РЕШЕНИЕ
№ 54
от 8.05.2019 г. град Пазарджик
В
И М Е
Т О Н А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
търговски състав
На девети април две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
секретар:Величка Новакова
като
разгледа докладваното от съдия Ралинова
търговско
дело №202 по описа за
2018 година
Производството е по реда на чл.694
ал.2 т.1 и т.2 от ТЗ.
Производството по делото е образувано по искова молба
от „САЙЛЕСТ“
ЕООД с ЕИК
*********,със седалище и
адрес на
управление гр.Бургас
ул.“Патриарх Евтимий“
№2 вх.“а“ ап.1,представлявано от Т.В.М.
срещу „Булгар Минерали Стрелча“
АД /н/,с
ЕИК *********, със
седалище и
адрес на
управление гр.Стрелча ул.“Фелдшпати“ №1,представлявано от синдика И.Л.К.,по
реда на чл.694
ал.2 т.1 от
ТЗ /неприето вземане/ се твърди,
че ищцовото
дружество било кредитор в производството по несъстоятелност на ответника „Булгар
Минерали Стрелча“ АД/н/ по т.д.66/2010 г. по описа на ОС-Пазарджик и с молба
вх.№7400 от 08.08.2017г. ищецът „Сайлест „ ЕООД предявил вземане в размер на
4000 лева - месечно, представляващо обезщетение за ползване от ответника на площадка
промишлена товаро-разтоварна за периода 01.08.2017г.-31.09.2017г./2
месеца/, находяща се в собствения на дружеството поземлен имот -
производствен терен, с номер 000680, находящ се в местността „Радин дол“ по
картата на възстановената собственост на гр.Стрелча.Синдикът на ответното
дружество приел за основателно част от
претендираното вземане в размер на 4680 лева, като го включил в допълнителен списък на приетите
вземания, обявен в TP на 28.11.2017г.,останалата част от
вземането в размер на 3320 лева синдикът на ответното дружество включил в допълнителен списък на неприетите
вземания, обявен в TP на 20.09.2017г.Твърди се, че
„Сайлест“ ЕООД направил възражение с вх. №10800/28.11.2017 г.Твърди се, че „Сайлест"
ЕООД направил възражение с вх. № 10800/28.11.2017 г. против включено в списъка
на неприетите вземания, обявен в TP на
28.11.2017 г. вземане на дружеството в размер на 3320 лева и с определение №
378/15.05.2018 г., постановено по т.д. 66/2010г., съдът по несъстоятелността
отхвърлил възражението на „Сайлест" ЕООД и го
изключил от списъка на приетите вземания, обявен в TP на
28.11.2017г., вземане в размер на 4680 лева. Това обуславяло правния интерес от
предявяване на иск за установяване съществуването на това вземане в общ размер
на 8000 лева, една част от което била включена в списъка на неприетите
вземания, а друга част изключена от списъка на приетите вземания. Твърди се, че
въз основа на проведен търг на 15.06.2016 г. по т.д. 66/2010г. по описа на
Окръжен съд - Пазарджик ищцовото дружество „Сайлест"
ЕООД било обявено за купувач на недвижим имот:поземлен имот- производствен
терен, с номер 000680, находящ се в местността „Радин
дол" по картата на възстановената собственост на гр.Стрелча и построени в
него сгради: сграда №3 - караулка с площ 10 кв.м.; сграда № 4 - склад ВВ-3 с
площ 26 кв.м.; сграда № 5 - склад ВВ-2 с площ 14 кв.м.; сграда № 6 - склад ВВ-1
с площ 60 кв.м.; сграда № 14 - трафопост с площ 20 кв.м.; сграда № 15 -компресорно
с площ 15 кв.м.; сграда №17 - тоалетна с площ 7 кв.м.; сграда №18 - караулно с
площ 7 кв.м. и строителни съоръжения:водопровод мелница; ограда; електропровод;
площадка асфалтова; подкранова площадка; площадка промишлена товаро -
разтоварна; резервоар и ограда газова площадка.Сочи се,че постановление за
възлагане №8 от 13.07.2016г., изготвено по т.д. 66/2010г. по описа на Окръжен
съд Пазарджик, влязло в сила на 19.12.2016г. и вписано в имотния регистър на
23.12.2017г., целият горепосочен недвижим имот, сгради и съоръжения били
възложени на ищеца, а на 05.01.2017г. бил извършен на основание чл.717 буква „л" от ТЗ
въвод във владение. Сочи се, че въз основа на извършения въвод, ищцовото дружество
понастоящем владеело целия недвижим
имот, сгради и съоръжения, включително въпросната площадка промишлена товаро -
разтоварна.
Ищецът твърди още, че като собственик и владелец на площадка
промишлена товаро –
разтоварна, отправил покана до синдика на „Булгар
Минерали-Стрелча" АД/н/, да освободи площадката от находящи се на нея
машини, съоръжения и транспортни ленти, собственост на „Бултар
Минерали - Стрелча„ АД - челюстна трошачка с транспортни ленти,разположени
върху площадката и магнитен сепаратор; сушилен барабан; валцова мелница;
вибросито; газова горелка и метален детектор заедно с металните конструкции на
които били монтирани и транспортните ленти, които ги свързвали.Тези машини и
съоръжения били включени в действаща и към момента производствена линия и не
само, че заемали цялата производствена сграда и част от откритата промишлена
площадка, но били прикачени към находящата се на площадката инфраструктура -
ел. окабеляване и водопровод, които също били изключителна собственост на
"Сайлест" ЕООД. Твърди се, че закупеният от "Сайлест" ЕООД
недвижим имот - терен, сгради строителни съоръжения и подземна и надземна
инфраструктура било с производствено, а не със складово предназначение.
Наличието само на една от процесните машини на този терен била пречка за
ищцовото дружество да използва по предназначение цялата закупена като
съоръжение площадка промишлена товаро - разтоварна. Пречка било и да се ползва
наличната инфраструктурна мрежа, тъй като тя в момента била заета от
действащите машини и съоръжения, собственост на „Булгар
Минерали - Стрелча„ АД.
Сочи се, че определили срок на
синдика до 30.06.2017г. да освободи площадката, като изрично посочили и размера
на бъдещо дължимо обезщетение от 4000 лева месечно в случай, че е налице
неизпълнение.
Обезщетението за лишаването на
ищцовото дружество от ползване на имота се претендира за месец август 2017г. и за
месец септември 2017г. и е оценено на сумата от 8000 лева общо за двата месеца. Вземането за
обезщетение за месец август и септември 2017г., считали за безспорно
съществуващо с оглед изтеклия срок, даден на ответника за освобождаване от
машини на площадка товаро-разтоварна.
Във връзка с изложеното се моли съда да
постанови решение, с което да установи
съществуването на неприето вземане в общ размер на 8000 лева на „Сайлест"
ЕООД, с ЕИК *********, към „Булгар Минерали -
Стрелча" АД /н/ ЕИК200117532, включено частично за сумата от 3320 лева в
списъка на неприетите вземания, обявен на 28.11.2017 г. в Търговския регистър и
изключено частично за сумата от 4680
лева от списъка на търговския регистър с
определение № 378/15.05.2018г., постановено по т.д.66/2010г. по описа на
Окръжен съд Пазарджик. Моли се да бъде
установено, че това вземане съществува в пълният му размер с ред на
удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.7 от Търговския закон.
В открито съдебно заседание проведено на
19.02.2019 година е допуснато изменение на иска,като е уточнено,че се
претендира обезщетение за неправомерното ползване на 1/10 ид.част от площадка
промишлена товаро-разтоварна в размер на 322.80 лева и ½ ид.част от
сграда с промишлено предназначение за която обезщетението е в размер на сумата от 824 лева общо за два месеца
- август и септември 2017 година.
Претендират се разноски в настоящото производство.
В срока по
чл.367 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от И.К., в качеството му на синдик на
„Булгар Минерали- Стрелча“ АД /н/ в който заявява, че изложената в исковата молба
обстановка отговаря на съществуващото положение. Излага съображения,че въпреки
опитите му и до този момент не успял да освободи площадката от машините,поради
което вземането на ищеца съществувало към датата на предявяване, но по
отношение на размера,считал за основателна претенцията от 4680 лева/за което
бил включен в списъка на приети вземания/,а не за пълния размер от 8000 лева.
Излага аргументи,че площадката,върху която се намират машините с площ от 4850
кв.м./измерено по скица/, не предполагала такова голямо обезщетение, а и било
съобразено с направено проучване в агенции за недвижими имоти.Твърди се,че след
въвеждане във владение на ищеца върху площадката била построена незаконна
сграда с площ от 357 кв.м.,която съобр. разпоредбата на чл.92 от ЗС,би следвало
да се приеме,че е собственост на
ищеца.Именно на територията на тази сграда,се намирали всички машини,без
челюстната трошачка.
Моли съда, да се произнесе с
решение с което да установи съществуването на неприето вземане в общ размер 4680 лева на ищеца “Сайлест“ ЕООД към ответника „Булгар Минерали-Стрелча“АД/н/, с ред на удовлетворяване – чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ, а за
останалата част от вземането в размер на 3320 лева да се отхвърли предявения
иск.
С определение №834/19.11.2018
г. е конституирана на основание чл.694 ал.4 изр.2 от ТЗ кредитора Л.К. като
трето лице помагач на страната на ответника.
Постъпило е становище в срок,в което
се сочи,че самото
ползване се изразявало в наличието на машини, които били собственост на ответника - магнитен сепаратор, валцова
мелница, сушилен барабан, газова горелка, метален детектор, същите не били
отстранени от имотите на ищеца, макар ответникът чрез синдика К. изрично да бил
приканен към това.Поради това неизпълнението на синдика не можело да се обоснове
с някаква обективна причина, която да обоснове претенцията за
обезщетение.
Твърди
се, че ответникът „Булгар Минерали Стрелча“ АД/н/ е с
прекратена дейност, обявено в несъстоятелност, без персонал и било изцяло
неясно в какво точно се състои неоснователното ползване на собствеността на „Сайлест“
ЕООД.Направени са конкретни възражения срещу иска и обстоятелствата, на които
се основава.Сочи се, че коментираната в исковата молба производствена сграда с
площ от 357 кв.м. е законно построена и не е собственост на „Сайлест“ЕООД
по силата на чл. 92 от ЗС, както и че сградата не се ползва от ответника. Представени
са писмени доказателства,от които ставало ясно, че промишлената сграда е
построена на законно основание от трето за спора лице и същата не била предмет
на постановлението за възлагане.Третото лице К. е изложила съображения, че
между ищеца и „Булгармин
инженеринг“ АД било образувано и се разглеждало
дело за делба на съсобственият им недвижим имот №000680, находящ се в землището
на гр.Стрелча, което все още било висящо, поради обжалването на решението по
гр.д.№ 11/2017 год. по описа на РС
Панагюрище.
Направено
е възражение, че площадка товаро-разтоварна не представлявала самостоятелен
обект на собственост, а същата била съвършено празна не била заета и не била
използвана нито през процесния период, нито понастоящем от когото и да било.
Твърди
се също, че ищецът не е представил нито скица, нито може да посочи къде в
частта от 4850 кв. м. се намира тази площадка товаро-разтоварна. Представена е скица
№350 от 29.12.1997г., послужила за издаване на АДС № 961/29.06.1998г.
Сочи
се също така, че посочените в исковата
молба производствени машини не били собственост на ответното дружество, поради
което и разполагането им в един или друг имот не можело да обоснове претенции
за обезщетение за неоснователно ползване от неговия собственик „Булгар
Минерали Стрелча“АД.Сочи се,още че машините били
предмет на разпоредителни сделки още през 2010г., когато са станали притежание
на „Булгармин инженеринг“
АД и „Геоминерал“АД,
като покупко-продажбите били обективирани в данъчни документи и
фактури,издадени от ответника, които също са представени.
По
отношение на депозирания отговор от синдика К. е посочено, че участието му
покрива смисъла на понятието симулативност в процеса, тъй като липсвали каквито
и да е защитни възражения в настоящия процес, макар и те да съществували в
изобилие.
Окръжният съд, като се
запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба, писмените отговори
и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съгласно чл. 694 ал.
2 т.2 от
ТЗ, кредитор с неприето вземане може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане, ако предявеното от кредитора вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 по възражение на длъжника или на друг кредитор.Съгласно нормата на чл.694, ал.6
от ТЗ, иск по ал.2 се
предявява пред съда по несъстоятелността в 14-дневен
срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 и се разглежда от друг състав на съда.
В настоящия случай определение
№378/15.05.2018г.
постановено по т.д. №66/2010г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик е обявено в ТР на 21.05.2018 година, а исковата молба по делото е
подадена с куриерска пратка от 1.06.2018 година.От горното следва, че искът е допустим и е предявен в
предвидения в закона срок, поради което следва да бъде разгледан по същество.
С определение №378/15.05.2018г. по т.д.№66/2010г. по описа на Окръжен съд Пазарджик
е оставено без уважение възражение вх.№10800/28.11.2017 г. на ищеца „Сайлест“
ЕООД,срещу неприето от синдика И.К. вземане в размер на 3 220 лева,представляващо
обезщетение.Със същото определение е изключено от списъка на приетите
вземания,вземане на „Сайлест“ спрямо ответника в размер на 4 680
лева,представляващо обезщетение за ползване на част от собствения му имот,без
основание.
Безспорно
е между страните, а и се установява от представеното постановление за възлагане
по чл.717з от ТЗ,че на 13.07.2016 година на ищеца в настоящото производство е
възложен недвижим имот,представляващ производствен терен с площ от 35 000
кв.м. с кад.№000680 в м.“Радин дол“
по КВС на гр.Стрелча и сгради находящи се в поземлен имот,както и строителни
съоръжения измежду които площадка промишлено товаро-разтоварна.Представен е и
протокол за въвод във владение.
От постановление за възлагане на
основание чл.717з от ТЗ,се установява,че на 13.07.2016 година,на ищеца
„Сайлест“ ЕООД са възложени имотите за които се претендира обезщетение.
По делото е представена и приета покана от
ищеца до ответника „Булгар Минерали Стрелча“ АД,от която се установява,че е даден
срок до 30.06.2017 година на синдика да освободи площадка товаро-разтоварна от
намиращите се машини разположени там,а именно-челюстна трошачка,сушилен
барабан,валцова мелница,вибросито,магнитен сепаратор,метален детектор и газова
горелка.
Представено е и решение №188/13.06.2016
година по т.д.195 по описа на Апелативен съд Пловдив за 2016 година, от което се
установява,че е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността търговска продажба
обективирана във фактура №37/29.01.2010 година с която ответното дружество е
продало на „Булгармин инженеринг“ АД,части от технологична линия-сушилен
барабан,валцова мелница и вибро сито,респ. движимите вещи са върнати в масата
на несъстоятелността.
От постановеното решение №686/28.12.2017
година по адм.д.
№414/2017г. на Административен съд Пазарджик,се установява,че е
отменена заповед №ДК-10-ЮЦР-23/07.04.2017г. издадена от началника на РДНСК - Южен
централен район /с тази заповед е била прогласена нищожността на разрешение за
строеж на „производствена база за пегматит,съоръжения и складове към нея“/.От
обстоятелствената част се установява,че разрешението за строеж е било законно
издадено на трето за настоящия спор-ЮЛ,а именно на „Булгармин инженеринг“ АД.
Безспорно
е между страните,че ищеца „Сайлест“ ЕООД в настоящото производство е предявил искова претенция срещу „Ватия
Холдинг“ АД,със същият предмет обезщетение
за лишаване от ползването на посоченото съоръжение и сграда от 357 кв.м.
обхващащо и периода от 1.07.2017г. до 31.07.2017 година,за което е образувано
гр.д.727 по описа на окръжен съд Пазарджик за 2018 година.
Установява
се, че между ищеца „Сайлест“ ЕООД и „Булгармин инженеринг“ АД е налице
висящ спор за делба на недвижим имот по гр.д.11/2017г. на районен съд
Панагюрище и неприключило до момента по в.гр.д.33/19 година по описа на окръжен
съд Пазарджик.
От разпитания по делото св.А.К.,
проц.представител на двама от кредиторите в производството по /т.д.66/10г. за
несъстоятелност на ответника/ и синдик на ответното дружество за периода
м.април 2011 година до 31.01.2013 година,се установява,че познава имота много добре,дори
и промените в него-построили се силози,някои съоръжения са преместили от едната
част в другата,била съборена част от оградата,построили се и нови сгради.Според
свидетеля на територията на имота имало три площадки- асфалтова, промишлена
товаро-разтоварна и площадка подкранова,
строителни съоръжения, които фигурирали в постановлението за възлагане,както
и в обявлението за търга, който се провел.На поставен въпрос установява,че на
процесната площадка товаро-разтоварна
била съсредоточена цялата производствена дейност на предприятието.Там били
монтирани машините.Посочва я на скицата и потвърждава местоположението според
заключението на вещото лице - в югоизточната част на имота. Посочва на скицата,
че промишлената площадка започва от мястото на което пише бункер на изток, там имало и рампа, оттам започвало
и стигало на запад до другата рампа, /на скицата където има една черта/.
Посочва, че на юг граничи с границата на имота, на север граничи с асфалтовата площадка. Посочва място на
което има две рампи, има и бункер и там са били разположени всички машини. Установява,че
там ги заварил машините, площадката граничела от запад с площадка подкранова,
от юг - с границата на имота.Установява,че имало портал на който работниците му
казвали товарен портал, а на север граничел с асфалтовата площадка. Тези три
площадки заемали цялата територия на фабриката и имало съвсем малко незастроена
площ.
Свидетелят К. установява, че знаел за
договора за разпределение на ползване,но той се бил появил ноември-декември
2016 година.Установява,че докато бил синдик такова разпределение на ползване не
му било известно.Именно този договор обхващал площадка товаро-разтоварна,но не
бил подписван на 12.04.2010 година.Свидетелят по делото установява,че с
едноличния собственик и управител на ищцовото дружество са съдружници в друга
фирма,както и че е бил пълномощник на ищцовото дружество на събрание на
кредиторите в производството по несъстоятелност на „Булгар Минерали Стрелча“
АД.
От разпитания по делото св.Д.К.юрисконсулт
работила във „Ватия“ АД от 1982 година,се установява, че процесната площадка
товаро-разтоварна не представлявала самостоятелен обект,не фигурирала като площ
и съоръжение.
На скицата
към заключението на в.л. свидетелката
посочва, в лявата част на скицата маркирана под №02 - че е склад за готова
продукция и съседната сграда посока дясно се намирал мелничен цех. Над
двата имота и странично от тях в посока ляво посочва два имота, че се е
намирала площадка товаро-разтоварна. Установява,че по повод друго дело с
присъстващите били на оглед и в тази част която посочва, че е склада тука от
този вход /свидетелката посочва входа от
най-лявата част на сградите/, са влизали автомобилите, които карали опаковки,
тъй като до 2008-2009г., готовата суровина се пакетирала в книжни торби и гумени
и пластмасови контейнери.Установява,че скоро преди около две седмици намерила
длъжностна характеристики на работници от средата на 90-те години – длъжност товаро-разтоварач,където
било записано склад за готова продукция и товаро-разтоварна площадка. Имало и
други длъжности водач на мотокар и
пълнач. Пълначът работел в мелничен цех,водача на мотокар - място на работата
му е описано товаро-разтоварна площадка и цех за готова продукция.
Свидетелката
описва площадката по граници и ситуирана на място различно от описаното в
исковата молба.
От свидетелските показания се установява
още,че трите площадки по документи за собственост от 06.06.2008г. били на
„Булгармин инженеринг“ АД който ги продал заедно с целия недвижим имот и
сградите на „Булгар Минерали Стрелча“/н/ с фактура ведно с всичките машини и
съоръжения.Площадките били продадени като движими вещи.Според свидетеля от 2015
година,не се осъществявала дейност от ответното дружество.
От приетата по делото СТЕ,не оспорена от
страните се установява,че мястото и
площта на описаната в постановлението за възлагане от 13.07.2016г. и по
описанието в исковата молба площадка промишлена товаро-разтоварна върху имот
№000680 по КВС на ОСЗ за землището на гр.Стрелча с ЕКАТТЕ 69835 в м.“Радин дол“,
целият с площ от 39, 733дка. е разположено в средната южна част на имота ограничена от всички страни както
следва:от юг- до имотната граница към ведомствен път под №000682;от изток - до
имотната граница към местен полски път под №002115;от север - до
подпорна стена във вътрешността на имота и северна фасада на сградата от 357м.кв.
и от запад - до съществуващи масивни съоръжения/бункери/ във вътрешността на
имота.
От
заключението се установява още,че на площадката са разположени-машини,
съоръжения, транспортни ленти, трошачка за фракции, сепаратори, валцова
мелница, метални конструкции и подкранов релсов път, както и процесната сграда
от 357м.кв.
Според
заключителната част на експертизата пазарният наем на площадка товаро-разтоварна
за периода от 1.08.2017 година до 30.09.2017 година/за два месеца/ е в размер
на 3 228 лева,а на сграда с промишлено предназначение,с площ от 357 кв.м е 1648
лева.
Съдът намира,че искът е недоказан и като неоснователен,следва
да се отхвърли.
Съгласно трайно установената съдебна
практика лицето, което държи без правно основание чужда вещ, по силата на чл. 59 от ЗЗД,
всякога дължи на собственика й обезщетение за ползите от които го е лишил, като
правноирелевантно за пораждане на извъндоговорното му задължение е
обстоятелството дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това
приходи.Ползването на вещта от несобственика може да се осъществява по различен
начин. В постановление № 1
от 28.05.1979 г. - на Пленума на ВС,е прието,че обогатяване е
налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му
спестени средства за сметка на имуществото на друго претърпяло обедняване лице.
Правото на собственика да получи обезщетение за ползите, от които е бил лишен,
не може да бъде поставяно в зависимост от волята на това лице дали да реализира
или не доходи от държаната без основание чужда вещ.
На първо място съдът приема,че искът е
недоказан,тъй като съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът не
установи къде точно е разположена площадка товаро-разтоварна,нито нейната площ,
е безспорно се установи от СТЕ,че същата няма самостоятелно функционално
обозначение.
Свидетелските показания относно
местонахождението и площта й, са противоречиви.От друга СТЕ е дала оценка на
мястото,което е описано в исковата молба.От приетите писмени доказателства и
скици,не става ясно точното местоположение,но дори и да приемем,че е на мястото
описано в исковата молба и в заключението,респ. в южната част на целия имот и
част от нея да попада в сграда с площ от 357 кв.м. е безспорно,че тази сграда
не е собственост на ищеца по приращение,както той сам твърди,а напротив от
представеното разрешение за строеж №39
от 22.11.2016 г. на главния архитект на община Стрелча е видно,че
процесната сграда с площ от 357 кв.м. в която по описание на ищеца попадала и
част от процесната площадка са собственост на трето за спора лице.
На второ място не може да се направи
категорично извод, че ответника ползва 1/10 идеална част от площадката и
половината от сградата,тъй като е безспорно между страните,че не извършва
дейност от 2015 година и няма разположени негови машини.На трето място ищецът
не доказа останалите няколко машини собственост на ответното дружество,върху
коя точно част от имота са разположени и дали заемат някаква идеална част от
площадка промишлено товаро-разтоварна.
По
отношение на промишлената сграда с площ от 357 кв.м.,съдът приема,че след като
съществува спор за собствеността й /безспорно е,че тя е построена, владее се и съоръженията в нея работят за трето на
спора юридическо лице/, следваше ищеца
да установи безспорно собствеността си.Според чл.92
от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху
нея, освен ако е установено друго. Принципът на приращението се изключва само в
изрично предвидените в закона случаи. Такова изключение съдържа чл.63, ал.1 от ЗС,
който предоставя правна възможност на собственика на земята да отстъпи на друго
лице правото да построи сграда върху нея, както и да придобие собствеността на
постройката отделно от земята.
В случая безспорно се установи,че
ответника който е дружество в несъстоятелност,по никакъв начин не държи тази
площадка-товаро разтоварна,дори да се приеме,че тя се намира на мястото описано
в исковата молба,защото ищеца не доказа,че машините и съоръженията собственост
на ответника са разположени именно върху нея и работят за ответното дружество.Напротив
установи се,че там се извършва дейност от друго дружество,а същественото за
основателността на иска е, вещ на ищеца да е била държана без ответникът да
имат основание за това.
В настоящият процес следваше при
условията на пълно и главно доказване ищецът да установи,че е бил лишен от
възможност да ползва процесната площадка с установяване на нейната площ и
съответната идеална част,върху която се намират машините на ответното
дружество,за да е налице за него обедняване.
Поради така изложеното предявения
иск,следва да се отхвърли като недоказан.
Ответникът не е направил разноски,затова и съдът не дължи
произнасяне.
С
оглед постановения резултат,на основание чл.694 ал.7 от ТЗ,следва ищеца да бъде осъден да заплати държавна
такса в размер на 50 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „САЙЛЕСТ“ ЕООД с ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.Бургас ул.“Патриарх
Евтимий“ №2 вх.“а“
ап.1,представлявано от Т.В.М. срещу „Булгар
Минерали Стрелча“ АД /н/,с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Стрелча ул.“Фелдшпати“
№1,представлявано от синдика И.Л.К., установителен иск по чл.694 ал.2 т.1 и
т.2 от ТЗ, за установяване поредност на
удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.7 от ТЗ, на вземане в
размер на
1146.80 лева,представляващ сбора от сумата от 322.80 лева - обезщетение за лишаване на правото на
ползване за периода от 1.08.2017 година
до 30.09.2017 година, върху 1/10 идеална част от площадка промишлено
товаро-разтоварна и 824 лева -
обезщетение за същия период върху ½ идеална част от сграда с промишлено
предназначение с площ от 357 кв.м.,находящи се в поземлен имот - производствен
терен, с номер 000680, в местността „Радин дол“ по
картата на възстановената собственост на гр.Стрелча,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „САЙЛЕСТ“
ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Бургас ул.“Патриарх
Евтимий“ №2 вх.“а“
ап.1,представлявано от Т.В.М.,да заплати на Окръжен съд Пазарджик държавна
такса в размер на 50 лева.
Решението е постановено на осн. чл. 694 ал.4 ТЗ при участие на синдика на несъстоятелното дружество И.Л.К.
с адрес ***,както и при участието на трето лице помагач - Л.А.К. със съдебен
адрес *** комплекс ЕСТЕ адв.О. Л. на страната на „Булгар Минерали Стрелча“
АД /н/,с ЕИК *********, и има действие за всички кредитори в производството по несъстоятелност, на осн. чл.694 ал. 8 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: