Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Пазарджик,03.01.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на трети декември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Димитрова като разгледа докладваното от
съдията Харизанова гр.д.№1821 по описа за
2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
В исковата си молба срещу Г.А.В. с ЕГН ********** ***
ищецът „А. С. В.“ЕАД със седалище и
адрес на управление град София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
поотделно от изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д. твърди, че на 06.03.2017г между
„БНП П. П. Ф.“ЕАД в качеството на кредитор и ответника в качеството на
кредитополучател е сключен договор за кредит за покупка на стоки и услуги.
Размерът на предоставения по този договор кредит е равен на сумата, посочена в
поле „размер на кредита“, който представлява сбор от следните компоненти: обща
цена на стоките- 2000лв. и застрахователна премия по застраховка „Защита на
плащанията -288лв.Страните са постигнали съгласие застрахователната премия да
бъде платена директно на застрахователния агент „Директ Сървинис“ЕАД като
застрахователната премия е разделена на равен брой вноски , съответстващи на
посочения брой вноски в поле“брой погасителна вноски“ и е част от всяка“
месечна погасителна вноска“, посочена в поле „ месечна погасителна вноска“. С
подписването на договорът за кредитополучателят се е съгласил да заплати на
кредитора еднократно и такса ангажимент , която е в размер на 70 лв. срещу
която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора при съдържащите
се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата ,
посочена в поле „ такса ангажимент „ от общия размер на кредита. Така общият
размер на кредита е 2 288 лв., който включва в себе си обща цена на
стоките, размера на застрахователната премия по застраховка „ защита на
плащанията“ , която сума кредитополучателят се е задължил да заплати на
кредитора на 24 броя равни части, които са включени в размера на всяка отделна
месечна погасителна вноска. С подписването на договора за кредит
кредитополучателя се е съгласил предоставения му с договора потребителски
кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен търговски партньор на
кредитодателя. Така извършеното плащане представлява изпълнение на задължението
на кредитора да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ плащане , извършено
от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя и създава задължение на
последния да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле“
месечна погасителна вноска“ и брой в поле“ брой погасителни вноски“ .
погасителните вноски съставляват изплащане на главница по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на
кредита и определена добавка, съставляваща печалба на кредитора като лихвеният процент е фиксиран за срока на
договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита
е договорена в размер на 3 237.84лв. Уговорената договорна лихва по
кредита е в размер на 949.84лв.Кредитополучателят се е задължил ад върне сумата
по кредита в срок до 20.03.2019 г. на 24 броя равни месечни погасителни вноски,
всяка от които по 134.91 лв. при първа погасителна вноска 20.04.2017г. съгласно
погасителен план , посочен в договора за кредит, в който е посочен падежа на
всяка отделна погасителна вноска. Твърди се, че съгласно условията на договора
при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена вноска. Твърди се, че погасената от длъжника сума до
момента е 539.82лв., с която е погасена договорна лихва в размер на 342.27лв. и
главница в размер на 197.55 лв. Твърди се, че на 18.04.2018г е подписано
Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата
27.07.2017г.между „БНП П. П. Ф.“ЕАД с ЕИК .... и ищцовото дружество , по силата
на който вземането, произтичащо от договор за кредит за покупка на стои или
услуги № 14619861 от 06.03.2017г. между „БНП П. П. Ф.“ЕАД и ответника е прехвърлено в
полза на ищцовото дружество. Договорът за кредит съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземанията си в полза на трети лица.
Длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената продажба на
вземането от страна на „БНП П. П. Ф.“ЕАД
с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. Алтернативно е налице
уведомление за извършена цесия изходящо и подписано от цесионера в качеството
на пълномощник на цедента, което се връчва на длъжника с връчване на препис от
исковата молба и приложенията към нея. Твърди се, че ищецът е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника. Съдът е уважил тази
претенция като по образуваното ч.гр.д.№722/2019г по описа на РС-Пазарджик е
издал заповед за изпълнение , срещу която е депозирано възражение. Моли се съда
да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува
вземане общо са сумата от 3010.27лв., от
които главница в размер на 2090.45лв., договорна лихва в размер на 607.57лв. за
периода от 20.08.2017г./ падеж на първата неплатена вноска / до 20.03.2019г/
падеж на последната неплатена вноска/, обезщетение за забава в размер на 312.25
лв. , считано от 21.09.2017г до датата на подаване на заявлението в съда, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените в исковото и в
заповедното производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира
доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен отговор,
с който се оспорва иска по основание и размер.Твърди се, че договорът е сключен
в нарушение на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, което води до
неговата недействителност. Твърди си, че длъжникът не е надлежно уведомен за
сключения договор за продажба и прехвърляне на вземанията, като липсват данни ,
че процесното вземане попада в обхвата на договора за цесия. Твърди се, че на
последната страница на договора за кредит ръкописно и нечетливо е изписано
името на лицето ,подписало договора от името на кредитора , което би следвало
да е Радослава като бащиното и фамилно
име не се четат. При справка в Търговския регистър по партидата на „БНП П. П.
Ф.“ЕАД се установява, че лице с лично име Радослава не е било член на Съвета на
директорите на дружеството, включително и към 06.03.2017г. Установява се от
справка в ТР , че е била учредена прокура, но като прокуристи действат
физически лица с различни имена от името, посочено в договора. Ето защо се възразява, че кредиторът е бил надлежно
представляван при сключване на договора за кредит . Липсват данни за валидно
учредена представителна власт. Изложеното води до извод за недействителност на
процесния договор за кредит. Твърди се, че както в договора така и погасителния
план в нарушение на ЗПК не е посочено всяка месечна погасителна вноска какво
включва – главница, договорна лихва и
застрахователна премия и най вече какъв е размерът на тези компоненти, включени
в месечната погасителна вноска. Претендира
се договорна лихва в общ размер от 607.57лв. за период от 20.08.2017г до
20.03.2019г като не става ясно за кой месец в какъв размер се дължи договорната
лихва. Твърди се, че договорът за кредит е сключен в нарушение не разпоредбите
на ЗПК, а именно чл.10, ал.1 чл.11
ал.1т.7, т.12 и т.20 и чл.12, ал.1т.7-9. Нарушението на тези разпоредби води до
недействителност на договора и до последиците, визирани в чл.23 от ЗПК . Твърди
се, че е нарушен чл.5 от ЗПК, тъй като на потребителят не е предоставена в
разумен срок преддоговорна информация, за да може същият да вземе информирано
решение за сключване на договора за потребителски кредит. Неоснователна е претенцията и в частта
касаеща „ кредит за покупка на застраховка за защита на плащанията“.
Потребителят не е информиран по надлежния ред за условията на договора за
застраховка , не е изявил изрично съгласие за сключването на такъв , а това му
е наложено от кредитора отново без да бъде информиран за всички условия и
последици от подобно действие. Оспорва
се твърдението процесното вземане по договор №14619861/06.03.2017г да е
включено в предмета на рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 27.07.2017г. Моли се да бъдат отхвърлени исковите претенции.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е
постъпило писмено становище, с което се поддържа предявения иск.
В
съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания, чрез представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№722/2019г. по описа на
РС-гр.Пазарджик, че със заявление, депозирано на 18.02.2019г.ищецът в
настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №467/19.02.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Г.А.В. / ответника по делото/ да заплати на „А. С. В.“ЕАД/
ищец по делото/ следните суми: главница
в размер на 2090.45лв., договорна лихва в размер на 607.57лв. за периода от
20.08.2017г. до 20.03.2019г., обезщетение за забава в размер на 312.25лв. за
периода от 21.09.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда
18.02.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано то датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на сумата.В заповедта за
изпълнение е посочено , че вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за кредит за покупка на
стоки или услуги №PLUS-14619861 от 06.03.2017г,
сключен между „БНП Париба Пъсрънъл Файненс“ЕАД и Г.А.В., прехвърлено от страна на БНП Париба Пъсрънъл Файненс“ЕАД по силата на
Приложение №1 от 18.04.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 27.07.2017г в полза на „А. С. В.“ЕАД.Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника на 25.03.2019г и на 26.03.2019г длъжникът е подал
възражение срещу заповедта.С разпореждане №4441 от 28.03.2019г заповедният съд
е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това
разпореждане е връчено на заявителя на 10.04.2019г. и в едномесечния
преклузивен срок,а именно на 08.05.2019г. заявителят е предявил настоящия иск
При това
положение съдът счита, че така
предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422
във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана
страна – заявителя в заповедното производство, след подадено от длъжника
възражение срещу заповедта за изпълнение.Налице е развило се заповедно
производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково
производство.
По
същество съдът намира следното:
Ищцовото дружество „А. С. В.“ЕАД е предявило срещу Г.А.В. с ЕГН **********
обективно и кумулативно съединени искове с правно основание по :
1/ чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79,
ал.1пр.1 от ЗЗД във вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.9 и сл. ЗПК за сумата от
2090.45лв. главница, 2/ чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1пр.1 от ЗЗД във
вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.9 и сл. ЗПК за сумата от 607.57лв.
договорна/ възнаградителна / лихва за периода от 20.08.2017г до 20.03.2019г.,
3/ по чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 312.25 лв.
обезщетение за забава за периода от 21.09.2017г до 18.02.2019г./датата на подаване на заявлението
в съда/
От
представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че на
06.03.2017г между „БНП П. П. Ф.“ЕАД с ЕИК ....
в качеството на кредитор и Г. А. В. с ЕГН ********** в качеството на
кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS-14619861 със
следните параметри/ размер на кредита за потребителски
цели-2 000лв.,застрахователна премия по застраховка „защита на
плащанията“-288лв.Страните за постигнали съгласие размерът на кредита за
покупка на застраховка „защита на плащанията“ да бъде платен директно на
застрахователния агент „Директ сървисис“ЕАД
размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на
плащанията“-288лв. като застрахователната премия е разделена на равен брой
вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле“ брой погасителни вноски“
и е част от всяка месечна погасителна вноска. Кредитополучателят се е съгласил
да заплати на кредитора еднократно такса ангажимент в размер на 70 лв. срещу
която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора. Таксата се
заплаща от кредитополучателят при усвояване на кредита, като кредиторът удържа
с тази сума от общия размер на кредита.Страните са уговорили лихвен
процент-34.37% и годишен процент на разходите 44.95%. Кредитополучателят се е
задължил да върне на кредитора общо сумата от 3 237.84 лв. на 24 броя
равни месечни вноски всяка от вноските в размер на 134.91 лв. , платима на
20-то число на съответния месец като първата погасителна вноска е с падеж
20.04.2017г, а последната е с падеж 20.02.2019г. съгласно погасителен план,
съдържащ се в текста на договора като в погасилентия плат е посочено падежната
дата на всяка вноска и размер на вноската/ а именно 134.91 лв./ както и
оставащата главница.В чл.3 от договора е уговорено, че погасителните вноска
съставляват главница по кредита, ведно с надбавка, представляваща печалба на
кредитора. Съгласно чл.5 от договора при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забава върху всяка забавена погасителна
вноска. При просрочие на две или повече месечни вноски , считано от падежната
дата втората непогасена вноска , вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включващо всички определени в договора надбавки,
ведно с обезщетението за забава. В чл.17 от договора е уговорено, че кредиторът
може да прехвърли правата си по този договор на избрано от него трето лице без
да е нужно предварително съгласие на кредитополучателя. Изрично е уредено между страните, че с полагане на подписа
си върху процесния договор
кредитополучателят удостоверява, че е получило сумата по кредита по посочената
в чл.1 от договора банкова сметка. ***.1 от договора е посочена банкова сметка ***ополучателя, че
тази банкова сметка ***.
Установява
се, че на 27.07.2017г. между „БНП П. П. Ф.“ ЕИК .... в качеството на цедент и „А. С. В.“ЕАД в качеството на цесионер е сключен рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания с предмет на цесията всички вземания на „БНП П. П. Ф.“ ЕИК ...., произтичащи от
договори за кредит, сключени с физически лица, ведно с обезпеченията, ,
привилегиите и другите им принадлежности. Тези вземания се определят всеки
месец в нов списък Приложение №1 със съответната нова дата, което от датата на
подписване става неразделна част
настоящия договор. За целите на този Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания, всяко поредно приложение №1 ще има силата и значението на
допълнително споразумение. Видно от съдържащото се на лист 23 от делото
Приложение № 1 от 18.04.2018г към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017г. под №214 е прехвърлено вземането по договор за
потребителски кредит PLUS14619861 от
06.03.2017г., обсъден по- горе за
следните суми: остатък от главница в размер на 2090.45 лв. и остатък от
договорна лихва в размер на 607.57 лв. , остатък от лихва за просрочие в размер
на 121.85лв. или общо за сумата от 2819.87лв.
Видно от
данните по делото цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за
прехвърляне на вземанията на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД. Цесионерът е
изготвил уведомително писмо №УПЦ-П-БНП/PLUS-14619861 до длъжника Г.А.В. за
извършената цесия. Това уведомително
писмо е изпратено до длъжника адрес, различен от адреса, посочен в договора за
кредит, като видно от известие за доставяне пратката е върната като непотърсена.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана
съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано изготвено. Вещото лице е установило, че ответникът се е задължил да върне по процесния договор общо сумата от
3 237.84 лв./ 24 месечни вноски по 134.91 лв. всяка вноска/, от която сума
– главница в размер на 2 288лв. и договорна лихва в размер на
949.94лв. Вещото лице е констатирало, че
по процесния договор длъжникът е извършил следните плащания : на 20.04.2017г –
сумата от 135 лв., на 20.05.2017г, сумата от 134.82 л,в. на 22.06.2017г –сумата
от 135 лв. и на 13.09.2017г –сумата от 135 лв. или общо сумата от 539.82лв. Вещото
лице заключава, че дължимият
остатъкът от задължението на ответника
по договора за потребителски паричен кредит с №PLUS14619861от 06.03.2017г е
както следва : главница в размер на 2090.45 лв.
и договорна лихва в размер на 607.57лв. Според експертизата дължимото
обезщетение за забава за периода от 21.09.2017г. до 19.02.2019г е в размер на
348.78лв.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи :
При така
изложените факти както се посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.124 ,ал.1 предл.второ от ГПК за съществуване на вземането , предмет
на ч.гр.д.№722/2019г. по описа на ПРС, за което е издадена заповед №467 от 19.02.2019г
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи фактите , на които основава своите искания и
възражения. В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
наличието на правен интерес от
предявяване на иска и фактите, от които произтича вземането му. Правният
интерес, който е свързан с допустимостта на иска, е доказан, по развитите от съда по-горе съображения.
Правопораждащият
факт, от който ищецът черпи правата си , е Рамков
договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен на 27.07.2017г. между него в качеството му на цесионер и „БНП Париба Пъсрънъл
Файненс“ЕАД с ЕИК .... в качеството му
на цедент. Безспорно се установи след съвкупния анализ на доказателствените
материали , че такъв договор е сключен.По своята правна природа цесията е способ
за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение , като вземането преминава в патримониума на
цесионера в обема , в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви.
Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание.
В тази връзка безспорно се установи, наличие валидно договорно отношение между „БНП
Париба Пъсрънъл Файненс“ЕАД с ЕИК .... в
качеството на кредитор и ответника по делото в качеството на кредитополучател/
потребител/ по договор за потребителски
кредит PLUS-14619861, сключен на
06.03.2017г. Безспорно се установи от съвкупния анализ на писмените
доказателствени средства, ангажирани от ищеца, че в предметния обхват на цедираните
вземания попада и вземането на цедента към ответника В. по горевизирания договор за потребителски
кредит, които към момента на прехвърлянето/ 18.04.2018г/ са в следния размер :
главница в размер на 2090.45лв. и
договорна лихва в размер на 607.57лв. Цесията е извършена на 18.04.2018г, тоест
преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
подадено на 18.02.2019г.
Тук е
момента на се обсъди възражението на
ответника,инвокирано в писмения отговор и поддържано в хода на съдебното
дирене, а именно, че цесията не е произвела действие спрямо него поради
несъобщаването и по надлежния ред.Това възражение съдът намира за неоснователно
, тъй като уведомяването на длъжника няма отношение към валидността на
цесионния договор, а има отношение за момента, от който новия кредитор може да
поиска изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече
уведомения длъжник. Със сключването на договора за цесия, тоест с постигането
на съгласие , вземането преминава от цедента/ неговия носител към този момент/
върху цесионера/ приобретателя на вземането. С постигането на съгласието
цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към
същия момент, заедно с акцесорните му права- по аргумент на чл.99, ал.4 от ЗЗД.
В чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД е регламентирано, че предишният кредитор е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето, които има действие спрямо третите лица и
длъжника от деня , когато то е било съобщено
и на последния от предишния кредитор, но неуведомяването на длъжника не
води до недействителност на договора. Уведомяването е с цел да се създаде
достатъчна сигурност на длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с
нов и да обезпечи точното изпълнение на задълженията му тоест да изпълни спрямо
лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1 от ЗЗД . Съобщаването има
единствено и само отношение към въпроса
на кого следва да плати длъжника
при евентуално предприето от него изпълнение на задължението чрез плащане- дали
да изпълни на цедента или цесионера под угрозата да не плати два пъти.
Длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до
момента на уведомяването , доколкото уведомяването по чл.99, ал.4 от ЗЗД има
това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде
изпълнено валидно другиму. В случая ответникът не излага доводи , че е платил
изцяло или отчасти остатъка на задължението си след датата на сключване на договора за цесия и преди съобщаването му за нея на някой от кредиторите си. Установи се, че
той изобщо не е плащал погасителни вноски
по отпуснатия му кредит след 13.09.2017г. Ето защо съдът счита, че
ищецът се явява носител на процесното вземане.Цесията е произвела действие спрямо ответника от датата на връчване на препис от исковата
молба и приложенията към нея.За пълното на изложението следва да се отбележи,
че законът не въвежда изискване съобщаването на длъжника за прехвърляне на
вземането на кредитора „ БНП П. П. Ф.“ЕАД
срещу него по процесния договор
за потребителски кредит да се извърши преди иницииране на заповедното
производство. Съобщаването на цесията може да стане във всеки един момент.
Заповедното производство в конкретния случай е образувано от цесионера срещу
длъжника като е достатъчно уведомяването за цесията да се извърши в хода на
исковото производство по установяване съществуването на вземане по чл.422 от ГПК ,както с исковата молба, така и в хода на производството по делото, което е
напълно достатъчно, за да валидира всички процесуални действия на страните по съобщаването на
длъжника за цесията. Както се посочи по-горе съобщаването на цесията има действие
за длъжника не изобщо, а само в посока на кого следва валидно да изпълни
задължението си за плащане- на цесионера или на цедента, но това не опровергава
факта, че такова задължение съществува и
е непогасено, както и че е прехвърлено от цедента на цесионера с факта на
сключване на договора за цесия.
Както бе посочено от представените писмени
доказателства се установи, че на
06.03.2017г. между „ БНП П. П. Ф.“ЕАД и
ответника е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който
дружеството –кредитор е предоставило на ответника за потребителски цели паричен
заем в размер на 2000лв.
По делото няма
спор, а и след справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ се
установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова
институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми
със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя това
дружество като кредитор по чл.9, ал.4 от ЗПК. От друга страна отпуснатия заем
на ответника като физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга
по смисъла на параграф 13т.12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на потребител
по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и
по смисъла на пар.13,т.1 от ДР на ЗЗП. Ето защо процесният договор е за
потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за
потребителския кредит/ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в Закона за защита на
потребителите/ЗЗП/.Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за
потребителски кредите е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма за улеснение на плащане. Законът въвежда императивни изисквания
относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбата на
чл.10 и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния
характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за
защита на икономически по-слабите участници в оборота, съдът е длъжен да следи
служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори като нарушението на тези
норми не е въведено като основание / в този смисъл са задължителните указания,
дадени в т.1 на ТР№1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г на ОСГК на ВКС/
Съдът като взе
предвид наведените от ответната страна правни доводи относно недействителност
на сключения между „БНП П. П. Ф.“ЕАД и ответника договор за потребителски
кредит и извършвайки служебна проверка в
тази насока намира следното:
При сключване на
договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма на
хартиен носител. Съдържанието на договора включва дата и място на сключването
му, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на
договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП.
Договорът не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9, 10, 11 и т.12 от ЗПК. В текста на чл.11, ал.9 от ЗПК е посочено , че в договора за потребителски
кредит трябва да се посочи лихвения процент на кредита , условията за
прилагането му , както и условията и процедурите за промяна на лихвения
процент. В процесния договор лихвеният процент е посочен общо на годишна база
като процентна величина. Това обаче не е
достатъчно , за да се приеме, че уговорката за лихвения процент съответства на
закона.В процесният договор не е посочен текущия/ месечен/ лихвен процент, с
който ще се олихвява кредита. Не са посочени условията за прилагането на
лихвения процент по кредита, а именно да се посочат показателите по които ще се
формира ГПР като основание лихвен процент, който кредитора прилага в случая и
съответните надбавки над него. Не са посочени условията и процедурите аз
промяна на лихвения процент по кредита.
На следващо място
в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като
абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания ,
използвани при изчисление на ГПК по определения в Приложение №1 от закона начин , каквото е изискването на
чл.11, ал.1т.10 от ЗПК. Според разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишния
процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя /
настоящи и бъдещи/ лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който
е формиран посочения ГПР, което води до неясното относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин/ чл.10, ал.1 от ЗПК.
Съгласно
императивните изисквания, въведени с чл.11, ал.1т.11 и т.12 от ЗПК , договорът
за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията на издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. Погасителният план следва да посочва
дължимите плащания , да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяване на главница, лихва , изчислена на базата на лихвения процент и
когато е приложимо , допълнителните разходи.
Както бе посочено
по-горе към процесния договор е приложен погасителен план, носещ подписите на
страните по договора, но в него е посочен единствено размерът на погасителната
вноска и датата на всяко плащане. В договора липсва изискуемото по закон
съдържание, а именно-разбиване по пера-главница, договорна лихва и допълнителни
разходи/ такси, на задължението на кредитополучателя, респективно липса на
информация за това каква част от задължението за главница, лихви и допълнителни
разходи/ такси/ се погасява с всяка отделна погасителна вноска и как се формира
размера на погасителните вноски. Липсата на тези данни поставя потребителя в
невъзможност да разбере с извършените от него плащания каква част от
задълженията по кредита погасява и каква част остава дължима.
Предвид
изложеното съдът приема, че процесният договор
за потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл.11,
ал.1, т.10, т. 11 и т.12 от ЗПК, поради
което същият е недействителен/ нищожен / по силата на чл.22 от ЗПК.Последиците
от обявяване на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.23
от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, на не и на лихва и други разходи по кредита.
Настоящият решаващ състав на съда намира, че в
конкретния случай чистата стойност на заетата сума по смисъла на посочената
законова разпоредба е в размер на 1 930лв., която сума реално е била
преведе от кредитора по банковата сметка
на потребителя/ която банкова сметка ***.1 от договора/. Сумата от 70 лв. до
договорения общ размер на кредита от 2000лв. не е преведена на ответника , тай
като с тази сума кредиторът е прихванал дължимата според договора“ такса
ангажимент“. При констатирана недействителност на договора тази такса се явява
недължима по смисъла на чл.23 от ЗПК, поради което размерът на същата не следва
да бъде включван в дължимата от ответника чиста стойност на кредита. В чистата
стойност на кредита не следва да бъде включване и посочената в договора
застрахователна премия от 288 лв. Това е така, тъй като с договора на ответника
не е предоставен кредит за покупка на застраховка“ защита на плащанията“, а е
поето задължение за заплащане на застрахователна премия в общ размер от 288лв.,
която според посоченото в договора е разделена на равен брой вноски и е част от
месечната погасителна вноска.
Ето защо както се
посочи по-горе съдът приема, че в
подлежащата на връщане по силата на чл.23 от ЗПК чиста стойност на кредита се
включва единствено сумата от 1930лв.Съществен е въпросът каква час от тази сума
е погасена чрез извършените от ответника плащания. Според кредитираното
заключение на вещото лице ответникът е направил четири погасителни вноски по
процесния договор на обща стойност 539.82лв.,
от които/ 342.27 лв. са отнесени за погасяване на договорната лихва/
което е била в общ размер от 949.84лв. и след погасяването остатъкът и възлиза
на 607.57лв./ колкото е и исковата претенция/ , а 197.55лв. са отнесени за погасяване на главницата от 2 288лв./
при което претендирания остатък от главницата е 2090.45лв./.В представената по
делото писмена защита ответникът навежда довод ,че с така извършените плащания
се погасява единствено главницата съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК. Този
довод е основателен. Предвидената в чл.23 от ЗПК последица от обявяване
недействителността на договора за потребителски кредит е дължимостта на чистата
стойност на кредита и недължимост на лихви и други разходи по кредита. При това
положение извършените от ответника плащания, с които според погасителния план
са изплатени лихви по кредита в размер на 342.27лв. следва да бъдат отнесени
към погасяването единствено да дължимата от ответника чиста стойност на кредита
в размер на 1970лв.
Предвид
изложеното следва да се приеме за установено
по отношение на ответника , че съществува вземане на ищеца за сумата от
1 390.18лв. главница по договор за потребителски кредит с №PLUS14619861 от
06.03.2017г., което вземане е прехвърлено на ищеца по силата на Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението -18.02.2019г.до
окончателното изплащане на сумата , за
която сума е издадена Заповед №467/19.02.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№722/2019г по описа на РС-Пазарджик като следва да се отхвърлят исковете за разликата от 1390.18лв. до претендираната
главница в размер на 2090.45лв.за договорна лихва в размер на 607.57лв. за периода от
20.08.2017г до 20.03.2019г. и за обезщетение за забава в размер на 312.25лв. за
период от 21.09.2017г до 18.02.2019г.
По разноските:
Предвид
изхода на делото по установителните
искове и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски за заповедното
производство в размер на 62.43 лв. и разноски за исковото производство в размер
на 310.78лв. за исковото производство. С оглед отхвърлената част от исковете
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 161.46лв.разноски
в заповедното производство и сумата от
161.46лв.разноски в исковото производство
Така
мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по
отношение на Г.А.В. с ЕГН ********** ***,че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „А. С. В.“ЕАД със седалище и адрес на
управление град София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4 , представлявано от изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д. за сумата от 1 390.18лв.
главница по договор за потребителски кредит с №PLUS14619861 от 06.03.2017г., което вземане
е прехвърлено на ищеца по силата на
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
-18.02.2019г.до окончателното изплащане
на сумата , за която сума е издадена Заповед №467/19.02.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№722/2019г по описа
на РС-Пазарджик като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата от 1390.18лв. до претендираната
главница в размер на 2090.45лв.,за договорна
лихва в размер на 607.57лв. за периода от 20.08.2017г до 20.03.2019г. и
за обезщетение за забава в размер на 312.25лв. за период от 21.09.2017г до 18.02.2019г.
ОСЪЖДА Г.А.В. с ЕГН ********** ***
да заплати на „ А. С. В.“ЕАД със седалище и адрес на управление град София, бул.“Д-р
Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 , представлявано от
изпълнителните директори Н. Т. С. и М.
Д. Д. сумата 62.43лв. разноски в заповедното производство и сумата от 310.78лв.
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „ А. С. В.“ЕАД
със седалище и адрес на управление град София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 , представлявано от изпълнителните директори
Н. Т. С. и М. Д. Д. да заплати на Г.А.В. с ЕГН ********** *** сумата от 161.46лв.,разноски в заповедното производство и сумата
от 161.46лв.,разноски в исковото
производство
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :