№ 2664
гр. Варна, 15.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100501511 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод по повод въззивна жалба на ТП на НОИ – Варна срещу
Решение № 738 от 18.03.2022г. по гр.д. № 15234/2021г. по описа на ВРС, 42-ри състав,
поправено с Решение № 1538 от 19.05.2022г. и допълнено с Решение № 1539 от 19.05.2022г.,
с което на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР по иска на В. Т. ИЛ. с ЕГН **********
е прието за установено в отношенията му „О.“ ЕООД, ЕИК ..... и ТП на НОИ – Варна,
представлявано от Директора Д. А., че ищецът В. Т. ИЛ. с ЕГН ********** е работил по
трудов договор и е придобил трудов стаж в периода от 05.04.1983г. до 01.09.1994г., с
прекъсване от 14.02.1987г. до 08.09.1988г., като Зам. Главен готвач и главен готвач в „О.“
ЕООД, като правоприемник на СДТ „О. х.“, КТУ „Л.“, поделение „Р.“, ДФ „О.“, както
следва: в периода от 05.04.1983г. до 01.04.1984г. в ресторант „М. к.“; в периода от
01.04.1984г. до 14.02.1987г. в р.те „П.“, „К.“ и „Н.“; в периода от 11.09.1988г. до 01.04.1989г.
в ресторант „М. к.“, а в периода от 01.04.1989г. до 01.09.1994г. в ресторант „Н.“.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за недопустимост, а евентуално за
неправилност на решението, като постановено при съществено нарушение на материалния
закон и на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Вследствие неправилно
възприемане и превратно тълкуване на фактите, съдът е извел грешни и неправилни изводи
по делото. Оплакванията са обосновани с доводи, че по делото не е установено по
безпротиворечив начин през кой период в кой ресторант е работил ищецът; на кой
работодател са били конкретните обекти; настъпилото правоприемство между сочените от
ищеца работодатели. Недопустимо и в нарушение на разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от
ЗУТОССР първоинстанционният съд е възприел размер на трудово възнаграждение. Съдът
превратно е тълкувал и изразеното от въззивника становище за недопустимост на искането
за събиране на гласни доказателства на база представени копия от снимки, качеството на
1
начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6 от ЗУТОССР на които е оспорено,
съответно неправилно същите са възприети като доказателства за вероятно положен трудов
стаж. Представените с исковата молба снимки и събраните от затворническото досие на
ищеца документи не са и не могат да се ценят като доказателства, установяващи
вероятността на претендирания трудов/осигурителен стаж, доколкото не са издадени от
работодателя, при който се претендира да е придобит стажа, нито са издадени по време на
неговото полагане. В този смисъл е налице допуснато нарушение на процесуалните правила,
касаещи събирането на гласни доказателства. Без наличие на начало на писмено
доказателство, гласните доказателства за недопустими. От друга страна не е изяснено
несъответствието във фактите по отношение на ведомостите за заплати на претендирания
осигурител – дали са били унищожени при пожар или са изчезнали вследствие кражба.
Възприетият правен извод за настъпило правоприемство между работодателите е
необоснован. Отправило искане поради изложеното обжалваното решение да се обезсили
като процесуално недопустимо, а делото да се прекрати, евентуално да се отмени с извод за
неправилност.
В отговор на жалбата В. Т. ИЛ. оспорва доводите в нея с други, обосноваващи
правилност и законосъобразност на решението. Поддържа, че настъпилото правоприемство
между предходните държавни предприятия, към които са включени р.те, в които е работил и
„О.“ ЕООД не се оспорва от този ответник, а се установява и от историческа справка,
описваща в хронологичен порядък, че „О.“ ЕООД е правоприемник на активите и пасивите
на съществуващи структурни звена - ТП „Здравна храна“; ТО „О. х.“; ДТО „О. х.“ към
Управление „Търговия на дребно, о. х. и хлебопроизводство“; Предприятие „О. х.“ към КТУ
„Л.“ – Варна; Предприятие „Р.“ към КТУ „Л.“; ДФ „О.“ – Варна и учреденото със Заповед №
РД-20-69 от 05.03.1993г. и вписано в ТР на ВОС с Решение № 2425/1993г. „О.“ ЕООД.
Документи за правоприемството са налични в публичния ТРРЮЛНЦ, в т.ч. и фирменото
дело на ответника. Изводите кои обекти на кой работодател са били съдът обосновал с
писмените доказателства по делото установяващи, че р.те, в които ищецът е работил са били
в състава на предприятията. Събраните гласни доказателства от друга страна са били
допустими с отлагателно условие и са установили периодите, в които ищецът е работил.
Искането за снабдяване с документи от затворническото му досие е направено в исковата
молба с твърдения, че в същите се съдържат документи относно заетостта му преди
присъдата. След представянето им по делото и преценка, че същите съдържат данни за
местоработата и работното място на ищеца преди изпълнение на присъдата, съдът допуснал
до разпит свидетели при спазване изискванията на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР. Отправил
искане с извод, че решението е постановено при спазване на процесуалните правила и
правилно тълкуване на събраните доказателства, същото да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна
2
по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
В отговора на въззивната жалба е отправено искане за приемане като писмени
доказателства по делото на новооткрити след постановяване на обжалваното решение
писмени документи, изхождащи от работодателя и установяващи периода на
предполагаемия трудов стаж за времето от 05.04.1983г. до 01.09.1994г. при работодателя
СДТ „О. х.“ и в поделение „Р.“ към КТУ „Л.“ – Удостоверение от 19.04.2022г. по водено
гр.д. № 452/1987г. по описа на ВРС, IX състав по предявен от работодателя иск за търсене на
отговорност по чл. 208 от КТ и Заповед № 150 от 04.09.1989г. издадена от ДФ „Л.“,
поделение „Р.“ – Варна, връчена на ищеца В.И., работил през този период в ресторант „Н.“ с
подпис за получил, издадени от Дирекция „Регионален държавен архив“ – Варна на
19.04.2022г.; Историческа справка и съдържание от фонда на „О.“ ЕООД, заверени за
вярност от Териториален държавен архив – Варна, както и Решение от 10.12.1991г. за
вписване на ДФ „О.“ и прекратяване на поделение „Р.“ на ДФ „Л.“ и решение № 2452/1993г.
на ОС – Варна по ф.д. № 5093 за учредяване на „О.“ ЕООД.
За да се произнесе по доказателствените искания обективирани в отговора на
въззивната жалба, съдът съобрази следното: представените с отговора на въззивната жалба
писмени доказателства, с които страната цели да установи, че в първия исков период /от
14.02.1987г. до 08.09.1988г./ - към 1987г. и към 04.09.1989г. е работил по трудов договор и е
придобил трудов стаж при ответника /правоприемник на ДФ „Л.“ – поделение „Р.“ – Варна/,
като писмени доказателства установяващи вероятността на трудовия/осигурителния стаж,
издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на
полагане на стажа съставляват допустими по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК и
относими към предмета на разрешаване, поради което следва да се приемат.
Историческа справка е вече приета по делото.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 04.10.2022г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА на основание чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК като писмени
доказателства по делото, представените с отговора на въззивната жалба писмени документи,
както следва: Удостоверение от 19.04.2022г. по водено гр.д. № 452/1987г. по описа на ВРС,
IX състав по предявен от работодателя иск за търсене на отговорност по чл. 208 от КТ и
Заповед № 150 от 04.09.1989г. издадена от ДФ „Л.“, поделение „Р.“ – Варна, връчена на
ищеца В.И., работил през този период в ресторант „Н.“ с подпис за получил, издадени от
Дирекция „Регионален държавен архив“ – Варна на 19.04.2022г.; Съдържание от фонда на
„О.“ ЕООД, заверени за вярност от Териториален държавен архив – Варна, както и Решение
от 10.12.1991г. за вписване на ДФ „О.“ и прекратяване на поделение „Р.“ на ДФ „Л.“ и
3
решение № 2452/1993г. на ОС – Варна по ф.д. № 5093 за учредяване на „О.“ ЕООД.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника и на „О.“ ЕООД да изразят становище по
така приетите писмени доказателства в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
настоящото определение, както и да предприемат съответни процесуални действия,
съобразно изразеното от всяка от тях становище.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4