Р Е Ш Е Н
И Е
№1833
гр. Пловдив, 26. октомври 2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–ПЛОВДИВ, ХХI
касационен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ИВАН ИЛЕВСКИ, като
разгледа КАНД № 1600 по описа на съда за 2023г., докладвано от съдия Й.Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.63, ал.1, пр.2 от Закона
за административните нарушения и наказания, вр с чл. 208 и сл. от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба от "Горчев
агро" ООД, ЕИК *********, чрез адв. Кр.Т.-пълномощник, срещу Решение № 893
от 25.05.2023 г. по АНД № 2340/2023 г. на Районен съд-Пловдив, ХХV н.състав, с
което е потвърдено НП № 694121-F695281/07.03.2023 г., издадено от Директора на
ТД на НАП – гр. Пловдив, с което „Горчев-Агро“ ООД, е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 11, ал. 2 от Закона за
статистика на вътресъюзната търговия на стоки/ЗСВТС.
В касационната жалба се релевират
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона –
касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът счита за неправилен извода на районния съд, че в случая не са налице
основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Излага следните аргументи в подкрепа
на тезата си, че нарушението представлява маловажен случай: сравнително кратък
срок на закъснението – около 11 дни. Претендира се отмяна на решението на
районния съд, както и отмяна на наказателното постановление и присъждане на
разноски.
Ответникът по касационната жалба –
директорът на ТД на НАП-Пловдив, в отговор на касационната жалба и писмено
становище чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като
неоснователна. Моли да се остави в сила решението на ПРС. Претендира присъждане
на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд –
Пловдив, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна
страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния
съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният
съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на
глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до
посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения
предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за
неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 893/25.05.2023 г. по АНД № 2340/2023
г. на Районен съд-Пловдив е потвърдено НП № 694121-F695281 от 07.03.2023г.,
издадено от Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което на „Горчев-Агро“ ООД,
на основание чл. 17, ал. 1 ЗСВТС е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева за нарушение на чл. 11, ал. 2 от ЗСВТС.
За да постанови този резултат съдът е
приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, а соченото нарушение е установено по
безспорен начин. Изложил е мотиви, че съгласно
чл. 11, ал. 2 от ЗСВТС, интрастат оператори с възникнало текущо
задължение подават Интрастат декларация до 20-о число на месеца, следващ първия
референтен период. За следващите референтни периоди срокът е този по ал. 1.
Според съда в конкретния случай е установено, че дружеството като интрастат
оператор по смисъла на чл. 7 от ЗСВТС, не е подало в ТД на НАП Пловдив месечна
декларация по системата ИНТРАСТАТ за поток Вътресъюзен внос в предвидения от
закона срок, а именно 20-то число на месеца, следващ първия референтен период.
По делото се установява, че същото е сторило това на 31.01.2023 г., т. е. с
повече от десет дни просрочие, като в хода на административнонаказателното и
съдебното производство не са посочени наличието на някакви непредвидени
обстоятелства, които да са препятствали срочното изпълнение на
законоустановените му задължения. Съдът е отхвърлил възражението на
жалбоподателя за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, като е посочил, че в
действителност в случая се касае за нарушение, което е формално и от което не
са настъпили някакви вредни последици, но фактът, че законодателят е възвел
същото в самостоятелен състав на административно нарушение, без да е предвидил
настъпването на някакви вредни последици, сочи на това, че с формалното извършване
на процесното нарушение се засягат в достатъчно висока степен защитимите в
случая обществени отношения. Същото с нищо не се отличава от останалите
нарушения от същия вид, за да бъде преценявано като маловажно по смисъла на
цитираната разпоредба. Обстоятелството, че нарушението е за първи път следва да
бъде отчетено единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство, но не и
да обуслови неговата маловажност.
Така постановеното съдебно решение е
правилно.
Касаторът не оспорва извършването на нарушението,
но претендира приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, като повтаря аргументите си,
изложени във възражението срещу АУАН. Съображения в тази насока са били
навеждани и пред районния съд, който обосновано е приел, че извършеното в
случая административно нарушение не може да се третира като маловажно по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Изводите му са обосновани, правилни и изцяло се
споделят от настоящата инстанция. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН
"Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая, деянието не е
резултатно и е достатъчно наличието на бездействие, за да възникне
административно-наказателната отговорност за дружеството, което не е подало
декларацията в предвидения от закона срок. След като наказуемото деяние не
предполага наличие на вредни последици, няма как тяхната липса или
незначителност да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка, тъй
като нарушението е съставомерно и при липса на вредоносен резултат, то
неощетяването на фиска в случая не може да обоснове маловажност на нарушението.
Освен това, ако дружеството не беше начислило дължимия ДДС при вътреобщностните
придобивания, щеше да бъде санкционирано за друго по вид нарушение.
Имуществената санкция е наложена в минималния предвиден от закона размер,
поради което съдът счита, че са отчетени всички смекчаващи обстоятелства -
нарушението е първо и е било отстранено преди съставянето на АУАН, а не като
резултат от реализирани от страна на органи на ответника контролни правомощия.
Същевременно обаче закъснението от 11 дни не е незначително и е довело до
неполучаване и неотразяване на информацията за съответния месечен референтен
период. Вярно е, че задължението за деклариране е било нововъзникнало за
касатора, но именно заради това в тези случаи законодателят е предвидил
по-дълъг срок за подаване на съответната декларация, който безспорно не е
спазен. Предвид това нарушението е определено като такова с ниска степен на
обществена опасност, съобразно нарушенията от този вид, но по никакъв начин не
са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да доведат до
извода, че степента на обществената опасност на деянието е с по-ниска в
сравнение с обичайните нарушения от този вид.
По изложените съображения настоящия състав
на касационната инстанция намира обжалваното съдебно решение за правилно,
поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото се явява
основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН и чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 80 лв.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 и чл. 222, ал. 2
от АПК във връзка с чл. 63в, ал. 1, от ЗАНН, Административен съд -Пловдив, ХХI-и касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 893 от 25.05.2023 г. по АНД №
2340/2023 г. на Районен съд-Пловдив, ХХV н.състав.
ОСЪЖДА "Горчев агро" ООД, ЕИК ********* да заплати на
Национална агенция за приходите – гр. София разноски по делото в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: