Решение по дело №176/2025 на Административен съд - Русе

Производството по настоящото дело е по реда на чл. 203 и сл. по глава XI от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди(ЗОДОВ).

Делото е образувано по повод подадена искова молба от С. Й. Х. и С. Х. Х., и двамата от [населено място], действащи чрез пълномощник - дъщеря им Д. С. Й.. Исковата молба е насочена срещу ответника - община Иваново.

Ищците претендират от общината неимуществени вреди, които им е причинила Община Иваново. Това са вреди от административни актове на общината, подробно описани в ИМ - Заповед №РД-09-362/21.11.2007 г. на кмета, Заповед №4/04.12.2007 г. на гл. архитект, Заповед №РД-09-237/17.06.2008 г. на гл. архитект, отказ изх. № И-3088- 1/09.07.2009 г. на гл. архитект и Заповед №РД-09-239/14.06.2010 г. на кмета на община Иваново, всички те отменени със съдебни решения, също посочени и приложени към исковата молба. Твърдят се и неимуществени вреди, които произтичали от откази за издаване на документи от община Иваново и възражения по нейни административни актове. Конкретно са изброени и приложни също към ИМ: откази на кмета на общината: изх. № И-5421/11.9.2007г., изх. №И-4080-1/21.08.2008 г., изх.№И-5575/12.09.2008г. и изх. №94Д-163-3#1/ 18.10.2022г.; откази на главния архитект: изх.№И-2965/08.07.2011г., изх.№И-3425-2/10.8.2011 и изх. №94Д-163-1/21.02.2012; заповед на зам. кмета № РД-09-309 /17.10.2007 г.; заповед на кмета №РД-09-58/13.2.2009 и №РД-9-211/01.6.2010; възражения до кмета: вх.№И-2744/27.06.2011 г. и вх. №И-3425/2.08.2011г; възражения до областния управител: вх. №9403-14/31.03.2010, вх.№ 9403-14/18.05.2010 и вх. № 9403-14/09.06.2010; виза № 639/30.6.2009; скици 10 бр., в които общината се е вписала като собственик на двора; Разрешения за строеж: № 31/12.06.2007 г. и № 36/19.06.2007 г.

Твърдят се и неимуществени вреди, произтичащи от фактически действия на Общината, като гоненето на двата ищци от Общината, неиздаването на искани от тях документи, за които били заплатили съответните такси и недопускане от страна на общината да се запознаят с други актове на Общината.

Претендира се обезщетение в размер от 50 000 (Петдесет хиляди) лева и разноските по настоящото дело. С нарочна молба уточняват исканата от съда информация, като сочат че претендират търсеното обезщетение в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата, както и лихва за забава, от датата на Решение на РРС № 1023/30.06.2023 г. по гр. д. № 5622/2022 г., за времето от 30.06.2023 г. до 12.03.2025 г. в размер на 11 681 (единадесет хиляди шестстотин осемдесет и един) лева и всички разноски по делото.

Излагат се доводи за наличието на всички кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника.

Ответникът - община Иваново, действащ чрез процесуален представител, с приложен по делото писмен отговор на исковата молба и писмени доказателства я счита за недопустима и неоснователна. Излага подробни доводи във връзка с недопустимостта. Възразява за изтекла законова давност от влизане в сила на съдебните актове, с които е установено по съдебен път незаконосъобразност на административните актове. В съдебна зала поддържа писмения отговор и моли да бъде отхвърлен иска като неоснователен и недоказан.

Прокуратурата на Република България счита, че исковата претенция не следва да се уважава поради изтекла погасителната давност.

В настоящия казус, след пълен анализ на събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

От приетите писмени доказателства по настоящото дело е видно, че в годините са издадени Заповед №РД-09-362/21.11.2007 г. (л.23) на кмета на община Иваново, Заповед №4/04.12.2007 г.(л.24) на гл. архитект н община Иваново, Заповед №РД-09-237/17.06.2008г. (л.25) на гл. архитект, отказ изх. № И-3088- 1/09.07.2009 г. на гл. архитект (л.27) и Заповед №РД-09-239/14.06.2010 г.(л.28) на кмета на община Иваново.

Първите три от тях са свързани с построени в [УПИ], кв. 17 по плана на [населено място] жилищни сгради – паянтова сграда, масивна жилищна сграда на един етаж. С тях се отменят издадени с адресат ищеца – С. Х. удостоверения за търпимост под №31/06.11.2007г., №31/01.11.2007г., касаещи описаните сгради. С решение №42/09.07.2008 г. по адм. д. №582/2007 г., AC-Русе, влязло в сила на 31.07.2008г. IV състав на съда е отменил Заповед №РД-09-362/21.11.2007г. на кмета на община Иваново. С решение №27/07.05.2008г. по адм. д. №592/2007 г., AC-Русе е отменил Заповед №4/04.12.2007г. на гл. архитект, с която е било отменено удостоверение за търпимост под №31/01.11.2007г., издадено за масивна жилищна сграда на един етаж, намираща се в [УПИ], кв. 17 по плана на [населено място], община Иваново. Това решение е влязло в сила на 04.06.2008г. С решение №70/12.12.2008г. по адм. дело №420/2008г., АС-Русе, V-и състав на съда е отменил Заповед №РД-09-237/17.06.2008г. на гл. архитект, с която АО бил отменил удостоверение за търпимост под №31/01.11.2007г., касаещо масивна жилищна сграда на един етаж, намираща се в [УПИ], кв. 17 по плана на [населено място], община Иваново. Решението влязло в сила на 03.02.2009г. Всички тези три решения са след инициирани съдебни производства от ищеца в настоящото дело [населено място], оспорвал актовете на администрацията на община Иваново.

Отказ изх. № И-3088- 1/09.07.2009 г. на гл. архитект на община Иваново е свързан с подадено от [населено място] заявление, вх. №И-3088/26.06.2009г. за издаване на виза за проектиране за основен ремонт на покрив на паянтова сграда в [УПИ], кв. 17 по плана на [населено място]. Този отказ е отменен с решение №5522/28.04.2010г. (л.37) на ВАС, II отд., постановено по адм. дело №1225/2010г. по описа на съда.

Последвало издаването на Заповед №РД-09-239/14.06.2010 г.(л.28) на кмета на община Иваново, с която кмета на общината е отхвърлил като неоснователно искането на [населено място] за промяна съдържанието на виза за проектиране под №639/11.05.2010г. С решение по адм. дело №374/2010г., АС-Русе е обявил за нищожна Заповед №РД-09-239/14.06.2010 г. на кмета на община Иваново.

По делото с ИМ са представени и откази на кмета на общината (л.38 и сл.) с изх. № И-5421/11.9.2007г., изх. №И-4080-1/21.08.2008г., изх.№И-5575/12.09.2008г. и изх. №94Д-163-3#1/18.10.2022г. За част от тях липсват данни да са били оспорени по какъвто и да е ред от заявителя. Единствено отказ, изх.№И-5575/12.09.2008г. е бил оспорен пред АС-Русе, който с влязло на 27.02.2009г. в сила решение №3/22.01.2009г. по адм. дело №604/2009г. го е отменил.

Представен са и откази на главния архитект (л.42 и сл.) с изх.№И-2965/08.07.2011г., изх.№И-3425-2/10.8.2011г. и изх. №94Д-163-1/21.02.2012г. По същия начин липсват данни и не се твърди тези откази да са били оспорени от заявителя на този вид искане/услуга.

Сред доказателствата, подкрепящи исковата претенция ищците представят и заповед на зам. кмета № РД-09-309 /17.10.2007 г.; заповед на кмета №РД-09-58/13.2.2009г. и №РД-9-211/01.6.2010г.; възражения до кмета вх.№И-2744/27.06.2011 г. и вх. №И-3425/2.08.2011г., намиращи се на л.45 и сл. от делото. Възражения по повод отказите на общинската администрация са били депозирани и до областния управител на област Русе, вх. №9403-14/31.03.2010г., вх.№ 9403-14/18.05.2010г. и вх. № 9403-14/09.06.2010г. – л.52-55. Представени са и амбулаторни листи за различни заболявания на ищеца Х.(л.74 и сл.). На л.78 от делото като доказателство са представени и три броя епикризи на ищцата – [населено място]. Сред доказателствата е и справка за извършените от ищците разходи по водените от тях административни дела.

По тези факти няма спор между страните.

По делото бе допуснат до разпит поисканият от процесуалния представител на ищците свидетел - И. Х. И.. От неговите показания става ясно, че основният проблем на ищците е бил свързан с отнемане на дворното им място, намиращо се в [населено място]. Не сочи от кого, не свързва конкретни факти във връзка с подадената искова молба, с това че поведението на служители, длъжностни лица в О. И. по някакъв начин е рефлектирало или накърнило двамата ищци, че им е създало болки и страдания.

При така приетото за установено от фактическа страна настоящият съдебен състав прави следните изводи:

Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал.1 и чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищците са с адрес в [населено място], твърдяното увреждане е настъпило също в област Русе, правното основание на иска е чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност.

Исковата молба е подадена от лица с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

При проверка на допустимостта на иска съдът намира, че формално са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищците да искат от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран.

Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищците обстоятелства в исковата молба, че са неблагоприятно засегнати от отменени по съдебен ред административни актове, издавани от съответните АО – гл. архитект или кмета на община Иваново.

Съгласно чл. 203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност.

Противно на изявеното от ответника становище за недопустимост на съдебното производство поради липса на доказателства за валидно оправомощаване от страна на ищците на тяхната дъщеря, по делото са представени пълномощно на л.5, от което е видно, че [населено място] е упълномощил дъщеря си да го представлява пред всички съдилища на Р България, включително и да предявява искови претенции. Идентично е положението по отношение на ищцата [населено място]. Съдът в първото по делото заседание даде указания за представяне на надлежно пълномощно, тъй като не зачете това на л.6. Т. бе представено на л. 134, а на предходния е налице изявление на ищцата, че потвърждава всички действия на дъщеря си до този момент. Още повече, разпоредбата на чл.32, т.2 от ГПК позволява по дела като настоящото представители на страните по пълномощие да бъдат родителите, децата или съпругът.

Разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ сочи, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно регламентирана административна дейност.

Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характера на неимуществените вреди, те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. Обема на търсената защита се определя от ищеца, с оглед на неговите твърдения и той носи доказателствената тежест за установяване на причинната връзка.

Той носи доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки във връзка с искането за присъждане на обезщетение за причинени му вреди. При недоказване на който и да е от изброените елементи от фактическия състав, не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред и искът за обезщетение на вреди следва да се отхвърли като неоснователен.

Не е спорно, че в периода 2007-2010г., по отношение на ищеца [населено място], макар и непряк адресат, но пряко засегнат от тях, са издадени множество /описани по-горе/ административни актове от длъжностни лица на община Иваново – гл. архитект или кмета на общината, които безспорно са при или по повод изпълнение на административна дейност. Не е спорно, че тези актове, са отменени с описаните отново горе съдебни решения на АС-Русе и съответно ВАС. Друга част пък не са били оспорени, без значение дали имат характеристиката на административен акт или искане на услуга, също са подробно описани по-горе.

Предвид наличието на отменени АА, в случая е налице първата материалноправна предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен, в случая общински орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред.

Не се доказаха и не са налице втората и третата предпоставки - вреда от този акт и пряка причинна връзка между вредите и настъпилия вредоносен резултат, който в случая би следвало да се изразява в причинени от отменените актове на ищците болка и страдания, тревоги и други от тоя род като например влошено емоционално състояние страдания и негативни чувства, стрес, потиснатост, напрегнатост, дискомфорт.

Не е спорно, видно от решение №723/04.12.2024г. по гр. дело № 831/2024г. на ВКС, че прехвърленият с нот. акт през 2019г. [УПИ], кв. 17 по плана на [населено място] на дъщерята на ищците е бил дълго време предмет на спорове между община Иваново и праводателите – ищците [населено място] и [населено място].

Това обаче е бил гражданско-правен спор и от него няма как да се извлече искова претенция по чл.1 от ЗОДОВ.

Нито писмени доказателства, нито гласни бяха ангажирани и в подкрепа на твърдението, че незаконосъобразните действия на община Иваново в лицето на съответните АО, чрез отменените техни актове, и самите неимуществени вреди, произтичат от фактически действия на Общината, свързани с гоненето на ищците от Общината, неиздаването на искани от тях документи, за които са били заплатили съответните такси и недопускането им да се запознаят с други актове на Общината, са довели до твърдяния в ИМ стрес, тревоги и други негативни емоционални състояния, настъпили от действията и „безпардонното“ отношение на Общината, нито пък че те са причината за обостряне на заболяванията на двамата ищци.

Представените медицински документи не свързват по никакъв начин описаните в тях диагнози и заболявания с незаконосъобразните действия на община Иваново. Поисканият свидетел И. също не даде показания в тази насока.

Не се доказаха и причинените им неимуществени вреди, вследствие на тези действия/бездействия на община Иваново.

По-важен е обаче следният правен аргумент, на който се позовава и ответника по спора - изтекла погасителна давност. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ВКС, предявяването на иск за обезщетение по ЗОДОВ е ограничено с [възраст] давностен срок. Според записаното в ТР, "При незаконни актове на администрацията, началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им". По делото, както видяхме от гореизброените отменени по съдебен ред административни актове, издадени от АО при община Иваново, дори най-последните съдебни решения са преди повече от 13 години. Следователно към датата на подаване на исковата молба (12.03.2025г.) петгодишният давностен погасителен срок е изтекъл.

Не се доказаха извършени неоснователни действия или бездействия на служители на община Иваново, имащи качеството на орган или длъжностно лице на общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, които да са отменени по съответния ред като незаконосъобразни и които да са преди изтичане на [възраст] давностен срок.

При наличието на изтекла погасителна давност е безпредметно да се изследва третия елемент от фактическия състав на отговорността на общината за дейността на администрацията - причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Но дори и да не беше изтекла давността, ищците не доказаха този елемент – причинната връзка. Те не доказаха по отношение на незаконосъобразните действия на община Иваново в лицето на съответните АО, чрез отменените техни актове, по отношение на твърдените неоснователните фактически действия и бездействия на Общината, че това им е нанесло неимуществени вреди, описани в ИМ и по-горе като стрес, тревоги и други негативни емоционални състояния. Нещо повече. Не става ясно, предвид на събраните по делото доказателства, от които е видно, че страна в тези съдебни правоотношения, по които е налице безспорност на отменените АА е само ищеца – [населено място], защо и съпругата му предявява искова претенция.

Така или иначе, в настоящото съдебно производство не бе доказан фактическия състав на отговорността на държавата, в случая на община Иваново за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и поради факта на изтекла [възраст] погасителна давност погасителна давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.2, изр. 1-во от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.

Изхождайки от изложеното в предходните абзаци и предвид отхвърления изцяло иск, съдът приема, че следва да присъди в полза на ответника – община Иваново поисканите по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, което определя в размер на 100 лева.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

Отхвърля исковата претенция на С. Й. Х. и С. Х. Х., и двамата от [населено място], насочена срещу община Иваново за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата, както и лихва за забава.

Осъжда С. Й. Х., [ЕГН] и С. Х. Х., [ЕГН] и двамата от [населено място] да заплатят на община Иваново сумата от 100 (Сто) лева, съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.