О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 182 08.07.2014г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, ІІІ
състав, в закрито заседание
на осми юли две хиляди и четиринадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА частно
административно дело № 172 по описа за 2014г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.197 сл.
от АПК.
Образувано е по жалбата на Й.И.Й.
против Заповед №03-260-РД/107 от 28.03.2013г. на Директора на ОД на ДФЗ –
Хасково за спиране на обработката на заявката му за второ плащане
№24/112/02996/3/01 от 24.10.2012г. във връзка със сключен договор за финансово
подпомагане между жалбоподателя и ДФ „Земеделие”-РА., поради наличие на
представени към заявката частни документи, създаващи съмнения за нередност, до
окончателното приключване на допълнителните проверки от страна на
специализираните структури на фонда и по необходимост от външни институции. Със
заповедта е наредено да бъде удължен срока за обработка на заявката за второ
плащана с времето до получаване на резултати от допълнителните проверки за
установяване на обстоятелствата от значение за по-нататъшното разглеждане или
отхвърляне на подадената заявка. Заповедта е постановена на основание чл. 26
ал.3 т.3 от Наредба 09/03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване стопанства на млади фермери”
от ПРСР за периода от 2007г. до 2013г./Наредбата/ и във връзка с чл.20а ал.2
т.1 от Закона за подпомагане на земеделските производителите.
С жалбата се иска прогласяване
нищожността или отмяна на заповедта за спиране на производството и удължаване
на срока за произнасяне по искането.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Заповедта за спиране на производството
по изплащане на финансова помощ и удължаване на срока за приключването му
представлява индивидуален административен акт, който засяга неблагоприятно
правната сфера на адресата си, а по разпореждане на чл. 54 ал.5 от АПК, подлежи
на съдебен контрол за законосъобразност по реда на глава десета, раздел ІV от
АПК. В наредбата не е изключено изрично обжалването на заповедите по чл.26 ал.3
т.3 и ал.4 за удължаване на срока, съответно за спиране на производството и
удължаване на сроковете, поради което намира приложение общия принцип за
обжалваемост на административните актове. Обжалваната заповед е издадена от
административен орган – Директора на Областната дирекция на ДФЗ – РА гр.
Хасково и с нея се спира административното производство на специалните
основания, посочени в чл.26 ал.4 от Наредбата, а това засяга неблагоприятно
заявителя в административното производство. От представените по делото
доказателства за изпращане по пощата на уведомително писмо, към което е
приложено копие на обжалваната заповед не може да се приеме, че същата е
получена от адресата. Разпоредбата на чл.26 ал.4 изречение последно от
Наредбата указва връчване на копие от заповедта с уведомително писмо, но не и
реда за това, поради което приложима е нормата на чл. 61 от АПК, уреждаща ред
за връчване на административните актове. Съгласно чл. 61 ал.3 от АПК, когато
адресата не бъде намерен на посочения от него адрес, акта се съобщава, чрез
залепване на таблото за съобщения или на Интернет страницата. От обратната
разписка на стр.252 по делото се установява, че е поставен стикер на адреса на
получателя на 11.05.2013г. и на 13.05.2013г., но този стикер е съобщение, че
има писмо за получаване, и не представлява съобщаване на издадената заповед.
Поради това настоящия състав приема, че оспорването е допустимо като подадено
срещу годен за съдебен контрол административен акт и в срок. Разгледано по
същество е неоснователно.
Посочената
като правно основание норма на чл. 26 ал.3 т.3 от Наредбата предписва постановяване на заповед само за удължаване на
тримесечния срок за произнасяне по заявката за плащане, а с оспорената заповед
са упражнени правомощия по чл.26 ал.4 от същата Наредба, съгласно диспозитива
за спиране на производството и удължаване на срока за приключването му. Следователно
посоченото правно основание на чл.26 ал.3 т.3 от Наредбата не е съответно, но
този недостатък не е основание за незаконосъобразност на административния акт. За
законосъобразността на административния акт има значение съществуването на
фактическите основания за упражняване на властническите правомощия. В настоящия
случай спирането на производството по изплащане на финансова помощ и
удължаването на срока за приключването му е основано на фактите, посочени в
чл.26 ал.4 от Наредбата, чието съществуване е предмет и на настоящия съдебен
контрол. Съгласно чл.26 ал.4 от Наредбата в случаите , в които заявката е обект
на допълнителни проверки от страна на специализирани
структури в Министерството на земеделието и храните и/или Държавен фонд
"Земеделие" и/или външни институции, се издава заповед за спиране на
процедурата по обработка на заявката. Срокът за обработка се удължава с времето
за получаване на необходимата информация от компетентния орган. Уведомителното
писмо с приложено копие от заповедта за спиране на процедурата за обработка се
изпраща на ползвателя на финансовата помощ. Видно от писмо на Директор Дирекция
„Противодействие на измамите” до ИД на ДФ „Земеделие” на стр. 256 по делото,
заявката е предмет на проверка от страна на специализираните институции на
фонда, а освен това е предложено сезиране на ВКП на РБ за проверка и събиране
на данни за извършено престъпление от страна на заявителя. На стр.259 до 262 са
приложени доказателства за извършвана проверка от Окръжна прокуратура Хасково
по сигнала на Директора на ДФ Земеделие – РА за евентуално извършено
престъпления от заявителя за второ плащане по сключения договор. Следователно
налице са фактическите основания, посочени като предпоставки от нормативния акт,
за издаване на заповед за спиране на
производството и удължаване на срока за неговото приключването му. След като те
са налице и заповедта е издадена от компетентния орган, то искането за
обявяване на нейната нищожност, както и претенцията за отмяна на акта като
незаконосъобразен са неоснователни.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 200 от АПК , Административен съд Стара Загора
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на Й.И.Й. за обявяване
нищожността на Заповед №03-260-РД/107 от 28.03.2013г. на Директора на ОД на ДФЗ
– Хасково.
ОТХВЪРЛЯ искането на Й.И.Й. за отмяна
на Заповед №03-260-РД/107 от 28.03.2013г. на Директора на ОД на ДФЗ –Хасково.
Определението подлежи на обжалване от Й.И.Й.
с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се връчи на
посочения в жалбата адрес за връчване на съобщения: гр. София, ул. „Три уши”
№6А, бл.5, ет.2, офис 10.
СЪДИЯ: