Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 11.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 18.02.2019 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при участието на секретаря Н.Б. като разгледа докладваното от съдията АНД № 395 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.И.В. против Наказателно постановление № … г. на началника на областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО АА) – С., с което за нарушение на чл. 139, т. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 101, ал. 4 във вр. с Приложение № 5, част I, т. 3.2, буква „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание  чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и за нарушение на чл. 139, т. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 101, ал. 4 във вр. с Приложение № 5, част I, т. 3.3, буква „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание  чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2  ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е основателна.

На … г. свид. Р.А., в качеството на инспектор ОО АА – С., съставил Акт за установяване на административно нарушение № 252845 срещу жалбоподателя за това, че на . г. около 11.40 часа в гр. К., изход с посока към гр. Д.Б., като водач на автобус марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № ., собственост на фирма „Ш. …“ ООД, извършва превоз на пътници по редовна автобусна линия от гр. К. до гр. Д.Б. като нарушава: 1. Счупено предно обзорно стъкло; 2. Дясно огледало за виждане назад е сериозно повредено – счупено, като неизправностите са значителни, с което виновно е нарушил разпоредбите на чл. 139, т. 1, т. 1 във вр. с чл. 101, ал. 4 от ЗДвП вр. с Приложение № 5, част I, т. 3.2, буква „а“ от Наредба № Н-32 на МТ и на чл. 139, т. 1, т. 1 във вр. с чл. 101, ал. 4 от ЗДвП вр. с Приложение № 5, част I, т. 3.3, буква „б“ от Наредба № Н-32 на МТ. Актът е връчен срещу подпис на жалбоподателя.

Въз основа на АУАН от началника на ОО на АА - С. срещу жалбоподателя е издадено обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление № 19-0274-000417, с което при същата фактическа обстановка, за нарушение на чл. 139, т. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 101, ал. 4 във вр. с Приложение № 5, част I, т. 3.2, буква „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на основание  чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и за нарушение на чл. 139, т. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 101, ал. 4 във вр. с Приложение № 5, част I, т. 3.3, буква „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на основание  чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по силата на ЗДвП. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

Въпреки това при издаването на АУАН и НП е допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на жалбоподателя.

На първо място, в АУАН и НП липсва описание на това в какво се изразява изпълнителното деяние, с което жалбоподателят е осъществил вменените нарушения. Така както е описано нарушението е неясно, тъй като е неразбираемо как в качеството на водач на автобус нарушава 1. Счупено предно обзорно стъкло; 2. Дясно огледало за виждане назад е сериозно повредено – счупено, като неизправностите са значителни. Очевидно е, че двете посочени незправности не представляват изпълнително деяние или правило за поведение, а такова изпълнително в АУАН и НП не е посочено. Същото следва да бъде изведено въз основа на предположения от жалбоподателя и съда. На следващо място, в АУАН и НП не са изложени никакви фактически съображения въз основа на какво е направен извод, че неизправностите посочените две неизправности са значителни. Предвид приложената санкционна норма вида на неизправностите (незначителни и незначителни) са обективен съставомерен признак на деянието и обстоятелствата въз основа на които се преценява, че същите са значителни или незначителни следва да бъдат ясно описани, за да е в състояние жалбоподателят да упражни правото си на защита, а съдът да провери правилността на изводите на административнонаказващия орган, предвид установените в чл. т. 71 и т. 72 от § 6 ПЗР на ЗДвП критерии.

На второ място, при посочване на нарушените разпоредби от жалбоподателя е налице разминаване между посоченото в АУАН и в НП. При издаване на АУАН е посочено, че поведението на жалбоподателя представлява нарушение на разпоредбите на чл. 139, т. 1, т. 1 във вр. с чл. 101, ал. 4 от ЗДвП вр. с Приложение № 5, част I, т. 3.2, буква „а“ от Наредба № Н-32 на МТ и на чл. 139, т. 1, т. 1 във вр. с чл. 101, ал. 4 от ЗДвП вр. с Приложение № 5, част I, т. 3.3, буква „б“ от Наредба № Н-32 на МТ. Не е посочена година на издаване на наредбата, или поне пълната абревиатура на органа издал същата. По този начин жалбоподателят е значително затруднен да установи разпоредба от кой нормативен акт е нарушил.

Допуснатата неяснота относно нарушените нормативни актове се задълбочава от обстоятелството, че при издаването на НП е налице двусмислие при изписване на нормата, която се сочи, че касае законовия текст на извършеното административно нарушение. Изведена е за нарушена нормата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вр. чл. 101, ал. 4, без да става кой е нормативният акт, който я съдържа: дали това е законов текст от Законът за движението по пътищата или от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства на МТИТС. По начина, по който е изписана разпоредбата на чл. чл. 101, ал. 4 във вр.  във вр. с Приложение № 5, част I, т. 3.2, буква „а“ и т. 3.3, буква „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС следва извод, че чл. 101, ал. 4 е норма, съдържаща се в посочената наредба. Това двусмислие представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото води до ограничаване на правото на защита на нарушителя- да разбере в кое конкретно изискване е вменило административното нарушение, за което му е повдигнато обвинение за извършено нарушение. В Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства на МТИТС липсва текст на чл. 101, ал. 4. Ето защо в случаят са допуснати съществени процесуални нарушения при налагане на административното наказание, които предпоставят отмяната на обжалвания пред първостепенния съд административно-наказателен акт. Наказващият орган е допуснал смесване на законовите разпоредби, които е посочил за нарушени, които не могат да се извличат хипотетично при съпоставяне със законовите разпоредби, посочени в съставения АУАН. Следва да се посочи, че неправомерното изписване на нарушените законови разпоредби на извършеното нарушението в НП е в разрез с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и същото се преценя за съществено процесуално нарушение- липса на задължителен формален реквизит, което винаги ограничава правото на защита на наказаното лице (вж. в този смисъл Решение № 858 от 15.04.2019 г. на АдмС – П. по к. а. н. д. № 261/2019 г.). В случая порокът се явява особено съществен предвид обстоятелството, че в АУАН е възприето, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 139, т. 1, т. 1 във вр. с чл. 101, ал. 4 от ЗДвП вр. с Приложение № 5, част I, т. 3.2, буква „а“ от Наредба № Н-32 на МТ и на чл. 139, т. 1, т. 1 във вр. с чл. 101, ал. 4 от ЗДвП вр. с Приложение № 5, част I, т. 3.3, буква „б“ от Наредба № Н-32 на МТ, като липсва надлежно описание на нарушената наредба – година на издаване, издател, а в НП е прието, че е нарушен чл. 101, ал. 4 от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Така нито в АУАН, нито в обжалваното НП е посочено ясно и недвусмислено изискуемото от 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН описание на законовите разпоредби, които са виновно нарушени. За да е в състояние наказаният да упражни правото си на защита необходимо поне в единия от двата акта нарушените разпоредби да са правилно и недвусмислено посочени.

На трето място, настоящият състав намира, че е допуснато и още едно съществено процесуално нарушение при описание на нарушението от обективна страна. Наказанието е наложено за нарушение на разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, които вменяват в задължение на водача на МПС да се движи с технически изправно ППС. Такова правило се съдържа и в разпоредбата на чл. 9 от ППЗДвП, постановяваща, че се разрешава движението на ППС по пътищата, ако то отговаря на изискванията на правилника и на ЗДвП. В чл. 10 от ППЗДвП са уредени хипотезите, при които моторното превозно средство се определя като технически неизправно - съгласно ал. 1, т. 10, б. "б" такова е и това, на което нивото на шума не съответства на предписаните нормативни стойности;

Спецификата на законоустановеността на нарушението се изразява в това, че същото следва да бъде разграничено и обособено след сравнителен, систематически и логически анализ с разпоредбите на чл. 101 ЗДвП, чл. 9, 10 и 11 ППЗДвП. От редакцията на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 9 ППЗДвП се установява, че придвижването с технически неизправно средство е принципно забранено и осъществяването му, в нарушение на визираното правило, представлява нарушение. От съдържанието на чл. 101 ЗДвП и чл. 11 ППЗДвП обаче се установява, че законът провежда разграничение между хипотезите, в които техническата неизправност е възникнала по време на движението и когато не е. От сравнителното и логическото тълкуване на цитираните разпоредби се установява, че когато техническата неизправност не е възникнала по време на движението, придвижването му е забранено винаги, без изключение. Когато обаче повредата е възникнала по време на движение, в зависимост от нейното естество, автомобилът може да бъде придвижван в определени хипотези и това не представлява нарушение на закона. Разпоредбата на чл. 11 ППЗДвП, както и на чл. 101 ЗДвП третира случаите, в които неизправността е възникнала по време на движение, респективно кога придвижването на МПС е позволено въпреки техническата неизправност и кога не. Следователно принципно движението на МПС, което е технически неизправно, е забранено, освен в изчерпателно определените от закона случаи, когато техническата неизправност е възникнала по време на движение и повредата е от такова естество, че не се налага незабавното спиране на автомобила.

Разпоредбата на чл. 101 от ЗДвП урежда случаите, в които повредата или неизправността възникне по време на движение, както и на видовете неизправности. Когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът може да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението. Правилото за поведение се съдържа в нормата на ал. 1 на чл. 101, съгласно която при възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване. Съгласно ал. 2, когато отстраняването на място е невъзможно, водачът може да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението. От буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 101, ал. 1 ЗДвП се установява, че тя третира специална хипотеза - когато неизправността е възникнала по време на движение, а не когато същата е била факт преди този момент.

Съобразявайки всичко изложено до тук, следва извода, че елемент от обективна страна е и обстоятелството кога е възникнала техническата неизправност, което следва да бъде посочено.

В случая, видно от наказателното постановление, не е посочено неизправността да е възникнала по време на движение, т. е. не е отразен елемент, отнасящ се до обективната страна на нарушението, а това е съществено процесуално нарушение, тъй като поставя нарушителя в невъзможност да узнае конкретните факти, субсумиращи се под състава на твърдяното нарушение. Освен това, при липсата на твърдение за осъществяването им, съдът е в невъзможност да изследва нарушението по същество, тъй като не става ясно дали следва да намери приложение чл. 139, ал. 1, т. 1 вр. чл. 101, ал. 4 ЗДвП или разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП вр. чл. 10 ППЗДвП анализирана подробно по-горе. Още повече, че от събраните по делото доказателства, може да се направи извод, че неизправностите не са възникнали по време на движение.

Всяко едно от констатираните нарушения поотделно и в тяхната съвкупност представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Ограничава правото на наказания да разбере какво е фактическото и правно естество на деянията, които се твърди, че е осъществил и че представляват административно нарушение. Това налага отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № … г. на началника на областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО АА) – С..

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–С. област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: