Решение по дело №635/2019 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 юни 2020 г.
Съдия: Мартин Данчев Данчев
Дело: 20192200600635
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 16 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

гр.Сливен, 30.06.2020 г.

 

Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в открито съдебно заседание проведено на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ

           ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

                        Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря П.СПАСОВА и в присъствието на прокурора Б.СЯРОВ, като разгледа докладваното от съдията М.ДАНЧЕВ вчн дело № 635 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл.341 ал.1 във връзка с глава Двадесет и първа от НПК т.е. за проверка на определение по чл.306 ал.1 т.1 от НПК за определяне на общо наказание.

Образувано е по жалба на осъдения Д.Х. *** срещу протоколно определение от 04.12.2019г.  постановено по чнд № 1521/2019г. по описа на Районен съд гр.Сливен.

С атакуваното определение на осъдения Д.Х.И. е определено едно общо наказание по влезли в сила присъди по нохд № 1500/2019г. на Районен съд гр.Стара Загора, нохд № 1985/2019г. на Районен съд гр.Стара Загора и нохд № 806/2017г. на Районен съд гр.Сливен, а именно – две година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.

Приспаднато от така определеното общо наказание времето, през което осъденият е бил задържан или е изтърпявал наказание лишаване от свобода по която и да е от присъдите включени в съвкупността.

В жалбата депозирана от лично от осъдения Д.Х.И., по повод на която е образувано настоящото въззивно производство, подадена в установения от закона и указан от съда срок за обжалване, се изразява несъгласие с атакуваното определение, като се твърди, че същото е същото е неправилно, незаконосъобразно и явно несправедливо. Заявява се, че за да постанови ефективното изтърпяване на определеното общо наказание първоинстанционният съд се е позовал единствено и само на обстоятелството, че с налагането на ефективно осъждане ще бъде отнета възможността подсъдимия да извърши нови престъпления, ще бъде превъзпитан към спазване на законите, ще се поправи и ще се въздейства възпиращо и предупредително на останалите членове на обществото. Възразява се на тази преценка на съда, като се сочи възпрепятстването на възможността да осъдения да извърши нови престъпления е била основната цел на наложената му по НЧД № 168/2019г. по описа на СлРС мярка за неотклонение „задържане под стража", по която той е пребивавал в Затвора гр.Бургас около осем месеца. Твърди се, че  с наложените му като вид и размер наказания по делата на Районен съд гр.Стара Загора и Районен съд гр.Сливен са изпълнени и спазени изискванията на закона за генерална и индивидуална превенция и същите са постигнали превъзпитателно и поправително въздействие спрямо него, а времето, през което е търпял мярката за неотклонение, а и след това са му повлияли да преосмисли поведението си и да си направи лична равносметка, че деянията, за които е бил предаден на съд и респективно осъден ще останат изолирани събития в живота му. Като допълнително съображение се сочи обстоятелството, че по едно от наказателните производство е бил осъден да плати обезщетение на гражданския ищец, за което е необходимо да започне работа, а това би било невъзможно при ефективно изтърпяване на наложеното му общо наказание. Сочи се и сравнително младата му възраст, обстоятелствата, че преди да бъде осъден по посочените три наказателни производства е бил с чисто съдебно минало, трудово ангажиран, с добри характеристични данни, както и това, че в хода на досъдебното разследване е съдействал изцяло за разкриване на обективната истина. Настоява се за отмяна на атакуваното определение на СлРС и определяне на едно общо наказание „лишаване от свобода" за срок от две години, като изтърпяването на това наказание бъде отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от четири години.

В с.з. пред окръжния съд осъденият Д.Х.И., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник. Последният заявява, че поддържа жалбата на осъденото лице на посочените в нея основания и моли за уважаването й. Аргументира се тезата относно наличието на законовите предпоставки за отлагане по реда на чл.66 от НК на изпълнението на определеното общо наказание лишаване от свобода, както и че целите на наказанието биха се постигнали и без да е необходимо това наказание да бъде търпяно ефективно. Настоява се за отмяна на атакуваното определение на СлРС и определяне на едно общо наказание „лишаване от свобода" за срок от две години, като изтърпяването на това наказание бъде отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от четири години.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Сливен дава заключение, че определението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлага същото да бъде потвърдено. Намира за неоснователни наведените в жалбата доводи, с които се претендира приложението на чл.66 от НК и отлагане на изпълнението на определеното общо наказание.

Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се в с.з. страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери, че  жалбата е основателна.

В мотивите към определението си районният съд обосновано е преценил и приел, че деянията, за които жалбоподателят Д.Х.И. е бил осъден по влезлите в сила спрямо него присъди по нохд № 1500/2019г. и нохд 1985/2019г. на Районен съд - Стара Загора и № нохд № 806/2019г. на Районен съд - Сливен са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което законосъобразно е определил едно общо наказание в размер на по-тежкото от наложените по тези присъди, а именно – две години лишаване от свобода.

Същевременно първата инстанция е постановила така определеното общо наказание да бъде търпяно ефективно, като е мотивирала това си решение със следните съображения: по този начин ще му се отнеме възможността да извършва нови престъпления, ще бъде превъзпитан към спазване на законите, ще се поправи и ще се въздейства възпиращо и предупредително на останалите членове на обществото.

Основателни са възраженията на защитата на осъденото лице, че на практика районният съд не е изложил конкретни мотиви за решението си определеното общо наказание да бъде търпяно ефективно, при положение, че изпълнението на всяко едно от наложените наказания е било отложено по реда на чл.66 от НК. Наистина посочените в атакувания съдебен акт общи съображения възпроизвеждат частично съдържанието на разпоредбата на чл.36 ал.1 от НК и следователно не представляват конкретни аргументи защо в настоящия случай се налага ефективно изтърпяване на наказанието респ. поради какви конкретни причини изпълнението на това общо наказание не следва да се отложи по реда на чл.66 от НК.

Настоящият съд, с оглед на събраните в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция писмени доказателства /част от които е следвало да бъдат събрани и от първоинстанционния съд като напр. преписите от съдебните актове/, споделя констатациите и изводите на съдилищата, които са разглеждали делата по същество и при постановяване на съдебните си актове са преценили, че изпълнението на наложените наказания следва да бъде отложено по реда на чл.66 от НК. Принципно е допустимо да се откаже приложението на тази разпоредба при определяне на общо наказание, но във всички случаи е необходимо да се изложат конкретни мотиви относно конкретните обстоятелства и причини, които налагат това.

От писмените доказателства по делото се установява, че осъденият е с добри характеристични данни, по отношение на същия към настоящия момент няма неприключени наказателни производства, липсват и други криминалистически регистрации /освен тези, във връзка с които е осъден/ и по всяко делата е съдействал за разкриването на обективната истина.

При това положение настоящата инстанция намира, че са налице основанията за отлагане на изпълнението на определеното на осъдения общо наказание две години лишаване от свобода по реда на чл.66 от НК, като следва да бъде определен изпитателен срок в максималния размер от пет години.

Това налага изменението на определението на СлРС, като същото бъде отменено в частта относно изтърпяването на определеното общо наказание при първоначален общ режим и вместо това на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така определеното общо наказание две години лишаване от свобода бъде отложено за изпитателен срок от пет години.

В останалата му част определението следва да бъде потвърдено

Ръководен от изложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И   :

 

ИЗМЕНЯ протоколно определение от 04.12.2019г.  постановено по чнд № 1521/2019г. по описа на Районен съд гр.Сливен като го ОТМЕНЯ в частта относно изтърпяването на определеното общо наказание при първоначален общ режим и вместо това ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така определеното на Д.Х.И. общо наказание две години лишаване от свобода за изпитателен срок от пет години.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

 

Настоящото определение е окончателно.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: