№ 6776
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20211110130812 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от СТ. ЦВ. ХР.
срещу МБАЛ "С.С." ЕООД, с която са предявени субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 03.06.2021г. била извършена оперативна интервенция за смяна
на колянната става. Твърди още, че следоперативния период протекъл нормално и била
изписана от лечебното заведение. Поддържа още, че след изписването, състоянието й се
влошило, имала признаци на инфекция, подуване и отвор на оперативната рана.
Състоянието й наложило повторно приемане в лечебното заведение. Навежда твърдения, че
в резултат на полученото усложнение претърпяла повторна интервенция и болничен
престой с прием на антибиотични и обезболяващи средства. Твърди още, че след
запознаване с медицинската документация забелязала, че срокът на вложения цимент бил
изтекъл три месеца преди негово поставяне. Навежда твърдения, че вследствие на
посочените действия претърпяла сериозни неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и стрес, поради което счита, че отговорност за противоправните действия носи
ответното здравно заведение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 10 000 лева,
както и обезщетение за причинени имуществени вреди – в размер на 2 250,00 лв., заедно със
законната лихва от 03.06.2020г. до окончателното изплащане на сумите.
С уточнителна молба вх. № 7162 от 14.01.2022 г. ищцата пояснява, че причинната
връзка между действията и бездействията на служителите на ответника и претърпените
вреди се свежда до това, че в резултат на поставянето на имплант с изтекъл срок на годност
в лявата колянна става и допуснато инфектиране на раната с бактерии, се е стигнало до
усложнения, изразяващи се във възпаление на раната и разтваряне на краищата ѝ.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника МБАЛ „С. С.“
ЕООД. Със същия заявява, че оспорва предявените искове по основание и по размер.
Оспорва, че раневата инфекция на ищцата била с произход вложения цимент и
вътреболнична инфекция. Твърди още, че инфекцията била получена при анатомични
особености на ищцата, изразяващи се в наднормено тегло, придружаващо заболяване и
1
замърсяване на оперативната рана. Оспорва твърденията, че ответното дружество било
нарушило противоинфекциозните мерки и е допуснало вътреболнична инфекция. Поддържа
още, че колянното ендопротезиране било извършено при спазване на добрата медицинска
практика и медицински стандарти. Навежда твърдения, че операцията преминала без
усложения и резултатът от протезирането бил успешен. Твърди още, че не било налице
инфектиране на оперативната рана по време или след операцията на ищцата. Оспорва
твърдението, че инфекцията била придобита по време на престоя на ищцата в лечебното
заведение. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника ЗК „Л. И.“ АД взима становище за
неоснователност на претенциите и моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства в исковата молба и допълнителната
такава, от които произтича претендираното право, дават основание на съда да приеме, че е
сезиран с претенция с правна квалификация по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
За да се ангажира отговорността за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД по
делото следва чрез пълно и главно доказване ищецът да установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) причинени вреди; 2) виновни и противоправни действия на
служители на МБАЛ "С. С." ЕООД, при изпълнение на служебните им задължения или
бездействия 3) наличие на причинна връзка между противоправните действия или
бездействия и причинените вреди, които да са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да
обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
Непозволеното увреждане съставлява сложен юридически факт, чиито елементи в
горепосочената кумулативност следва да са налице, за да бъде ангажирана отговорността
както на прекия причинител, осъществил деликт, така и на обвързания с гаранционно-
обезпечителната отговорност правен субект, негов възложител, в случая МБАЛ „С. С.“.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работа другиму, когато
вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия
които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение
на задължения, които произтичат от закона, технически ли други правила или от характера
на работата (Постановление № 9 от 28.12.1966, Пленум на ВС).
Между страните не се спори, а и се установява от събраните в хода на делото
доказателства, че вследствие на дълготрайни оплаквания от болки в колянната става и
проведен ядрено – магнитен резонанс, на 02.06.2020 г. ищцата е постъпила за извършване на
планова операция в ответната болница. Видно от приложените по делото амбулаторен лист
№ 002745/27.05.2020 г. и епикриза № 5784/2020 г., на ищцата С.Х. е поставена диагноза
„Други първични гонартрози“, при наличие на придружаващи заболявания и усложнения –
неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения и хипертонично сърце без
сърдечна недостатъчност. Ищцата е дала информирано съгласие за вида, действието,
приложението и страничните ефекти на назначените медикаменти. Оперативната
интервенция „тотална смяна на коляно“ е извършена на 03.06.2020 г. като в оперативния
протокол са описани извършените по време на операцията дейности , както и вложените
медицински изделия. Пациентката е изписана на 08.06.2020 г. без наличие на настъпили
усложнения и с подобрено общо състояние. Изложеното се потвърждава и от показанията на
свид. М, работещ като ортопед – травматолог и извършил операцията на ищцата. Той
2
споделя, че операцията е минала нормално, без затруднения. При изписването не са
забелязани възпаления или нещо необичайно, като и пациентката не е имала оплаквания.
Установява се, че след изписването са се появили усложнения във връзка с оперирания
крак – болките в коляното на ищцата се засилили, имало е признаци на инфекция, като
подуване и зачервяване, появили са се кожни дефекти и отвори в оперативната рана. Свид.
Х. – син на ищцата, споделя, че е полагал грижи за нея след извършената операция и е
наблюдавал, че състоянието й не се подобрява, въпреки многото антибиотици, които е
приемала. Казва, че ситуацията се е отразила на майка му в негативно отношение както
физически, така и психически. Твърди, че е коментирал с доктора, че се налага втора
операция, защото раната от първата не може да зарастне. Видно от издадения лист за платен
преглед № 149/29.06.2020 г. на ищцата е поставена диагноза „отваряне на краищата на
оперативна рана“ и кожни дефекти, поради което пациентката е насочена за хоспитализация
и настанена повторно в ответното лечебно заведение. Поради наличие на атонична рана в
колянна област се е наложило ищцата да бъде оперирана, като видно от оперативен
протокол № 664/02.07.2020 г. в дълбочина са установени множество детритни материи и
наличие на шевни конци в разпад. Взет е материал за микробиологично изследване, като
съгласно резултатите в раневия секрет е открит микроорганизъм „staphylococcus aureus”.
Съдът намира, че от наличните по делото доказателства, не могат да бъдат установени
твърдените от ищцата факти по отношение на предоставената й некачествена медицинска
помощ, небрежно отношение и неспазване на изискванията за профилактика и контрол на
вътреболнични инфекции. По делото са налични данни за регулярен контрол и
профилактика от страна на лечебното заведение по отношение наличието на патогенни
микроорганизми. Съгласно показанията на разпитания по делото свидетел А. И. – лекар по
контрол на инфекциите в ответната болница, всяка година се актуализира програма за
вътреболничните инфекции, провеждат се редовни инструктажи, изготвят се анализи за
наличието на вътреболнични инфекции и се извършват изследвания на персонала при
спазване на всички медицински стандарти и изисквания Съдът кредитира показанията на
свидетеля като обективни и подробни, доколкото същите се подкрепят изцяло и от
представените писмени доказателства, в това число Правилник за профилактика и контрол
на вътреболничните инфекции (ВБИ) и ограничаване разпространението на антимикробната
резистентност, Програма за превенция и контрол на ВБИ и ОЗБ при извънредни епидемични
ситуации, Заповед № 65 от 15.06.2020 г., Лабораторни карти за извършени анализи, докладна
за извършен микробиологичен контрол от 16.05.2020 г. и др. Предвид това по делото не
беше установено пренебрегване на правилата на добрата медицинска практика и стандарти.
Представено е писмо с изх. № ИАЛ-52670/04.11.2021 г. от изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по лекарствата, в което е посочено, че след извършена проверка от
страна на агенцията, медицинското изделие – оперативен цимент (BonOs R Genta),
използвано при операцията е с изтекъл срок на годност към м.03.2020 г., а именно три
месеца преди извършената на ищцата интервенция. Съдът намира, че влагането на
медицинско изделие с изтекъл срок на годност категорично представлява нарушение на
правилата за добра медицинска практика. Съгласно приетото по делото заключение на
комплексна съдебно – медицинска експертиза, при поставяне в тялото на медицинско
изделие ортопедичен цимент с изтекъл срок на годност се увеличават рисковете от
възникване на нежелани реакции или усложнения. Вещите лица са пояснили, че доколкото
се касае за ортопедичен цимент с фабрично вложен антибиотик – Гентамицин, е налице риск
от намаляване на профилактичната антибиотична роля на изделието, съответно и от
възникване на ставна инфекция. Друг реален риск е компрометиране на протезирането
поради разместване на имплантите или поради възникване на реакция на организма към
чуждото метално тяло и към цимента. При тези данни се установява, че с поставянето на
медицинското изделие с изтекъл срок на годност, служителите на ответното лечебно
заведение са поставили в риск успешното възстановяване на ищцата от оперативната
3
намеса, респективно са застрашили здравето и телесния интегритет на пациента, което
поведение несъмнено се характеризира като противоправно, в нарушение на утвърдените
медицински стандарти и Правилата за добра медицинска практика и в разрез с разпоредбите
на чл. 79 и сл. от Закона за здравето.
Въпреки изложеното, съдът намира, че по делото не се установява причинно –
следствената връзка между установеното противоправно поведение на служители на
ответника и претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Преценката за
наличието на причинната връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат
изисква съвкупен анализ на всички ангажирани по делото доказателства, съобразяване на
всички факти по делото, отчитане на връзките между тях, на база на опитните правила и
логиката /така решение № 508/18.06.2010 г. по гр.д. № 1411/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО/.
От събраните по делото доказателства и най-вече от заключението по назначената по
делото експертиза и от становището на експертите изразено в съдебно заседание е видно, че
произходът на инфекцията на раната е от вън на вътре и не е по причина на самата
операция, нито използваният при нея цимент, доколкото в последния случай възпалението е
щяло да започне от ставната капсула на вън при наличие на съществени различни последици
и проявление. Съдът намира, че изготвената експертиза следва да се кредитира в цялост, тъй
като заключението е напълно мотивирано, обосновано и подробно. Вещите лица са базирали
изводите въз основа на познанията си в сферата на медицината при извършен личен преглед
на ищцата и медицинската документация по делото. Противно на твърденията на
процесуалния представител на ищцата, не са налице данни за предубеденост на експертите и
необоснованост на заключението, а напротив – отговорите на поставените въпроси са
мотивирани, компетентни и почиват на логически изводи.
Несъмнено причината за извършване на повторна операция е била настъпилия
постоперативен възпалителен процес и отварянето на оперативната рана. На въпроси на
страните в открито съдебно заседание д-р Н. пояснява, че проявилото се инфекциозно
усложнение е очакваемо при наличието на утежняващите фактори, свързани с цялостното
здравословно състояние на ищцата, а именно наличието на диабет, наднормено тегло, 60-
годишна възраст, хипотиреоидизъм, намалена функция на щитовидната жлеза и др. Според
вещото лице такъв вид следоперативно усложнение е в зоната на оправдаемия хирургичен
риск, предвид здравословното състояние на пациента и тежестта на операцията.
Експертите са обяснили и същността и произхода на изолираните от раната бактерии –
метицилин-чувствителен златист стафилокок. Съгласно заключението този златист
стафилокок се намира по кожата, особено около носа и по лигавицата на носните ходове, в
устата, в гърлото, по гениталиите и други участъци, като нормален сапрофитен
микроорганизъм, който само при определени анормални условия може да попадне в
организма, например при кожно – лигавични наранявания. В конкретният случай причината
за попадането на изолираният микроорганизъм в раневите секрети е било наличието на
оперативна рана, която се явява входна врата за инфекцията.
Изяснява се от експертите, че за да се предотврати инфекцията се е наложило изрязване
на некротичните материи в дълбочина и почистване на раната, като същественото в случая
е, че установената находка на инфекция е локализирана само в рамките на кожната рана,
като в ставната капсула и вложената протеза не е било налице възпаление, съответно няма
данни за връзка между използвания цимент и инфекцията на кожната рана. Последващи
манипулации по отношение на ставната капсула не са извършвани и не е възникнал
възпалителен процес на протезираната става. Специалистите са категорични, че ако
инфекцията е била с произход използваното медицинско изделие ортопедичен цимент,
същата би обхванала цялата протезирана става, а такива данни липсват по делото. Предвид
това в конкретния случай е била налице инфекция на кожата, а не на ставата и няма как
изтеклият срок на годност на вложения в ставата цимент да има отношение към кожната
4
рана.
При така възприетото съдът приема, че отговорността на ответника към ищцата не
може да се ангажира, поради липсата на доказана причинно-следствена връзка между
установеното противоправно поведение, а именно влагането на медицинско изделие с
изтекъл срок на годност и влошаването на здравословното състояние на ищцата поради
настъпила инфекция на оперативната рана. Установеното нарушение на медицинските
правила би могло да обоснове възникване на дисциплинарна, административна или друг вид
отговорност, но липсата на причинна връзка като елемент от фактическия състав на деликта
изключва гражданската отговорност за вреди и налага отхвърляне на ищцовата претенция
като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода от спора с право да претендира присъждане на разноски на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК разполага ответната страна. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК
на ответника следва да се присъдят 300 лв. платен депозит за експертиза.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
предявени от СТ. ЦВ. ХР., ЕГН: **********, с постоянен адрес - АДРЕС, против МБАЛ „С.
С.“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес АДРЕС, представлявана от управителя Д. А. М., за
заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди и сумата от 2 250 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, заедно със законната лихва от 03.06.2020г. до окончателното изплащане
на сумите, като неоснователни.
ОСЪЖДА СТ. ЦВ. ХР., ЕГН: **********, с постоянен адрес - АДРЕС да заплати на
МБАЛ „С. С.“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 300 лв., представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „ЗК „Л. И.“ АД като трето лице помагач на
страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5