О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
Врачанският районен съд,VІІІ
граждански състав,в закрито съдебно заседание на 12.04.2021 г.,в състав:
Районен съдия : ЕМИЛ
КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №1439 по описа за
РС С. е бил сезиран с искова молба вх. №22024547/ 14.12.2020 г. от П.Ц.Г. с ЕГН ********** ***,чрез адв.И.Н. *** базар
”Искра” ет.2 против ”Топлофикация С.”ЕАД,гр.С. район К.С.ул.Я.,съдържаща иск с
правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди,че след съобщаване за запор на банковата
му сметка в ”ЦКБ”АД бил установил,че срещу него в полза на ответника били
издадени заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изп. лист по ч.гр. дело
№32658/2014 г. на СРС и било образувано изп. дело №4192/2014 г. на ЧСИ С.Х..
Заповедта за изпълнение не била връчена надлежно на
ищеца.На ищеца била призната възможността да възрази против издаването
й.Ответникът бил предявил иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК.С влязло в
законна сила през
Междувременно,по изп. дело била събрана сумата от
2 918.13 лв.,от които 2 479.39 лв. преведени на ответника и 438.74
лв. такси и разноски.
Намира,че сумата от 2 479.39 лв. била получена
неоснователно от ответника и иска да му бъде възстановена.
Съставът на СРС е постановил връчване на исковата
молба на ответника и след изтичане на срока за отговор/и постъпването на
такъв,с който се оспорва иска/ е прекратил и изпратил по подсъдност на ВРС
делото,като е приел,че се касае за потребителски спор и компетентен да го
разгледа е ВРС,като районният съд по настоящия адрес на ищеца,съгласно чл.113
от ГПК.
Настоящият състав не споделя изложените съображения в произнесеното
определение/цитира се съдебна практика,
неотносима и тълкувана неправилно/:
Не всеки спор с търговец прави насрещната страна
потребител.Още повече,с исковата молба е представено съдебно решение,с което е
било прието за установено,че ищецът не дължи на ответника именно защото
потребител на услугите на ответника е било друго лице/ищецът е т.н. ”гол
собственик” на имот,в който е била потребявана топлоенергия,но е имало лице с
учредено/запазено вещно право на ползване и то именно е било прието за
отговорно за заплащане на консумацията/.
Излагат се и доводи,че искът по чл.55 от ЗЗД имал
потребителски характер когато бил предявен от потребител против търговец във
връзка с договор между тях/когато бил съединен с иск за установяване частична
недействителност на потребителски договор/.Само че по делото са представени
доказателства,че страните не са били в договорно правоотношение.Исковата молба
и отговора съдържат и твърдения в същия смисъл.
Потребителят оставал такъв и когато претендирал защита
на извъндоговорно/деликтно/ основание.Пропуска се момента,че качеството
потребител не се определя от вида на търсената защита,а от предшестващите я
отношения между страните.
Цитира се и незадължителна съдебна практика,че
отрицателният установителен иск за липса на задължения към доставчик на ел.
енергия бил попадал в приложното поле на чл.113 от ГПК.Пропуска се,че доводът
за недължимост е порок в договора между страните.Отново следва да се
отбележи,че страните не са били в договорно правоотношение.
С оглед на гореизложеното,настоящият състав намира,че делото следва да бъде изпратено на СРС за
продължаване на съдопроизводствените действия по образуваното гр. дело.На
основание чл.122 изр.2 от ГПК,спорът за подсъдността на делото следва да бъде разрешен от Окръжен съд гр.В..
По горните съображения,Съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПОВДИГА спор за подсъдност със СРС за разглеждане на предявен от П.Ц.Г. с ЕГН ********** *** против ”Топлофикация С.”ЕАД,гр.С. район К.С.ул.Я.,иск с правно основание чл.55 от ЗЗД,по който иск е било образувано гр. дело №62570/2020 г. на СРС.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Врачанския окръжен съд за разрешаване на повдигнатия спор.
Определението не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :