И.М.
и на И. И. Т. /А./, са заявени като обработвани от двете ответници. Единствено
от приложеното Споразумение от
04.09.2008г. с вх.№415/22.04.2009г на Общинска служба „Земеделие” Елхово се установява, че през 2008г. И.М.Т. е взела участие при
постигане и подписване на споразумение в с.Лалково съгласно чл. 9 от ЗЗД и чл.
37в, ал.1 от ЗСПЗЗ – за
създаване на масиви за
ползване на земеделски земи в
землището на с. Лалково по
споразумение между собствениците и/или ползвателите им и при подписването на този протокол-
споразумение от 2008г. тя е посочила, че ползва лично всички имоти,
възстановени на наследниците на Михо Ив. М. и И. И. Т..
Другите писмени доказателства, представени от
ответниците - фактура № 439 от 03.10.1997г. и приложени към
нея квитанция и три броя скици на имоти 10034/18.09.1997г.; 16055/18.09.1997г.
и 29056/18.09.1997г., фактури с № 126/18.04.1995г.; № 785/15.11.1995г.; №
127/11.07.1996г.; 344/23.10.1997г.; № 418/05.01.1998г. и №
421/07.01.1998г., установяват само, че
техния баща М. Т.М. през 1997г. е поискал от ЕТ „Ямбол проект-Ал.П.” трасировка
на три имота в с. Лалково, възстановени
на наследниците на М. И.М. в м. „Къра”, „Коджа бунал” и „Гралово кълшище”, а не
на него лично и след извършването му е заплатил услугата, както и че в периода
от 1995 до 1998г. М. Т.М. е заплащал на ЗПК „Прогрес” с. Лалково извършвани
селскостопански дейности- оран, дисковане, сеитба и др., като с това се
установявя, че същият е обработвал земед.земи, но не и къде са се намирали тези
земи и чия собственост са те, както и в качеството на едноличен собственик или
като сънаследник е обработвал земите М. Т.М..
На следващо място, не се установи по
категоричен начин, вкл. и от гласните доказателства по делото, че двете
ответници са променили намерението си да
владеят имотите, възстановени на н-ците на И. Т. като свои и това да е било
обективирано пред сънаследника Г.Т.М. с конкретни действия, т.е. да са
отблъснали по някакъв начин владението на последния, като напротив, от договора за наем на
земеделски земи от 27.08.2009г., е видно, че ищеца Г. Т. е отдал под наем
процесните три ниви, възстановени на наследниците на И. Т., на трето лице /„Лалковците”
ЕООД/ за стопанската 2009/10г., т.е., времето през което двете ответници са
признати за собственици по давностно владение на процесните ниви в пълен обем.
Разпитаните по делото
свидетели, както се посочи по-горе, не установиха факти за завладяване от
ответниците на частите на ищеца Г. Т.. Няма данни промяната в основанието да е
дошла до знанието на последния, нито пък той да не е допускан в имота. Никой от разпитаните по делото свидетели не
установи факти, с които ответниците да са обективирали спрямо ищеца Г.Т.М. намерението
си да своят имотите, възстановени на н-ците на Ивана Т..
Изложените съображения
обосновават извода на съда, че ответниците са били обикновени държатели на
имотите и не са владели същите, поради което и правото на собственост на същите
на заявеното основание – наследство и придобивна давност, не се доказа в
претендирания размер.
В настоящият случай се
установи също от гласните и писмени доказателства, че ответниците към настоящия
момент владеят
процесните три имота в пълен обем. В отговора към
исковата молба ответниците са заявили, че те упражняват фактическата власт и владеят имотите след 1994г. повече от 10 години и се легитимират като
собственици с нотар. акт № 91 от 2010г., което
представлява признание на факта, че имотите се владеят към настоящия момент от тях. Предвид на това съдът приема за установен и втория елемент на ревандикационния иск – описаните в исковата молба
недвижими
имоти, респ. 1/2 ид.ч. от имотите, възстановени на наследниците на И. Т. /А./, към момента на предявяване на иска – 07.09.2011г., както и към
настоящият момент се намират във владение на ответниците – И.Т.- Г. и Т.Т..
По делото липсват данни
за наличие на валидно правно основание, оправдаващо това владение. Не се доказа твърдението на ответниците, че те са изключителни
собственици на процесните земед.имоти. Както се посочи по-горе, оборена е
доказателствената сила на представения по делото Констативен нотариален акт №91/2010г. по описа на Нотариус
Ж.Р. с
рег.№452 на НК и район на действие – РС-Елхово и се установи, че имотите не са придобити по давност от ответниците
по делото.
Предвид на изложеното съда
счита, че ищеца Г. Т.М., като наследник на И. Т. /А./, не е изгубил своята една
втора идеална част от правото на собственост върху процесните три имота след
възстановяването им и е съсобственик по наследство с ответниците на имотите.
Съгласно нормите на чл. 5 от Закона за наследството, ишеца
Г.Т.М. от една страна и заедно двете
ответници – И.М.Т. - Г. и Т.М., от друга, като низходящи наследници на И. Т. /А./, починала на 06.12.1979 година, получават по 1/2
идеални части
от възстановените земед. земи, поради което предявеният от ищеца Г. Т.М. иск по
чл. 108 от ЗС се явява основателен и следва да бъде уважен в посочения размер –
за 1/2 идеална част, която той притежава от възстановените по реда на ЗСПЗЗ
земед.земи на наследниците на И. Т. /А./, като ответниците бъдат осъдени да предадат на този ищец в качеството му на сънаследник владението върху 1/2
идеална част от процесните три земед. имота в землището на с. Лалково.
По иска по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт.
Този иск е обусловен от
решението на съда по основния иск по чл.108 от ЗС. Съгласно разпоредбата на
чл.537, ал.2 ГПК, когато охранителния акт засяга правата на трети лица,
породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред.
Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта, като при уважаване
на иска издаденият акт се отменя или изменя.
По делото е безспорно, че въз основа на нотариален акт, издаден по
реда на чл.587 ал.2 от ГПК ответниците
И.Т.-Г. и Т.Т. се легитимират като собственици на процесни общо седем земед. имоти в пълен обем. Нотариалният акт, който признава на
титуляра права, които той действително не притежава, в съответствие с уважения
иск за отреченото материално право, следва да бъде отменен. В случая
ревандикационният иск е уважен, при което са налице предпоставките издадения по
реда на чл.587 ал.2 от ГПК нотариален акт, прогласяващ ответниците за единствени собственици на процесните земед. имоти в пълен обем да бъде отменен, но само в частта, в
която са засегнати правата на ищците –сънаследници, в каквато насока е заявената искова претенция. Както вече по-горе
бе посочено всички ищци заедно притежават 10/12 ид.ч. от земед. земи
възстановени на н-ците на Михо Ив.М., а ищеца Г.Т.М. притежава
1/2 ид.ч. от земед.земи възстановени на н-ците на Ивана Т.. При това искането за отмяна на нотариален акт № 91, том 1, рег.№ 712, нот.дело № 80 от 2010 год. на нотариус Ж. Р., с
район на действие – района на РС Елхово, до размера за 10/12 идеални части от
имотите, останали в наследство от общия за всички страни наследодател - М. И.М.
спрямо всички ищци и до размера 1/2 идеална част от описаните имоти, останали в
наследство от И. И. Т. спрямо ищеца Г.Т.М., е основателно и следва да бъде уважено.
На основание чл.115 ал.1 и 2 от Закона за
собствеността, следва да се даде на ищците шестмесечен срок от влизане на
настоящото решение в сила за отбелязването му в Службата по вписванията при
ЕРС, като в противен случай след изтичането на този срок, вписването на
исковата молба губи действието си.
При този изход на делото и като се съобрази с
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК и с искането на ищците за присъждане на
разноски, съдът преценя, че ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищците направените от последните разноски по делото в общ размер на 806.00 лева
съобразно уважената част от иска и представения списък на разноските по чл. 80
от ГПК.
Воден от горното и на
основание чл.108 от Закона за собствеността и
чл. 537, ал.2 от ГПК, Елховският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
И.М.Т.-Г., ЕГН – **********,*** и Т.М.Т., ЕГН – ********** ДА ПРЕДАДАТ на Е.Ж.И. с ЕГН- ********** ***; П.И.М. с ЕГН - **********
***, 33-11; З.И.Т. с ЕГН - **********, от гр.Елхово, ****; Е.Т. Д. с ЕГН - ********** ***; К.Т.Х. с
ЕГН - ********** ***; Я.Т.М. с ЕГН - ********** ***; Г.Т.М. с ЕГН - **********
***; Г.Т.И. с ЕГН - ********** ***; М.В.И. с
ЕГН - ********** от гр.Сливен, ****; В.А.И. с ЕГН - **********
от гр.Сливен, с.а. и В.А.И. с ЕГН - ********** от гр.Сливен, с.а, на основание чл. 108 от Закона
за собствеността в качеството на съсобственици ВЛАДЕНИЕТО върху процесните 10/12
/десет върху дванадесет/ идеални части от съсобствените им по наследство от
М. И.М., б.ж. на с. Лалково, починал на 11.05.1951година, земеделски имоти, находящи се в землището на
с. Лалково както следва: 1.Нива с площ от 28.106 дка, в местността „Коджа
Бунар”, съставляваща имот № 10034 по плана за земеразделяне на с.Лалково, 2.Нива с площ от 42.599 дка, в местността „Къра”, съставляваща имот
№16055 по плана за земеразделяне на с.Лалково; 3.Нива
с площ от 9.602 дка, в местността „КОРУБА”, съставляваща имот № 21023 по плана за
земеразделяне на с.Лалково и 4.Нива
с площ от 25.400 дка, в местността
„ГРАЛОВО КЪШЛИЩЕ”, съставляваща имот № 29056 по плана за земеразделяне на с.Лалково.
ОСЪЖДА И.М.Т.-Г., ЕГН – **********,***
и Т.М.Т., ЕГН – ********** ДА ПРЕДАДАТ на
Г.Т.М. с ЕГН - ********** ***, на основание чл. 108 от Закона за собствеността в качеството на
съсобственик ВЛАДЕНИЕТО върху процесната 1/2 /една втора/ идеална част от
съсобствените им по наследство от И. И. А. /Т./, б.ж. на с. Лалково,
починала на 06.12.1979 година, земеделски имоти, находящи се в землището на с.
Лалково както следва: 1.Нива с площ от 8.004
дка, в местността „Смаилца”, съставляваща имот №
11031 по плана за земеразделяне на с.Лалково; 2.Нива с площ от 14.001
дка, в местността „ДЪЛГО КЕЛЕМЕ”, съставляваща имот № 20041 по плана на
земеразделяне на с.Лалково и 3. Нива с площ от 7.002
дка, в местността „ГОРЕ РЕКАТА”, съставляваща имот № 30025 по плана на
земеразделяне на с. Лалково.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за право на собственост
върху недв.имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № 91, т.І, рег. № 712, нот.д.№ 80/2010г. по описа на Нотариус
Ж.Р. с рег.№452 на НК и район на действие – РС-Елхово, с който ответниците И.М.Т.
-Г. с ЕГН - ********** и Т.М.Т. с ЕГН – **********, са признати за
собственици на следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Лалково както
следва: 1.Нива с площ от 28.106 дка, в местността „Коджа Бунар”, съставляваща
имот № 10034 по плана за земеразделяне на с.Лалково, 2.Нива с площ от 42.599 дка, в местността „Къра”, съставляваща имот
№16055 по плана за земеразделяне на с.Лалково; 3.Нива
с площ от 9.602 дка, в местността „КОРУБА”, съставляваща имот № 21023 по плана за
земеразделяне на с.Лалково и 4.Нива
с площ от 25.400 дка, в местността
„ГРАЛОВО КЪШЛИЩЕ”, съставляваща имот № 29056 по плана за земеразделяне на с.Лалково, В ЧАСТТА над 10/12 /десет дванадесети/
идеални части от тези
имоти, както и В ЧАСТТА, с която И.М.Т.
-Г. с ЕГН - ********** и Т.М.Т. с ЕГН – **********, са признати за
собственици на следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Лалково както
следва: 1.Нива с площ от 8.004
дка, в местността „Смаилца”, съставляваща имот №
11031 по плана за земеразделяне на с.Лалково; 2.Нива с площ от 14.001
дка, в местността „ДЪЛГО КЕЛЕМЕ”, съставляваща имот № 20041 по плана на
земеразделяне на с.Лалково и 3. Нива с площ от 7.002
дка, в местността „ГОРЕ РЕКАТА”, съставляваща имот № 30025 по плана на
земеразделяне на с. Лалково, НАД ½ /една втора/ идеална част.
ДАВА
на ищците Е.Ж.И.; П.И.М.; З.И.Т., Е.Т. Д., К.Т.Х., Я.Т.М.,
Г.Т.М.; Г.Т.И., М.В.И.;
В.А.И. и В.А.И. шестмесечен срок от влизане в сила на
настоящото решение за отбелязването му в Службата по вписванията, съгласно чл.115, ал.2
от ЗС.
ОСЪЖДА
ответниците И.М.Т. -Г. с ЕГН - ********** и Т.М.Т. с ЕГН – ********** да заплатят на ищците Е.Ж.И.; П.И.М.; З.И.Т., Е.Т. Д., К.Т.Х., Я.Т.М., Г.Т.М.; Г.Т.И., М.В.И.;
В.А.И. и В.А.И. направените по делото разноски в общ размер на 806.00 /осемстотин и шест/ лева съобразно
уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд
чрез Елховският районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..................
/В. Апостолова/