Решение по адм. дело №208/2025 на Административен съд - Ямбол

 

Производството е образувано по жалба на ЕТ „Е. – Е. Т.“ против Решение № РД-10-148 от 02.05.2025 г. на Директора на „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП, с което е отказан достъп до обществена информация по Заявление № ПО-12-7 от 04.04.2025 г., допълнено с Уведомление вх. № ПО-12-9 от 24.04.2025 г.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Оспорват се изводите на решаващия орган, че поисканата със заявлението информация е обществена по смисъла на закона, налице е не частен, а обществен интерес, противно на възприетото в оспореното решение; излагат се твърдения в подкрепа на тезата, че не се преследва заобикаляне на чл. 186 от ГПК, както и че допълнителното заявление не е антидатирано; навежда се довод, че липсата на информация във вид, удобен за предоставяне, не е основание за отказ. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и да задължи органа да предостави исканата информация. Не е заявена претенция за разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Р. М., редовно упълномощен, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, както и искането за отмяна на оспорения административен акт. В допълнение сочи, че поставените в заявлението три въпроса касаят изпълнение на законни мерки съгласно чл. 37 от Закона за лова и опазване на дивеча, изразяващи се в подхранване на дивеча, участие в неговата охрана, участие в таксацията и регулиране числеността на дивеча. В този смисъл се счита, че исканата информация представлява една справка по отношение на изпълнение на законови мерки от административния орган, т.е. същата е обществена по смисъла на ЗДОИ. Сочи се също, че в оспореното решение не е даден конкретен отговор на поставените в искането три въпроса, а би следвало в хипотеза на отказ по всеки един от тези въпроси да бъде дадено конкретно становище защо не се дава информация. Твърди се, че исканата информация съдържа в себе си една обикновена справка по отношение на мерките, които държавното предприятие е предприело, финансовото обезпечаване на тези мерки и същевременно извършването на т. нар. стопанска дейност във връзка с отстрела на този дивеч; навеждат се и твърдения, че тази информация не изисква даване на становища и мнения, нито извършване на допълнителна такава дейност, която да затрудни административния орган. В представени по делото писмени бележки се развиват подробни съображения по съществото на спора. Претендират се разноски по производството за заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - Директора на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП – Сливен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. П. оспорва жалбата, като заявява, че индивидуалният административен акт съдържа всички реквизити по чл. 59 от АПК; сочи, че исканата справка представлява обработка на информация, която не се съдържа в готов вид; поддържа отговора на жалбата, където е заявена и претенция за разноски по производството, алтернативно – възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

 

След като извърши цялостна преценка на всички събрани и приети по делото писмени доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация вх. № ПО-12-7 от 04.04.2025 г., постъпило в ЦУ на ЮИДП ДП, жалбоподателят ЕТ „Е. – Е. Т.“, [населено място], е отправил искане за предоставяне на достъп до обществена информация. С уведомление на ЮИДП ДП изх. № ПО-12-8 от 11.04.2025 г. заявителят е уведомен, че на основание чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ следва до конкретизира исканата информация. В отговор с Уведомление изх. № 21 от 23.04.2025 г., постъпило в ЦУ на ЮИДП ДП под вх. № ПО-12-9/24.04.2025 г. ЕТ „Е. – Е. Т.“ конкретизира заявлението, като посочва, че желае достъп до обществена информация, както следва:

1. Какви мерки по ЗЛОД и ППЗЛОД са предприети от ДГС „Тунджа“ и „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП - СЛИВЕН за ограничаване на популацията на дива свиня в района на ловно-стопански комплекс „Ормана“ в периода 2021 г. - 2025 г;

2. Какви разходи са направени от ДГС „Тунджа“ и „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП - СЛИВЕН за ограничаване на популацията на дива свиня в района на ловно стопански комплекс „Ормана“ в периода 2021 г. - 2025 г.;

3. Генерирани ли са приходи от отстрел на дива свиня в района на ловно-стопански комплекс „Ормана“ в периода 2021 г. - 2025 г. от страна на ДЛС „Тунджа“ и „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП - СЛИВЕН и в какъв размер по години.

Заявителят е посочил, че желае да получи информацията в под формата на копия на хартиен носител и на технически носител (CD).

По заявлението е постановено Решение № РД-10-148/02.05.2025 г. на Директора на „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП, с което на основание чл. 2, ал. 1, изр. второ и чл. 4, ал. 1, изр. второ от Закона за достъп до обществена информация, вр. чл. 6 от Вътрешните правила за достъп до обществена информация в „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП е отказан достъп до обществена информация при следните мотиви: исканата със заявлението информация според органа цели защита на личен интерес предвид служебно известната му информация за наличие на висящ съдебен спор между ТП ДЛС „Тунджа“ и ЕТ „Е. – Е. Т.“ с предмет - Решение № 21 от 11.02.2025 г. по въззивно гражданско дело № 321/2024 г. на Окръжен съд - Ямбол за заплащане на имуществени вреди, изразяващи се в унищожени земеделски площи от дива свиня в района на ловно стопански комплекс „Ормана“, (което решение не е влязло в сила поради обжалването му). Посочено е в решението, че на органа е служебно известно също, че заявителят е депозирал в ТП ДЛС „Тунджа“ Покана за доброволно изпълнение изх. № 22 от 09.04.2025 г. (вх. № ПО-08-2 от 11.04.2025 г. на ТП ДЛС „Тунджа“), ведно с приложен Протокол на основание чл. 82 от ЗЛОД, вр. чл. 117, ал. 4 от ППЗЛОД от 03.04.2025 г. на Комисия, назначена със Заповед № РД-10- 47 от 31.03.2025 г на Директора на РДГ - Сливен, с искане за заплащане на обезщетение за щети, нанесени от дива свиня за засегнати площи от 60 дка, стопанисвани от ТП ДЛС „Тунджа“ в района на ловно-стопански комплекс „Ормана“. Въз основа на тези данни органът приел, че в случай на отказ от доброволно изпълнение на претендираното обезщетение ще е налице правен интерес от образуване на ново съдебно дело против ТП ДЛС „Тунджа“ за заплащане на претендиралите от заявителя суми. В този смисъл извел извод, че исканата информация не е обществена, тъй като не се иска с цел заявителят да си състави собствено мнение относно дейността на задължения субект по ЗДОИ, а се преследва личен интерес, а именно - да се използва исканата информация за образуване на ново съдебно производство против предприятието във връзка с констатациите на Комисията, назначена със Заповед № РД-10-47/31.03.2025 г. на Директора на РДГ-Сливен. Преценено е, исканата информация има частен характер и не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и попада извън приложеното поле на ЗДОИ, посочена е и съдебна практика в подкрепа на този извод - Решение № 6663/08.11.2019 г. на Административен съд София град по дело № 9270 по описа за 2019 година). Прието е на следващо място, че чрез разпоредбите на ЗДОИ заявителят цели заобикаляне на правилото на чл. 186 от ГПК като иска да получи информация от частен характер по облекчен ред – това е сметено от органа за недопустимо и че представлява превратно тълкуване на закона. Посочено е в тази връзка, че целта на ЗДОИ е гражданите да си съставят собствено мнение за работата на институциите, а не да преследват своя частен интерес, за който има друг правен ред за защита – в случая чрез образуване на съответното съдебно производство пред компетентния съд, в хода на което да докажат чрез съответните процесуални способи изгодните за тях правно релевантни факти. Според органа исканата от заявителя информация може да бъде получена със съдебно удостоверение в хода на образувано съдебно производство по реда на чл. 186 от ГПК или чрез съответната експертиза. На следващо място в решението като основание за отказ е посочено, че исканата информация не съществува във вида, в който е поискана, предоставянето й изисква аналитична дейност, въз основа на която да се обобщи исканата информация и да се представи на заявителя под формата на справки. В тази връзка е направено позоваване на трайната съдебна практика, според която задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ не е длъжен да съставя за целите на достъп до обществена информация на конкретно лице исканата от него информация, с която не разполага във вида, в който е поискана. Като допълнително основание за отказ на достъп до исканата информация е посочено и обстоятелството, че заявителят е поскал информация за период, който към датата на подаване на заявлението не е изтекъл. В заключение е прието в решението, че допълнителното заявление е антидатирано, тъй като в него е посочено, че заявлението е с изх. № 21 от 23.04.2025 г., докато в Покана за доброволно плащане, постъпила в ТП ДЛС „Тунджа“ с вх. № ПО-08-2 от 11.04.2025 г е посочен изх. № 22 от 09.04.2025 г. (поредният изходящ номер на едноличния търговец на 23.04.2025 г е по-малък в сравнение с поредния изходящ номер към по-ранна дата).

В решението се съдържат указания за начина и срока на обжалване; то е получено от представител на жалбоподателя на 08.05.2025 г., а на 16.05.2025 г. чрез административния орган е депозирана жалбата до съда, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.

 

При горната фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Решение № РД-10-148 от 02.05.2025 г. на Директора на „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП, с което е отказан достъп до обществена информация по Заявление № ПО-12-9 от 24.04.2025 г.

Значимостта на правото на достъп до информация произтича от регламентирането му като основно право в чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България. Конституционният съд, в Решение № 7 от 04.06.1996 г. по к.д. № 1/1996 г. изрично сочи, че нормата на чл. 41, ал. 2 от КРБ гарантира на гражданите достъп до информация от държавен орган по въпроси, които представляват за тях законен интерес. Квалификацията „законен“ служи, за да обозначи правото на гражданите да търсят съответната информация и предоставя нормативна регламентация на хипотезите, в които това право може да се осъществи на базата на конституционното изискване.

В съответствие с конституционната разпоредба и даденото от Конституционния съд нейно тълкуване, законодателят е предвидил различни правни средства за достъп до информация, с оглед на произход, съдържание и значение на информацията за правните субекти. Така ЗДОИ регламентира един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация.

В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието „обществена информация“ и съгласно същата такава е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Следователно, една информация е обществена когато са налице визираните в правната норма кумулативни предпоставки – да е свързана с обществения живот на страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В ЗДОИ не се съдържа легално определение на понятието обществен живот, но като такъв следва да се счита животът на обществото като група от хора. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, задължените да предоставят тази информация субекти са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Това тяхно задължение и съответно правото на гражданите на достъп до обществена информация, е гарантирано чрез изричната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, която установява правото на съдебно оспорване на решенията на задължените по чл. 3 от ЗДОИ субекти за предоставяне на обществена информация или за отказ да се предостави достъп до такава информация.

В конкретния казус органът приема, че поисканата информация не е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, доколкото според него в случая се цели защита на личен интерес предвид наличието на данни относно съществуващ между ТП ДЛС „Тунджа“ и ЕТ „Е. – Е. Т.“ съдебен спор относно имуществени претенции на жалбоподателя за нанесени му вреди и изпратена и получена в тази връзка покана за доброволно изпълнение.

Поисканата от заявителя информация съдът приема, че не попада в обхвата на понятието „обществена информация“, поради което органа правилно е отказал достъп до нея. С допълнителното уточняващо заявление дружеството е поискало да му бъде предоставен достъп до обществена информация относно това какви мерки по ЗЛОД и ППЗЛОД са предприети от ДГС „Тунджа“ и „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП - СЛИВЕН за ограничаване на популацията на дива свиня в района на ловно-стопански комплекс „Ормана“ в периода 2021 г. - 2025 г; какви разходи са направени от ДГС „Тунджа“ и „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП - СЛИВЕН за ограничаване на популацията на дива свиня в района на ловно стопански комплекс „Ормана“ в периода 2021 г. - 2025 г.; генерирани ли са приходи от отстрел на дива свиня в района на ловно-стопански комплекс „Ормана“ в периода 2021-2025 г. от страна на ДЛС „Тунджа“ и „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП - СЛИВЕН и в какъв размер по години.

Както се посочи по-горе, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона лица. Съдебната практика, позовавайки се на определението за термина „информация“ според Българския тълковен речник, конкретизира понятието „обществена информация“ като сведение или знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната, респ. за дейността на задължените по чл. 3 от ЗДОИ субекти. В контекста на тази дефиниция и предвид безспорното наличие на данни за съществуващ между жалбоподателя и ТП ДЛС „Тунджа“, което е част от структурата на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП – Сливен, правен спор, отнесен за решаване до компетентния съд, за имуществени претенции за нанесени вреди, правилно е счетено от органа, че исканата от ЕТ информация не е свързана с обществения живот, а след като се отнася до спор между конкретни правни субекти, има частен характер. Документи, които не съдържат изявление за знание, а само твърдения и искания, въз основа на които се цели постигането на определен правен резултат, отразяват мнението на един частноправен субект по конкретен въпрос и изразена воля по повод упражняване на едно твърдяно субективно право. Те могат да служат като източник на информация относно становището на въпросния частноправен субект, неговите намерения и воля, но тази информация не е обществена. Информация, която не е свързана с обществения живот, а се отнася до спор между конкретни правни субекти, има частен характер и поради това тя не съответства на цитираните определения, съответно - не попада в приложното поле на ЗДОИ.

На следващо място органът приема, че в случая се цели достъп до информация от частен характер по облекчен ред и заобикаляне на разписания в чл. 186 от ГПК ред. Този извод е верен. Действително, съобразно регламентацията на чл. 186 от ГПК официалните документи и удостоверения се представят от страните, като съдът може да ги изиска от съответното учреждение или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях; учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни причините за неиздаването им. В този смисъл и предвид данните за наличие на правен спор с имуществен характер, правилно е счетено, че в случая се касае за опит за заобикаляне на разписаните от законодателя специални правила за снабдяване с документи, касаещи защитата на законни права и интереси пред съда. Както се посочи по-горе, целта на ЗДОИ е гражданите да си съставят собствено мнение за работата на институциите, а не да преследват своя частен интерес, за който има друг правен ред за защита, в случая - чрез образуване на съответното съдебно производство пред компетентния съд, в хода на което да докажат чрез съответните процесуални способи изгодните за тях правно релевантни факти. В този смисъл напълно законосъобразен е изводът на решаващия орган, че след като е налице специален ред за снабдяване с исканата от заявителя информация, то се изключва приложението на разписания в ЗДОИ ред, в какъвто смисъл е и регламентацията на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ.

Освен така изложените доводи съдът споделя и становището на административния орган, залегнало в оспореното решение, че търсената информация не е налична при органа във вида, в който е поискана, а е необходимо да се извърши голяма по обем аналитична дейност, въз основа на която да се изготви търсената информация. Действително, по делото липсват данни, че информацията, така както е поискана, се съхранява при задълженото лице. Доказателства в обратната насока не са ангажирани от жалбоподателя. Същата представлява обобщена информация (например, под формата на счетоводни справки, изводи и съждения). С оглед на това, правилно е възприето, че тази информация не представлява налична такава и се налага да бъде изготвена допълнително от задължения субект. Такова задължение не е предвидено в ЗДОИ – както правилно е приел и решаващият орган, задълженият субект по ЗДОИ не може да бъде задължаван да систематизира и обработва допълнително наличната при него информация единствено, за да бъде удовлетворено конкретно искане на конкретен субект. В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в Решение № 1126 от 26.01.2020 г. по адм. д. № 5496/2019 г. на ВАС, Решение № 5675 от 15.04.2019 г. по адм. д. № 7934/2018 г. на ВАС, Решение № 9556 от 02.07.2012 г. по адм. д. № 11258/2011 г. на ВАС, Решение № 7701 от 05.06.2014 г. по адм. д. № 1002/2014 г. на ВАС и други, на част от която между другото се е позовал и административният орган в своя акт. Още повече, че заявеният от жалбоподателя период от 2021 до 2025 г. действително не е изтекъл към момента на депозиране на заявлението.

Последното основание, мотивирало органа да откаже достъп до поисканата със заявлението информация е, че допълнителното заявление е антидатирано поради посочване на несъответстващи изходящи номера и дати. От доказателствата по делото недвусмислено се установява, че заявлението, с което се уточнява исканата информация, действително е с отбелязан върху него изх. № 21 от 23.04.2025 г., а върху входираната в деловодството на ТП ДЛС „Тунджа“ Покана за доброволно плащане (налична по делото) е посочен изх. № 22 от 09.04.2025 г. В този смисъл е налице описаното в процесното решение несъответствие - поредният изходящ номер на едноличния търговец на 23.04.2025 г. е по-малък в сравнение с поредния изходящ номер към по-ранна дата. Тук е мястото да се отбележи, че по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Житейски нелогично е отразеното по-горе разминаване в датите на издадените от жалбоподателя частни документи, а именно - поредният изходящ номер на едноличния търговец на дата 23.04.2025 г. да е по-малък в сравнение с поредния изходящ номер към по-ранна дата – 09.04.2025 г. В този смисъл правилен е изводът на органа за антидатираност на заявлението, с което се уточнява искането.

Като е достигнал до горните изводи, административният орган е постановил административен акт, отговарящ на всички разписани в закона изисквания за законосъобразност.

Изложеното да тук мотивира съда да приеме, че обжалваното решение е изцяло законосъобразно. В този смисъл жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

 

При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.

 

Водим от горното, съдът

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Е. – Е. Т.“ против Решение № РД-10-148 от 02.05.2025 г. на Директора на „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП, с което е отказан достъп до обществена информация по Заявление № ПО-12-7 от 04.04.2025 г., допълнено с Уведомление вх. № ПО-12-9 от 24.04.2025 г.

 

ОСЪЖДА ЕТ „Е. – Е. Т.“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [апартамент], представляван от Е. М. Т., да заплати на „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП - СЛИВЕН сумата от 100 (сто) лева за направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението по аргумент от чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ, е окончателно.