Решение по дело №207/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. чл. 111 от  Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на Началника на Затвора- ***, чрез процесуален представител – ** Г. Х., против Решение № 134/22.01.2024г., постановено по адм. дело № 36/2024 г. по описа на АдмС – Враца, с което е отменена Заповед № Л-190/12.01.2024г. издадена от  Началника на Затвора ***.

В касационната жалба се излагат съображения, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се, че в обжалваното решение липсват конкретни мотиви, които да правят обоснован извода на съда, че процесната заповед е издадена при нарушение на административно-производствените правила за което се излагат доводи. Иска се отмяна на решението. Пред съда процесуалния представител поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Ответникът ** Ю.И.М.,***, изразява становище за оставяне на решението в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Сочи, че решението е правилно и моли за оставянето му в сила.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства.

Административен съд Враца, в настоящия касационен състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена  в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА.                                                                                                               

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Заповед № Л-190/12.01.2024г. на Началника на Затвора *** с която на основание чл. 104, ал. 1 вр. чл. 102, ал. 2 вр. чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС на ** Ю.И.М.  е било наложено дисциплинарно наказание **.  Дисциплинарното наказание е било наложено затова, че на 22.12.2023г. около 12:30 ч. е извършен обиск в ** № **  обитавано от ** М., като при претърсването са открити неразрешени вещи и вещи без документ за собственост, описани в заповедта и иззети. Било прието, че с това деяние е нарушен чл.97 т.1 и чл.96 т.3 от ЗИНЗС и същото се явява дисциплинарно нарушение съгласно чл.100 ал.2 т.5 от ЗИНЗС.

От правна страна, първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед се явява незаконосъобразна, като издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и затова я е отменил.

За съществено нарушение на процесуалните правила съдът е приел, че административния орган не е спазил разписаната от законодателя процедура по изслушване на нарушителя преди налагане на дисциплинарното наказание с оспорената заповед. За да приеме това, съдът е установил, че в Протокола за изслушване на лишени от свобода Ю.М. на основание чл. 105, ал.1 от ЗИНЗС, в който е посочено, че на 11.01.2023г. е проведено изслушване от Началникът на Затвора, който лично е изслушал лишения от свобода във връзка с дисциплинарното нарушение, констатирано с Докладна записка № 17663/ 2024г.,  не са отразени конкретните обяснения на лицето. В приложената докладна записка са установени обаче извършени нарушения от две лица и в протокола за изслушване не става ясно във връзка с кое нарушение е бил изслушан ** М., т.е. не е посочено по кое дисциплинарно производство е проведено изслушване. При това положение първоинстанционния съд е приел, че Началника на Затвора *** не е спазил разписаната от законодателя процедура по изслушване на лишения от свобода по см. на чл.105, ал.1 от ЗИНЗС.

На следващо място първоинстанционния съд е приел, че в заповедта липсват мотиви по отношение на срока на наложеното наказание – **. Съгласно чл. 101, т.7 от ЗИНЗС за дисциплинарното наказание ** е предвиден срок до **. В случая на ** М. е наложен към средния размер срок на дисциплинарното наказание, като органа не е посочил защо приема, че именно такова наказание по размер следва да му бъде наложено.

По изложените съображения първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед се явява незаконосъобразна, като издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и следва да бъде отменена.

Извода на първоинстанционния съд, в  частта за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - неспазване от административния орган на разписаната от законодателя процедура по изслушване на нарушителя преди налагане на дисциплинарното наказание с оспорената заповед, съгласно разпоредбата на чл. 105 ал.1 от ЗИНЗС, се споделя от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК не следва да бъдат преповтарян.

Не се споделя от настоящия касационен състав, че е допуснато друго съществено нарушение - изразяващо се в липса на мотиви по отношение  определяне на срока на наложеното наказание. В заповедта е посочено, че  се взема под внимание характера и тежестта на извършеното нарушение, отношението на ** към него, както и поведението му в затвора, което е в съответствие с чл. 102 от ЗИНЗС. В заповедта действително бланкетно е посочено, че са взети предвид всички тези критерии, без обаче да са изложени конкретни мотиви кои точно факти са послужили като основание за определяне на наказанието, освен налагани преди това други дисциплинарни наказания. Това нарушение обаче не е съществено и не води като последица до отмяна на акта.

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно, като краен резултат. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.

Оспореното Решение на АдсмС-Враца е валидно – постановено е от законен състав и допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежните страни. Същото е правилно – няма допуснати нарушения на материалния закон и няма допуснати съществени процесуални нарушения.

Касационната инстанция намира за неоснователни твърденията в касационната жалба за неправилност на решението, поради постановяване в нарушение на материалния закон и необоснованост. Не е налице липсва конкретни мотиви и обоснован е извода на съда, че процесната заповед е издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила, в частта за нарушението по чл. 105 ал.,1 от ЗИНЗС.

Правилен е крайния извод на първоинстанционния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че оспорената заповед се явява незаконосъобразна.

По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд с което е отменена Заповед на Началника на Затвора ***, се явява правилно и законосъобразно, и поради отсъствие на касационните основания по чл. 209 от АПК, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, касационен състав на Административен съд – Враца

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 134/22.01.2024г., постановено по адм. дело № 36/2024 г. по описа на АдмС – Враца.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.