Решение по дело №259/2021 на Районен съд - Смолян

МОТИВИ към решение по нахд 259/2021г по описа на РС-С.
В РС-С. е внесено постановление с предложение за освобождаване на
обвиняемата В.Г. от наказателна отговорност затова , че на 31.10.2018 год.,
в град С., в сградата на Т. на Н. - С., пред М. ЗДР. С. - с. при Т. на Н. - С.,
съзнателно се е ползвала от неистински официални документи -
удостоверение за осигурителен стаж (обр. УП- 30) и Трудова книжка за
заверен стаж, а именно: Удостоверение обр. УП-30 с № */27.11.1997 г., на
което е придаден вид, че е издадено от Д. и С. -Б. на нейно име, и че
подписите за „Изготвил“, „Ръководител“ и „Гл. счетоводител“ са били
изпълнени от някое от лицата заемали тези длъжности и Трудова книжка
№ */08.11.1997 г., издадена на нейно име, в която трудова книжка на стр. 6
и 7 е придаден вид, че е заверена от Д.и С. -Б., и че подписите за „Изготвил“,
„Ръководител “ и „Гл. счетоводител “ в заверката са били изпълнени от
някое от лицата заемали тези длъжности, като и двата документа издадени
на нейно име са били използвани, за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, представяйки ги към Заявление за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст обр. УП-1 с вх. № */31.10.2018 г. на Т.
на Н. - гр. С. и Опис на приетите документи със заявлението, като от нея за
самото им съставяне не може да бъде търсена наказателна отговорност -
престъпление по чл.316 вр. с чл.308, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП-С. поддържа внесеното
постановление като пледира освобождаване на обвиняемата от
наказателна отговорност и налагане на минимално по размер
административно наказание глоба в размер на 1000 лева .
Обвиняемата не се явява лично в съдебно заседание. Вместо нея се явява
адв.И.А. като същият пледира оправдаване на обвиняемата , предвид на
това че в хода производството не са изследвани обстоятелства касаещи
вписаните осигурители в трудовата книжка и удостоверението за
пенсиониране , а са изследвани обстоятелства касаещи други юридически
лица ,които не са правоприемници на вписаните осигурители.
След като се запозна с приобщените доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Обвиняемата В.Г. е ***.
В.Г. е родена ***, като в периода от 1976 г. до 1997 г е имала
местожителство в с. З., община Д. . В тази насока са приобщените
писмени -документи от служба БДС при ОД на МВР – С. /лист 58-60 от
Том трети на ДП/.
На 31.10.2018г. В.Г. решила да упражни правото си на пенсиониране и
отишла в сградата на Т. на Н. гр. С., като се срещнала със свидетелката М. З.
С. - с.. Г. депозирала пред С. заявление по образец за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Към това заявление обвиняемата приложила и
документи удостоверяващи нейния осигурителен и трудов стаж, както и
1

осигурителен доход. За да докаже необходимия й осигурителен и трудов стаж
обвиняемата представила Удостоверение обр. УП-30 с № */27.11.1997 г. и
Трудова книжка № */08.11.1997 г. В Удостоверение обр. УП-30 с №
*/27.11.1997 г., издадено от Д. и С. -Б., било отразено, че за периода от
07.03.1992г. до 09.10.1997г. обв.Г. е работила в предприятието като „*“. В
Трудова книжка № */08.11.1997г., на стр. 6 и 7 е придаден вид, че е заверена
от Д.-Б..
Г. използвала двата документа като ги приложила към заявлението за
отпускане на пенсия, което било заведено под № */31.10.2018 год. За
представените документи бил съставен опис на приетите документи в два
екземпляра.
Впоследствие служители на Т. на Н. - гр.С. извършили проверка за наличие
на основания за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като
в хода на проверка не са установени данни Г. да е полагала труд в
предприятията на посочените осигурители Д. и С. -Б. .В тази връзка е
подаден сигнал до ОП-С. на 28.06.2019г от Директора на Т. на Н.-С. за
извършване на проверка за използване на документи с невярно
съдържание .
По делото не е спорно, че към 1997г посочените осигурители Д. и С. -Б.
не са притежавали качеството на търговци , не са регистрирани като
юридически лица или като техни поделения, като в тази връзка съдът
извърши служебно справка в ТР. В тази насока са и приобщените
показания на свидетелката В. Н. П., видно от които е , че до 22.07.1992г
С. Т. е било част от Д. , включващо общо 22 управления.
През 1992г в търговския регистър е вписано юридическо лице с
наименование „Х.” ЕООД, гр. Б. като това юридическо лице е вписано в
регистъра при извършено преобразуване на „Х.“ ЕООД - С. .Управител на
„Х.“ ЕООД - Б. през периода от април 1994 г. до февруари 1999 г. е бил свид.
Н. М.. От приобщените показания на свидетелите М. , В..Н. и П. П. се
установява ,че именно „Х.“ ЕООД – Б. е правоприемник на С. Т., като М. е
бил управител на дружеството през 1997г.
По делото е прието заключението на вещото лице Д. по назначена и
изготвена комплексна почеркова и техническа експертиза, видно от
заключението на която е че В.Г. е подписала подаденото Заявление обр. УП-
1, вх. № */31.10.2018 г., на Т. на Н.- С. .Подписите в издаденото
Удостоверение обр. УП-30, № */27.11.1997 г. с посочен издател Д. и С.-Б. в
графа ръководител не е положен от управителя Н. М..Подписът на позиция
„Отг.счетоводител“ не е положен от лицата заемащи тези позиции в „Х.”
ЕООД, гр. Б. - К.Л., П.П. или Ц.А. .В Трудова книжка № */08.11.1997г. на
В. С. Г., с посочен издател Д. и С.-Б., подписите на стр.5 -7, също не са
положени от посочените по горе ръководители и счетоводители ,заемащи
съответните длъжности в Х.” ЕООД, гр. Б. .
Посочените осигурители и работодатели Д. и С. -Б. не са имали
правосубектност към 1997г , като издадените документи от името на тези
2

несъществуващи в правния мир лица /осигурители и работодатели/ , а
именно Удостоверение обр. УП-30 с № */27.11.1997 г., и Трудова книжка №
*/08.11.1997г., са неистински документи .
При положение, че към 1997г въпросните работодатели и осигурители Д.
и С. -Б. не са имали правосубектност е ненужно да се обсъжда въпроса
за авторството на издадените документи , като е очевидно, че същите
представляват неистински документи-на същите документи е придаден
вид че са издадени от субекти , които не съществуват в правния мир.
Посочените два документа не са издадени от съответните длъжностни
лица , заемащи функциите на ръководители и счетоводители в "Х.” ЕООД,
гр. Б., като последното дружество е правоприемник на С. Т.-гр.Б..
Правни изводи:
Предвид горната фактическа обстановка намирам, че с деянието си от
обективна и субективна страна обвиняемата Г. е осъществила състав на
престъплението по чл.316, вр. с чл.308, ал.1 от НК.
От обективна страна се установи , че на 31.10.2018 год., в град С. , в сградата
на /Т. на Н. - С./, обвиняемата съзнателно се е ползвала от неистински
официални документи, а именно:
-Удостоверение обр. УП-30 с № */27.11.1997 г., на което е придаден вид, че е
издадено от Д.и Т. -Б. на нейно име и
-Трудова книжка № */08.11.1997 г., издадена на нейно име, в която трудова
книжка на стр. 6 и 7 е придаден вид, че е заверена от Д. и С. -Б.
като ги представила към Заявление за отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст с вх. № */31.10.2018 г. на Т. на Н. - С., като от нея за самото
съставяне не може да бъде търсена наказателна отговорност.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.316 НК се изразява в
ползването на инкриминираните документи от субект, който не е участвал в
съставянето на същите.
В случая Г. се е ползвала от два документа , които са официални и
неистински по смисъла на чл. чл.93, т.5 и т. 6 от НК, тъй като им е придаден
вид, че са издадени по съответния ред и форма от длъжностни лица в кръга на
службата им и че реално произлизат от компетентните длъжностни лица.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемата умишлено- с
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.Обвиняемата е съзнавала
общественоопасният характер на деянието и е целяла настъпването на
общественоопасните последици.Обвиняемата е била наясно че посочените
два документа са неистински, като е била наясно, че не е полагала труд в
предприятието на несъществуващите осигурители и работодатели Д. и С. –
Б. за периода от 07.03.1992г. до 09.10.1997г.
При това положение съдът призна обвиняемата за виновна в това ,че на
посоченото по горе време и място е извършила състав на престъпление
по по чл.316, вр. с чл.308, ал.1 от НК. За това престъпление е
предвидено налагане на наказание ЛОС до три години.
Съдът отчете че в случая обвиняемата е неосъждана и не е освобождавана
3

от наказателна отговорност, за деянието е предвидено наказание ЛОС до
три години, като няма причинени им.вреди. При това положение съдът
освободи обвиняемата от наказателна отговорност.
При определяне на наказанието съдът отчете следните смекчаващи
обстоятелства-добрите характеристични данни на обвиняемата и трудовата
и заетост.
По делото се не се отчетоха отегчаващи обстоятелства.
При това положение съдът освободи обвиняемата от наказателна
отговорност като и наложи минималното по размер наказание глоба от
1000 лева ,като я осъди да заплати разноските по делото.
СЪДИЯ................... 23.06.2021г

4

Номер на акта:	95
Дата:	8 юни 2021 г. (в сила от 24 юни 2021 г.)
Съдия:	Петър Маргаритов

Дело:	20215440200259
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	14 май 2021 г.

Решение по дело №259/2021 на Районен съд - Смолян

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите