Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 18.12.2019година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на дванадесет
и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 187 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Осъдителни искове с правно осн. чл.45 ЗЗД.
Производството е образувано по
искова молба на ищеца М.Ш.А., ЕГН: ********** ***, чрез пълномощника адв. С.псъс
съдебен адрес ***, против М.Х.Т., ЕГН ********** ***.
Предявен и са ОСОИ по
чл.45 от ЗЗД - за осъждане на ответника
да заплати сумата от 2000 лв. - неимуществени
вреди -болки и страдания в резултат на
причинени травматични увреждания, както и сумата от 3000 лв. - имуществени
вреди, представляващи сбор от стойност на каруца и кон, в това число 2400лв. за
каруца и 600лв. за кон, настъпили в резултата на настъпило ПТП на 15.09.2018г.,
причинено от ответника.
В исковата молба се твърди, че ищецът М.Ш.А.
*** и е собственик е на кон и на каруца. На 15.07.2018 г. около 19.30 часа той
пътувал с каруцата си по пътя между гр. Сърница и м. „Крушата" (път III -
843, км 48 + 900). В каруцата бил и синът му Ш.М.А.. Зад него по пътя се е
движел лек автомобил, управляван от М.Х.Т.. Той се движел с несъобразена
скорост и при ляв завой предприел маневра изпреварване. В този момент загубил
контрол над управлявания от него автомобил и блъснал каруцата, в която били М.Ш.А.
и Ш.М.А.. В резултат на удара на М.Ш.А. били причинени мозъчно сътресение,
повърхностна травма на главата, травма в зоната на 7 - 9 ребро, травма на левия
долен крайник и др. Веднага постъпил на лечение в „МБАЛ - Велинград" ЕООД
гр. Велинград и бил изписан на 19.07.2018 г. По време на лечението ищецът
търпял сериозни болки и страдания от причинените му увреждания. След напускане
на болницата той продължил лечението като продължавал да изпитва, а и сега
изпитва болки в областта на 7 - 9 ребро и в лява колянна става.
Твърди също, че в
резултат на пътнотранспортното произшествие каруцата била унищожена, а конят
починал на следващия ден - 16.07.2018 г. Стойността на каруцата била 2400 лв.,
а стойността на коня - 600 лв.
Настоява се на това, че
ответникът М.Х.Т. с деянието си причинил на ищеца болки и страдания,
представляващи неимуществени вреди. Размерът на тези вреди той определя на 2000
лв. Освен това ответникът причинил на ищеца и имуществени вреди, представляващи
равностойността на унищожената каруца - 2400 лв. и на убития кон - 600 лв.
Въз основа на така
очертаната обстановка се иска да се
постанови Решение, с което да осъди ответникът
да заплати на ищеца причинени неимуществени вреди в размер на 2000 лв. и
имуществени вреди в размер на общо 3000 лв., в това число: 2400 лв. –
стойността на каруцата и 600 лв. стойността на коня, настъпили в резултата на
настъпило ПТП на 15.09.2018г., причинено от ответника.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника М.Х.Т., чрез адв. Велеслав А., в който намира искът за допустим
и частично основателен.
Относно фактите по
делото: Отговаряло на истината и било безспорно, че на 15.07.2018 г., около
19.30 часа, ответникът е настигнал с личния си автомобил ищеца М.Ш.А., който
пътувал с каруца по пътя между гр. Сърница и м. „Крушата". При опита да ги
изпревари се е опитал да избегне дупка на пътя, слънцето го заслепило и поради
това ударил странично каруцата.
Оспорва размера на
претендираните имуществените и неимуществени вреди. В тази връзка твърди, че
след удара е попитал ищеца дали е добре, а той му отговорил, че е добре и че
няма нужда от помощ. Претендираните 2000 лв. неимуществени вреди намира за
прекалено високи, като смята те да са 500 лв.
Размера на претендираните
имуществените вреди също бил прекалено висок, Ответникът намира, че 600 лв. за
коня и 240 лв. за каруцата са реално претърпените имуществени вреди.
По тези съображения
оспорва иска и иска отхвърлянето му. Претендира и разноски.
Тъй като ответникът има
сключен договор - застрахователна полица № BG28/117002940581 „ Гражданска
отговорност" със Застрахователна компания Олимпик - клон България , със
седалище и адрес на управление: област София (столица), община Столична, гр.
София 1404, район р-н Триадица, Гоце Делчев No 142-142А представлявано от П.Т.Е.,
Моли, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК и чл. 224, ал. 2 от КЗ, същото да бъде
конституирано като трето ответно лице - помагач, срещу което да може да предяви
ОБРАТЕН ИСК на основание чл. 219, ал. 3 от ГПК при условията на алтернативност.
В случай, че бъде уважен искът на ищцата, то ще възникне задължение за
застрахователя да заплати присъденото от съда обезщетение за претендираните
неимуществени вреди.
По делото е конституиран
ЗК „ОЛИМПИК-КЛОН БЪЛГАРИЯ“, със седалище и адрес на управление град София, р-н Триадица, ул.“Гоце Делчев“
№142-142а, като трето лице помагач на страната на ответника М.Х.Т..
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
трето лице помагач на ответника -ЗК „ОЛИМПИК-КЛОН БЪЛГАРИЯ“ АД. В него оспорва
предявените искове за имуществени и неимуществени вреди по основание и по
размер, по следните съображения: На първо място ищецът не бил доказал
възникването на отговорността на ответника и своето право за получаване на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от процесното пътнотранспортно
произшествие от 15.07.2018г. Не били доказани елементите за осъществяване на
фактическия състав, противоправното и виновно поведение на водача на лек
автомобил марка „Мерцедес”, с ДК № РА 9922 ВВ - М.Х.Т. в процесното
пътнотранспортно произшествие, правопораждащи деликтната му отговорност, а от
тук и отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите.
Оспорва твърденията
изложени във връзка с механизма на процесното ПТП. Липсвали данни за наличие на
причинно - следствена връзка между поведението на водача на лек автомобил марка
„Мерцедес”, с ДК № РА 9922 ВВ и твърдения от ищеца в исковата молба вредоносен
резултат. В представените с исковата молба документи нямало безспорни данни
водачът да не е съобразил своето поведение с правилата за движение по
пътищата.
В тази връзка твърди, че
вина за настъпване на ПТП от 15.07.2018 г. има водачът на пътно превозно
средство със животинска тяга - М.Ш.А.. който не е съобразил поведението си с
движещия се лек автомобил марка „Мерцедес'’, с ДК № РА 9922 ВВ и не е предприел
нужните действия за избягване на ПТП с него. Вземайки предвид това била налице
вина на водача на пътното превозно средство с животинска тяга - М.Ш.А. за
настъпване на пътнотранспортното произшествие. При предприемане на нужните
обезопасителни мерки от страна на ищеца, нямало да настъпи твърдения вредоносен
резултат. В тази връзка пострадалото лице било допринесло за настъпване на ПТП
и за настъпването на вредоносния резултат. М.Ш.А. бил управлявал пътното
превозно средство в нарушение на разпоредбите на Закона за движението по
пътищата, а именно: не е управлявал пътното превозно средство възможно
най-близо до дясна граница на платното за движение, не се е движил
съобразявайки и реагирайки спрямо движението на пътни превозни средства по
платното за движение. Твърди, че пътното превозно средство управлявано от
ищеца, непосредствено преди настъпване на ПТП се е намирало в средата на
платното за движение. Ищецът е управлявал пътното превозно средство с извън
габаритен товар /бали със сено/, като по този начин е заемал значителна част от
платното за движение, препятствайки нормалното движение и разминаване на
останалите участници в движението. Пострадалият е управлявал пътното превозно
средство в нарушение на разпоредбата на чл. 18, ал.1 „Водачът на бавно движещо
се пътно превозно средство задължително се движи в най-дясната пътна
лента....“; чл. 22, ал. 1 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство не трябва
да се движи без основателна причина с твърде ниска скорост, когато по този
начин пречи на движението на другите пътни превозни средства“ и чл.5, ал.1 от ЗДвП, „Всеки участник в движението по пътищата: т. 1. с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. По този
начин е поставил себе си и останалите участници в движението в опасност.
Освен това ищецът, в
качеството на водач на пътно превозно средство с животинска тяга е нарушил и
разпоредбите на чл. 106, ал. 1 (Предишен текст на чл. 106 - ДВ, бр. 101 от 2016
г., в сила от 21.01.2017 г.) „Водачите на пътни превозни средства с животинска
тяга, на животни или на стада трябва непрекъснато да направляват животните,
така че да не създават пречки и опасности за движението, и да не ги оставят без
надзор в обхвата на пътя “ и чл. 71, ал. 1 „ Всяко пътно превозно средство с
животинска тяга трябва да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два
червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при намалена
видимост - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима
светлина; ал. 2 (Нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) „През
тъмната част на денонощието водачите на пътни превозни средства с животинска
тяга носят светлоотразителни жилетки.“.
Според представеното от
ищеца постановление за прекратяване на досъдебно производство №483/2018 г. по
описа на РУ - Велинград, пр.пр. вх. №1035/2018 на РП-Велинград, каруцата
управлявана от ищеца е била натоварена с бали със сено, като ищецът и синът му Ш.А.
са се возели най - отгоре върху балите, а в резултат на удара са били
изхвърлени на пътя. С това свое поведение ищецът бил поставил себе си в
опасност. При спазването на горепосчените правила на Закона за движението по
пътищата и взимане на нужните обезопасителни мерки от страна на пострадалото
лице нямало да настъпи твърдения вредоносен резултат.
Настоява се на това, че
при преценката на това дали пострадалото лице е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат следвало да се отчете дали е налице причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина
(така т. 7 от Постановление№ 17 от 18.11.1963 г. на Пленум на ВС). Налице бил
принос за настъпване на вредоносния резултат винаги, когато с поведението си
пострадалият е спомогнал за собственото си увреждане, респективно за
увеличаване размера на вредата. Дали поведението на пострадалия е рисково и
дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки
конкретен случай. Поведение, при което се поема или се игнорира неоправдано
един предвидим и реално очакван риск съставлява обективен принос, който е
противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от
реализираното пътно - транспортно произшествие (така т. 7 от Тълкувателно
решение № 1/23.12.2015 по ТД №1/2014 г.).
С оглед на изложеното
можело да се направи обосновано заключение, че М.Ш.А. не е спазил нормативно определени
задължения и това е довело до телесните увреждания, претърпени от лицето.
Вземайки предвид всички тези обстоятелства твърди, че вина за настъпване на
вредоносния резултат има М.Ш.А.. Евентуално прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на М.Ш.А. над 50 %.
Оспорва всички твърдения
по отношение вида, медико - биологичния характер и степента на уврежданията,
твърденията, свързани с характеристиките и продължителността на оздравителния
период. Няма данни по делото твърдените от ищеца вреди да са в причинно -
следствена връзка с ПТП. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че от
претърпените увреждания изпитва негативни последици. Представените от ищеца
медицински документи били с разлика в издаването от пет месеца, като в
представения амбулаторен лист били посочени нови увреди, за които нямало данни
непосредствено след настъпване на ПТП. Във въпросния документ не била поставена
окончателна диагноза, а е посочено само МКБ, което няма характера на такава.
Относно размера на
претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, счита същото за
прекомерно завишено с оглед твърдените телесни увреждания на М.Ш.А. и принципа
на справедливостта, заложен в чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна практика и
неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие за
ищеца.
Оспорва претендираното от
ищеца обезщетение за имуществени вреди по основание и по размер. Счита, че
твърдените от ищеца имуществени вреди не са в причинно - следствена връзка с
ПТП от 15.07.2018г. Твърди, че размера претендиран от ищеца е прекомерно
завишен и не представлява действителната стойност на претендираните вреди, като
сумите значително надвишават средната пазарна цена за закупуване на същите вещи,
със същия период на експлоатация, с оглед цените на българския пазар към датата
на събитието. Освен това ищецът не представял и доказателства за собственост
върху претендираните каруца и кон и нямало данни за периода им на експлоатация.
Евентуално твърди, че определеното обезщетение за имуществени вреди следвало да
се редуцира пропорционално на размера на приноса на пострадалото лице за
настъпване на вредоносния резултат.
В о.с.з. ищецът лично и чрез пълномощника си адв.П. е изменил
иса си за имуществени вреди, като съобразно допуснато изменение претендира 2500лв. вреди от смърт на кон и 350лв. вреди
от унищожаване на каруца. Подържа исковете и иска уважаване на същите.
В о.с.з. ответникът лично
и чрез пълномощника си адв.А., оспорва исковете, поддържа възраженията си и
иска отхвърлянето им с подробни съображения в писмена защита.
В о.с.з. трето лице
помагач на ответника, редовно уведумен, не изпраща представител.
Съдът, като разгледа събраните по делото
доказателства, представени от ищеца, заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните по делото, че на 15.07.2018г.,
около 19.30 часа по пътя между гр.Сърница и м.„Крушата" (път III - 843, км
48 + 900) по посока гр.Сърница е станало пътно транспортно произшествие между
каруца в която е бил ищца М.Ш.А. и движещия се в същата посока лек автомобил
марка „Мерцедес'’, с ДК № РА 9922 ВВ , управляван от ответника М.Х.Т. ***. В
каруцата са били ищеца и сина му Ш.М.А.. При изпреварване на каруцата от страна
на водача на лекият автомобил същият ударил движещата се каруца и возещите в
него са паднали на земята. Това се установява и от приложеното досъдебно
производство № ЗМ 483/2018 г. по описа на РУ –Велинград и пр.пр.№ 1035/2018г.
на РП-Велинград, като същото е било прекратено с Пр.Постановление от 14.01.2019г.
на осн. чл.24, ал.1, т.1 НПК- поради несъставомерност на деянието.
Видно от находящия се в досъдебно производство №
ЗМ 483/2018 г. по описа на РУ –Велинград - Протокол за оглед на
местопроизшествие от 16.07.2018г., изготвен по повод процесното ПТП от Венко
Димитров–разследващ полицай в РУ-МВР. Протоколът като съставен от компетентен
полицейски орган в кръга на законовите му правомощия, след извършено посещение
на място, и съобразно предвидените в закона ред и форма, съставлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на
ПТП. Затова и доколкото страните не са оспорили авторството на протокола,
обективираните в него изявления на полицейския служител следва да се кредитират
по отношение на удостоверените дата и място на инцидента, състояние на пътя,
посока на движение и разположение на превозните средства на пътното платно към
момента на произшествието, конкретна област на съприкосновение при сблъсъка
помежду им, причинени видими щети. Като отчита този характер на документа,
настоящият съдебен състав приема за установено от отразените в същия данни, че на
15.07.2018 г., около 19.30 часа по пътя между гр.Сърница и м.„Крушата"
(път III - 843, км 48 + 900) по посока гр.Сърница е настъпило ПТП с участието
на л.а. „Мерцедес'’,
с ДК № РА 9922 ВВ , управляван от ответника М.Х.Т. и ППС, теглено от животинска тяга /каруца с
кон/. Съобразно удостовереното в протокола, местопроизшествието е прав сух
участък от пътя, където пътното платно е двупосочно, с по една лента във всяка
посока, без видима маркировка, като от двете страни на платното има мантинела и
затревен банкет. В протокола подробно са обозначени разположението след ПТП на
автомобила и каруцата, от която е посочено да е останала само ходовата част,
описани са откритите на място находки, както и е приложен снимков материал на
местопроизшествието и на установените щети по двете превозни средства.
Не се спори да е налице сключена застраховка
"Гражданската отговорност" относно л.а. „Мерцедес'’, с ДК № РА 9922
ВВ, собственост на ответника М.Х.Т., а и от представената ЗП № 28/117002940581
от 06.11.2017г. е видно да е налице договор за застраховка със ЗК „ОЛИМПИК-клон
България“ АД със срок 06.11.2018 г.
По делото е прието заключение на съдебна
автотехническа експертиза на в.л.В.М., което съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвено при съобразяване данните от протокола за оглед, както и
неоспорено от страните. От констатациите на вещото лице се установява, че
непосредствено преди реализиране на ПТП лекият автомобил се е движил на път III
– 843 /Доспат-Сърница/ в посока гр.Сърница, който с ширина 6,30м. Движел се е в дясната лента за движение, а
каруцата се е движила пред автомобила в същата лента за движение на пътното
платно на разстояние около 0,40м. от мантинелата. Пътя бил без хоризонтална
маркировка, а нямало и вертикална такава в този участък. По време на ПТП-то е
било светло и нямало ограничение на видимостта. Водачът на автомобила, като
влязъл на правата след завой, започнал да заобикаля дупка на пътя като
предприел отклонение в дясно, която слънцето му попречило да види по-рано. В
този момент видял и каруцата, но не успял да спре. След което е последвал удар
между превозните средства, настъпил изцяло в лентата за движение на автомобила
и каруцата, представляваща дясна лента на пътя. Преди произшествието
автомобилът се е движил в средата на лентата за движение на около 1,6м. от
мантинелата. Вещото лице посочва, че при тези данни от техническа гледна
точка ударът с каруцата е бил предотвратим за водача на лекия автомобил, при
условие, че е съобразил ограничението на видимостта му от слънчевите лъчи и е
снижил скоростта на автомобила до степен да може да спре в рамките на
обозримата част от пътното платно.Пак от техническа гладна точка водачът на
каруцата не можел да избегне или спомогне за предотвратяване на удара, тъй като
удара е настъпил зад гърба му и в задната част на каруцата. Водачът на каруцата
не е предприел никакви действия за избягване на удара, тъй като не можел да
възприеме опасното развитие на пътната обстановка зад него. Вещото лице
посочва, че няма данни каруцата да е била оборудвана с два били или жълти
светло отразителя отпред и две червени светло отразителя отзад. А ако е имало
нарушение на тези изисквания, до колкото произшествието е станало в светлата
част на деня, от техническа гледна точка евентуалната им липса няма пряка
причинно-следствена връзка с инцидента. Посочва също, че тъй като каруцата се е
движила най-близо до дясната граница на платното за движение, то произшествието
е възникнало без връзка с тази й позиция. Скоростта на автомобила марка „Мерцедес'’
към момента на настъпване на ПТП-то е била 70-80 км/ч. При което опасната зона
за спиране е била 55-67 метра. Шофьорът Туджай на автомобила марка „Мерцедес'’
е имал техническа възможност да избегне удара, респективно настъпването на
ПТП-то, ако своевременно е предприел снижение на скоростта или аварийно спиране с оглед на видимата част
от пътя пред себе си.
От приетите по делото СОцЕ - основно и
допълнителни заключения, изготвени от в.л.Шекирова се установява, че средната
пазарна стойност на увредената каруца към датата на ПТП според експертното
заключение възлиза на 350 лв., а средната пазарна стойност на кон, в случай той
да е обикновен впрегатен е 650лв., като ако коня е тежкотоварен /тежковоз/, то
неговата стойност е 2500лв.
От приетото заключение на съдебно-медицинска
експертиза изготвено от в.л. д-р М., което следва да се цени като изготвено от
експерт в съответната област на медицината въз основа на представената по
делото относима медицинска документация, се установява, че в резултат от
процесното ПТП от ищеца са претърпени различни по вид травматични увреждания,
като е получил: Контузия на главата с охлузване в лявата и слепоочна област,
контузия с хематом в дясната гръдна област, хематом в дясна и средна седалищна
област. След ПТП-то ищеца е постъпил на лечение в Хирургично отделение на МБАЛ
Велинград ЕООД. При постъпването се
оплаквал от болки в главата, дясна трапецовидна област, средна и дясна
седалищна област Там е пролежал до 19.07.2018 г, където е бил наблюдаван,
изследван и консервативно лекува по повод на контузията на главата и тялото.
След изписването по повод на болки в лява колянна
става бил прегледан от ортопед- травматолог, като в Амбулаторен лист № 002140
от 14.12.2018 г., издаден от д-р И.Г. е установил, че лявата колянна става с
предномедиална нестабилност, медиалния менискус се блокира и спонтанно
разблокира при тестване, като прищракването е в предната част на корпус
менисци/проба на Мак Мъри/+/. Назначени са рентгенови изследвания на дясна
гръдна половина и лява колянна става, в които не личат травматични увреждания
на костите.
Вещото лице сочи, че писаните травматични
увреждания добре отговарят да са получени, както е видно от материалите по
делото, а именно при настъпилото ПТП, довело до падане на пострадалия от
каруцата. Уврежданията в областта на главата имат оздравителен период от около
7-8 дни. Контузията на дясната гръдна половина, проявена с наличие на голям
хематом, без доказана фрактура на ребра и наличие на вътрегръдни увреждания при
обичаен ход на оздравителния процес завършва с оздравяване за около 20-25 дни. Хематомът
на дясната седалищна област оздравява за около 15-20 дни.
В заключението по СМЕ се сочи също, че по време
на болничния престой не са описани увреждания и не са записани оплаквания на
пациента от болки в лявата колянна става. Контузията на лявата колянна става с
вътреставни увреждания би се проявила с хемартроза, оток и невъзможност за
движения още в следващите часове и дни след травмата и не можела да се игнорира
от пациента и медицинския персонал. Това би довело до търсене на консултация с
ортопед и екзактна диагностика с ЯМР. В конкретния случай трудно може да се потвърди
наличие на причинно-следствена връзка между описаните от д-р Г. симптоми и
претърпяното ПТП месеци преди това. Според разясненията дадени от вещото лице в
съдебно заседание увреждането на менискус на коляно може да е в резултат като
на травма, така и да е с дегенеративен характер. В смисъл, че не задължително
да е в резултат на травматично увреждане, а и такова може да се случи в бита и
при нормална рутинна дейност. Така или иначе не описано такова увреждане в
медицинската документация и не е обсъждано, а ако бе получено при ПТП-то, то
симтомите е щяло да се проявят веднага.
От експертното заключение по СМЕ за ищеца М.А. се
установява да е получил вследствие на процесното ПТП следните травматичини
увреждания: Контузия на главата с охлузване в лявата и слепоочна област,
контузия с хематом в дясната гръдна област, хематом в дясна и средна седалищна
област. Не се установява след инцидента и престоя в болницата на ищеца да е
провеждано лечение на последствия от причинените му увреждания, като
понастоящем е в добро състояние. Следва да се отбележи, че същите по вид
травматични увреждания са описани и в СМЕ назначена в досъдебното производство,
изготвена от д-р Б.П. на 29.08.2018г. В нея липсват данни за увреждане на лявата
колянна става на ищеца А., като последица от ПТП-то.
От показанията на св. Ш. А. – съпруга на ищеца,
се установява, че катастрофата е станала миналото лято юни месец в град
Сърница, когато съпруга и синът й пътували в
натоварена със сено каруцата . През това време свидетелката била на
ливадата и ги чакала там, а те й се обадили и й казали какво е станало.
Пътували са с каруцата, а колата карала с бясна скорост и от зад ги е ударила,
като хвърлил каруцата от страна на мантинелата, като от
удара излетели от каруцата съпругът й и синът
им. Така й казали. Съпруга й бил в тежко състояние след катастрофата и поради
това бил една седмица в болницата.
Кракът му бил наранен, коляното, нещо на капачката и две спукани ребра.
Лекували го с лекарства и мазила. Коляното му било наранено в капачката точно при свивката и ребра имал спукани от
ляво. Прибрал се от болницата, но
продължили с лечението с мазила и лекарствата, които му изписвал доктора. Мажел
си коляното. За ребрата пиел само хапчета, с които се опитвали да лекуват
спуканите ребра. Замятал крака от силната болка, защото много го боляло. Това
продължило два- три месеца, по точно три месеца продължило. По някога болката намалявала, но и сега го
боляло не е било напълно оздравяло коляното му. Свидетелката твърди, че каруцата им е от желязо, три метра и половина дълга -
голяма каруца и само където се сядало там имало
дъски. На нея товарели и след
това те сядали отгоре на сеното. От пред се
оставяло място където да сядат. Два реда бали имало наредени,което било
на височина от над метър от каруцата на горе. Сочи, че тях така превозвали
балите за в къщи. След катастрофата каруцата
за нищо не ставала. Желязна била, но е счупена- там където бил впрегнат
коня всичко било счупено, цялата каруца
била разглобена на части и нищо не ставало от нея. Към момента каруцата било в дома им. Каруцата
я взели когато си купили кон през 2014 година. Направили каруцата със собствени
средства. За направа на каруцата похарчили около 300 лева. Коня починал на
следващия ден, тъй като краката му били счупени от удара, а имал и показали се ребра. Този кон го били купили за 2800 лева от град
София през 2014 година. Коня бил здрав на
6 год. към момента на катастрофата. Шест години
коня беше при тях. Конят бил тежкотоварен - едър голям кон и с него работили в гората. Документ за покупката
на коня нямало, но той бил регистриран.
От показанията на св. К.А. – брат на ищеца се
установява следното: Разбрал за ПТП от
хора, които му казали. Знаел коня на брат си.
Това бил голям кон, който се водел тежковоз в смисъл, че возел трупи.
Породи на конете не ги знаел. Знаел,
че коня се води тежковоз, защото когато го закупили от София и човек им казал, че е тежковоз . Брат му плати за този кон 3000
лева. Свидетелят твърди, че е бил там когато брат му купил този кон и платил за
него 3000 лева. Видял и последиците от
ПТП, защото отишъл на мястото. Видял момчето което било блъснало каруцата,
както и след катастрофата коня да бил
под мантинелата със счупени два крака и в лошо състояние, а каруцата била огъната и не можела да се вози
на самоход. Каруцата била желязна, но била
с огънати колела, като само колелата от пред си стояли. Брат му също бил в лошо състояния. Имало лекари при него, защото бил ударен по
главата и имал някакви натъртени работи.
Свидетелят не бил ходил в болницата да го видя. Седял барат му в болницата, но
не знаел колко време е седял в болницата. Като излязъл от болницата го видял в
дома му. Имал оплаквания - нещо кракът го боял и още не знае какво. Казал, че
крака го боли и някакви ребра, но не знае точно. Не знае и какви медикаменти е приемал, тъй като не му бил казвал
за това. След катастрофата и на другия ден отишли с пътна помощ и прибрали
каруцата. В момента каруцата била в дома на брат му. Не знаел дали тя подлежи
на ремонт, но не можела да се движи тази
каруца в това състояние, тъй като била доста развалена и не била цялата каруца,
защото прибрали части от каруцата. Не можело да се прибере цялата каруца, тъй като било огъната цялата
защото е направено от метални тръби. Трябвало и да я разглобят за да я качат на пътна помощ и да закарат у тях. Не
знам защо още стои у брат му тази каруца, нито дали подлежи на ремонт. Свидетелят сочи също, че коня бил висок,
малко по високо от него било тялото на коня. Брат му карал трупи с коня.
Постоянно работел в гората като трупар с този кон. След като коня починал, го закарали на сметището, където си
имало специални ями за животни.
От показанията на свидетеля на ответника А.Ц.- негов чичо, се установява следното: Свидетелят
знае за инцидента, който смята да е бил на 17 юли, когато отишъл на мястото където
било станало ПТП-то. Видял, че е била ударена каруцата, имало бали сено по
платното разпилени, коня бил в ливадата,
а ищеца бил там със сина му. Бил отишъл на място след
произшествието. Като отишъл всички били
там. Каруцата си била натоварена със бали сено, като имало бали сено и върху нея и разпилени върху платното. Нямало
как да се види дали е изкривена. Коня бил
от долу в ливадата, легнал защото
бил ударен. Свидетелят сочи, че коня го виждал и друг път, защото се познавали
всички. Коня бил сив. Не разбирал от породи коне, но този кон бил обикновен кон, не бил нещо
особено, а обикновен - среден кон. Като цвят и като порода свидетелят не
можел да го оприличи, но имало доста коне такива. Коня имал счупен крак и след
това е починал. Полицията идвала, мерили там. Дупки имало и изчаквали. Ответника
бил заслепен, а пробата за алкохол била отрицателна. Ищеца бил на място и му се указала някаква
помощ. Имал и някакви накуцвания. След това какво му е било състоянието, свидетелят
не знае. Свидетелят сочи също, че е виждал
ищеца на улица по почти всеки ден, познавал го, а и сина му му бил ученик.
Срещал ищеца и след ПТП. Виждал съм го. Накуцване ищеца имал, но какво е било състоянието му не може
да каже.
От заключението на в.л. д-р М., прието като
доказателство по делото, се установява, че описаните увреждания на ищеца, а
именно Контузия на главата с охлузване в лявата и слепоочна област, контузия с
хематом в дясната гръдна област, хематом в дясна и средна седалищна област -
отговарят да са причинени при процесното ПТП и са пряко следствие от него. Не
се установява обаче увреждането на лявата колянна става на ищеца да е в пряка
причинна връзка със същото ПТП, в каквото посока е и заключението по СМЕ, тъй
като такова увреждане не е констатирано непосредствено след ПТТ-то, а едва 3
месеца по-късно. На следващо място според заключение по СМЕ, при наличие на
увреда в колянна става, симтоматиката на такова увреждане би се проявила
веднага, а не по-късно. Действително от показанията на свидетелите се
установява, че ищеца е имал болки в крака, но такива ще има и във връзка хематомите дясна и средна
седалищна област. При което и съдът намира, че дори ищеца да има увреждане на
лявата колянна става, то не е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.
Въз основа на горните доказателства и по
изложените съображения, съдът намира следното от правна страна.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП
установява обща забрана за всички участници в движението по пътищата с
поведението си да създават опасност или пречки за движението, да поставят в
опасност живота и здравето на хората, както и да причиняват имуществени вреди.
В закона са разписани и множество конкретни предписания за водачите на превозни
средства, които същите са длъжни да спазват с оглед осигуряване безопасност на
движението. Установеното в случая поведение на водача Т. се явява в нарушение
на вмененото на водачите на МПС съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП задължение да се
движат със съобразена с конкретните условия на видимост скорост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. При доказателствена
тежест за ответника същият не е ангажирал доказателства за оборване на
установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция чрез установяване на някое от
изключващите вината обстоятелства. Не могат да бъдат споделени възраженията му,
че поради заслепяване от слънцето не е могъл своевременно да види каруца и тя не
съставлява предвидима опасност, тъй като водачът на автомобила е бил длъжен и е
могъл да предположи възможността за поява на други участници в движението,
включително и на ППС, теглено от животинска тяга, особено предвид близостта до
населено място на процесното местопроизшествие. Неоснователен е и доводът,
който ответникът черпи от факта на прекратяване на образуваното досъдебно
производство поради несъставомерност на деянието на Т., доколкото актовете на
разследващите органи, включително прокурорските постановления, независимо, че
са официални документи по смисъла на чл. 179 ГПК, нямат задължителна сила за
гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието, по
отношение механизма на настъпване на ПТП и поведението на участниците в него.
Затова и в приложение на последиците от разпределението на доказателствената
тежест следва да се приеме за доказано, че водачът М.Т. с виновното си
противоправно поведение е станал причина за настъпване на процесното ПТП.
От заключението на приетата съдебно-медицинска
експертиза и показанията на разпитаните свидетели съдът приема също, че в
причинна връзка с виновното противоправно поведение на водача Т. от ищеца са
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в получени от него травматични
увреждания, изразяващи се в „контузия на главата с охлузване в лявата и
слепоочна област, контузия с хематом в дясната гръдна област, хематом в дясна и
средна седалищна област“, както и психически дискомфорт и стрес. А от приетите
писмени доказателства (Протокол за оглед на местопроизшествие и Протокол от
16.08.2018г. на Общ.Сърница) се установяват ищеца да е претърпял и имуществени
вреди под формата на загуба на имущество – притежаваната от него каруца,
унищожена в резултат от пътния инцидент, а коня който я е теглил е починал в
резултат на счупен десен крайник и прободна рана в областта на междуребрието
отляво, като последица от този инцидент,
и е бил загробен.
Следователно от събраните по делото доказателства
се установяват всички обстоятелства, съставляващи основание на исковите
претенции, а именно реализирано ПТП, предизвикано противоправно и виновно от
ответника, като водач водач на МПС, претърпени от ищеца вреди, посочени по-горе
и настъпването им са в причинно-следствена връзка с процесното събитие, с
изключение на увреждането на лява колянна става.
При извода за доказаност на деликтната
отговорност на ответника, като водач на МПС, подлежи на разглеждане
евентуалното правонамаляващо възражение на застрахователя, като трето лице
помагач на ответника, за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца А., като
водач на другото участвало в процесното ПТП превозно средство.
В константната си практика по приложението на чл.
51, ал. 2 ЗЗД ВКС последователно застъпва становището, че съпричиняване от
страна на пострадалия по смисъла на посочената разпоредба е налице в случаите,
когато с поведението си той самият е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки неговото настъпване, така че увреждането се
явява като пряка последица и от негови действия или бездействие. Релевантно е
единствено поведението на пострадалия обективно да е в причинна връзка с
настъпилите вреди, без да е необходимо същото да е и виновно. В този смисъл за
прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД подлежи на изследване единствено наличието на
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента, съпричиняването подлежи
на доказване от ответника, респективно подпомагащата го страна, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице (Така задължителната за съдлищата практика,
обективирана в т. 7 от ППВС № 17/1963 г. на ВС, както и в редица решения на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 45/15.04.2009 г. по т.д.№
525/2008 г. на ІІ т.о., Решение № 159/24.11.2010 г. по т.д.№ 1117/2009 г. на ІІ
т.о., Решение № 206/12.03.2010 г. по т.д.№ 35/2009 г. на ІІ т.о., Решение №
58/29.04.2011 г. по т.д.№ 623/2011 г. на ІІ т.о., Решение № 59/10.06.2011 г. по
т.д.№ 286/2010 г. на І т.о., Решение № 169/28.02.2012 г. по т.д.№ 762/2010 г.
на ІІ т.о., Решение № 54/22.05.2012 г. по т.д.№ 316/2011 г. на ІІ т.о. и др.).
Настоящият състав не възприема направеното
възражение от застрахователна компания, че е налице съпричиняване на ПТП от
страна на ищеца. Напротив от доказателствата по делото и от САвТЕ, че въпреки
възприятията за положението на движещата се пред ответника каруца не предприел
намаляване на скоростта или екстремно спиране, тоест не е предприел действия за
предотвратяване на произшествието, а то е настъпило тъй като се движил несъобразено
с правилата на ЗДвП скорост. Възражението, че каруцата се движела в средата на
пътя е напълно неоснователно, тъй като от СТЕ се установи, че се е движела
максимално близо до края на пътното платно. Възражението, че пострадалия са се
движили в необозначена със светло отразителни табели каруца, като превозно
средство не води до съпричиняване на резултата, а по скоро до евентуална
административна отговорност на собственика на каруцата. Още повече, че не
евентуалната им липсата е станала причина
за настъпване на ПТП-то, до колкото то е станало в светлата част на
денонощието. Водачът е имал възможност и е възприел движещата се пред него
каруца, нейното местоположение на пътното платно преди да я достигне. Ширината
на платното е 6,3 м. и оставащата от ляво полоса от платното за движение е била
без насрещно движещи се автомобили, в която водачът Т. е може да извърши
изпреварване на каруцата. При своевременно реагиране е могъл безпрепятствено да
извърши маневра изпреварване на каруцата и удар е нямало да се осъществи. Обстоятелството,
че в каруцата са били превозвани два реда бали от слама и пострадалия е бил
седнал върху тях, а не на дъска определена за място на водача на каруцата, също
не е от категорията на обстоятелствата, който да са в състояние да доведат до
настъпване на по-големи вреди, т.е. да доказват съпричиняване. Това е така, тъй
като в случая травматичните увреждания на ищеца са причинени от падането му от
каруцата в резултат на удара с автомобила, управляван от ответника. А това
падане би станало без значение върху какво точно е бил седнал – дъска или бала
със слама.
В процесния случай предвид установения механизъм
на реализиране на ПТП съдът намира за не основателни доводите на третото лице
помагач – застрахователя, за съпричиняване на вредите от страна на ищеца .
При преценка на травматичните увреждания на ищеца
вещото лице заключава по отношение на необходимия възстановителен период, че оздравителния
период е около 20-25дни
Съгласно чл. 51 ЗЗД отговорността на делинквента
обхваща всички вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от
увреждането, като при определяне размера на паричния еквивалент на
неимуществените вреди приложение намира принципът на справедливото им
репариране, установен с нормата на чл. 52 ЗЗД. При съобразяване на даденото в
т. 2 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС задължително тълкуване
следва да се отбележи, че въведеното в чл. 52 ЗЗД понятие за справедливост като
критерий за съразмерна обезвреда не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, подлежащи на изследване
от съда във всеки отделен случай. Като такива обстоятелства в конкретиката на
процесния случай следва да бъдат ценени вида и тежестта на получените от ищеца
телесни увреждания и психически травми, характера и интензитета на свързаните с
тях болки и страдания, продължителността на възстановителния период и наличието
на евентуални остатъчни оплаквания.
При преценка размера на следващото се по
справедливост обезщетение за претърпените от ищеца А. неимуществени вреди съдът
отчита преди всичко характера на причиненото му травматично увреждане –контузна
рана на главата, без загуба на съзнание, натъртвания по тялото и болнично
лечение за период от 1 седмица, както и оздравителен период от максимум 25 дни.
Наред с това, следва да се съобрази, че травмите не са създали опасност за
живота му, нито са увредили сериозно и трайно здравето му, тъй като не са били
съчетани с мозъчно сътресение и загуба на съзнание, а възстановяването от тях е
продължило по-малко от месец, без ищецът да е търпял интензивни болки и
страдания, като след проведеното лечение същият е оздравял напълно. Накрая,
като релевантно следва да се цени и това, че отделно от телесното увреждане
ищецът е получил постравматичен стрес и емоционален дискомфорт, свързани със
спомена за инцидента, които неминуемо са повлияли негативно психиката му. При
съобразяване на всички посочени обстоятелства съдът приема, че сумата от 2000
лв. съставлява справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищеца
неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД, с който същите да бъдат
компенсирани.
Поради което и на ищеца ще се присъди сумата от
2000лв. –обезщетение за претърпени неимуществени вреди -болки и страдания в резултат на причинени
травматични увреждания, изразяващи се в „контузия на главата с охлузване в
лявата и слепоочна област, контузия с хематом в дясната гръдна област, хематом
в дясна и средна седалищна област“, както и психически дискомфорт и стрес, настъпили
в резултата на настъпило ПТП на 15.09.2018г., причинено от ответника, която и
сума ще се осъди ответника да заплати.
При кредитиране заключението на приетата съдебно-оценъчна
експертиза съдът приема, че наред с неимуществените вреди, в причинна връзка с
процесното ПТП ищецът е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в загуба
от унищожаването на собствените му каруца и кон, чиято средна пазарна стойност
към датата на ПТП според заключението е в размер на 350 лв. за каруцата и
2500лв. за коня, който е бил тежкотоварен
/тежковоз/. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото се установи
именно такъв по вид кон да е притежавал ищеца, а възражението на ответника, че
коня е бил обикновен впрегатен остана недоказано. Що се отнася за каруцата
съдът намира, че размерът на обезщетението за нея от пълното й унищожаване
следва да се определи на 300лв., тъй като според показанията на св.А., тази
сума е изразходвана за направата й. А няма кака да се приеме, че обезщетението
за унищожена каруца може да надхвърли размера на разхода направен за нейното
придобиване. Ето защо съдът намира, че размерът на дължимото обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди от загубата на кон и каруца е в размер
на общо 2800лв., в това число 300лв. за каруцата и 2500лв. за коня, която и сума
ще се осъди ответникът да заплати на ищеца. А за разликата над този размер до
пълния претендиран такъв от общо 2850лв., и за 350лв. за каруцата, искът ще се
отхвърли, като неоснователен.
По разноските: На основание чл.78, ал.1 ГПК
предвид частичното уважаване на предявените от ищеца искове, следва да се
присъдят на ищеца разноски по съразмерност определени на база направени такива
от общо
1526,40 лв., съобразно списък по чл.80 ГПК, за които са представени
доказателства да са направени. На ищеца ще се присъдят разноски от 1499,62лв.
по съразмерност, който и сума ще се осъди ответникът да му заплати.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има
право на разноски съразмерно на прекратената част от исковите претенции. Производството
по делото е прекратено за сумата от 2050лв. – разлика между първоначално
претендираните 2400лв. – имуществени вреди от унищожаване на каруца и намаления
размер на този иск на 350лв. Същият претендира и доказва да е направил разноски
в общ размер на 600лв. за адв. възнаграждение за трите претенции. При което на
ответника ще се присъдят разноски в размер на 177,85лв. по съразмерност с отхвърлената
и прекратената част от исковете.
Така мотивиран, Велинградски районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на осн.чл.45 от ЗЗД,
М.Х.Т., ЕГН ********** ***, да
заплати на М.Ш.А., ЕГН: ********** ***, следните суми: СУМАТА от 2000.00лв.
/две хиляди лева/ – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на ПТП настъпило на 15.07.2018 г. около 19.30 часа на път път III –
843 между гр. Сърница и м. „Крушата", както и сумата от общо 2800 лв. /две хиляди осемстотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултата на
същото ПТП на настъпило на 15.07.2018 г.,като обезщетение за загубата на
унищожените в ПТП каруца и кон, негова собственост, като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени
вреди за разликата над горния размер до пълния претендиран размер на вредите от
общо 2850лв. съответно от 300,0 лв. до 350лв. за унищожаване на каруца, като
неоснователен.
ОСЪЖДА М.Х.Т., ЕГН ********** ***, да заплати на М.Ш.А., ЕГН: ********** ***, СУМАТА от 1499,62лв. / хиляда
четиристотин деветдесет и девет лева и 62 ст./ – разноски по делото по
съразмерност с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.Ш.А., ЕГН: ********** ***, да заплати на М.Х.Т., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 177,85лв./
сто седемдесет и седем лева и 85 ст./ – разноски по делото по съразмерност
с уважената и прекратената част от исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач
на ответника -ЗК „ОЛИМПИК-КЛОН БЪЛГАРИЯ“ АД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПзОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати
на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)