№ 41
гр. Стара Загора, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Блага Бозова
при участието на секретаря Пламена П. Янкова
като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно
дело № 20225530201246 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 22-1228-000189 от 14.02.2022 година
на Началник група в ОДМВР Стара Загора Сектор „Пътна полиция” - Стара Загора.
Жалбоподателят Р. Г. моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
Моли наказателното постановление да бъде отменено. Сочи съображения. Претендира
разноски.
Наказващият орган изпраща процесуален представител, който счита, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становищата на страните и провери правилността на издаденото
НП, приема за установено следното:
Съдът, намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна –
наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да
оспори административното обвинение и съответната административно – наказателна
санкция.
Жалбата е неоснователна.
1
Жалбоподателят е гражданин на Република Литва, от няколко години живее и работи в
град Стара Загора, Република България. Има издадено българско свидетелство за
управление на моторно превозно средство /СУМПС/, кат. В, М и се води на отчет в ОД МВР
Стара Загора. Понастоящем СУМПС му е иззето временно по административен ред до
решаване на въпроса с отговорността.
Жалбоподателят работи като монтажник в Стара Загора във фирмата на свидетеля ....,
има подадено уведомление до НАП за сключен трудов договор на 05.01.2021 г. - лист 72 от
делото.
На 01.01.2022 г. свидетелите К. Л. и М. Г. – служители на Първо РУ при ОД на МВР –
Стара Загора били изпратени по сигнал за скандал между мъж и жена в жилищен блок на
ул.“....“, до кръстовището на ул.“М.Кусев“ в град Стара Загора. След като отишли на място
свидетелите установили, че скандалът между лицата /жена и жалбоподателят/ се развИ.л на
етажната площадка на ет.5. Там на място установили жалбоподателя, който бил във видимо
нетрезво състояние, видимо бил употребил алкохол. Полицейските служители му
разпоредили да напусне апартамента на жената. Жалбоподателят тръгнал, като свидетелите
Л. и Г. го последвали и видели, че същият се качва на мястото на водача в паркирания
наблизо лек автомобил „Рено“ с рег. № СТ .... ВТ. Жалбоподателят привел в движение
автомобила и потеглил по ул.“....“ до № 1 в посока изток – запад. Свидетелите веднага
тръгнали след него и го спрели за проверка. Свидетелите Л. и Г. извикали за съдействие
своите колеги от сектор „Пътна полиция – Стара Загора.
На място пристигнали актосъставителят Ж. Н. и колегата й свидетелят К. К..
При проверката проверяващите констатирали, че жалбоподателят не носи контролен
талон към СУМПС и не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.
Жалбоподателят отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARNA 0122.
Издаден му е талон за изследване № 083427, който жалбоподателят отказал да подпише.
В талона е вписано, че до 45 минути от връчването на талона жалбоподателят може да се
яви за изследване в Спешно приемно отделение на УМБАЛ „Проф.Ст.Киркович” Стара
Загора.
Жалбоподателят отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство и
не е дал кръв за медицинско изследване. Отказал да подпише акта за нарушение и талона за
изследване.
Свидетелят Н. съставила на жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/, бланков номер 525978 от 01.01.2022 година за нарушение по чл.174 ал.3
пр.1 от ЗДвП, за това, че отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510” № ARNA 0122 за установяване употреба на алкохол, не изпълнил
предписание за изследване с доказ. анализатор и медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта.
2
Жалбоподателят оказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство
Дрегер 7510 с фабр. номер ARNA – 0122, в 09:35 часа на 01.01.2022 г. Отказът е направен на
мястото на проверката. Издаден му е талон за изследване с № 083427 и 7 броя холограмни
стикера. Не е дал кръв за изследване за установяване употреба на алкохол.
Жалбоподателят отказал да подпише акта за нарушение и талона за изследване. Отказът е
удостоверен с подписите на свидетели. След отказа да бъде тестван с техническо средство,
да подпише талона за изследване и съставения АУАН, жалбоподателят бил освободен.
Отказът му да подпише АУАН е удостоверен с подписа на свидетеля К.. Отказът му да
подпише талона за изследване е удостоверен с подписа на свидетеля Л..
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена по несъмнен и
категоричен начин от приетите по делото с определение на 10.10.2022 година писмени
доказателства и показанията на свидетелите Л., Г., Н. и К., които кредитира с доверие.
Свидетелите възпроизвеждат добре случая, показанията им кореспондират с писмените
доказателства, не са противоречиви и съдът не намира основания да не им даде вяра.
Въз основа на АУАН, в срок и от компетентен орган е издадено атакуваното НП.
С обжалваното НП, жалбоподателят е санкциониран, за:
Първо: нарушение по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за това, че на 01.01.2022 г., в град Стара
Загора, по ул.„....” до № 1 в посока изток-запад, около 09:20 ч., управлявал лек автомобил
„Рено“, с рег. № СТ .... ВТ, собственост на ...., като отказал проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта, не изпълнил предписание за изследване с
доказат. анализатор за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му, за което е
наказан с глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от две години;
Второ: нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП - Не носи контролен талон към СУМПС, за
което на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наказан с административно наказание
глоба в размер на 10 лева;
Трето: нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП - Не носи свидетелство за регистрация на
МПС, което управлява, за което на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наказан с
административно наказание глоба в размер на 10 лева.
Съдът не констатира съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и
издаване на НП, водещи до нарушено право на защита, включая сочените от жалбоподателя.
Формулираното обвинение в НП е ясно и кореспондира с описателната част на нарушението
в АУАН.
Доколкото защитата на нарушителя се организира съобразно фактите, отразени в АУАН
и в НП, при описанието на които липсва противоречие и/или непълнота, не е била
ограничена възможността му да разбере обвинението и да ангажира доказателства срещу
фактическите констатации за отказа да бъде проверен за употребата на алкохол с техническо
средство и/или кръвно изследване. Жалбоподателят като правоспособен водач на МПС също
3
така е съзнавал, че нее носи контролен талон към СУМПС и не носи свидетелство за
регистрация на МПС, което управлява.
В случая в съдържанието на наказателното постановление чрез направената фактическа
формулировка и правна обосновка на обвинението, в необходимата и достатъчна степен е
конкретизирано в какво точно се изразява възприетото от наказващия орган противоправно
поведение и респ. съставомерно деяние - по чл.174 ал.3 пр.1, чл.100 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП.
Допуснатата нередовност в АУАН относно годините и годината на раждане на
жалбоподателя са с технически характер. В АУАН и НП е отразено ясно ЕНЧ на
нарушителя и няма основания за съмнения в авторството на описаните по-горе нарушения и
личността на извършителя им.
Не е налице нито вътрешно противоречие при формулировката на обвинението, нито
неяснота за какво деяние е санкциониран жалбоподателят. Такава неяснота не следва и от
възпроизвеждането на целия законов текст на посочените като нарушени разпоредби на
ЗДвП, доколкото от обстоятелствената част на НП еднозначно се установява за какво
нарушение жалбоподателят е бил привлечен към административно наказателна отговорност.
/В този смисъл виж решение от 08.01.2019 година по КАНД № 466/2018 г. на
Административен съд - Стара Загора/.
Наложените наказания са съобразени със съответните санкционни разпоредби и няма
основания за изменението им.
Ето защо, атакуваното НП следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно.
Неоснователно е възражението, че е нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй
като е литовски гражданин, а не е осигурен преводач при издаване на АУАН и НП и същите
са издадени при съществено нарушение на процесуалните правила. Безспорно е, че
нарушителят от около две години официално работи в Република България при български
работодател и в колектив от български граждани.
Правото на безплатен превод на разбираем за обвиняемия език в наказателното
производство е регламентирано в чл. 6, § 3, б. "е" на ЕКПЧ. Това право на национално ниво
е защитено с нормата на чл.21 ал.2 от НПК чрез принципното правило, че лицата, които не
владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език, и чрез нормата на
чл.55 ал.4 от НПК, съгласно която обвиняемият има право да му се предостави писмен
превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане
на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на
въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция.
Настоящото производство не представлява същинско наказателно производство, т.е. няма
за предмет извършване на престъпление, а в Закона за административните нарушения и
наказания, който регламентира производството по установяване и санкциониране на
административните нарушения, не се предвижда задължително участие на преводач във
фазата на установяване на нарушението.
Субсидиарното прилагане на нормите на НПК по тези въпроси не може да стане на
4
основание чл.84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството
по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка неприложима е и
нормата на чл.55 ал.4 от НПК, с която в българското законодателство е транспонирана
директИ. 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г., относно
правото на устен и писмен превод в наказателното производство. ДиректИ.та не се прилага
в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция
за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателно-
правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.
При установяване на нарушението и съставянето на акта, както българските граждани,
така и чуждите граждани, които не владеят български език, имат правото да разберат за
какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език лице,
следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване на
преводач. В случая преценката, дали липсата на преводач при предявяване на АУАН и при
връчване на наказателното постановление представлява съществено процесуално нарушение
не следва да се прави формално и да се основава единствено на факта на липсата на
преводач, което автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице.
Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на фундаменталния
принцип за върховенството на закона, отразен в чл.6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл.48, §2
от Хартата на основните права на ЕС. Изхождайки от конкретиката на визираните в
наказателното постановление три нарушения, поведението на властите, поведението на
жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания, засегнати от наложените
наказания, развитието на процедурата в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е
справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на
личността. Вярно е, че и ЕСПЧ и Съда на ЕС приравняват в повечето случаи наказателните
постановления за административни нарушения на "наказателно обвинение" по смисъла на
ЕКПЧ, но е вярно и че правят разграничение с оглед спецификите на всеки казус (Решение
на ЕСПЧ по делото Kurdov and Ivanov v. Bulgaria mf 16137/04). Следва да се има предвид и
че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него
език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и на зачитане на
правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес
пред съда. Освен това, следва да се съобрази и факта, че в две директиви, а именно ДиректИ.
2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в
наказателното производство и ДиректИ. 2012/12/ЕС относно правото на информация в
наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки
нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна
проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за
производството по обжалване пред съд. т.е. преценката за нарушено право на защита в
случая следва да се направи след задълбочен анализ на всички горепосочени компоненти на
правото на справедлив съдебен процес.
В случая с оглед събраните по делото доказателства може да се направи извода, че
5
жалбоподателят е разбрал в какво се изразяват нарушенията му, за които му е съставен акта
за нарушение, както е разбрал и защо му е издадено наказателно постановление. Извод
затова съдът прави, като взе предвид показанията на разпитаните свидетели полицейски
служители и частично от показанията на свидетеля ...., който представлява работодателя на
жалбоподателя. Показанията преценени поотделно и в тяхната съвкупност категорично и
без колебание съобщават, че наказаното лице е разбирало казаното му от проверяващите
полицейски служители. Установи се, че контролните органи обяснили на жалбоподателя, че
ще бъде съставен акт, че трябва да даде проба с техническото средство дрегер или да даде
проба за установяване на алкохол в кръвта му, както и жалбоподателят категорично отказал,
като на няколко пъти е заявил „не“. Полицейските органи съобщават пред съда, че
жалбоподателят напълно е разбирал казаното от тях и е бил категоричен, че няма да се
тества за употреба на алкохол и няма да подпише съставените му документи във връзка с
проверката.
В тази връзка неоснователно е възражението, че като не е назначен преводач е накърнено
правото на защита.
Нарушенията, които жалбоподателят е извършил са му били съвсем ясни още в момента на
проверката и на съставяне на акта за нарушение, тъй като са му били разяснени на
разбираем за него език в достатъчна степен.
Жалбоподателят своевременно е упълномощил адвокат за защита на интересите му чрез
обжалване на НП пред съда и е подал в срок жалба срещу издаденото НП. Следователно,
дори да се приеме липса на надлежен превод на двата акта, то това не е попречило на
наказаното лице да реализира в пълна степен правото си на защита.
Освен това, настоящото производство не представлява същинско наказателно
производство. В тази връзка следва да се има предвид и чл.1, §3 от ДИРЕКТИ. 2010/64/ЕС
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 октомври 2010 година относно
правото на устен и писмен превод в наказателното производство, когато законодателството
на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган,
различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато налагането на
такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, какъвто е настоящия случай,
настоящата директИ. се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд.
С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя следва да се възложат разноски в
размер на 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Обжалват се наказания за наложени
три отделни нарушения, проведени са множество заседания с участието на процесуален
представител на наказващия орган, поради което възнаграждението следва да е над
минималния законоустановен.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление № 22-1228-000189
6
от 14.02.2022 година на Началник група в ОДМВР Стара Загора сектор „Пътна полиция”
Стара Загора, с което на Р. Г., ЕНЧ **********, е наложено административно наказание -
глоба в размер на 2000.00 лева и 24 месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство - на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП; за нарушение на чл.100 ал.1 т.1
от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 10 лева; за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1
т.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева.
ОСЪЖДА Р. Г., ЕНЧ **********, да заплати на ОД МВР Стара Загора сума в размер на
100.00 лева възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Районен съд – Стара
Загора пред Административен съд – Стара Загора в 14-дневен срок получаване на
съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7