Р Е Ш Е Н И Е
13.10.2021 г.
Номер 213 2021 година град
Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на двадесет и осми септември 2021 година
в открито заседание в следния състав:
Административен
съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Лидия Стоилова
Като разгледа докладваното от
съдия Демиревски
Административно
дело номер 133 по описа за 2021 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
С.Е.Д. ***,чрез
адв. Й.Т., обжалва Решение № 1040-09-05/19.03.2021 г.; Решение №
1040-09-6/19.03.2021 г.;Решение № 1040-09-07/19.03.2021 г. и Решение №
1040-09-8/19.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил, с които са отхвърлени
възраженията й, с които е отказано изплащане на парично обезщетение за
майчинство по болничен лист Е 20198721229 за периода 27.02.2020 г. до
11.04.2020 г. вкл.; по болничен лист Е20200746454 за периода 10.04.2020 г. до
21.05.2020 г. вкл.; по болничен лист Е20198746022 за периода 22.05.2020 г. до
10.07.2020 г. вкл. и по заявление – декларация с начална дата 11.07.2020 г., по
жалба с вх. № 1040-09-8/12.04.2021 г.; жалба с вх. № 1040-09-7/12.04.2021 г.;
жалба с вх. № 1040-09-6/12.04.2021 г. и жалба с вх. № 1040-09-05/12.04.2021 г.,
от г-жа Д. против съответно Разпореждане № О-09-999-00-**********/01.02.2021
г.; Разпореждане № О-09-999-00-**********/01.02.2021 г.; Разпореждане №
О-09-00-**********/01.02.2021 г. и Разпореждане № О-09-000-00-01445477/02.02.2021
г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО в ТП на НОИ
гр. Кюстендил, с което е отказано изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради бременност и раждане по чл. 50 от КСО по заявление –
декларация с начална дата 11.07.2020 г. и е отказано парично обезщетение за
майчинство по болнични листове за периодите 22.05.2020 г. – 10.07.2020
г.;10.04.2020 г. – 21.05.2020 г. и 27.02.2020 г. – 11.04.2020 г. Иска се отмяна
на обжалваните административни актове, като незаконосъобразни, непревилни и
необосновани. Твърди се несъответствие на акта с материалния закон, като
жалбоподателката сочи, че за нея са налице всички основания за получаване на
обезщетение за майчинство.Развива доводи в тази насока, като иска преписките да
бъдат върнати на ТП на НОИ – Кюстендил за ново произнасяне, при което да й
бъдат изплатени исканите обезщетения за майчинство.
Ответникът по
жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Кюстендил, чрез повереника си юк. А,оспорва
жалбата в с.з. от 28.09.2021 г. Моли решенията на Директора на ТП на НОИ
гр.Кюстендил да бъдат потвърдени,като се отхвърли жалбата срещу тях.
По делото е
разпитан и свидетеля С.К.Д. – управител на „СИС – Г“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление в гр. Кюстендил.
Административен
съд – Кюстендил, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателката С.Е.Д.
е назначена „СИС – Г“ ЕООД Кюстендил по трудов договор, съгласно който е
постъпила на работа на 21.01.2020 г. За жалбоподателката са подадени данни за
изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане по болнични листове с
начало 27.02.2020 г.; подадено уведомление по чл. 62 ал. 5 от КТ за сключения
трудов договор от 21.01.2020 г., както и данни в регистъра на осигурените лица
за начало на осигуряването от 22.01.2020 г.
По постъпил сигнал
от сектор „КП“ при ТП на НОИ – Кюстендил № 1043-09-106/20.03.2020 г. е изискана
проверка в осигурителя „СИС – Г“ ЕООД, гр. Кюстендил, във връзка с постъпило в
ТП на НОИ – Кюстендил Удостоверение – Приложение № 9 към чл. 8 ал. 1 от НПОПДОО
към болничен лист № Е20198721229, издаден на С.Д.. Определен е период на
временна неработоспособност за „бремемност“ за 45 календарни дни – от
27.02.2020 г. до 11.04.2020 г./вкл./. В подадените от осигурителя данни по чл.
5 ал. 4 т. 1 от КСО за м. януари 2020 г. са отразени 8 дни като отработени или
други данни с осигурителни вноски и ден, от който е възникнало осигуряването –
22.01.2020 г.
В хода на
проверката са изискани и представени трудово – правни и разплащателни документи
– лично трудово досие, разчетно – платежни ведомости за месеците януари, февруари
и март 2020 г., протоколи за подадените в ТД на НАП данни с Декларация обр. № 1
и Декларация обр. № 6 за трите месеца, болничен лист № Е20198721229, екземпляр
от придружително писмо и справка за представянето му в ТП на НОИ – Кюстендил,
служебна бележка № 014/21.01.2020 г. за проведен начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа, декларации за запознатост, за запознаване с
правилата за безопасност на труда и за съхраняване и обработване на лични
данни, обяснение вх. № 1043-09-106/21.04.2020 г. от С.Д. – управител на „СИС –
Г“ ЕООД гр. Кюстендил. Проверката е приключила с Констативен протокол №
КП-5-09-00747779/21.04.2020 г., в който са описани всички факти и документи.
Съгласно чл. 48а
от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично
обезщетение за бременост и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12
месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Правото на парично
обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане възниква
за лицата, които към момента на настъпване на временната неработоспособност са
осигурени за риска 4общо заболяване и майчинство4 по смисъла на КСО. Не става
въпрос да имат непрекъснат 12 – месечен осигуретилен стаж, а да са в трудово
правотношение към момента на настъпване на временната нетрудоспособност.
Административният
орган е приел, че във връзка с изложеното в Констативния протокол,не са налице
налични данни и документи доказващи необходимостта от наемането на г-жа Д. в
цитираното дружество, както и че действително е упражнявала трудова дейност.
Към началото на разрешения отпуск – 27.02.2020 г., същата не е била „осигурено
лице“ по смисъла на чл. 10 ал. 1 от КСО и § 1 ал. 1 т. 3 от Допълнителните
разпоредби на КСО. „Осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и възниква от
деня, в който лицата започнат да упражняват тази трудова дейност. Възникването
на основанието за задължително осигуряване по чл. 4 ал. 1 т. 1 от КСО и
правото на парично обезщетение от ДОО е действителното полагане на труд, с
което да бъде изпълнен състава на цитираните разпоредби.
Административният
орган е приел, че не са налични данни и документи, от които да се направи
извод, че г-жа Д. действително е упражнявала трудова дейност. Приел е, че към
началото на разрешения отпуск – 27.02.2020 г. жалбоподателката не е притежавала
качеството „осигурено лице“.
Във връзка с
водените административни производство, първоначално е спряно изплащането на парично
обезщетение за бременност и ираждане по чл. 50 от КСО по заявление – декларация
с начална дата 11.07.2020 г. с Разпореждане № Д-09-000-00-01410692/21.08.2020
г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО в ТП на НОИ – Кюстендил.
Същото е възобновено с Разпореждане № М-09-000-00-01410692/02.02.2021 г. и са
постановени обжалваните разпореждания /подробно описани/, с които е отказано
изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност, поради
бременност и раждане по чл. 50 от КСО по заявление – декларация с начална дата
11.07.2020 г., както и отказ за изплащане на парично обезщетение за майчинство
за съответно представените болнични листове,подробно описани, за периодите:
27.02.2020 г. до 10.04.2020 г.; 11.04.2020 г. до 21.05.2020 г. и 22.05.2020 г.
до 10.07.2020 г. вкл., посочени по – горе.
Разпорежданията са
били обжалвани по административен ред с подадени жалби от 19.02.2021 г. пред
Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил и са потвърдени от него с оспорените и
цитирани по - горе решения от 19.03.2021 г.
В
административната преписка са приложени заверени копия на окомплектована преписка
по жалбата на С.Е.Д..
Жалбоподателката е
субект на правото на съдебно оспорване, упражнила е правото си надлежно, жалбите
са постъпили в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл са допустими.
Образувани са адм. дела № 135; 136 и 137 от 2021 г. по описа на АС – Кюстендил,
които са били съединени към адм. дело № 133/2021 г. по описа на съда, като
първоначално образувано такова по идентични жалби.
Оспорените
административни актове са засегнати от посочените в жалбите пороци по чл. 146
т. 4 от АПК, което е основание за отмяната им.
Разпореждането и
решението на Директора на ТП на НОИ – Кюстендил са издадени при несъобразяване
с материалния закон и целта на закона.
Както бе посочено
и по – горе, според § 1 ал. 1 т. 3 от ДР на КСО по смисъла на част първа от
кодекса „Осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
което подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски, като осигуряването на лицето, което е
започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9
ал. 2 т. 1-3 и 5. От своя страна нормата на чл. 10 ал. 1 от КСО регламентира,
че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 от КСО и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. С нормата на чл. 48а от КСО са определени правоимащите
осигурени лица, като това са осигурените лица за общо заболяване и майчинство,
ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. В чл. 50 ал.
1 от КСО е предвидено, че осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане
за срок 410 календрани дни, от които 45 дни преди раждането. От съдържанието на
цитираните разпоредби се налага извода, че за да възникне правото на конкретно
парично обезщетение,е необходимо лицето да е осигурено за риска общо заболяване
и майчинство към момента на настъпване на събитието и да има най – малко 12
месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск.
Върховният
административен съд многократно се е произнасял в смисъл, че от съдържанието на
цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които
трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено,е да извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО.Наличието
на валидно сключено и непрекратено трудово правотношение не е достатъчно, за да
възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на
обезщетение. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение.
Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на
осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата
разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е
лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно лицето да има сключен
договор, но следва да има валидно трудово правоотношение, т.е да осъществява
трудова дейност въз основа на това правотношение, за поне един ден. Изключение
от това правило са регламентираните в изречение второ на т. 3 от § 1 т. 1 от ДР
на КСО случаи по чл. 9 ал. 2 т. 1-3 от КСО, т.е. случаите на разрешен отпуск,
при които лицето не осъществява трудова дейност, но времето на отпуска се
зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски.
В случая,настоящият
състав на съда приема, че за г-жа Д. са налице основанията за отпускане на
парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане
по чл. 50 от КСО, съответно парични обезщетения за майчинство по представените
болнични листове за съответните периоди, посочени в решенията.
От представените
по делото писмени доказателства: трудов договор № 014 от 21.02.2020 г.,
присъствена форма за месеците януари, февруари и март 2020 г., справка за
уведомление по чл. 62 ал. 5 от КТ ОТ 21.01.2020 г., декларация от С.Д. от
21.01.2020 г., служебна бележка от 21.01.2020 г., електронен обмен на социално
осигурителна информация между България и ЕС по подадено заявление от С.Д. /лист
26-27 по делото/, както и свидетелските показания на управителя на осигурителя
„СИС-Г“ ЕООД – С.Д., се налага изводът, че г-жа Д. е упражнявала трудова
дейност в цитираното дружество за периода 22.01.2020 г. до 27.02.2020 г.
Неоснователни се явяват твърденията на административнияН орган, че
работодателят/осигурителят е длъжен да дава обяснения и да доказва защо е
назначил даден работник на определена длъжност. Това е негово суверенно право,
което не е ограничено от никакъв закон. Не става ясно откъде се извежда
изводът, че г-жа Д. не е упражнявала действителна трудова дейност за посочения
период. Презумцията за това не се доказва по делото. За периода от 22.01.2020
г. до 27.02.2020 г. са налице безспорни писмени и устни доказателства, че г-жа Д.
е изпълнявала служебните си задължения за длъжността „отчетник“. Дължимите
данъчни и осигурителни вноски за служителката са платени към държавния бюджет,
съгласно действащите данъчни, осигурителни и трудови законови изисквания в Р.
България. За противното не се представят безспорни доказателства,а единствено
съмнения за това. Не се оспорват представените писмени и устни доказателства, а
единствено се прави предположение, че г-жа Д. не е полагала труд.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че са налице законовите предпоставки за отпускане
на исканите парични обезщетения за бременост и раждане по чл. 50 ал. 1 от КСО,
както и изплащане на парично обезщетение за майчинство по представените
болнични листове за посочените периоди.
Оставяйки
без уважение жалбата на Стефания Е.Д. против Разпореждане №
О-09-000-00-01445477/02.02.2021 г.; Разпореждане № О-09-999-00-**********/01.02.2021
г.; Разпореждане № О-09-999-00-********** и Разпореждане №
О-09-999-00-**********, Ръководителят по изплащането на обезщетенията и
помощите от ДОО в ТП на НОИ – Кюстендил, е постановило акт несъобразен с доказателствата
по делото. Неправилно е приложил материалния закон и Директора на ТП на НОИ гр.
Кюстендил в оспорените Решение № 1040-09-5/19.03.2021 г.; Решение №
1040-09-8/19.03.2021 г.; Решение № 1040-09-6/19.03.2021 г. и Решение №
1040-09-7/19.03.2021 г., отхвърляйки оспорването на г-жа Д. срещу разпорежданията.
При проверката по
чл. 168 от АПК не се установиха други отменителни основания по чл. 146 от АПК.
Процесните решения
и контролираните с тях разпореждания са постановени от компетентни органи по
чл. 117 ал. 1 т. 2 б. “б” и чл. 98 ал. 1 от КСО. Административният акт
притежава необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. В
производството по издаване на акта не е допуснато съществено нарушение на
административно - производствените правила.
Обжалваните решения
съответстват на целта на закона, тъй като са израз на упражнено правомощие при
оспорване по административен ред на съответния административен акт, при
условията на обвързана компетентност.
Гореизложеното
мотивира настоящият състав на съда да уважи жалбата срещу решенията на
Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил и потвърдените с тях разпореждания.
Воден от горното и
на основание чл. 172 ал. 2 във вр. с чл. 173 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен
съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1040-09-5/19.03.2021 г. на За Директор на ТП на НОИ гр. Кюстендил
/съгласно Заповед № 165/06.02.2014 г./ и потвърденото с него разпореждане №
О-09-000-00-01445477/02.02.2021 г. на длъжностното лице по изплащането на
обезщетенията и помощите от ДОО в ТП на НОИ – Кюстендил; Решение №
1040-09-8/19.03.2021 г. на За Директор на ТП на НОИ гр. Кюстендил и
потвърденото с него Разпореждане № О-09-999-00-**********/01.02.2021 г. на длъжностното
лице по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО в ТП на НОИ – Кюстендил;
Решение № 1040-09-6/19.03.2021 г. на За Директор на ТП на НОИ гр. Кюстендил и
потвърденото с него разпореждане № О-09-999-00-**********/01.02.2021 г. на
длъжностното лице по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО в ТП на НОИ
– Кюстендил и Решение № 1040-09-7/19.03.2021 г. на За Директор на ТП на НОИ –
Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № О-09-999-00-**********/01.02.2021
г. на длъжностното лице по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО в ТП
на НОИ - Кюстендил, с което са оставени без уважение жалбите на С.Е.Д., ЕГН **********,***
и съдебен адрес:***, чрез адв. Й.Т..
ИЗПРАЩА преписките
на органа по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО в ТП на НОИ –
Кюстендил за ново разглеждане, с указание за отпускане на парично обезщетение
за временна неработоспособност, поради бременност и раждане по чл. 50 от КСО по
заявление – декларация с начална дата 11.07.2020 г. и изплащане на парично
обезщетение за майчинство по представените болнични листове за периодите:
27.02.2020 г. до 10.04.2020 г.; 11.04.2020 г. до 21.05.2020 г. и 22.05. до
10.07.2020 г. вкл., като се съобрази със задължителните указания, съдържащи се
в настоящето решение на съда.
Решението може да се обжалва в 14 – дневен срок от съобщаването му
пред Върховния административен съд на Р. България.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: